fbpx
Животът с деца

Колко сме обсебени от здравословното хранене на децата ни?

28 юли 2023
здравословното хранене на децата

Иска ли питане дали има значение какво ядат децата ни? Като се започне още от „най-добрите” и „най-полезните” детски пюрета, минем през здравословно меню на закуска, обед и вечеря, забрана на твърде много сладки, шоколад, сладолед, чипс и пр. Като родители винаги се стараем да им дадем това, което мислим, че е най-добре за тях. 

Да не би случайно да не надебелеят, защото това е един от бичовете на съвремието. Който ние борим с мантрата „Яж по-малко и спортувай повече”. Макар че тази мантра, очевидно не върши работа при всички възрастни. Защо тогава настояваме, че подобно отношение може да работи при децата? И не бъркаме ли в навиците, които всъщност изграждаме у тях по отношение на храненето и възприятието на собственото ни тяло?


Вирджиния Соул-Смит има две книги зад гърба си – и двете са бестселъри. Първата излиза през 2018 г. и се казва The Eating Instinct („Инстинктът за хранене“)В нея тя разказва за дъщеря си и специфичното ѝ състояние. Само седмица след раждането момичето претърпява сърдечна операция, след което развива остра форма на непоносимост към храната (за този специфичен синдром писахме в „Мислех, че дъщеря ми е злояда. А всъщност има хранително разстройство“). Следват две години хранене през сонди. Тогава Соул-Смит пише и първата си книга. 

Пет години по-късно на дневен ред е новата ѝ книга – Fat Talk („Мазният разговор“). Още с излизането си през май тя оглавява класациите в САЩ и предизвиква широк отзвук. Причината – Соuл-Смит, подкрепена от стотици интервюта с експерти и години изследвания, твърди, че нашата широко разпространена нагласа против мазнините и безмилостното преследване на по-тънка талия създават предразсъдъци, които вредят на хората с по-големи тела. И то в пъти повече, отколкото размерът на тялото някога би могъл. А тези предразсъдъци са особено опасни за децата.

Самата авторка е бивша журналистка, специалист по темите здраве и красота, и майка на две деца. „Има много изследвания, които показват връзка между високото телесно тегло и лошите здравни резултати. Но нямаме сигурни доказателства, че размерът на тялото сам по себе си влошава здравето. Понякога здравословен проблем увеличава теглото, но това не означава, че загубата на тегло ще поправи нещо, защото размерът на тялото е само симптом. Теглото и здравословните резултати могат да бъдат повлияни от основни проблеми или първопричини – бедност, хранителна несигурност или потисничество”, твърди Соuл-Смит в книгата си.

Стигмата върху наднорменото тегло в медицината

Стигматизирането и засрамването, пише Соул-Смит, водят до интензивни физиологични реакции на стрес. И така предизвикват някои последици за здравето, от които страдат понякога по-едрите хора. Само че според нея това не са последствия заради размера на тялото, а заради нашето отношение към него. Соул-Смит дава за пример резултатите от многократно излагане на големи количества кортизол. Кортизолът е стресов хормон и повишаването му може да доведе до високо кръвно налягане и сърдечни заболявания, а те на свой ред – до наддаване на тегло. Тоест, съвсем резонно може да се направи извод, че понякога човек с наднормено тегло не може да отслабне, ако започне да „яде по-малко и да спортува повече“, просто защото стресът, на който е подложен по отношение на тялото му, му пречи.

По-шокиращи са резултатите, които Соул-Смит цитира във връзка със стигматизирането на теглото в медицината. Скорошни проучвания показват, че хората с наднормено тегло не търсят лечение, докато състоянието им наистина не се влоши. Защото ги е срам или им е трудно. А когато все пак стигнат до лекар, получават по-лоши грижи. Което пък може да изкриви данните за връзката между теглото и рисковете за здравето и смъртността. Според обобщен преглед на проучвания от 2022 г. на специализираното медицинско издание Lancet „69% от лекарите, 46% от медицинските сестри и 37% от диетолозите в САЩ съобщават за пристрастно отношение към хората, живеещи със затлъстяване“.

Децата и теглото

Според Соул-Смит един от най-силните фактори за наддаване на тегло при децата е дразненето от други деца на база тегло, както и поставянето на диета. Същите фактори биха могли да са в основата на потенциалното развитие на хранителни разстройства. Тоест, ако в детството ви ви повтарят, че сте твърде дебел, има по-голяма вероятност да станете затлъстял възрастен. Това всъщност е обявено още през 2012 г. в проучване, което хвърля светлина върху психологическата тежест на програмите за борба със затлъстяването при деца.

Не е необичайно по-едрите деца да показват признаци на нарушения в храненето. Но ние, възрастните, имаме друга представа как изглежда тялото при хранително разстройство – слабо. Съответно други нарушения рядко се диагностицират. Но атипичната анорексия нервоза, при която страдащите не са с поднормено тегло, засяга 3,6% от всички юноши. А анорексия нервоза засяга 0,6% от младите хора. 

Специалистите по хранителни разстройства свидетелстват, че до 30% от техните пациенти са или са били с по-високо тегло, особено като малки. Соул-Смит твърди, че неефективната борба със затлъстяването не само е накарала хората да се чувстват нещастни, но е и неразривно свързана с нарастването на броя хора, страдащи от хранително разстройство. 

Телата на децата се променят с навлизането в юношеството и са доста различни едно от друго. Соул-Смит дори не приема идеята, че трябва да се притесняваме за теглото на децата. „По време на пубертета момичетата трябва да увеличат процента на телесните си мазнини, за да имат менструация. И оттук започва проблемът – демонизираме загубата на малкото детско тяло. Ако сте били слабо дете и се превърнете в по-едър възрастен, ще има проблем. Наддаването на тегло винаги се определя като провал. Но защо да е провал, ако всяко тяло го прави?“, пише тя. 

Мантрата „Яж по-малко, спортувай повече“ 

Авторката обръща внимание на погрешното според нея схващане, че теглото зависи единствено от това, което ядем, и колко се движим. Мантрата „Яж по-малко, спортувай повече“ е повтаряна толкова много пъти, че не е чудно, че не можем да я изоставим. Реалността е много по-сложна и включва генетика, физическа и хранителна среда и нашия микробиом – неща, върху които имаме малък личен контрол, и които взаимодействат помежду си по начини, които не разбираме напълно. Понякога, разбира се, увеличаването на теглото наистина изглежда причинно-следствено. Но дори и тогава настояването за загуба на тегло не е отговор. Безопасната, устойчива загуба на тегло е недостъпна за повечето хора. Повишените рискове от нередовно хранене и въздействието върху здравето от промяната на теглото рядко се вземат предвид. Фокусирането върху „опасностите от затлъстяването“ ни карат да поставяме погрешни диагнози, да патологизираме и да се отнасяме неправилно към хората.

„Силата на волята е мит. Ако работеше, нямаше да се разработват лекарства за отслабване. Но основното отблъскване идва от хората. Те казват: „Добре, дебелако, просто отиди на фитнес, защо не се постараеш повече?“ Изумително е колко дълбоко вкоренено в нас е това схващане – моето тяло е моя отговорност и вината е моя“, пише тя.

„Любопитно е обаче, че приемаме възможността човек да яде много и да продължи да живее в по-слабо тяло. Но не и обратното – че някои по-едри тела са такива поради причини, които не са изцяло свързани с количеството храна, което примат. Непатологичното разнообразие на човешкото тяло съществува и винаги е съществувало“, пише Соул-Смит.

Някои практически съвети

Соул-Смит дава и практически съвети. Голяма част от тях се свеждат до това да научим децата си, че телата са различни. И че това да си по-едър, не е лошо. Тя се застъпва за това да се доверяваме на децата при избора им на храни. Да им позволяваме да живеят според техните предпочитания. Да избират кога им е достатъчно и да казват „не“, когато поискат. („Изяж си супата, иначе ще ти я излея във врата“ е фраза, която са чули много български деца, ако не в семейството си, то поне в детската градина. И после защо никой не обича пиле фрикасе!)

С малко повече доверие и автономия при вземане на решенията какво да ядат (разбира се, в някакви разумни граници, защото някои 4-годишни например са напълно способни да карат на бонбони цял ден) децата ще се научат да познават себе си и телата си. Това, разбира се, е предизвикателство за всеки, който а) е израснал в „ерата на изблизаната чиния“ и на „знаеш ли колко гладни деца има в Африка?!“ и б) който се опасява, че децата му ще живеят на сок и желирани мечета, ако имат шанс. Но може да опитате.

„Нямаме причина да продължаваме да преследваме слабото тяло на всяка цена. Можем да спрем да съдим как растат телата на нашите деца. Можем да отхвърлим схващането, че нашата стойност като родители или като хора се измерва с нечие тегло”, пише още в книгата. 

Това е – няма нужда да храните децата си перфектно и да се стресирате, ако не го правите. Но може да им помогнете да се чувстват добре в собствените си кожи и килограми.

Източник: The Guardian

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross