Днес ви срещаме с Валерия Рачева. Тя е детска психоложка с над 15 години практика и хранителна терапевтка към американската програма SOS Approach to feeding. Вече 5 години Валерия подкрепя семейства с деца, които имат ограничен прием на храна, както и такива, чиито деца имат емоционално хранене. В личен план Валерия е майка на две момчета, която обожава да чете и да пътува.
„Основна част от работата ми е да разбера детето и това, което се случва във вътрешния му свят, да изградим доверие, за да можем да продължи напред и да градим позитивна промяна“, споделя Валерия. „Често „превеждам“ поведението на децата на техните родители и заедно с тях се опитваме да работим като екип. Децата са малки личности, които имат нужда от повече нежност и разбиране, дори когато ни го показват по най-неприемливия за нас начин“.
С нея говорим за важността на захранването, за трудностите, които доста от родителите срещат при детското хранене, как да ги преодолеем, кога имаме повод за притеснение и има ли наистина термин „злоядо дете“.
Що е то „злоядо“ дете?
Валерия ни казва, че това всъщност е реална диагноза, макар в днешно време да е определение, с което си служим доста свободно.
Терминът „злоядство“ изглежда популярен, лесен, често срещан, безобиден и сякаш с него може да се обясни всичко. Често просто се казва „детето си е злоядо“ и точка. В Европа диагнозата е категоризирана като една, а в Америка са две. Ние тук си имаме ограничаващо хранително разстройство. На английски се нарича Avoidant/restrictive food intake disorder (ARFID) . Това рядко се диагностицира при децата и по-скоро минава между капките, докато в един момент или прераства в наднормено тегло и приемане предимно на въглехидрати, или в някои случаи преминава в булимия и анорексия. Но може и просто да си остане едно дете, което хапва малко.
В Америка се говори и за педиатрично хранително разстройство.
Наблюдава се точно при малките деца, когато проявяват желание за ограничаване на храни, избягват определени текстури, цветове. Компонентите, с които се характеризира състоянието, са доста и е важно да се каже, че подобни диагнози се поставят само и единствено от детски психиатри. А за съжаление детските психиатри в България са много малко и за да се стигне до диагноза, хората търсят сериозни причини и симптоми като силни отклонения в развитието.
Има деца, които наистина трудно си набавят храната.
Тук говорим за ситуации, в които например детето яде само пържени картофи, и то конкретни пържени картофи – в определена форма, купени от определено място. И започват войните на масата за още една лъжичка. Следва натиск, който може да бъде позитивен или негативен – с молби, със заплахи... И всичко това прераства в нещо съвсем различно. А децата растат и съответно проблемът расте с тях. Колкото повече расте детето, толкова по-лесно намира начини да налага контрол върху храненето си.
Раждаме ли се с определена „доза” апетит?
Комплексно е – от една страна имаме генетична предразположеност. Провеждани са проучвания, които показват, че ако единият родител е имал проблеми с храненето, то е много вероятно и детето да има проблем. Иначе всеки се ражда с определена предразположеност към храненето, както и със свой личен темперамент. Много важни, разбира се, са и границите, които родителите поставят, и средата, в която децата растат. Тя трябва да е подкрепяща и разбираща, но и същевременно да не сме прекалено фокусирани само в храната.
Колко е важно е захранването?
Ясно е, че е много важно. Това е начинът, по който запознаваме детето с храната и му изграждаме навици, свързани с нея. Може би ще ви изненадам, но много голяма част от семействата не ядат една и съща храна или изобщо не се хранят заедно. Това е така, защото и самите родители си имат своите предпочитания и захранването се превръща във влакче на ужасите.
Често получаваме не толкова добри съвети и от педиатри, които искат от едно дете, което довчера е било само на кърма, да сяда и чинно да си изяжда по 150 г пюре. Това е съвсем нова консистенция за детето и е съвсем различно изживяване. Независимо дали захранването е с парченца храна, пюрета или каши – всичко това е ново и различно за него. Важното е всяко хранене да е водено от бебето, независимо дали ще изберете пюрета или друг вид храна. Детето трябва да може само да прецени кога се е заситило и да научи какво е това усещане.
Често имаме и следния вариант – захранването започва страхотно и след първата годинка нещо се случва и детето отказва да яде. Това е свързано с един от скоковете в детското развитие. Бебето вече е пораснало, иска да провери границите си – докъде може да стигне, да заяви себе си. А малките деца проверяват границите си чрез нещата, които могат да контролират.
Първото нещо, което се учат да контролират, е храненето.
Правят го още от раждането си. Независимо дали сучат, или пият мляко от бутилка, те могат да спрат и да покажат, че не искат повече и ние уважаваме техния избор. Докато при захранването сякаш забравяме за това и се започва натиск за изяждане на всичко на всяка цена.
Свобода или слободия
Не съм привърженик на слободията и категорично не трябва да оставяме децата да решават съвсем сами всичко. Но е важно да разберем, че те имат способността сами да си контролират храненето, да избират какво и колко да хапнат от предложеното на масата. Особено подкрепящи трябва да бъдем, когато при децата е налице някакъв стресов фактор – тръгване на детска градина, някаква голяма семейна промяна (като раждане на братче или сестриче), както и при пътуване и ходене на почивка. Това са все фактори, които могат да окажат влияние върху храненето, и в такива моменти е важно да осигурим спокойствие, а не натиск.
От каква възраст да насърчим самостоятелното хранене?
Със сигурност още от самото начало. Първо ще помагаме доста, детето ще се цапа много и трябва да сме подготвени за това. Но е хубаво то да усеща тази самостоятелност. Важно е да подберем удобни за детето прибори и да бъдем търпеливи.
Когато детето отказва някоя храна, не спирайте да я предлагате
Не трябва да изключваме достъпа на детето до разнообразна храна, защото така изключваме възможността някога да прояде и нещо друго. Не трябва да бъдем на принципа „няма да купувам повече домати, защото той не ги яде“ или „няма да готвя повече мусака, защото детето не я яде“. Особено ако то е малко, еднократният отказ не означава, че трябва да забравим за тази храна.
Децата попиват нашите реакции – усмихвайте им се, докато опитват нещо ново, разказвайте им какво е, давайте им да играят с храната и така няма да им се струва странна и страшна. Никога, никога не изключваме храна, която детето е отказало веднъж или няколко пъти, а се стараем да изградим връзка с нея. Но това се случва бавно и постепенно, не става от днес за утре и трябва да бъдем подготвени и търпеливи. В началото ще бъде бавно, дори обезкуражаващо бавно, но щом нещата се задвижат веднъж, детето ще стане по-смело и по-бързо в изборите си.
Очаквайте скоро и втората част на разговора ни с Валерия Рачева.
Още ценни съвети за детското хранене и развитие, можете да откриете в страниците на Валерия: Facebook, Instagram, YouTube, TikTok.
