fbpx
Ние и детето

Който отлага кучето, има и заек, и куче

26 януари 2024
Pexels

Който отлага кучето, има и заек, и куче. Примерът е следствие от личен опит. Дълго се опъвах на идеята за такъв домашен любимец. Влизайки в магазина за животни с предварителна цел – покупка на папагал и изтъкването на предимствата му, че пернатото притежава ум досущ като на куче, децата моментално ми обърнаха гръб и се насочиха към заекa.

А то едно малко, пухкаво, трепери.

След осем минути вече държим в ръце нова клетка и всичко необходимо за бебе заек с добавка и самия заек. Тръгваме си от магазина с набързо налят опит от съветите на продавачката да не го гушкаме в началото твърде много, за да не умре от страх, какво да яде и какво не, за да оцелее. Породата е повече от царствена: лъвска глава.

Идеята да се казва Страхил съвсем не се приема от младите собственици и новият член на семейството носи име – идейна компилация на двамата му батковци – Гари Гус Гус.

Та, господин Гус има през деня постлано килимче, където доволно да разположи всичко що е изял по-рано. Предпазливо тръгваме към него, да не вземе да му стане нещо страховито, и изчакваме постепенно той да се доближи до нас. Вече в съвсем близки отношения след някой и друг месец идеята за куче отново е на преден план.

Осъзнавайки, че това е било и моята детска мечта, решавам да я изпълня на късна възраст. Но ми беше необходимо време. Най-вече осъзнаване на възможностите ми, че мога аз (а не децата, които обещават, но невинаги изпълняват) да се грижа за него.

Разходките приех като предимство – време за мен, за уединение, за дишане на чист, доколкото може въздух, из близкия парк и горичка.

Първоначалната идея да идем до приют и да изберем новия член на семейството беше прекъсната от пост на приятел във Facebook с десетина малки кучета, едното от които скоро се озова у дома.

Така година след като Гус е прекрачил прага, у нас влиза и Зак. Всичко бебешко не му е чуждо. Бързо свиква с атмосферата, маха с опашка, играе, хлъзга се по пода, изгражда навици (след оръфан диван, изгризани шкафове и изстъргана боя от стената). И въпреки обещанията на децата, че всеки ден ще го извеждат, разходките с тях стават все по-редки, но съм доволна и на това, че си играят с него и го гушкат подобаващо.

Всъщност какъв е идеалният домашен любимец и изобщо кога е най-подходящият момент за появата му - зависи предимно от възгледите и настроението в семейството.

Добре е да сме наясно, че появата на домашния любимец променя динамиката във всекидневието. Важно е и какъв дом обитавате. Ако е къща, естествено и възможностите са много повече. Ситуацията в апартамент е по-сложна и за мнозина това е определящ фактор, който ограничава избора.

Също така е от значение и колко често пътувате и имате ли желание да променяте дестинациите в зависимост от това дали можете да вземете домашния любимец с вас, или имате човек, на когото да поверите грижите за него.

Специалистите обясняват, че не желанието за домашен любимец е най-важно, а преценяването на силите за поетата отговорност.

Защото домашните любимци може да са забавни, някои от тях гальовни, но е важно вие колко време им отделяте и какъв ресурс за грижа имате. Домашното животно става член на семейството. Не е за месец-два, не се връща, не се подарява, не се изхвърля.

Освен че учи на отговорност, да не забравяме, че един ден ще се стигне и до момента, в който ще се разделим с него. Със сигурност това е изключително болезнено време, за което също трябва да сме готови.

Как да изберем домашен любимец?

Има много сладки и интересни домашни любимци, които може би са подходящи за хора с по-запълнен график и/или такива, които често пътуват. Гризачите са подходящи за апартамент. Не изискват твърде много грижа, могат да са доста забавни и в същото време е по-лесно да се намери някой да се грижи за тях, докато сте на път. Такива са хамстерите, зайците, морските свинчета. Те живеят в клетки и имат своите специфични детайли за обгрижване, които всеки ветеринар може да обясни. Важно е да им се извади паспорт и да бъдат ваксинирани в график, който ще обясни лекарят им.

В същата графа – подходящи за пътешественици, влизат и рибките, както и влечугите. Важно условие е мястото, в което се отглеждат. Независимо дали е клетка, или аквариум, потърсете какъв размер е подходящ за питомеца ви, както и къде да бъде разположен.

Папагалите например имат нужда от общуване. Те са доста социални и е хубаво да бъдат пускани да хвърчат из стаята при обезопасени условия. Могат да бъдат изключително забавни, ако ги научите как да стоят на рамото ви, на пръста, може да похапват от ръката ви, но това става само с изградено доверие.

Гризачите пък са нощни животни и ако клетката им е в помещение, в което се спи, бъдете готови за среднощни шумове.

Коте или куче?

Ако сте решени домашният любимец да е коте или куче, то е добре предварително да намерите човек или хотел, където ще бъдат гледани тези животни при евентуално пътуване без тях. Също така решението за порода, особено при кучетата, е изключително важно.

Емоцията не трябва да е водеща, а изборът следва да е свързан с осъзнаване дали обичате големите разходки, дали искате бойна порода, или северняк (внимавайте да не му се отнемате свободата), или кротък семеен приятел, изпълняващ послушно команди.

Особено ценно би било при толкова животни в беда да се осинови животно от улицата, от приют или от организация, която обгрижва изоставените.

„Идеята да се помогне на такова животно също не трябва да идва само от емоцията, а е важно да е добре пресметнато решение в зависимост с това какво разполагате, какво е семейното ви положение в момента, къде живеете, има ли кой още да участва в грижата и имате ли и друго животно, за което да се грижите.“

Това разказва Десислава Хаджийска, която от седем години доброволства в Общински приют в Горни Богров. Това е най-големият общински приют с 1500 животни. Другите, които са в близост, са в Слатина и в Сеславци.

В момента Деси е осиновител на две кучета, едно от които е възрастно – на 10 г. и е инвалид.
„Не съм имала никакви проблеми нито по отношение на дисциплина, нито на хигиена“, разказва тя. По думите ѝ кучетата са чисти животни и хигиената им е заложена в природата.

Хората, които идват да си осиновят куче в тези приюти, са различни. Някои търсят „марково“– такова, което изглежда по определен начин и наподобява порода. Други са загубили своя домашен любимец и искат друг, който напомня по характер и външен вид на загубеното. Има хора, за които е важно животното да е по-дребничко, тъй като нямат достатъчно пространство у дома.

Някои предпочитат да е женско, защото са чули, че са по-послушни. Има и хора, които гледат да помогнат на животното, което е с най-малък шанс за осиновяване. Така приятелка на Деси си взима най-голямото черно куче, което е щяло да си отиде в приюта.

Работата на доброволеца, освен да разхожда кучетата през уикенда, е и да среща животните с евентуалните им осиновители. Помага да се установи връзка помежду им, за да бъде по-лесно всекидневието им като заживеят заедно.

„Като осиновиш куче първият период е меден месец. Другото съществуващо правило е „3–3–3“ ( три дена – три седмици – три месеца). Това е времето, при което кучето свиква в домашни условия и стопанинът опознава истинския му характер. През този период казваме на бъдещите осиновители да са внимателни по време на разходките. В началото да са по-кратки, срещите с други кучета да са контролирани.“

Кучето задължително да е обезопасено на повод с нашийник и нагръдник или с т.нар. safety harness.

Safety Harness са вид нагръдници, които имат три точки за закачане на повод. Така, ако кучето се уплаши (все пак е било бездомно и е живяло в лоши условия), няма да може да се измъкне от нагръдника и да избяга.

Трябва да се има предвид, че тези животни са наплашени, тъй като към тях вероятно са се отнасяли лошо, но именно това е най-ценното в осиновяването. Да видиш как се трансформират от стресирани животни в съвсем нормални домашни кучета.

„Просто им трябват любов, внимание и грижа. Променят се много бързо и усещат, че са на правилното място“, добавя Деси.

Хората като нея, които разхождат кучетата от приюта, не са много, а приютите със сигурност имат нужда от повече доброволци. Това може да е още една възможност за намирането на новия член на семейството.

Петя Славова

Автор в Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
cross