Сред многото въпроси за възпитанието на децата, които си задаваме като родители, са тези, свързани с лъжата.
Диана Хименес, психоложка, специалистка по детско и тийнейджърско развитие и семейни отношения, ни дава яснота по темата в статия в сайта за родители на El Mundo и предлага стратегии за реакция, съобразени с всеки етап от детското развитие.
Да установим, че децата не казват истината, може да предизвика тревога, гняв или дори усещане за провал в начина ни на възпитание. Но преди да реагираме, е важно да разберем какво означава това поведение, каква роля изпълнява и как да се отнесем към него по уважителен (по възможност) и обучителен (пак по възможност) начин.
Не е нищо повече (нито по-малко) от това да кажеш нещо, което не е вярно, с намерението да заблудиш. Но когато става дума за децата, е важно да помним, че невинаги, когато едно дете казва нещо невярно, го прави съзнателно с такава цел. Понякога това е плод на въображението му, друг път на желанието му да се хареса, да избегне конфликт или да се предпази от последица, която възприема като заплашителна. С други думи, можем да приравним детската лъжа с тази при възрастните, но с нюанси.
По-добре е въпросът да се формулира по друг начин: за какво го правят? В повечето случаи целта е същата като при възрастните – да избегнат последствията, до които ще доведе истината.
Но лъжата не е просто поведение, което трябва да бъде коригирано, особено при децата. Тя е и знак, който ни дава важна информация какво се случва в техния емоционален свят.
В този етап това, което изглежда като липса на искреност, обикновено е плод на въображението или т.нар. магическо мислене. Децата все още не правят ясна разлика между реалното и въображаемото. Затова е толкова лесно да ги хванем в лъжа.
Пример, който илюстрира това:
Майка пита дъщеря си: „Ти ли взе червилото ми?“. А детето с изцапано с червило лице клати отрицателно глава и отговаря „Не“.
Грешката на родителите в такъв случай е двойна:
Подходящата реакция би била:
„Виждам, че си взела червилото ми. Какво ще кажеш следващия път да ме попиташ и да го използваме заедно? Това е ми е много ценно и искам да си го пазя, но можем да използваме друго заедно.“
Децата вече започват да разбират какво е лъжа, но все още често лъжат, за да избегнат наказание или за да оправдаят очаквания. Имат нужда да се чувстват приети, дори когато грешат.
Препоръката тук е подобна на предишната: ако знаеш какво се е случило, не питай, а просто посочи случката.
Пример:
„Видях, че удари брат си – защото се ядоса ли? Какво ще кажеш следващия път да ми разкажеш какво се е случило, за да ти помогна?“
В този етап лъжите обикновено са по-съзнателни. Децата ги използват, за да защитят своя образ, да избегнат конфликти или да постигнат нещо, което искат. Те са по-сложни като натура и често изпитват повече страх.
Възможно е тези лъжи да произтичат от по-ранни етапи, в които детето е научило, че ако каже истината, последиците може да не са добри – например: ще разочарова някого, ще бъде наказано, ще предизвика гняв и т.н.
Още не сме свършили, скрол надолу
Не е възможно да я избегнем напълно и не бива да мислим за изкореняването ѝ, защото тя е част от нормалното развитие и социалното учене. Но можем да създадем среда, която да намали честотата ѝ и необходимостта от нея. Някои важни превантивни насоки:
Първо, трябва да имаме предвид, че не е едно и също, ако лъжата е единичен случай (например, детето е изяло шоколад, въпреки че му е било казано да не го прави, и отрича), или ако лъжите се повтарят (деца, които казват, че имат домашен любимец, а нямат; че родителите им имат лодка; или редовно взимат боички от училище и твърдят, че им ги подаряват и т.н.).
Не приемайте лъжата като липса на уважение. Ако каже, че неговото мече е говорило или че не то е боядисало стената, вероятно просто експериментира с въображението си.
Отговаряйте с хумор. Например:
„Каква забавна история! Само че и двамата знаем, че мечетата не боядисват стени, нали? Хайде да почистим заедно.“
Избягвайте капана на въпроса „Наистина ли не беше ти?“. Децата вече знаят, че е грешно да лъжат, но ако се почувстват притиснати, ще го направят, за да избегнат наказание.
Създайте възможност за доверителна връзка помежду ви. Кажете нещо като:
„По-добре ми кажи истината, дори да си сгрешил. Така мога да ти помогна.“
Фокусирайте се върху поправката, а не върху вината:
„Как можем да оправим това заедно?“
Питайте с любопитство, а не с обвинение. Например:
„Какво те накара да кажеш това?“ или „Какво си мислеше, че ще се случи, ако кажеш истината?“
Говорете за ценностите. Искрените разговори за значението на честността и как се чувстваме, когато някой не ни казва истината, са много важни.
Дайте на децата втори шанс. Понякога е достатъчно да кажете:
„Искаш ли да помислиш по-добре над отговора си? Можем да започнем отначало.“
Лъжата не определя детето ви. Важно е да не слагаме етикети – „ти си лъжец“ не помага, а наранява. Децата са в процес на изграждане на идентичността си. Имат нужда от насока, а не от присъда. Лъжата не е дефект в характера, а начин на изразяване, който може да бъде коригиран с уважение и разбиране.
Нека обобщим:
Източник: saposyprincesas.elmundo.es
С подкрепата на HiPP
Да, знаем, че това е като непоисканите съвети и знаем, че всяко дете е уникално и не прилича на другите, но за едно можем да сме единодушни и да си стиснем ръцете: пътуването с малки деца е малко напрягащо. Особено когато комбинацията включва пищящо дете, гладно бебе и недоспали спътници – тогава всеки би разбрал желанието това пътуване да е еднопосочно.
Ще се опитаме да ви помогнем да планирате пътуване с деца, така че в края на самото пътуване да имате все още и деца, и здрави нерви, и здрав разум. Някои от предложенията са особено важни, ако в превозното средство пътуват и други хора, които не са преки роднини на вас или детето.
Някои родители се кълнат, че пътуват само по време на обичайните часове за сън на децата. Но според нас това са онези родители, чиито деца не плачат, само спят и обичат да ядат броколи (да се чете – НЯМА такива!). Освен ако вашето дете не е някакво природно чудо, което спокойно заспива навсякъде по всяко време и при всякакви обстоятелства (гладно, жадно, с мокри гащи, на шум, на тихо, на светло, на тъмно...), много по-реалистично е да планирате пътуването за часовете от деня, когато детето или децата ви са обичайно в добро настроение (при повечето това е сутрин).
Психически бъдете готови за най-лошите си кошмари, за да си спестите нервния срив. Така няма да се разочаровате, ако детето ви истерично започне да се тръшка за желирани бонбони, после за дъвка, после за топката, после за отиващата си зима, после за друго. Смятайте, че сте късметлии, ако САМО ви оповръща, защото е ревало 20 минути. Можеше и да ви напикае.
Да бъдем реалисти. Няма да са минали и 15 минути от тръгването и вече ще имате петно от банан или засъхваща лига. С тъмно облекло ще изглеждате по-малко злощастна на пристигане и минувачите няма да ви подхвърлят монети и храна.
Защото отсега ни е ясно, че макар и с тъмни дрехи, все в някакъв момент детето ще се изповръща върху себе си или ще ви залее с доматен сок, докато яде торта, която маже по корема си. Дори не искаме да си представяме как ще мирише това.
Ще видите, че все ще се наложи нещо да затворите там по време на пътуване – използван памперс, мокра кърпичкам с която е избърсано нещо гадно, нацапани гащи, наполовина изядена храна, изплюта дъвка, недосмукан бонбон... изобщо всякакви олигавени, недоядени, извхърлени опикани/наакани гадости.
Онази част от мозъка на децата, която отговаря за хигиената и за усещане за гнусота, явно ще се развие по-късно, след около двайсетина години, т.е. не разчитайте на нея по време на пътуването.
Хаха, успех! ХА ХА ХА! Да, извинявайте, не е смешно, но поне се опитваме да ви развеселим! Понеже едва ли ще имате успех вкъщи, опитайте да ги накарате да отидат до тоалетната на гарата или летището преди качване. Иначе – това си е самата тъжна истина – в момента, в който автобусът тръгне или светне лампичката да затегнете коланите в самолета, на детето рязко ще му се допишка или доака. Досега не сме срещнали толкова отзивчив шофьор, машинист или стюардеса, които с усмивка на лице да спрат превозното средство, за да може малката гадинка, излязла от утробата ви, да отиде до тоалетната, където да реши, че вече не му се пишка или ака.
Запасете се и с няколко допълнителни за аварийни случаи. В сто от сто случая детето ще получи диария в момента, в който напуснете дома си, както и във всеки неподходящ за това момент.
Колкото по-малки, толкова по-добре, защото ще заложите на количеството (внимание: играчките и големината им трябва да са съобразени с възрастта на детето). Опаковайте ги или ги дръжте скрити и ги давайте една по една на детето, когато се отегчи от предишната или е на път да изпадне в истерия. Ако ги опаковате в подаръчна хартия, разопаковането ще ви донесе още поне минута тишина, а в майчиния свят минута тишина си е като век на спа процедури.
Те трябва да спасят положението в краен случай. Не забравяйте да вземете отделни слушалки за него, за да не се налага да му давате своите. Препоръчваме ви да замените устройствата с книжки за оцветяване или книжки с картинки, ако е възможно.
Като казваме „запас“, имаме предвид точно това. Самолетната храна е отвратителна и недостатъчна, а и в малко атобусни компании у нас предлагат храна за из път и тя обикновено е престоял сандвич, който по-добре не разопаковайте, докато не приключи здравната реформа. Внимавайте обаче да не носите храна, която може да се разтече (сочни плодове например), да се развали бързо от температурата (сладолед, яйчени или млечни продукти) или лепкава храна (сладка, мед и т.н.) Много внимавайте и с горещите напитки. Солетите за пореден път си остават чудесен вариант!
Ако може да ходи, може и да носи (по-скоро да влачи след себе си) детска чанта на колелца. Проверете какво е помъкнало, за всеки случай, за да не се окаже, че покрай важните неща, които вие сте сложили, малкото влачи и ножица, конструктор от 250 части, възглавницата си и котката.
Сведете до минимум времето, през което детето ще седи оковано в колани на неудобен стол. Ако пътувате с друг възрастен, разпределете си задачите – единият да се качи и да натовари чантите и багажа, да приготви седалките, а другият да се занимава с детето/децата.
Особено ако летите със самолет! В самолета температурата варира от полюсов глетчер до повърхността на слънцето, а освен че ще ви е мъчно детето ви да страда, ще се изнервите от мрънкане, че му е топло/студено/топло/студено.
Знаем, че има родители, които дават на децата си сиропи за температура преди пътуване, за да ги успят по пътя. Не го правете! Не само тровите излишно детето, но и никога не можете да предвидите дали, за нещастие, няма да се прояви някой от страничните ефекти на лекарството, или пък да се случи някаква авария с транспортното средство, а детето ви да е неадекватно.
Там винаги има повече място за краката ви, в които малкото човече да пълзи, да седи, да чопка по пода, и да си играе. Недостатъкът е, че не можете да пъхате вещи под седалката, затова преди да тръгнете, вземете до себе си всичко необходимо.
Така ръцете ви ще са свободни и ще изглеждате по-млада (като повтаряла много пъти ученичка или леко закъсняла студентка).
Разкажете му за скенера на летището (ако ще летите), за проверката на билети, за багажното, за планираните спирки (ако сте с автобус) и т.н.
Това е особено важно, ако летите, защото помага на тялото да се адаптира към променящото се налягане. Ако е възможно, сложете кърмачето на гърда. Направете същото и когато самолетът започне да се снишава. Така детето ще се адаптира и няма да го заболят ушите. Препоръчваме ви близалки или дъвки с ментов вкус, защото той действа превантивно против позиви за повръщане или виене на свят. Мокри кърпички с миризма на мента, с които да обтриете лицето му, също помагат.
Едно просто „много съжалявам“ върши чудеса, когато детето ви не е спряло да рита седалката пред себе си вече час.
Хората трябва да разберат, че всяка майка дава всичко от себе си, за да направи най-доброто за децата си и за другите да преживеят това пътуване. Подготвяли сте се за пътуването много повече от останалите и сте положили много повече усилия, за да сте с детето в този самолет или влак, или автобус. А ако някой все пак е забравил, напомнете му, че някога и той е бил пищящ, акащ дразнител. Да, ВСИЧКИ някога сме били и всеки от нас все някога е пищял, акал и дразнил околните, така че многознайковците да млъкнат, ако обичат, за да си довършите пътуването.
Първо обаче попитайте родителя дали може да дадете въпросното нещо на детето му. Ще се изненадате какво спокойствие се постига само с един споделен чипс или гривничка от сламка.
Лек път и сполай ви! И ако се сещате за още трикове за оцеляване на път с деца, споделете ни ги!
Източници: roughguides.com, skyscanner.net, ytravelblog.com
С подкрепата на HiPP
На път със здравословна закуска? Възможно е – с HiPP БИО СНАКСОВЕ!
Знаете как е – дълъг път, гладно дете и само солети подръка... Но вече не!
С HiPP БИО СНАКСОВЕ ЗА ДЕЦА взимате най-доброто от двата свята – вкусна закуска, която хем засища, хем е съобразена с нуждите на малките коремчета.
• БЕЗ добавена захар, изкуствени аромати и подобрители.
• С БИО съставки, подбрани и проверени с грижа.
• Подходящи за деца от 1 година.
• Перфектни за в колата, самолета, влака или просто за разходка.
HiPP БИО снаксовете са разработени с помощта на диетолози, за да осигурят пълноценна, безопасна и вкусна алтернатива на обичайните изкушения по време на път.
Защото всяко приключение започва по-добре с нещо здравословно в ръчичката!
„Той не е мъжът, за когото се омъжих, и отчаяно искам старата му версия обратно“, пише в имейл анонимна читателка за ежемесечната анонимна рубрика за съвети от Scary Mommy.
„Майка съм на четири почти пораснали деца. Във форма съм и смятам, че съм привлекателна (поне според мен). Две от децата ми още живеят с нас и учат в гимназия. Запознахме се в университета, бяхме спортисти. Физическото здраве винаги е било приоритет за мен. А той винаги е бил едър – 190 см, 105 кг чиста мускулна маса в разцвета си. С годините спря да тренира, но не промени храненето си. От стреса в предишната си работа качи над 30 кг.
Най-важното: на 45 му поставиха диагноза сърдечна недостатъчност, лежа седмица в болница и мина през рехабилитация. Вече е на лекарства. Страда от тежка сънна апнея, причинена от затлъстяване, и спи с апарат. Дрехите не му стават, но отказва да си купи нови – твърди, че ще отслабне и старите ще му паснат. Трябва да ограничава солта и алкохола, но не го прави. Вечер сяда с питие пред телевизора и по няколко пъти ходи за чипс, сирене, бисквити или бадеми с шоколад.
Физически ме отблъсква. Сексът не ме удовлетворява от години. Коремът му пречи на проникването, когато съм отгоре, а когато той е отгоре – се задушавам. Когато правим секс (веднъж или два пъти месечно), заставам с гръб към него, за да не го гледам. Не искам да ползвам секс играчки – ще го демотивират още повече. Сексът е задължение, което търпя, за да не се сърди. Не помня кога за последно съм имала оргазъм с него. Лягам по-рано и се преструвам, че спя. Ставам рано за тренировка, за да избегна сутрешния секс.
Многократно го молих да обсъди GLP-1 лекарствата (които регулират кръвната захар) с лекаря си, но застраховката не ги покрива, а 1000 долара месечно не можем да си позволим. Разхожда кучето, но почти не тренира. Аз готвя здравословно, но той си купува чипс, шоколадови десерти и други вредни храни.
И двете деца, които живеят с нас, са с наднормено тегло и това се отразява на спортуването им. Опитвам се да бъда пример, но не мога да контролирам всяко тяхно хранене – страх ме е да не направя така, че дъщеря ми да развие хранително разстройство. Страх ме е и че ще последват съдбата му – със сърдечни проблеми, още млади. Не искам да надживея децата си.
Ако нещо не се промени, ще умре до 5 години, а аз ще започвам наново на 50+. Децата ще останат без баща. Ще заминат, ще остана сама. Обичам го. Не искам да го напускам. Но искам старата му версия. Предложих му терапия – отказа. Казва, че не му трябва терапия, а мотивация. Предложих терапия за двойки – не прояви интерес.
Напусна стресиращата работа, сега има много по-добра, но вече три години няма промяна. Какво да правя? Ултиматум ли е динственият вариант? Да му кажа, че ще си тръгна, ако не се стегне? Искам пак да го намирам за привлекателен. Искам пак да ми е приятно в леглото. Искам да е човекът, от когото имаме нужда.
Моля, помогнете. Всичките ми приятелки казват само: „Това е гадно, не знам какво да те посъветвам“. А техните мъже поне не са със затлъстяване“.
Скъпа Анонимна, първо – ти не си повърхностна. Не си егоистка. Не си жестока., отговаря Пенелопе – автор в медията и бъдещ специалист по психично здраве.
„Ти си жена, която се опитва да задържи живота си, връзката си и семейството си, докато собствените ѝ нужди – емоционални, физически, сексуални и практически – остават неизпълнени. Това е трудно. Напълно разбираемо е, че може да виждаш теглото на съпруга си като източник на всичките си разочарования и фрустрации. Но твоята история е много повече от въпрос на тегло или привличане. Тя е за загуба.
Ти тъжиш за мъжа, в когото си се влюбила, за интимността, която сте споделяли, и за визията за живота, която си вярвала, че ще изградите заедно. Това, с което се сблъскваш, е бавното разпадане на тази мечта.
Темата също така е за отговорност и ангажимент. Но преди да навляза в тези аспекти, важно е да разнищим едно допускане в основата на твоето оплакване: гневът ти към съпруга ти, убеждението, че той е виновен за напрежението, което затлъстяването му оказва върху здравето, връзката и семейството ви, или казано по-просто, вярването, че дебелите хора са виновни за теглото си и биха отслабнали, ако просто не бяха мързеливи и лакоми, е старо и дълбоко вкоренено в културата ни. То лежи в основата на засрамването на пълните хора и захранва многомилиардната индустрия за диети и фитнес. За жалост на тази индустрия най-новите научни открития, включително изследванията около GLP-1 инхибиторите, които ти спомена, оборват това допускане.
Науката показва, че затлъстяването не е белег на слаб характер или морален провал, а физическа проява на сложно и потенциално смъртоносно метаболитно заболяване. Състояние, от което страда почти половината население и което вероятно се влошава от околната среда и наличието на евтини, свръхпреработени храни. Това е сериозно, а за някои е инвалидизиращо здравословно състояние, което сега, съвсем невероятно, може да бъде лекувано с нов клас революционни, макар и все още изключително скъпи, лекарства.
Смятам, че е важно да се спра на този момент, преди да премина към проблемите в отношенията, защото в писмото ти усещам подмолна враждебност и презрение.
Признаваш реалната възможност съпругът ти да развие тежки здравословни усложнения и да умре млад, но след това го наричаш „физически отблъскващ“ и описваш в детайл как изглежда коремът му по време на секс. Определяш секса с него като „задължение“, не изпитваш вина от това, че го избягваш, и се държиш снизходително спрямо собствените си по-здравословни навици. И най-озадачаващото – подиграваш се на идеята да харчите по 1000 долара на месец за лечение, което може значително да подобри здравето и живота му, намеквайки, че той просто няма воля. Казваш, че го обичаш, но от писмото ти не личи любов или състрадание; личи презрение.
Представи си, че съпругът ти не страдаше от затлъстяване, а от неврологично заболяване, което затруднява ходенето му и изисква инвалидна количка. Или че беше с диагноза рак, налагащ химиотерапия, която би променила външния му вид. Подобни болести също биха повлияли на привличането и сексуалността, но подозирам, че тонът ти щеше да е далеч по-малко враждебен и осъдителен – емоции, които със сигурност не помагат за възстановяване на интимността. Затова първият ми съвет е да се образоваш за затлъстяването и да замениш вината и срама с подход, основан на сътрудничество и решаване на проблеми.
Като вземем всичко предвид, под враждебния тон в писмото ти изниква и един важен въпрос: какво правят съпрузите, когато болести, наранявания или хронични състояния променят човека, с когото са се обвързали, до степен, че той вече не е привлекателен или подходящ сексуален партньор? Някои двойки в такива случаи изследват варианти като консенсусна немоногамия, работа със секс терапевт или откриване на нови форми на интимност без проникване. Други стигат до трудното решение, че физическа интимност вече не е възможна, и търсят начини да прекратят връзката.
Каквото и да избереш, трябва да приемеш, че не можеш да контролираш какво яде мъжът ти, дали тренира, лекува ли си сънната апнея, или какви снаксове си купува.
Още не сме свършили, скрол надолу
Това не означава да се откажеш да го подкрепяш, а да спреш да се изтощаваш в опит да го спасиш.
Най-важното: затлъстяването му не отменя твоето право на удоволствие. Желание. Оргазъм. Интимност. Дори и да е „соло изпълнение“ засега. Дори и да не е с него. Имаш право да имаш сексуално аз, дори и партньорът ти да не присъства в това пространство. Докосвай се. Фантазирай. Свържи се отново с това, което те възбужда. Може да е странно в началото, но връщането към еротичното ти аз е акт на съпротива срещу емоционалната празнота, в която си заклещена в момента“.
Източник: Scary Mommy
Изследване на Института за продължителност на живота на Университета в Канзас установило, че родителите вярват повече на изкуствения интелект (ИИ), отколкото на здравните специалисти.
Калиса Лесли-Милър, докторант по клинична детска психология в Университета на Канзас, и нейният екип провели проучване със 116 родители. На тях дали здравни материали за храненето и съня на бебета. Едните – написани от здравни специалисти, а другите – генерирани от ChatGPT.
„Участниците открили минимални разлики между двата текста“, казва Лесли-Милър. Като текстът на ChatGPT бил оценен като по-достоверен, точен и надежден.
Един от факторите според експертите са простотата и достъпността на ChatGPT. Интелектът има способността да представя информация по директен и лесен за разбиране начин. А това привлича хората, допълват екпертите в проучването.
„Мога да разбера защо родителите, без да знаят източника, биха предпочели формулировката на ИИ“, казва д-р Мордехай Раскас, директор по телемедицина в PM Pediatric Care. „Мислете за ИИ като за най-добрия продавач. Той знае точно какво да каже, за да ви спечели“, допълва докторът.
Когато родителите искат бързи насоки, без да чакат пред лекарския кабинет, ИИ платформите се оказват привлекателни.
Още не сме свършили, скрол надолу
Експертите алармират, че въпреки удобството искането на здравен съвет от източник като ChatGPT е рисковано. „Информацията може да е неточна или да не е съобразена с конкретните обстоятелства. Например да ви посъветва да дадете лекарство, което не е съобразено с възрастта на детето“, казва Лесли-Милър.
Освен това отговорите на ИИ се генерират от огромно количество обща информация, но с липса на клиничен опит. „При децата дребните здравословни проблеми могат да ескалират бързо, така че наличието на квалифициран специалист, който оценява ситуацията, е от съществено значение.“ Няма еднозначен отговор при диагностицирането и лечението на дете, казва Кристина Джонс, старши медицински съветник в PM Pediatric Care.
Въпреки това остава въпросът дали родителите биха питали сами ChatGPT за диагноза или лечение на болно дете?
Въпреки че не звучи особено безопасно да се съветваш за здравето на детето си с ИИ, направихме експеримент. Попитахме ChatGPT какво би ни посъветвал, ако детето е с висока температура – 39 градуса, има зачервено гърло и хрема. Отговорът бе изчерпателен. Първо ни препоръча винаги да се консултираме с лекар, особено ако симптомите се влошат.
„Предписа“ и лекарства. Интересното е, че интелектът не се ангажира с точни дозировки. А ни посъветва да следваме посочените на листовката или препоръчаните ни от педиатъра.
Не липсваха и полезни съвети, които със сигурност няма да навредят, като хидратация, почивка, промивки на носа с физиологичен разтвор и използването на изпарител или овлажнител в стаята. Въпреки че препоръча чай с мед за деца над 1 година, няма как да съобрази много фактори покрай меда и въвеждането му в менюто на детето.
Тъй като ИИ инструментите стават все по-разпространени и достъпни, все по-важно е да се изгради механизъм на наблюдение, за да се гарантира, че генерираната от изкуствения интелект информация е точна и безвредна за хората.
Източник на новината: Parents.com
Афективно-респираторните пристъпи или т. нар. захласване при децата е много драматичен за всички присъстващи момент. Добрата новина е, че не води до реална опасност за здравето. Все пак какво да правим, ако детето премине през подобна ситуация, обяснява д-р Веселина Никифорова.
Както показва и името „афективно-респираторен пристъп“ се проявява в състояние на афект, в който детето има проблем с поемането на въздух. Става въпрос за много силна емоционална реакция. Обикновено тези пристъпи настъпват от 6-месечна до 1-годишна възраст и в най-дългия случай могат да се задържат до 6-годишна възраст.
Обикновено всеки родител разбира в даден момент какво го е причинило, но първият път не е подготвен.
Важно е в такива моменти, колкото и ужасяващи да изглеждат, да се запази самообладание. Задача на родителя е да знае как да реагира, за да успокои детето, себе си, както и всички присъстващи.
Сините пристъпи настъпват, когато детето е стигнало предела на плач, който в повечето случаи е израз на гняв, може и на обида при по-големите деца. Тогава се наблюдава посиняване около устата.
При белите пристъпи децата задържат дъха си. Сърдечният ритъм може да се забави и тогава те пребледняват и започват да се потят. После чувстват умора. Тези пристъпи обикновено са вследствие от болка при падане.
На първо място родителят не трябва да изпада в паника, защото тя не е добър съветник при каквато и да е ситуация. Родителят трябва да съдейства, защото свързването с лекар или спешна помощ изисква време. Тези пристъпи обикновено протичат за не повече от една минута.
Ако детето има храна в устата, е важно тя да бъде извадена, за да не се задави. Нужно е да се намали вероятността да попадне в трахеята и белия дроб, което може да доведе до белодробни възпалителни последици. Присъстващите не трябва да бъркат навътре в гърлото, както е добил гражданственост израза „да вадим езика“.
Другото, което може да направим, е да плеснем пред лицето на детето, да го напръскаме със студена вода, да изместим центъра на вниманието му. Може и да му се духне в лицето. В случаи, при които детето много силно маха с ръце и крака, може да бъдат внимателно хванати, за да не се нарани в този момент, тъй като то не може да контролира движенията си. Вариант е и да бъде поставено на една страна, докато пристъпът премине.
След първи подобен случай родителите е важно да се свържат с лекар. Специалистът следва да прецени дали става въпрос за афективно-респираторен пристъп, както и дали е необходимо да се направят консултации с невролог, кардиолог и специалист по белодробни болести. Първият път е най-драматичен, тъй като родителите са неподготвени. Всеки следващ път е добре те да описват подробно състоянието на детето.
Пристъпът настъпва при много силен плач. Може да е израз на някакво недоволство, ако нещо сме отказали на детето. По време на това силно плачене, то изведнъж притихва. Остава дълго време с отворена уста, не издава звук и тогава идва и моментът на паника сред присъстващите.
Въпреки че изглежда страховито, захласването не е опасно. Тези вид пристъпи имат доброкачествен характер и при здраво дете няма последици и усложнения.
Когато не става въпрос за здравословен проблем, тези пристъпи са провокирани от неудовлетворено желание на детето. То може да изпита толкова силен афект, че да се разплаче до степен на „захласване“.
Това не означава, че трябва да задоволяваме всички детски желания. Налага се да обясним защо нещото не може да стане в момента. Ние сме и възпитатели и не може всяка трудност да води до подобна реакция.
Още не сме свършили, скрол надолу
Децата също така са много интуитивни и усещат, ако има сложни отношения в семейството. Понякога малкото иска да помогне във взаимоотношенията на възрастните и може в идеята да спре конфликта, да направи опит да обърне вниманието на всички присъстващи в скандала към себе си.
След такъв пристъп в никакъв случай не трябва да се караме на детето, че търси внимание по този начин. Много по-добре е да бъде гушнато, да му се покаже колко е обичано. Нужно е да се избегнат напрегнатите отношения от двете страни.
Когато един такъв пристъп продължи повече от една минута или дори след него се развие гърчова симптоматика – детето започва да трепери или извива назад главичката и ръцете, е задължително да се свържете със специалист.
При афективно-респираторните пристъпи има провокативен момент, докато при епилептичен пристъп няма. Детето може да си играе или да спи, когато това му се случва. Ако получи и гърч, тогава мислим за епилепсия. Ако тези пристъпи започват от 6-месечна възраст, изключително рядко се мисли за епилепсия, но ако започнат след втората година е задължително да се направи консултация с невролог и кардиолог.
Обикновено, ако се вземе анамнеза, афективно-респираторни пристъпи се проявяват при деца от нормално протекла бременност, с нормално протекъл следродилен период и нормално нервно-психическо развитие.
Освен тези неврологични страдания, много често едни такива чести пристъпи (не единични), могат да са предизвикани от анемия при децата. Тогава лесно се поставя диагноза. Взима се пълна кръвна картина, изследва се желязо, витамин B12 и тези състояние се подобряват с внасяне на липсващия компонент.
Настъпи ли захласване, трябва да сме наясно, че подобен пристъп може да се появи отново. Затова е важно да наблюдаваме всяка реакция на детето, за да дадем възможно най-пълна информация на специалистите. В лекарските среди се казва, че който добре разпитва, добре лекува. Ако насочим правилно родителите към това, което искаме да чуем за протичането на пристъпа, ще помогнем и на себе си да поставим точна диагноза, и на родителите да знаят как да се справят.
При необходимост възрастните могат да съдействат на детето да се справя по друг начин с емоционални ситуации като се допитат до психолог.
„Имаш само едно дете?“, „Не се ли страхуваш, че ще стане егоист?“, „Защо не си направите още едно?, „Ее, самичко ли ще го оставиш?“
За трудностите, които срещат хората с едно дете, за предразсъдъците и болезнените въпроси, разказва Ейми Клайн за Huffpost.com.
Замръзнах, когато чух думите „само едно“ да излизат от устата ми, сякаш дъщеря ми не ми е достатъчна.
През деветте години на моето родителство съм се сблъсквала с различни реакции заради факта, че имам „само едно“ дете. Някои хора не обръщат внимание как ще се почувствам, като ме питат кога ще направим опит за още едно дете. Ами... никога!?
Други пък без притеснение споделят „експертното“ си мнение по темата за единственото дете.
Тъй като броят на единствените деца в Америка се е увеличил през последния половин век – 22% са били единствени деца през 2015 г. в сравнение с 11% през 1976 г. – може би е добре да помислите какво да не казвате на родителите с едно дете:
Не знаете през какво е преминал един родител, за да има дете. На мен и на съпруга ми ни отне четири години, десетки лекари, девет кръга инвитро процедури и четири спонтанни аборта, за да имаме най-накрая „само“ едно дете. Не сте наясно с какви възможности (плодовитост, пари и пр.) разполага даден човек, че да предположите дали може, дори дали иска, да има второ дете.
Някои родители са с едно и това им е достатъчно. При едни е така по стечение на обстоятелствата, при други е избор.
Това ми напомня за въпросите, които ми задаваха, когато бях необвързана. Омъжих се на 40 години. И все пак през по-голямата част от живота си съм била щастлива със свободата си и не съм искала да се обвързвам, докато не срещна истинската си любов. Същото се отнася и за много деца без братя и сестри – те са си щастливи и така.
Дъщеря ми например обожава факта, че е единствено дете и често ми го казва. Тя обича мен, баща си и кучето – макар да не съм сигурна в какъв ред. Вижда се често с братовчед си, който е на същата възраст, и това ѝ е напълно достатъчно.
Трудно е да се повярва, че хората ще ви го кажат в очите, но това е отявлен стереотип, който все още е на дневен ред.
Нека просто си спестим думата „егоист“, когато става дума за единствено дете, защото тя твърде често се насочва към майките. Много родители с едно дете смятат, че да имаш второ, за да забавлява първото, е „егоистично“.
Някои хора мислят наистина дългосрочно и не искат тежестта да пада върху единственото им дете. Това е добър аргумент, но пък и раждането на няколко деца не е гаранция, че те ще споделят грижите за родителите си.
Още не сме свършили, скрол надолу
Много семейства с едно дете са решили, че не могат да си позволят повече деца и искат да съсредоточат финансите и вниманието си върху едно. Това може да означава също, че са способни да се грижат за себе си, когато остареят, за да не натоварват детето си с грижи за тях.
„Някой ми каза, че не съм истинска майка, ако нямам повече от едно дете.“ Това го прочетох в една група за родители с едно дете във Facebook, която има близо 40 хил. членове. Абсолютно лишено от смисъл твърдение. И ние сме били бременни, раждали сме бебе (или сме го осиновявали), не сме спали по цели нощи, тревожили сме се и сме жертвали финансите си, кариерата си и самите себе си, за да отгледаме дете.
Може би не ни се налага да се справяме със съперничество и спорове между братя и сестри, но определено се броим за майки точно толкова, колкото и тези с повече деца.
Истината е, че дори и да сте само с едно дете, си оставате майка завинаги. Без значение на колко години са децата ви и колко са на брой.
Източник: Huffpost.com
Все още никой не е станал абсолютен специалист по родителство (и едва ли някой някога ще стане), Може и да не сме специалисти, но уверено твърдим, че съветите, които ще видите по-надолу, НЕ ТРЯБВА да ги прилагате.
Не сме сигурни какво са ми мислели хората едно време и как човечеството е оцеляло до днес, ако наистина са си гледали децата така.
Как ви звучи комбинацията сол с рози? Докторът на знатното флорентинско семейство Алдобрандини в свой труд от 1254 г. дава такива препоръки: новороденото дете трябва да бъде обвито с розови листенца и сол, а повиването е позволено само от опитна бавачка. Бебето е подобно на восък, приема различна форма, затова то ще бъде такова, каквото бавачка го направи. Така че красотата и грозотата до голяма степен зависят от нея. Когато ръцете, краката и главата на детето са добре повити, оставете го да спи в люлката.
В книгата „Раждането на дете или щастливо раждане“ от 1612 г. можете да намерите следните съвети: трябва да затворите всички прозорци и врати, да сложите бавачката до огъня, да поставите възглавница върху краката ѝ и да я покриете с нещо, което да предотврати продухването на детето. Бебето е добре да се мие с гъба или ленена кърпа, напоена с вода и вино. Необходимо е пелените да се сменят в 7 часа сутринта, по обяд и в 7 часа вечерта. И тогава смяната на пелени си е била цяло приключение.
Не, правилният отговор пред 1450г. не е бил „никое“. Ето какво съветва лекарят Микеле Савонарола в книгата си за грижите за дете от 1450 г.: децата под 7-годишна възраст трябва да пият обикновеното вино, разредено с вода, в зависимост от силата на виното и възрастта на детето. За предпочитане е да му се дава бяло, а не червено вино. Авторът препоръчва на кърмещите майки да пият вино с лек вкус.
Какви са единствените средства, които не са били препоръчани през 15-ти век, за да се улесни никненето на млечни зъби: пастет от мозък от заек, гъши мазнини и кучешко мляко. През 20 век обаче ситуацията не се е подобрила много: на родителите е било препоръчвано да мажат венците на децата с алкохолни напитки, например уиски. Д-р Мери Естер Хардинг през 1920 г. пише, че алкохолът е най-доброто успокояващо и хипнотично средство за бебета и малки деца. В състава на някои популярни сиропи, които улесняват никненето на зъбки, дори бил включен морфин. Един от тях – „Mrs. Winslow’s Soothing Syrup“, се произвежда до 30-те години на миналия век.
В началото на XX век родителите се били съветвани да се придържат по-скоро към сурови принципи при общуването с деца: не ги прегръщайте и ги целувайте, не си играйте с тях и ги взимайте в ръце, колкото се може по-малко. Дървената пръчка се препоръчва като средство срещу истеричните изблици, а всякаква нежност се порицава. Смята се, че това не просто ще развали детето, а ще доведе и до неговата смърт.
Едно време са бързали да слагат децата на гърнета, още преди да могат да седят. Но бързането със захранването е било още по-голямо. Съветите били детето да се захрани с каша и мляко още на третия ден след раждането. Плодов сок можел да му се дава на три седмици, както и намачкани плодове и зеленчуци. Яйца на петата седмица, бекон на деветата. За по-големите деца режимът бил следния - ако детето е гладно, дайте му сух хляб. А в допълнение към месото и кашата, детето може да получи бира.
Може би сте чували за ваните със зехтин, които София Лорен си е правила против бръчки, но се оказва, че лекарите едно време също са препоръчвали бебетата да се омазняват хубавичко. Техните бани са били в свинска мас, зехтин или течен вазелин. Бебето трябвало да се покрие от главата до петите с мас и след това да се изтърка със „стара мека ленена кърпа“.
Източник: Buzzfeed
Както ви обещахме, ето я и втората част на разговора ни с Валерия Рачева – детска психоложка с над 15 години практика и хранителна терапевтка към американската програма SOS Approach to feeding. Вече 5 години Валерия подкрепя семейства с деца, които имат ограничен прием на храна, както и такива, чиито деца имат емоционално хранене. В личен план Валерия е майка на две момчета, която обожава да чете и да пътува.
В предния ни разговор засегнахме темата за захранването, злоядите деца и какво да правим, когато детето отказва да опитва нови храни. Днес си говорим с нея за храненето с екрани, за „нездравословните“ храни, какво да правим, ако детето яде едно и също, и в кои случаи е добре да се обърнем към хранителен терапевт.
Много родители се оплакват, че липсва разнообразие в менюто на децата им и често те посягат само към едно и също нещо на масата, а Валерия ни успокоява, че това е съвсем логично. Но какво да правим в този случай? Ето какво ни отговори тя.
Първо търсим какво не му харесва на детето в тази нова храна, която му предлагаме. Ако някой ви каже – „вземи и изяж този червей, много е вкусен, чудесен е, пълен е с протеин…“, едва ли ще ви спечели и ще го хапнете. Но ако дадем повече информация, ако кажем мек е, крехък е, има вкус на пиле, може и да имаме успех. Ако все пак детето не иска да яде храната, която предлагаме, а ние вече сме дали повече информация за нея, просто трябва да кажем „Окей, не е нужно да я ядеш.“ И тук много често получвам репликата:
Естествено, че ще си яде любимите неща, защото ако се върнем на моя пример с червея, разбира се, че няма да си го включи в менюто. Затова започваме с игрови подходи. „Ето тази краставичка, тя е много скоклива и можем сега да я забодем на една виличка.“
Това, което те правят най-добре, е да играят с предметите по начин, по който им харесва. Трябва да можем да влезем в техния тон и в играта им, защото на тях това им е интересно, а сядането на масата обикновено ги лишава от играта и те чувстват, че храненето е един вид заточение. Трябва да включваме децата в разговорите на масата, в общуването, което се случва около нея. Иначе детето седи, блее и се чуди какво да прави. Или пък още по-зле – сложено е самичко на масата с една купичка пред него и край.
Често при мен идват и родители, които твърдят, че детето им не яде нищо, а когато започнат да ми изброяват какво яде, се оказва, че далеч не е така. Проблемът е, че не ядат основни храни и хапват доста между храненията. Има много семейства с култура да си похапват през целия ден и децата го виждат и правят същото.
Това е голям проблем, защото екранът затваря цял един сензорен канал – очите и в частност зрението. А това е супер важно, защото така не можем да видим храната и да я преценим – красива ли е, вкусно ли изглежда, каква е на цвят.
А при по-малките деца обхватът на внимание е малък. То гледа детското, чинно отваря уста и хапва като едно послушно пате. Но в един момент това дете пораства още малко и обхватът на внимание се разширява. И изведнъж, докато си гледа детското, вижда храната, която му даваме. И то решава, че няма да я яде, но ще продължава да си изисква екрана, а вече ще си избира и храната.
После детето пораства още малко, обхватът на внимание става още по-голям, а с нея расте и хитростта. И детето казва „Оф, пусни ми YouTube и ще ти го ям това нещо, което ми предлагаш“. И се започва едно ядене с часове пред екрана, защото на детето вече не му трябва екран, за да се храни, а му трябва да каже, че ще се храни, за да си увеличи екранно време.
Екранът захранва съзнанието с бързи картини и ние спираме да мислим за много неща, които се случват около нас, не само за храната. Представете си един възрастен, който си скролва по телефона. Той може изобщо да не ни чуе, ако му говорим нещо, и да не знае какво се случва наоколо. Да, храненето с екрани е бързо решение, но реално ни прави мечешка услуга.
В никакъв случай не упреквам родителите, които са прибегнали до хранене с екрани, защото никога не знаеш кой каква битка води у дома, колко е изморен и колко безсилен се чувства.
Може да е майка, която няма никаква подкрепа и това е било единственото ѝ спасение в даден момент. Но все пак този навик следва да се промени и хубавото е, че може да се промени. Важното е да бъде в правилното време, когато родителят е спокоен, за да може детето да получи това, от което има нужда. И е хубаво да стане, колкото се може по-рано, защото на детето на 5–6 години вече му е все тая.
При най-малките става най-лесно. Важно е в началото да дадем някаква алтернатива. Децата трябва да разберат, че могат да живеят на по-ниски обороти и всички бързи картини от екраните не са най-великото нещо на света. Да, екранът никога не забранява, комуникацията с него е лесна, бърза, поглъщаща и на децата това започва много да им харесва. Трябва да ги научим, че ритъмът на комуникация извън екраните е доста по-бавен и по-различен.
На кой му се яде, когато е болен? Важно е да запомним, че децата ни вярват и не бива да ги лъжем. Ако кажем „изяж това и ще оздравееш“, детето вярва, че ще стане точно така и го изяжда, но после продължава да кашля. И то си казва „значи мама ме лъже, мама не е права“. И следващия път детето ще каже „Не, аз оздравях, защото ядох хляб, а не тази супа“. Когато едно дете е болно, най-важното е да бъде хидратирано. Количеството храна е нормално да намалее, самите ние ядем по-малко, когато боледуваме.
И като цяло, количеството храна е нещо много относително. Днес мога да изям 1 килограм храна, а утре мога да изям 200 грама. И причините могат да бъдат какви ли не – била съм заета, движила съм се много малко или пък защото съм тъжна. Децата също ядат различно. Те често отказват храна, когато са много тъжни, както и когато са много щастливи и превъзбудени. Трябва да се притесняваме, ако детето започне да смъква килограми. Тогава можем да помислим за изследвания и за по-сериозна терапия.
Кога и по колко сладко да даваме на детето? Тук най-важното е да се имат предвид хранителните навици на цялото семейство. Защото ако семейството обича и си похапва много сладко, детето го вижда и няма как да го спрем.
Аз съм на мнение, че до втората година на детето е добре да не яде захар и пакетирани храни. Но реално е неизбежно в един момент да се запознае с тях, просто това е светът, в който живеем. Самите ние не можем да се контролираме съвсем, а какво да очакваме от едно дете.
Храните трябва да бъдат равнопоставени. Детето не трябва да различава ябълката от тортата като опция за десерт. За детето ябълката или бананът трябва да бъдат представени като нещо сладко, точно както им представяме шоколада или тортата. Най-важното е как представяме нещата и как говорим за тях с детето. Казваме: „Ябълката също е сладка и е достатъчно добър десерт“. Тази храна трябва да е равнопоставена на другата.
„Ако си изядеш супата, после ще има десерт.“ Защото по този начин детето решава, че трябва да се бори за наградата. И докато са по-малки ще се борят, а после си казват „я да пробвам какво ще стане, ако не се боря“. И така децата започват да отказват храна и да гладуват. „Когато си изядеш едното, ще получиш другото“ не е добър вариант.
Ако в семейството има навик винаги да се хапва нещо сладко след вечеря, можем да поставим нещата по следния начин: „Ние първо ядем супата, а после ядем десерта“. При 2–3-годишните деца дори можем да кажем, че няма проблем първо да си изядат десерта и след това останалото. Защото те имат нужда да го усетят веднага, те не могат да отлагат задоволяването и след това може да се продължи с останалата част от храненето. Оказва се, че не е огромен проблем, ако обърнем реда по този начин.
Човек трябва да си познава детето и да работи според неговия темперамент. В доста ситуации това действа, децата са спокойни, че са си изяли десерта и всичко е наред. Но пак стигаме до най-важното, а то е, че всички храни трябва да са равни в представите на детето.
Ако кажем, че една храна е лоша, автоматично заявяваме на детето, че прави лоши избори и то вярва в това. „Аз съм лош, аз правя лоши избори.“ И когато това се превърне във вътрешно убеждение, тогава проблемът излиза извън храненето и дори може да прерасне в личностен.
На по-големите деца можем да обясним искрено за ползите и вредите от някои видове храни. Например: „Тези храни са много вкусни, но те не носят нищо на тялото. Тези пък са полезни заради това и това.“ Да се говори за хранителните пирамиди, коя храна какво ни дава. Но не бива да се изключват храни като наказание, да не се изключват като тотална забрана.
Още не сме свършили, скрол надолу
Когато няма доверие, те го усещат и често свръхкомпенсират с избора на сладко. Защото тези храни носят радост. В междучасието децата тичат, за да си купят нещо сладко от лафката, защото искат да се почувстват по-добре. И в крайна сметка някои хора просто обичат да хапват повече сладко от други и това е напълно нормално. Има и деца, които не обичат сладко, и не можем да ги впечатлим по никакъв начин с тези неща. Придирчивите деца в никакъв случай не ядат само сладко. Може да предпочитат тестени неща, защото са лесни за хващане с ръце и не цапат, или пък да искат само месо. По-рядко се случва, разбира се, но се случва.
Когато има нещо, което ни притеснява, винаги е добре да се обърнем към специалист. В днешно време достъпът до специалисти е доста лесен. Дори да се окаже, че е фалшива тревога и няма повод за притеснение, е добре да се потърси специализирано мнение.
Алармиращи признаци биха били следните:
Моят съвет е – ако нещо ви тревожи, потърсете мнение на специалист за ваше успокоение.
Още ценни съвети за детското хранене и развитие, можете да откриете в страниците на Валерия: Facebook, Instagram, YouTube, TikTok.
Лято е и всички се готвим да маршируваме радостно към плажа, но трябва да ви кажем нещо и то не е, за да ви скапваме почивката и да ви тревожим, а за да ви напомним, че плажът и морето са част от природата и тя крие своите изненади и дори опасности.
Нещата стават още по-непредвидими, когато на плажа с нас са и децата. Самите те крият достатъчно опасности, а в комбинация с плаж и море, нещата могат да излязат извън контрол, особено когато децата са по-малки.
И понеже всички се надяваме на спокойна и безпроблемна почивка, днес ви напомняме някои неща от опит, за да ви е спокойно и безопасно на плажа. Детето, ако е достатъчен професионалист, ще намери и други начини да ви развали прекарването.
Информирайте се какъв е флагът, има ли някакви течения или особености на терена под водата.
Преди да се настаните на шезлонг или да опънете кърпата си на пясъка, огледайте периметъра за опасни предмети, които морето може да е изхвърлило – бутилки, остри пръчки, по-големи камъни, дори медузи.
Едва ли има по-голямо забавление от копаенето на дупки в пясъка и строенето на замъци, но трябва да запомните, че дупката, която копае детето ви, не бива да бъде по-дълбока от нивото на коленете му. Децата лесно могат да се окажат в капан в по-дълбоки изкопи и да бъдат затрупани под тежкия пясък.
Винаги наблюдавайте децата, докато копаят дупки в пясъка и не им позволявайте да копаят в по-големи дюни, където пясъкът е по-лек и рехав и може лесно да се стовари върху тях. Преди да си тръгнете от плажа, винаги запълвайте обратно изкопаните дупки, за да не пропадне някой в тях на следващия ден.
Ударът от мълния е реална опасност по време на плажуване. Чуете ли гръмотевици, трябва да се подслоните на закрито. Най-безопасните места по време на гръмотевична буря са стабилни постройки или автомобили. Изчакайте поне 30 минути след затихването на бурята, за да се върнете на плажа.
Независимо дали може да плува, дали е с пояс, спасителна жилетка или се плиска само на брега, винаги трябва да има един възрастен, който да го наблюдава и да е наблизо. Къпането в морето е закаляваща процедура и удоволствие за детето, но преди всичко е важна неговата безопасност.
С особено внимание трябва да се подходи към децата с повтарящи се възпаления на ухото. В случай че детето има хронични проблеми, посъветвайте се с лекар дали не е добра идея да се къпе в морето, но без да се гмурка.
Трябва да се внимава малките деца да не поглъщат голямо количество морска вода, защото има опасност от чревни инфекции. Ако забележите, че детето трепери, то веднага трябва да се извади от водата.
Никога не разрешавайте гмуркане, без да сте проверили дълбочината и характера на дъното. Дете, което не умее да плува, НЕ бива да влиза без спасителна жилетка или пояс в морето. НЕ позволявайте ползване на надуваем дюшек при дете, което не умее да плува.
Още не сме свършили, скрол надолу
Най-добрият вариант е децата да стоят на сянка под чадъра, намазани със SPF50, но знаем, че няма как да вържем детето на едно място, особено когато е на плаж. За това има няколко задължителни правила за безопасно излагане на слънце:
Слънцезащитният продукт задължително да бъде със SPF50 и да е специално създаден за детска кожа. Минералните слънцезащитни продукти са най-ефикасни. Нанесете слънцезащитния продукт поне 30 минути преди излагане на слънце по цялото тяло. Нанасяйте повторно на всеки 2 часа или след излизане от водата и хубаво подсушаване, защото няма слънцезащита, която да е 100% водоустойчива.
Деца под 6-месечна възраст не бива да бъдат излагани на слънце. За най-малките е най-добре да стоят под дебела сянка, облечени в леки памучни дрехи и с шапка.
За останалите деца е препоръчително да носят бански и шапки с UV защита.
Случват се и такива неща по време на почивка. На плажа е сравнително лесно да прегрееш, а летните вируси дебнат отвсякъде. Вижте ТУК съвети от педиатър какво да правим в случай на прегряване и топлинен удар. А ТУК можете да видите какви са видовете летни вируси и как да се справите с тях.
И за финал два съвета, които всички знаем, но е добре да си припомняме от време на време – избягвайте слънцето в часовете между 12:00 и 16:00 и пийте достатъчно вода! Това важи както за малки, така и за големи.
Лятото е в разгара си, а това означава, че летните вируси дебнат отвсякъде, за да ни скапят почивката. Повръщането и диарията сякаш вървят ръка за ръка с морето и децата, но на нас никак не ни се иска думата „почивка“ да се превръща в синоним на „повръщане“. Ето защо си поговорихме с педиатърката д-р Лора Бучукова, която ни разказа какви са видовете „летни вируси“, какво можем да очакваме от тях, как да действаме, ако ги прихванем, и как да опитаме да се предпазим.
Ротавирусните инфекции са много чести в детска възраст. Източник на заразата са болни и здрави вирусоносители, като последните могат да са заразни до 50 дни. Механизмът на предаване е фекално-орален, фактори на предаване са замърсени хранителни продукти, вода, ръце. Имунитетът не е траен, което означава, че може да се боледува повторно.
Заболяването започва внезапно с висока температура, болки в корема, гадене, повръщане и диария – изхожданията са без мирис и примеси, рядко може да има слуз. Опасността е от бързо развиващата се дехидратация поради невъзможността да се приемат течности през устата заради повръщането.
Лечението се състои от адекватна рехидратация, пробиотици и диета. Срещано усложнение е лактазната непоносимост, която се изявява в чести, воднисти, кисело миришещи и шуплести изхождания, поради което при кърмачета на изкуствено хранене се използват безлактозни формули в диетата.
Позволените храни са ориз, картофи, моркови, препечен хляб, солети, от плодовете – банан и препечена ябълка. Диетата е от първостепенно значение за справяне с инфекцията.
Важно е да се знае какви са симптомите на обезводняване и кога да се потърси лекарска помощ – вероятността за дехидратация е висока при многократни повръщания и изхождания, както и при висока температура.
Тревожни симптоми са:
Освен тези симптоми, тревожен признак, налагащ консултация с лекар, е и невъзможността да се дават течности през устата поради задържане на повръщането.
Поради високата честота на ротавирусните инфекции в детска възраст е създадена и въведена в употреба ваксина, която в България е все още в препоръчителния списък, но като цена се поема от здравните власти.
Ентеровирусите са от групата Коксаки и ЕСНО. Източник на заразата са болните, но има и здрави заразоносители. Вирусите се изолират от носоглътката и от изпражненията, където могат да се задържат до 5 месеца, откриват се и в хранителни продукти, канални и речни води, както и в плувни басейни.
Предаването става по въздушно-капков и фекално-орален път. След преболедуване остава траен имунитет, но като се има предвид, че в групата се включват 68 различни типа, става ясно, че е възможно многократно боледуване през живота на човек.
Заболяванията, които могат да предизвикат са различни. От херпангина до коксакивирусната инфекция.
Както вече казахме, честа изява на ентеровирусите, е херпангината. Проявява се с висока температура до 40 градуса, болки в гърлото и безапетитие, още на втория ден по гърлото се забелязват мехурчета, които се пукат и оформят афти.
Летният грип протича отново с температура, болки по мускулите, главоболие, болки в корема и повръщане, зачервява се лицето и конюнктивите, установява се и зачервено гърло.
Има и стомашно-чревна форма, която протича с температура, повръщане и
разстройство.
Най-характерният представител на ентеровирусите е коксакивирусната инфекция или т. нар болест уста–ръка–крак. Протича с температура и поява на обрив с мехурчета по лигавицата и около устата, по ръце и длани и по крака и стъпала. Тази група вируси могат да предизвикат и по-сериозни инфекции като серозен менингит и енцефалит, но са значително по-редки.
Аденовирусите засягат предимно горни дихателни пътища, очите и лимфните възли. Единствен източник е болният човек. Основен е въздушно-капковият механизъм на предаване, но е възможен и фекално-оралният. Възможно е и заразяване с инструменти при очни манипулации.
Клиничната картина може да е разнообразна – най-често протича със зачервени и оточни очи, зачервено и болезнено гърло с поява на налепи по сливиците и обилен секрет от носа. Обичайно се увеличават лимфни възли от страната на зачервеното око. При малките деца може да се изяви и с бронхит, честа спастична пристъпна кашлица, по-рядко може да се изяви и пневмония.
Лечението на последните две групи може да се обобщи като симптоматично – антипиретици и лекарства, повлияващи изявилите се симптоми, може да се използват и препарати, подпомагащи имунитета, витамини.
Антибиотици са необходими само при насложена бактериална инфекция, което задължително се установява от лекар.
От всичко казано дотук стават ясни и начините за предпазване от летните вируси – добрата лична хигиена е най-добрата превенция. Важно е честото миене на ръцете, миенето на плодовете и зеленчуците, които консумираме, а при останалите групи храни е важна добрата термична обработка и съхранението в хладилник. Избягване на контакт с болни, доколкото е възможно, и не на последно място – прилагането на ваксина, когато е възможно.
