Без да искаме, може да предадем на децата си поколенчески характеристики, защото сме ги копирали автоматично като поведение от родителите си. Те от техните и така нататък. Тревожността да не се случи нещо с децата и страхът ни да ги предпазим от всички опасности, като ги побутнем към конректно, правилно според нас решение, може да са изключително вредни за тях. Испанската медия El País ни среща с няколко експерти, които се аргументират в търсенето на отговора на въпроса защо отглеждането със страх е вредно.
Нормално е да ни е страх
Страхът е една от емоциите, които могат да нанасят най-голяма вреда на човека, въпреки че има и положителни аспекти. И майките, и бащите също изпитват това чувство. След като им се роди дете, много родители изпитват страхове – нещо, което според експертите е напълно естествено, тъй като идеята за отглеждане без съмнения и без неувереност не е много реалистична. Всъщност, страхът предупреждава и подтиква към използване на защитни механизми, които ни предпазват от опасности.
„Когато си родител, е нормално да си уплашен и да си задаваш въпроса: „Правилно ли действам?“. Да вярваш, че ще отглеждаш дете без съмнения и без да изпитваш неприятни емоции, не е реалистично“, казва психоложката Силвия Алава Рейес, специализирана в детската и юношеската психология. Въпреки това, както уточнява тя, когато страхът блокира, парализира и пречи на вземането на решения, а дори и се проявява неосъзнато, той се превръща в проблем:
Тези страхове карат родителите да стават свръхпротективни и да се опитват да предотвратят неща, които дори още не са се случили.
Прекомерната бдителност отнема свободата
Психоложката обяснява, че възпитанието с прекомерна бдителност възпрепятства развитието на собствените потенциал и ресурси на децата, които са им необходими, за да се справят с живота: „Родителите решават вместо детето, но то не учи; освен това му се показва, че светът е враждебен и опасен, затова е много вероятно това дете в крайна сметка да развие друг проблем като тревожност или депресия.“
Алава добавя, че в процеса на възпитание се формира прекомерен контрол, като родителите постоянно вземат решения вместо детето. Така го лишават от самостоятелност заради страх, че ще направи грешен избор.
Алехандра Мелус, учител по специално образование, насочено към оптимизиране потенциала на хора с увреждания, добавя, че страхът е нормална емоция, но не трябва да бъде норма или модел, който родителите да следват при възпитанието: „Родителите трябва да помислят какво наистина се случва, да се фокусират върху решенията и да предприемат действия“.
Още не сме свършили, скрол надолу
„Възпитанието, основано на страх, води до тревожно прикрепване, тоест, когато емоциите на родителите надвишават и блокират тези на децата, вместо детето да търси утеха от своите родители“, коментира Алава, която добавя, че възрастните трябва първо да работят върху своите страхове и да са наясно с ограниченията си, както и с начина, по който се справят със света, защото това е, което техните деца научават.
Тревожност като наследство
Проучване от 2023 г., публикувано в научното списание ScienceDirect, озаглавено „Родителска тревожност и развитие на децата“, анализира как страхът и тревогата на родителите по време на възпитанието в детството и юношеството излагат техните деца на по-голям риск от емоционални и поведенчески проблеми. В този обзор се препоръчва в такива случаи да се прилагат превантивни мерки, които да включват и двамата родители, както и семейни подходи, които обхващат цялото семейство, за да се спре прехвърлянето на проблемите със здравето на психиката между поколенията.
„Важно е, ако родителите не се чувстват способни да се справят със своите страхове, да потърсят пътя, помощта и сигурните подходи, за които да се хванат, за да подкрепят възпитанието и семейството, което създават“, казва Мелус. „Когато лекуваш себе си, лекуваш и своето обкръжение. Един осъзнат родител не само възпитава детето си, но го учи как да открие своята същност, да живее автентично, без тежестите от миналото“, продължава педагогът. Тя обобщава:
Най-доброто наследство, което можем да оставим на децата си, не са парите или знанията, а свободен ум и спокойно сърце.
Валидиране на емоциите
В последния си подкаст в YouTube, озаглавен „Възпитаване без страх“, педиатърът Карлос Гонсалес анализира как отглеждането на деца, основано на уважение, без наказания и заповеди, е най-подходящото: „Любовта на децата към родителите е това, което ги кара да се опитват да ги слушат и да не ги разочароват. Макар че не очакват нищо, те все пак ще ни обичат по същия начин. Просто трябва да им кажем с учтивост и уважение какво смятаме за правилно и необходимо да се направи и с времето ще го разберат.“
Алава анализира защо е важно винаги да се валидират емоциите на децата и да им се дават стратегии за регулиране, за да се справят с всяка ситуация, която възниква.
„Децата винаги разбират, че нещо се случва, тоест, чувствата на техните родители, и когато настъпи юношеството, те се бунтуват, с фрази като: „Тате, не е толкова страшно.“ Но последиците вече са изпитани“, казва тя.
В крайна сметка според експертката трябва да се позволи на децата понякога да поемат отговорност за собствените си решения, дори за тези, с които възрастните не са съгласни.
Източник: El País
