Близостта между хората има не само физическо проявление. А и тялото си е лично, така че дали и колко да бъде докосвано и обгръщано е въпрос, по който е необходимо съгласие. Това важи дори и за малките деца, които имат пълното право да откажат да бъдат нагушквани и нацелувани, независимо че някой възрастен ги намира за много сладички и иска да ги намачка от любов. Децата обаче не са померани. Испанската медия El País ни напомня това със статията на Алехандра Мелус, която е автор и експерт по емоционална интелигентост.
Разни хора, разни идеали
Проявите на привързаност, които са социално приети като поздрав или норма на учтивост, се различават значително от една култура до друга. Например, докато в Испания хората се поздравяват с ръкостискане или две целувки, или с прегръдка между приятели и роднини, в Китай поздравът включва ръкостискане, придружено от поклон от кръста до главата.
В Мароко, в зависимост от емоционалната връзка с човека, поздравът може да бъде с поставяне на дясната ръка върху сърцето като по-официална форма или с три целувки, когато става дума за близък роднина или приятел. Тези навици са придобити в социалния и културен контекст на всеки човек чрез най-близката среда, в резултат на наблюдение на възрастните, които служат за пример, чрез имитация и повторение.
От няколко години насам, и особено след пандемията, нормите за учтивост, свързани с повече физически контакт – като целувките и прегръдките – започнаха да се променят. Това не се дължи само на желанието да се избегнат заразни болести, а и е от хигиенни съображения.
Има деца, които са се родили в период, когато не се позволяваха посещения в болниците – майките раждаха сами и не можеха да приемат роднини нито в болничното заведение, нито у дома, за да запознаят семейството с бебето, защото всеки трябваше да остане изолиран. Затова много деца израснаха с нови норми и навици на учтивост, като например поздрав само с думи, вместо с целувки и физически контакт, възприемайки тези жестове като нещо запазено единствено за най-близките роднини и приятели, на които самите те дават разрешение за подобна близост.
В такива случаи именно детето трябва да реши дали иска да изрази форма на привързаност към възрастни или връстници, като по този начин дава своето съгласие.
Този въпрос придобива все по-голямо значение. До такава степен, че дори педиатри в Испания разговарят с децата по време на прегледи по тази тема, обяснявайки им, че тялото им е неприкосновено и именно те трябва да определят границите и да дават съгласие за всеки физически контакт.
Границата е до моето тяло
Д-р Мар Лопес, педиатърка и писателка, твърди, че децата не трябва да бъдат принуждавани да раздават целувки, дори и на своите баба и дядо, защото това ги кара да се съмняват в собствените си усещания и желания.
„Ако искаме да израснат като тийнейджъри и възрастни, които умеят да поставят граници, трябва да насърчаваме идеята за съгласието още от детството“, казва Лопес. В своята книга El monstruo de los abrazos. Mi cuerpo es solo mío тя разглежда по достъпен и практичен начин необходимостта децата да се учат да поставят граници още от ранна възраст и да уважават границите на другите, разбирайки, че това, че са деца, не означава, че принадлежат на някого – дори и на собствените си роднини.
Според доклада Сексуално насилие над непълнолетни: сериозен, структурен и нарастващ проблем от 2024 г., изготвен от експерти от различни испански университети, между 70% и 85% от случаите на насилие над деца и юноши се извършват от хора от обкръжението, на които имат доверие. Тоест, от най-близкия доверен кръг около детето. Затова това обкръжение не представлява гаранция за сигурност, нито оправдание за налагане на близост.
Още не сме свършили, скрол надолу
Пет неща, които трябва да знаем
– Това, че едно дете е възпитано, не означава, че трябва да задоволява емоционалната нужда на възрастен или на друг човек. Детето трябва единствено да използва основните норми на учтивост – за поздрав, сбогуване, благодарност или извинение – и то на словесно ниво.
– Физическият контакт трябва винаги да бъде доброволен и спонтанен, никога насилствен, наложен или изискван, а да зависи изцяло от волята на детето.
– Важно е децата да се учат да поставят граници още от момента, в който започнат да взаимодействат със света – като използват думата „не“, когато е необходимо, без да се страхуват от отхвърляне или социална изолация, защото не отговарят на чуждите очаквания, желания или нужди. Така се развиват умението им за съгласие, самоуважението им и способността им да не зависят от външно одобрение.
– Възрастният трябва да се научи да уважава това, че детето не му принадлежи, като осъзнае, че най-важното е то да може да изразява себе си такова, каквото е, чувствайки се защитено и в безопасност. Да се научим да не съдим поведението му ще му помогне да се усеща в среда на доверие и сигурност в семейството, като по този начин се засилва стабилната емоционална връзка.
– Емпатията е ключов инструмент, който позволява да разберем как се чувства детето и да уважаваме неговия ритъм и решенията му. Дете, отглеждано с емпатия, израства като съпричастен тийнейджър и възрастен.
Източник: El País
