Всички от време на време послъгваме леко децата, ако сме отчаяни. Понякога просто сме твърде изморени, спи ни се, искаме тишина и… Лъжата пристига. Ако прибягваме до тези методи обаче, дали детето няма да забележи и как тогава ще го възпитаме в доверие и респект към истината? Журналистката Каролина Пинедо разсъждава по тези въпроси със специалисти. Ето я нейната статия за El País.
Обществото може да нормализира ценности, които са противоречиви, като частични истини или т.нар. „благородни лъжи“, в зависимост от случая. Но за децата е трудно да се справят с тези противоречиви нюанси; особено защото до четиригодишна възраст те казват това, което мислят, без задръжки.
Въпреки че не може да се казва всичко на децата, родителите никога не бива да ги лъжат, тъй като от това зависи доверието във възрастните и как децата ще постъпват, когато пораснат. Защото родителите винаги са пример, който децата следват.
„Да сме верни на истината ни прави надеждни хора, но това не означава да се казва всичко на децата, защото някои неща не са уместни, например да се говори за финансови въпроси, които засягат семейството“, уверява психоложката Тристана Суарес.
Когато дете забележи, че възрастните не казват истината, то започва да възприема това като допустимо средство. „Лъжата се нормализира; в крайна сметка се използва чрез подражание и децата започват да възприемат родителите си като по-малко надеждни“, заявява от своя страна Алба Мария Гарсия, клиничен невропсихолог в Центъра по психология в Мадрид. Децата се учат да лъжат, подражавайки на родителите и други възрастни в обкръжението си. Суарес обяснява:
„В крайна сметка те започват да копират лъжата, без да вземат предвид вредата, която причинява на онзи, който я чува.“
„Възможно е родителите да не лъжат, но децата се научават да лъжат от страх какви ще са последствията от казването на истината – например, че ще им се скарат“, добавя експертката.
Гарсия обяснява развитието на лъжите според възрастта на детето. „На три години започват първите елементарни лъжи с изрази като „не бях аз“, с цел да се избегнат последствия. Между четири и пет години лъжите са по-целенасочени и планирани. А между шест и осем години започва да се разбира моралната страна на лъжата, както и кога тя е приемлива според контекста“, пояснява специалистката.
Защо лъжат децата?
Суарес обяснява, че когато дете не казва истината, то го прави по различни причини: „За да получи неща, които иска бързо и не вижда друг начин да ги постигне (като да яде лакомства тайно), или за да избегне вината за нещо, което според възрастните е направило погрешно (като да вземе нещо, което не е негово).“
„Целта не е да отгледаме безкомпромисно честни или безпрекословно послушни деца, а хора, способни да казват истината с отговорност, чувствителност и емпатия“, добавя Гарсия.
Но как да постъпиш, ако детето те хване в лъжа?
„Най-препоръчително е да признаеш и да кажеш например: „Прав си, не бях напълно честна. Не съм имала намерение да ти навредя. Ще се постарая повече следващия път“, съветва Гарсия. „По този начин се възпитава емоционална отговорност и как да се поправи нанесената вреда, освен това се засилва значението на честността и се показва, че грешките също са част от ученето“, допълва тя.
Добре разбраната искреност на родителите, поднесена към децата им, включва, наред с други неща, използването на език, съобразен с възрастта на детето. „Също така е важно да се има предвид, че не е необходимо да се дава цялата информация, но трябва да се избягват лъжите. Например, може да се каже, че има сложни теми, които ще бъдат обсъждани, когато детето порасне“, съветва експертката.
„Става дума за практикуване на емоционална откровеност. Ако една тема е неудобна, е по-добре да признаете, че не знаете как да я обясните, вместо да измисляте нещо. Така се възпитава почтеност и се придава стойност на казването на истината, дори в трудни ситуации“, добавя тя.
Още не сме свършили, скрол надолу
Ако искаме децата да бъдат искрени, трябва да ги насърчаваме положително да бъдат такива. „Могат да се използват фрази като „Радвам се, че каза истината“ и никога да не се наказва искреността, дори когато е изречена неудобна истина. По този начин се избягва възприемането на лъжата като защита, а също така може да се говори за важността на казването на истината и за нейните дългосрочни ползи“, продължава психоложката.
Яснотата е ключова, за да усвоят децата концепцията за истината и лъжата: „Дипломацията няма място, защото е форма на социална лицемерие. Въпреки това в нашето общество не се счита за правилно да се казва истината директно, затова детето трябва да се научи да борави с тези сложни нюанси“, обяснява Суарес. Експертката подчертава:
„Когато детето е малко, то казва нещата така, както ги чувства, без филтър, което създава неудобство у възрастните. Но ако искаме децата да бъдат искрени, като възрастни трябва да поставим именно това като приоритет и да не правим изключения.“
Да казваш истината никога не трябва да има последствия. „Съществува мълчаливо споразумение за това какво може да се казва и какво не, но като възрастни не бива да учим децата да подреждат искреността по важност, а да предаваме яснота и честност, без „дребен шрифт“, защото ако се сърдим на детето, че казва истината, то няма да го направи повече“, пояснява специалистката.
Според Гарсия също така е важно да се прави разлика между искреност и асертивност.
„Може да се обясни на детето, че винаги трябва да казва истината, но по уважителен и съпричастен начин. Ключът е да му се предадат социални умения и инструменти за емоционално управление, без да се цензурира искреността.“
Източник: El País
