Всички знаем, че доста майки минават през драмата, наречена "Това дете не иска да яде!". Липсата на вълчи апетит у детето и нежеланието му да изяде една паница макарони на закуска, после половин пакет бисквити за късна закуска, първо, второ и трето за обяд, и още няколко хранения до лягане, докарват не една и две майки до състояние, в което обикалят след децата с малки лъжички и им повтарят пълни небивалици. Чували сте мантрите "Още една за мама" и "Виж, виж как минава самолетът", последвани от чевръсто натъпкване на картоф или пюре от пащърнак в невинната бебешка уста.
Днес нашата авторка Мария Нориега ще ни разведе из този майчин ужас. Тя ще ни накара да се видим отстрани и да разберем, че всичко ни е наред - и на нас, и на детето. Оставете го на мира и му позволете да яде когато и колкото прецени. Човешкият род не е оцелял, защото праисторическите майки са търчали след отрочетата си с лъжица в ръка - оцелял е, защото хората имаме инстинкт и знаем кога ни се яде и кога - не. Наистина!
Коя майка не е изричала поне веднъж тези думи, откакто се е озовала сама и загубена в дълбоките дебри на родителството? Децата ни не „искат“ да ядат и драмата започва още в родилното. После продължава в детската и ученическата възраст, докато най-накрая в пубертета уморено въздъхнем: “Ей, не мога да го изхраня това дете!“.
Ако човек се разходи из различните форуми и групи за майчинство, кърмене и захранване, може да остане със съвсем сериозното впечатление, че човешкият род е едва ли не на път да се затрие. Децата сякаш са загубили най-важния си природно заложен инстинкт – да се хранят!
Проблемите започват още при раждането. Когато най-сетне бебето се окаже при майка си (което в повечето родни болници може да е и след няколко дни), се оказва, че то не иска да засуче, суче прекалено рядко или прекалено често. Освен това не виждаме колко изяжда и въобще излиза, че
нещо в цялото това хранене не е наред.
Бебето не само няма никакви „нормални“ навици, но и яде без да гледа часовника. Не спазва точни количества и пълни безразборно пелените. Да не говорим, че въобще не го е грижа за притесненията на майка му.
Като споменахме майката – тя се терзае и за себе си. Все някой ще ѝ каже, че гърдите ѝ са прекалено меки, или прекалено твърди, че кърмата ѝ ще е я нехранителна, я рядка, я недостатъчна. Или дори газообразуваща, защото е решила да хапне череши, вместо „позволеното“ пиле с ориз... (газообразуващата кърма е мит - тук пише защо)
И ако след няколко седмици нещата все пак се поуспокоят, ето че идва време това дете най-сетне да се научи да започне да спи през нощта. Нали то все пак трябва да спазва някакъв „човешки“ режим на 3 часа с 8 часа нощна пауза? Както пише в книгите и както казва педиатърът, познатите и дори лелята на най-добрата ви приятелка...
Ще се съгласите, че не е редно бебето да заспи нахранено и точно три часа след това да се събуди отново гладно. Как такамъничкият му стомах не „почива“ празен цели 8 часа. Вие да не би да ставате нощем, за да ровите в хладилника? Не, разбира се! Но понеже пеленачето не може да отиде до хладилника или да хапне тайно шоколад, явно нещо не е наред. Да не говорим, че обикновено точно вечер то е най-уморено, гладно и изнервено. С възрастните да не би да е така!?!
Недай си Боже пък да не се изходи няколко дни. Или пък да пълни пелената след всяко хранене. Или да наддаде по-малко от стойностите в таблиците. Или пък повече. При всички случаи, като зорка и загрижена майка ще бъдете убедена от нещо или някой, че
това дете не се храни добре.
Някак оцелявате и двамата през първите поне 6 месеца и идва време и за захранването. Ще си кажете, че тук всичко става по-лесно. Да, но детето ви отново не иска да яде! Въпреки че сте изкарали почти докторат на тема „захранване“ и сте се запасили с всевъзможни схеми, таблици и ергономични лъжички. И цялата био и еко продукция, до която сте успели да се доберете.
Да не говорим за времето, което сте прекарали в кухнята, за да направите с любов първата бебешка манджа. Нехаещо за всичко това, вашето бебе се мръщи, плюе и върти глава с онази красноречива физиономия, която показва недвусмислено, че въобще не оценява всичките ви усилия.
Детето ви не иска да яде!
А вие отново се питате какво не е както трябва и къде грешите...
Поставете се за миг на негово място. Щом стане 10 часа, примерно, го чака пюре от морков. Ако не му хареса, ще бъде подложено на всякакви трикове с лъжичката само и само да го „опита“. Ако пък му хареса - пак не може така! Все някоя таблица или схема предвижда то да изяде единствено и само една лъжичка морков първия ден. После още една на втория и така в продължение на поне няколко дни.
И точно когато бебето се убеди, че морковът му е станал любима храна, и се започва с броколи, примерно... Нищо чудно, че то съвсем скоро решава, че въобще няма смисъл да се мори с тези нови храни. Та те или не му харесват, или пък не му ги дават!
Тъкмо поотмине мъчението с плавното въвеждане и мъничето започва да храни надежди, че най-сетне ще похапне човешки, и почват да го гонят с количествата. Съседчето Гошко, например, и Мими от детската площадка, вече ще ги записват даже на детска кухня, защото си изяждат цялото бурканче и дори искат още. А вашето бебе никога не поглъща всичките онези 100 г от онази таблица с лъжичките, която все още следвате. И то без значение колко „самолети“ и хапки „за мама“ и „за татко“ да предлагате.
Това дете продължава да отказва храна!
Или поне тази, която вие така усърдно му предлагате. За сметка на това то посяга винаги към най-непозволените неща, иска да се цапа, да яде с ръце и въобще няма намерение да научи добрите маниери на масата. Докато пак някоя таблица, книга или добронамерен съветник не посочат, че е крайно време да започне да се храни вече с парчета, като „голям човек“, да замести хранене, да не му подават храната в устата и да ползва прибори.
Или пък точно обратното - че е по-добре мъникът винаги да бъде хранен. Така ще сте сигурни, че си изяжда препоръчаните количества. Колко пъти сте виждали отчаяни майки, които гонят детето си навсякъде с лъжичката с надеждата то да хапне „поне нещо“, да приготвят „любими“ храни, да се притесняват, че детето им отказва всичко ново и сигурно вечно стои гладно... И колко пъти може би и вие самите сте се запитвали
къде сбъркахме с детското хранене?
Ако се върнете към прочетеното досега, сигурно ще забележите, че водеща роля в храненето на децата днес имат таблицата, часовникът, кантарът и календарът... и дори съседката! В него сякаш напълно липсват истинските главни герои – майката и бебето. Липсват техните инстинкти, интуиция, предпочитания, преценки. Децата ни се раждат различни и уникални, те не броят часовете, дните, грамовете и лъжичките и не следват схеми. Те искат да опознават нови неща и да опитат нови вкусове. С вроденото си любопитство и желание за самостоятелност да се втурнат в един цял нов свят и да открият и изразят своята неповторима индивидуалност.
Здравото новородено бебе е в състояние веднага след раждането да изпълзи до гърдите на майка си и да засуче. И не само това – то „знае“ дори само да регулира приема си на кърма, без да гледа часовника и милилитрите, а просто следвайки собствените си инстинкти и потребности. Както всички останали бебета-бозайници. Стига да му се даде възможност за това.
Здравото пораснало кърмаче също може да продължи да се води от собствените си предпочитания при храненето. Без да брои лъжичките и да гони определени количества. Нещо повече – то дори е в състояние да се храни напълно самичко и без пюрета, ако му бъде позволено, разбира се.
То не бърза да замести хранене, защото до първата година кърмата или адаптираното мляко си остават най-калоричната храна за него. Това дете не гони определени количества, защото стомахчето му е малко и предпочита инстинктивно да го запълва с най-високо енергийните за него храни.
Макар и да не може да чете етикетите и да брои калориите, бебето ви всъщност знае много добре как да се храни! Нищо, че във вашите очи и в очите на бабите си, то ще изглежда винаги гладно.
Затова следващият път, когато ви дойде да възкликнете: „Детето ми не иска да яде!“, пробвайте да забравите таблицата, часовника, кантара и календара. Доверете се малко повече на себе си и на него. Бъдете до него, без да се притеснявате за количествата, месеца, цапаницата или точните грамажи под час. Храненето все пак трябва да бъде удоволствие за всички!
