В продължение на много години обществото е било убедено, че единствените нужди, които трябва винаги да се удовлетворяват при бебетата и децата, са физиологичните – хранене, сън и хидратация и т.н. Теорията на привързаността, разработена от Джон Боулби и разширена от Мери Ейнсуърт през 50-те години на миналия век, опровергава тази теза, като подчертава идеята, че емоционалните нужди са също толкова важни, колкото и физиологичните, и следователно винаги трябва да бъдат удовлетворявани, пише El Mundo.
Какво е привързаност
Психологът Рафа Гереро определя привързаността като „невидима емоционална връзка“, която се формира между бебето и хората, към които то се привързва. Тя не е любов или зависимост, а асиметрична връзка, при която възрастният удовлетворява нуждите на детето, включително и емоционалните, като по този начин се развива усещане за сигурност.
Тази връзка се създава в най-ранните етапи от живота – първоначално главно с майката, а след това се разширява към други фигури като бащата, роднини или учители в зависимост от нуждите на детето.
Спрямо това как удовлетворяваме емоционалните нужди на децата си ние ще изграждаме връзката с тях по различен начин и ще формираме един от четирите типа привързаност, като само един от тях – сигурната привързаност – е здравословна и оптимална.
Типовете привързаност, обяснени с плодове
За да ги разберем по-добре, ще обясним четирите типа привързаност чрез плодове, както го прави Рафа Гереро.
Сигурна привързаност: портокали – портокали
Сигурната привързаност, която вече споменахме като най-оптималната, възниква, когато детето има конкретна емоционална нужда и ти я удовлетворяваш. Например: детето ми е тъжно, защото никой не е искал да играе с него в междучасието, и аз първо се настройвам към неговата емоция, а след това го успокоявам. В този случай, използвайки метафората с плодовете – ако детето ми има нужда от портокал, аз му давам портокал. Нито повече, нито по-малко. Един портокал – точно това, от което има нужда.
Тревожна и амбивалентна привързаност: портокали – портокалово дърво
Тревожно-амбивалентната привързаност възниква, когато детето има конкретна нужда, а ти реагираш преувеличено, за да я удовлетвориш. Тоест, има нужда от портокал, а ти вместо да му дадеш един – каквото реално му трябва – му даваш цялото портокалово дърво.
Този стил на привързаност е характерен за свръхзакрилящите родители. Те са прекалено емоционални. При този тип привързаност децата стават страхливи, несигурни и обикновено развиват ниска самооценка.
Избягваща привързаност: портокали – мандарина
Този тип привързаност е противоположен на предишния. Тоест, когато детето има емоционална нужда, ти имаш склонността да я подцениш. Ако детето ти има нужда от портокал, ти му даваш мандарина – приличат си, но не са едно и също. Детето има нужда от портокал, а не от мандарина.
Децата с избягваща привързаност се научават да не искат това, което родителите им постоянно им отказват и не им дават. Обикновено това са родители, които са силно рационални и не умеят да разпознават собствените си чувства, а следователно не могат да разберат и чувствата на децата си.
Връщайки се към примера с детето, което е тъжно, защото приятелите му не са си играли с него, този родител няма да разбере емоцията на детето си и следователно няма да го успокои. Той просто би му казал фрази като: „Не се натъжавай, не е станало кой знае какво. Утре ще намериш други приятели, с които да играеш.“
Дезорганизирана привързаност: портокали – нищо
Това е най-опасният тип привързаност. Срещу емоционалните нужди на децата родителите не дават никакъв отговор. Тоест нито портокал, нито мандарина, нито дърво.
„Родителите с дезорганизирана привързаност обикновено страдат от тежки разстройства като шизофрения, личностни разстройства, биполярно разстройство, тежки депресии... Това са родители, които изоставят, малтретират и злоупотребяват с децата си“, обяснява Гереро.
Двете основи на привързаността: връзката и независимостта
Важно е да запомним, че човек се ражда много незрял, което го прави зависим от хората, към които се привързва. Тази зависимост се преодолява само ако родителите са успели да удовлетворим емоционалните нужди. Гереро е категоричен:
„Самостоятелността се постига само като преминем през зависимостта. Тоест, учим се да бъдем независими, като сме първо много зависими. Хората, към които сме привързани, удовлетворяват нуждите ни, учат ни как да го правим, така че, докато растем и учим, да ставаме все по-независими.“
Двата стълба, на които се крепи сигурната привързаност, са връзката и независимостта. Между тях трябва да има баланс.
- При сигурна привързаност (портокал – портокал) има ефективен баланс.
- При тревожно-амбивалентна привързаност (портокал – цялото портокалово дърво) е отива повече към зависимост.
- При избягваща привързаност (портокал – мандарина) се върви твърде рано към независимост.
- В случая с дезорганизираната привързаност дори няма баланс.
Още не сме свършили, скрол надолу
Стратегии за насърчаване на сигурна привързаност в 12 стъпки
Рафа Гереро предлага 12 конкретни стъпки за насърчаване на сигурна привързаност в детството, насочени към родители, възпитатели и въобще към хора, които се грижат за деца. Тези стъпки помагат на децата да се чувстват защитени, разбрани и оценени, като поставят основите за здравословно емоционално развитие и бъдещи здрави взаимоотношения.
- Създай усещане за защита и сигурност. Детето трябва да усеща, че може да се обърне към теб без страх и осъждане. Твоето присъствие е неговата „сигурна база“.
- Позволи му да изследва света. Насърчавай постепенно неговата самостоятелност. Сигурната привързаност включва и пускане на свобода, не само защита.
- Отговаряй на емоционалните му нужди. Не игнорирай плача или страховете му. Отзивчивостта (чувствителното реагиране) е ключова.
- Валидирай емоциите му. Фрази като „Разбирам, че си ядосан“ или „Виждам, че това те нарани“ помагат на детето да се почувства разбрано.
- Постави се на неговото ниво. Буквално и емоционално. Гледай го в очите, говори спокойно, настрой се към емоционалното му състояние.
- Поставяй ясни и последователни граници. Сигурността не означава прекалена толерантност. Детето трябва да знае какво може и какво не може да прави, с твърдост, изразена с обич.
- Бъди предвидим. Постоянството в отговорите ти изгражда доверие. Хаотичната или непредвидима атмосфера създава несигурност.
- Бъди достъпен. Не само физически, но и емоционално: детето трябва да усеща, че си там за него.
- Разбирай неговия ритъм. Всяко дете има свое темпо. Не всички изследват, чувстват или говорят по един и същи начин. Уважавай нуждата му от време.
- Бъди до него във фрустрацията. Не успокоявай, за да „минe“ пристъпът на гняв или лошото му настроение, а за да се научи да управлява фрустрацията си с теб и да си му като емоционален водач.
- Споделяй значими моменти. Игри, приказки, разговори, смях и др. – привързаността се изгражда чрез всекидневния споделен опит.
- Работи върху собствената си привързаност. Грижи се за своите емоционални рани, за автоматичните си реакции. За да може да управлява емоциите на детето, е важно възрастният да е емоционално регулиран.
Източник: El Mundo
