Съвсем скоро мина Европейският ден за осведомеността относно антибиотиците. Може би се чудите защо изобщо е необходим такъв специален ден? Отговорът не е никак положителен. Проблемът с прекомерната употреба на антибиотици е огромен и се задълбочава все повече с наличието на Covid-19 и лечението му.
Всяка година поне 33 000 души умират от инфекции, причинени от резистентни към антибиотиците бактерии. Всеки ден един от трима пациенти получава някакво антибиотично лечение. Към това се добавя и фактът, че много често се самолекуваме с антибиотици, “предписвайки” си ги в посока към Луната, защото сме чули, че за тази болест се пие този антибиотик.
Само дето повечето от нас не си дават сметка, че инфекциите, причинени от вируси, не се лекуват с антибиотици. Такъв между другото е и Covid-19 – антибиотик в лечението следва да бъда включен, ако има изолирана бактериална инфекция. Всеки лекар може да прецени това, ако направи необходимите кръвни изследвания, както и антибиограма, за да се определи кой е най-подходящият препарат.
Какъв е проблемът?
Основният проблем при прекалената употреба на антибиотици е, че това ускорява мутирането на гените на бактериите, с които те се опитват да се противопоставят на антибиотика. Когато това става много по-бързо, отколкото способността на антибиотиците да се справят с бактериите, тогава се получава резистентност. А станат ли бактериите резистентни към антибиотиците, с които се опитваме да се отървам от тях, има голяма вероятност да не можем да се излекуваме от елементарни за съвременната медицина заболявания.
А ето и един разказ, споделен от първо лице от пациент, публикуван от Европейския център за контрол на заболяванията, където могат да се открият и още истински истории:
Казвам се Мохамед и съм на 37 години. Израснах в Обединеното кралство, но през последните 10 години живея в Кайро и управлявам компания за разработка на софтуер. Имам много роднини в Египет. Така си живеех там и пътувах често между двете страни.
През април 2011 г. бях диагностициран с остра миелоидна левкемия – вид рак, при който поради свръхпроизводство на бели кръвни клетки в организма имунната система престава да функционира нормално. Започнах лечение почти веднага. При левкемията не се изпитва болка – в повечето случаи просто не се чувстваш добре и ти е отпуснато, но тъй като имунната система не функционира правилно, си по-податлив на инфекции. Те могат да бъдат както неприятни, така и изключително опасни.
Докато бях в болницата за втория цикъл на химиотерапия, вдигнах висока температура, която лекарите се опитаха да контролират с обичайни антибиотици. В продължение на три дни температурата ми варираше неконтролируемо, достигайки опасни нива от 40°C. След като установиха, че инфекцията не е обичайна, лекарите успяха да я овладеят с конкретна комбинация от високи дози антибиотици. В този момент неизвестният характер на инфекцията беше наистина плашещ. Провеждахме терапия за левкемията, но никой не знаеше какво е причинило треската.
Допълнителните изследвания показаха, че съм инфектиран с бактерията Escherichia coli (E.coli), която нормално обитава червата. По причини неизвестни на моите лекари бях инфектиран с много устойчив вид на E. coli. Никой не знаеше със сигурност откъде съм се заразил с този много устойчив вид микроорганизъм или от колко време съм го носел в червата си, без да подозирам. Лекарите смятат, че е възможно да съм се заразил в Египет, тъй като подобни резистентни видове са били открити там, а това е мястото, където живеех преди. Химиотерапията е отслабила имунната ми система, позволявайки на инфекцията да се активира.
Веднага след като лекарите откриха инфекцията, бях преместен в помещение за изолация. Дори сега, като отида в болницата за химиотерапия, не ми е позволено да напускам стаята или да контактувам с останалите пациенти, въпреки че минаха седмици оттогава. Медицинските сестри и лекарите използват строги предпазни мерки за ограничаване на контактите и запознават служителите, за да се уверят, че инфекцията не се разпространява. По време на третия курс на химиотерапия развих друга треска. Този път лекарите знаеха как да я лекуват и беше веднага контролирана. Нивото на контрол е доста обнадеждаващо, но не е приятно да лежиш в изолация.
Най-страшното е, че е възможно да имам този микроорганизъм завинаги. В момента е под контрол и лекарите са се справили с него много добре, но дори след побеждаване на левкемията възможността за реактивиране на инфекцията още ще бъде основна заплаха. Никога не съм мислил, че инфекциите могат да бъдат животозастрашаващи или че бързо могат да станат опасни. Щастливи сме, че имаме такива фантастични медицински мрежи за помощ, но е важно да се знаят рисковете и да се търси консултация с лекар при съмнения, че нещо не е наред.
Обяснението
E. coli, изолирана от кръвта на Мохамед, притежава механизъм на резистентност, чрез който продуцира ензим, наречен карбапенемаза. Тази карбапенемаза, позната като OXA-48, се изолира често от бактерии, характерни за региона на Средиземно море, но съобщения за нейното изолиране има и от останалата част на Европа и в световен мащаб. OXA-48 придава на бактериите висока устойчивост към много антибиотици, включително към клас “антибиотици от последен ред”, карбапенемите.
Благодарение на своевременното извършване на културелни и лабораторни изследвания за установяване на ефективността на антибиотиците срещу бактерията, лекарите са успели да проведат лечение на Мохамед с правилните антибиотици. Мохамед може да носи тази резистентна Е. coli в червата си за дълъг период от време и тя може отново да стане причина за инфекция в бъдеще. Той ще трябва да взема антибиотици, за да го предпазят от развиване на инфекции, които могат да бъдат свързани с лечението му за левкемия. Тъй като OXA-48 е причина за резистентността на Е. coli към толкова много антибиотици, това може да бъде изключително предизвикателство, защото са останали само няколко антибиотика, които могат да му бъдат предписани.
Ако антибиотиците не се използват правилно – ако са прилагани, когато не е необходимо, приемани са за твърде дълъг или кратък период от време или в неефективна доза – това може да доведе до появата и разпространението на бактерии, които са резистентни към антибиотици.
Важно е антибиотиците да се използват разумно и да се избира правилният антибиотик възможно най-рано за лечението на инфекциите. Всяко забавяне в избора на правилните антибиотици, особено при много болни пациенти като Мохамед, е свързано с по-високи проценти на заболяване и смърт.
Това е важно за всички, защото резистентни бактерии могат да бъдат открити както в болниците, така и в общността. Пациенти с потисната имунна система поради костномозъчна трансплантация или трансплантация на солидни органи са изложени на значителен риск, защото са по-податливи на инфекции.
