Ако сте израснали като единствено дете, вероятно сте чували някои от тези стереотипни фрази в определен момент от живота си: „Тъжно е, че си израснал сам“; „Родителите ти сигурно са те разглезили“; „Трудно ли си намираш приятели?“. HuffPost разговаря с терапевти за най-често срещаните проблеми, които единствените деца споделят по време на терапия.
Въпреки че израстването без братя и сестри става все по-често срещано явление, все още има дълготрайна стигма около единствените деца.
Последните изследвания показват, че много представи за децата, израснали без братя и сестри, са неточни. И въпреки че някога семейната структура с едно дете е била рядкост, сега тя е най-бързо растящата семейна единица в Съединените щати. По данни на Pew Research Center около 20% от домакинствата, в които има деца, са с едно дете.
„Терапията може да бъде здравословно място, на което да научат за себе си и как взаимодействат със света около тях като единствени деца“, казва пред HuffPost терапевтката Алтереса Кларк.
Възможно е да мечтаят за „братска и сестринска“ връзка като възрастни.
По време на терапия възрастните, които са израснали като единствени деца, понякога споделят, че се чувстват самотни, защото произхождат от по-малко семейство и нямат никакви връзки с братя и сестри.
„Имат по-малко членове на семейството, на които могат да разчитат за подкрепа, за разлика от хора с много братя и сестри“, казва терапевтката Ребека Грийн. „Празниците могат да бъдат особено самотни за хората без братя и сестри, тъй като по-често нямат големи семейни събирания като по филмите“, добавя тя.
Алтереса Кларк допълва, че като възрастни хората, израснали сами, търсят близки приятели, които да чувстват като членове на семейството, за да запълнят тази празнота.
„Има една поговорка, че ако нямаш семейство, трябва да създадеш свое собствено – и аз вярвам в това с цялото си сърце“, казва тя. „При изграждането на своята общност намерете приятели, организации и обществено полезна дейност, където да срещнете съмишленици, които могат да ви окажат подкрепа като в семейство“, допълва терапевтката.
За единствените деца може да е добре да поканят свои близки приятели да празнуват с тях празници и големи събития, добавя Ребека Грийн.
Може да се чувстват изцяло отговорни за грижите за възрастните им родители.
„Много единствени деца се чувстват претоварени и стресирани, че са единственият човек в семейството, който трябва да се справи с грижите за родителите“, категорична е Грийн.
Ако живеят в един и същи район, това може да включва водене на родителите им на медицински прегледи, помощ при приготвянето на храна и съдействие при управлението на финансите. „Особено трудно може да бъде, когато единственото дете живее далеч от родителите си“, посочва Грийн.
Когато е възможно, тя препоръчва да се получи помощ за тези отговорности от мениджъри на гериатрични грижи, социални работници и придружители на възрастни хора. Тя също така подчертава, че е важно да се планира предварително.
„Само децата могат да разговарят с родителите си, както и с партньора си, за да обсъдят предварително плановете за грижите за възрастните, така че всички да са на едно мнение“, казва тя.
Може да се стараят постоянно перфектни.
Въпреки че голямото внимание от страна на родителите може да доведе до по-близки взаимоотношения с тях, някои единствени деца могат също така да имат чувството, че всяка тяхна стъпка се наблюдава.
„Когато детето е само̀ в семейството, може да има натиск от страна на родителите да постига успехи в различни области на живота си, което може да доведе до перфекционизъм или личност от типа А“, казва терапевтkata. А това пък може да ги накара да живеят в страх да не разочароват хората.
Може да са много независими във взаимоотношенията си.
„Израстването като единствено дете може да създаде голямо чувство за независимост, което може да бъде както сила, така и слабост“, казва терапевтката Прия Тахим.
Що се отнася до силните страни, единствените деца често умеят да бъдат самостоятелни, да се забавляват сами и да се чувстват доволни в собствената си компания.
„Те често са хора, които поемат отговорност, стават чудесни лидери и правят нещата по иновативен начин“, казва Грийн. „Понякога обаче другите могат да ги възприемат като властни или искащи да правят нещата само по техния начин“, допълва тя.
Още не сме свършили, скрол надолу
Фокусирането върху уменията за сътрудничество, каквото например е ясната комуникация, може да помогне да не стига до крайности.
„Един от най-ефективните начини за подобряване на уменията за общуване с другите е да се използват изявленията „аз“ – предлага Грийн. Това е начин да формулирате чувствата или нуждите си, който поставя акцент върху това как се чувствате.
Освен това Тахим предлага да се задават въпроси и да се изслушват причините на другите хора, поради които те може да имат определени гледни точки.
Възможно е да се чувстват неразбрани или осъждани за това, че са единствени деца.
Това е често срещан въпрос, който единствените деца повдигат, особено в групите за подкрепа, казва Грийн.
„Определено все още има стигма да си едно дете, защото семействата с две или три деца все още са по-скоро норма. Да имаш братя и сестри е по-скоро типичен семеен опит за повечето хора“, казва тя.
Освен това, затвърждавайки тези стереотипи, единствените деца често са представяни негативно във филми и телевизионни предавания като разглезени, егоистични и със слаби социални умения.
„Нуждаем се от повече положителни образи, които се фокусират върху силните страни и предимствата да си единствено дете. И имаме нужда хората да не съдят само въз основа на липсата на брат или сестра“, допълва Ребека Грийн.
Терапията би могла да ви помогне в изследването как детството ви оформя това, което сте – без значение какъв е редът ви на раждане.
„Независимо дали сте единствено дете, най-голямото дете, средното или най-малкото дете, всичко има своите плюсове и минуси“, каза Тахим. „Но основно значение има начинът, по който избираме да растем, да се учим и да се адаптираме…“
Източник: HuffPost
