Мислите си за деца с малка разлика, за да са си най-добри приятели? Помислете пак. Авторката на този текст има какво да каже по въпроса. Може би е добре да се вземат под внимание думите ѝ, преди да се обзаведете с бебе и... малко по-пораснало бебе.
Спомням си как гледах първородния си син, който се клатушкаше по плажа няколко седмици след първия му рожден ден. Разхождаше малко по пясъка, преди да се отправи към двама братя, които строяха пясъчен замък. Сцената беше като от детска книжка: мама и татко седят на столовете си и си бъбрят, докато двамата им сина, на около 4 и 6 години, се занимават заедно, строейки страхотен замък в смях и усмивки.
В този момент ме полази бебешката треска и си помислих: „Еха, две години наистина изглеждат като перфектната възрастова разлика.“
Оказа се обаче, че съм сгрешила.
Макар че сега, когато са на 11 и на 9 години, между моите момчета проблясват моменти на добри отношения, през по-голямата част от времето отглеждането на деца с две години е всичко друго, но не и перфектно. От момента, в който се появи вторият ми син, динамиката помежду им е напрегната, конфликтна и преди всичко шумна.
Отглеждането на двегодишно дете и новородено е като да си еднорък, недоспал укротител на лъвове.
Енергията, за да се справя с всичко, изискваше да съм олимпийска версия на себе си във всяко отношение. Да се грижиш за активно дете и бебе си е много работа, и то изтощителна. Бях недоспала, хормонално дисбалансирана и в мъглата на следродилния период. Фактът, че тримата заедно вкъщи оцеляхме през тези първи дни, докато броях часовете, когато съпругът ми ще се прибере, за да помогне, е истинско чудо.
След това по-малкият ми син се научи да обикаля насам-натам, а по-големият започна да проявява повече независимост и опитваше все по-рисковани трикове. Можете да си представите не особено безопасните ситуации, в които се озовавахме всекидневно. Като например един път, когато ги заведох на басейн, а бебето се измъкна от столчето за кола и почти стигна до плитката част на басейна, докато аз спринтирах, за да спра двегодишното, което искаше да се хвърли от спасителския стол в дълбоката част. Всеки ден беше като версия на „Джуманджи“, в която двамата ми сина се опитваха да се (само)убият, а аз се опитвах да ги опазя живи.
Днес вече разполагат с малко повече базов инстинкт за самосъхранение.
Но шумът е същият. През последните девет години ВОЛУМЕТО в нашата къща е на макс. Да, към групата се присъединиха и две по-малки сестри (с малко по-голяма разлика във възрастта), но истината е, че момчетата са отговорни за по-голямата част от какофонията.
Като по-малки играеха на кеч и на „катастрофи с коли“. Прекарваха летата с приятели, играейки баскетбол в басейна в задния двор, а глъчката от играта им се чуваше из целия квартал. А сега прекарват вечерите, гледайки спорт, крещейки и скандирайки толкова силно, че се налага да ги подсещам, че сестрите им се опитват да спят и не се намират на футболния стадион.
Още не сме свършили, скрол надолу
Но най-големият проблем е и винаги са били кавгите помежду им.
Когато гледах онези двама братя да строят пясъчния замък, бях вдъхновена да имам друго дете толкова скоро, за да му осигуря вечен най-добър приятел. Вместо това създадох Батман и Жокера.
И макар че и двамата се разбират добре със сестрите и връстниците си, фрустрацията, до която се докарват един друг, е наистина несравнима. И въпреки поредицата вдъхновяващи речи, наказания и награди изглежда не мога да подобря връзката им. Разбира се, има моменти, когато ги виждам как си подхвърлят топка или се смеят на една и съща шега, но като цяло това е трудна връзка. Трудно е да ги гледаш, да си около тях и изобщо трудно е да си им родител. И е толкова жалко.
И сега като се замисля, онези братя на плажа изглеждаха като перфектна комбина, но се чудя дали просто не съм ги хванала в някой от редките моменти на разбирателство. Защото, макар двегодишната разлика във възрастта при децата да е често срещана, тя е истински трудна. И мисля, че е важно да бъдем честни по този въпрос. Тук съм, за да ви предупредя да не попадате в капана на илюзията, защото тя съвсем спокойно може да се превърне в кошмар.
Източник: Scary Mommy
