fbpx
Животът с деца

В планината с деца през лятото. Какво трябва да знаем?

30 юни 2023
семейство в планината

След безкрайните дъждове, напоили ни богато през май и юни, има шанс най-накрая да видим малко повече слънце. Пърженето по плажовете не е по вкуса на всеки – много хора предпочитат прохладата на планината и зелените гори. Повечето знаят основните правила за оцеляване и безпроблемен престой там. Но има и такива, които нямат опит, а искат да пробват какво е да направиш кратък преход. Или да покажат на децата тези „високи сини планини“, над което се простира така известното „небе от коприна“. За тях сме приготвили бърз пътеводител с най-важното, което трябва да знаят за приключенията в планината. И за скритите опасности и рискове.

Най-важното

Планината си е планина дори и през лятото. Тоест, за да намалите шансовете за инцидент, винаги трябва да сте подготвени. Това включва:

  • Проверка на прогнозата за времето. Ако има голяма вероятност да вали или, недай си боже, да има буря, не е добра идея да тръгвате на четиричасов преход. Повярвайте, адски гадно е да ходите мокри дълго време. Особено ако с вас има деца.
  • Ако някой се чувства зле или е болен, не се тръгва. Отдайте се на почивка из поляните.
  • Ако тръгвате с деца, сметнете маршрута по техните способности и скорост. Те не се движат като големи хора.
  • Непромокаема раница и резервни дрехи. 
  • Зареждане на телефоните. Винаги. Освен това може да си спрете интернета, докато вървите и да го пускате само при почивка – така батерията ви ще издържи с часове по-дълго.
  • Удобни обувки. С джапанки може да ходите на плаж, токчетата не са за предпочитане.
  • Вода и храна (шоколад, солети, ядки, бисквити). За всеки случай.
  • Найлонова торба за боклук. Добрите туристи не оставят нищо след себе си в планината. Освен това торбата може да ви осигури някаква защита от дъжд.
  • Слънцезащитен крем и лосион срещу насекоми.
  • Фенерче или челник. Телефонът ви трябва за друго.
  • Швейцарско ножче.
  • Мокри кърпички.
  • Приложение с карти, например OruxMaps. Картите могат да се изтеглят предварително и работят в офлайн режим.
  • И последно, но не по важност: когато отивате в планината, винаги казвайте на някого накъде тръгвате, по кой маршрут и въобще какъв ви е планът за прехода.

Има ли змии?

Има, разбира се, но в България съществува насаден страх от змии, което е нелепо на фона на това, че у нас няма силно отровни видове. Разполагаме с усойница и няколко разновидности на пепелянка. Характерно е, че те не обичат вибрациите, тоест ако си стъпвате здраво на краката, особено ако използвате щеки за преходите си, те биха се махнали от пътя ви. Като цяло тези змии, нямат никакво желание да се срещат с хора.

Усойницата е с дължина до 35 – 40 см, с тъмносиня или черна окраска, с Х-образна шарка по гърба. Среща се по гористи и обрасли с храсталаци хълмове до около 2000 м надморска височина. И напада само при самозащита. 

усойница

Пепелянката е сивокафява до тъмнокафява, с точки на гърба, с триъгълна глава и характерно рогче на горната челюст. Дълга е до 45 – 50 см. Среща се по открити и сухи, пясъчни и каменисти терени до около 1500 м надморска височина.

При здрави хора ухапването на змиите в България предизвиква предимно тъканна реакция – болка на мястото на ухапването, бързо прогресиращ оток и инфекция на ухапаното място след известно време. При алергични хора е възможно да има и обща реакция – повръщане, гадене, дори краткотраен припадък. Най-добре, ако имате нещастието да ви ухапе змия, да се обадите на 112. След това трябва да се успокоите – колкото по-бързо бие сърцето ви, толкова по-бързо ще се разнесе отровата. Почистете мястото на ухапването. Ако трябва да ходите – правете го спокойно, с чести почивки. 

Не режете, не горете и не изсмуквайте раната. Това работи само във филмите и вие не сте Индиана Джоунс, а и той самият много се страхуваше от змии – вие няма защо. 

И гъби има, но трябва да се внимава

Първото важно нещо за тях: гъбите, които виждаме, са всъщност само плодни тела. Същинската гъба представлява мрежа от мицелни хифи, разпространени на десетки метри в почвата около самото плодно тяло. 

Принципно не е добра идея да събирате диворастящи гъби, ако не ги познавате. Но ако все пак го правите, задължително трябва да се събират само добре развити плодни тела, които са достатъчно свежи и не са загубили своите родови и видови белези. „В това отношение манатарковите гъби имат хименофор (спороносен слой), който е изграден от малки тръбички, завършващи с пори. Тези пори са оцветени в различни цветове (бели, жълти, червени, оранжеви, понякога дори черни) и съответно тръбичките също имат различно оцветяване”, разказва Владимир Илиев от влога „Янатарко“, където знаят адски много за гъбите. 

Цветът на месото на манатарките също е отличителен белег. При манатарките има едно просто правило – прави се вертикален разрез и ако има бял, непроменящ се при разрез цвят на месото и тръбичките, значи гъбата е годна за консумация. Такива са четири вида манатарки в България. Но, за да е по-забавно, има много други ядливи манатарки, при които цветът на месото се променя. За да експериментирате с тях, трябва много добре да ги изучите – в страната ни има почти 100 вида манатаркови гъби.

„Моят съвет към хората, които за първи път ще опитат нов вид гъба, е да започнат с малко количество, за да видят как реагира техният организъм. Понякога ядливи гъби за един могат да осигурят дълъг престой в тоалетната за друг“, разказва Илиев. Според него най-желани от гъбарите са манатарките, пачият крак, сърнелите, кладниците, смръчкулите (които се появяват най-рано напролет) и гъбите булки. Булките обаче наистина са само за специалисти, защото, докато още са с формата на яйце, е трудно да се различи гъба булка от зелена мухоморка. Въпросната силно отровна гъба дори и незапознатите би трябвало да са чували, че причинява смърт. Папа Климент VII например е починал от отравяне със зелена мухоморка. Вие не искате да сте като него.

Булки и манатарки

Много хора смятат събирането на сърнели за сигурно, защото те имат специфичен вид. Обаче видовете сърнели от род Chlorophyllum (така наречените червенеещи сърнели) са слабо токсични и могат да причинят разстройство и повръщане. 

Митове за гъбите

  • Няма отровни гъби, които растат на дърво.
    Има. Отровната галерина (Galerina marginata) е точно такава. 
  • Ядлива гъба, която расте в съседство с отровна гъба, също може да стане отровна.
    Не, не може – гъбите не могат да си предават токсини една на друга. 
  • Гъби, които са нахапани от животни, вероятно са ядливи.
    'Ми не. Човек не разполага с метаболизма на охлювите, които най-често нагризват гъбите. Ако нещо е ядливо за тях, не го прави безопасно за нас. 

Билки събирам!

Климатът в България позволява да имаме изобилие от лечебни растения. Но и при тях важи правилото на гъбите – трябва да познаваме всички видови белези, преди да събираме билки. Друго правило и за гъби, и за билки е, че не трябва да събираме прекалено много от дадено находище, за да не засегнем популацията. 

„В едно от видеата ни показваме приликите и разликите между див чесън (левурда, Allium ursinum) и отровната змийска хурка (Arum maculatum). Всяка част от змийската хурка е отровна, но грудките ѝ се използват като средство срещу хемороиди. Което идва да потвърди думите на швейцарския лекар от XV век Парацелз, че „само дозата разграничава отровата от лекарството“, добавя Владимир Илиев. 

Друг подобен пример е жълтият кантарион (Hypericum perforatum). Ползван като лечебно растение срещу множество заболявания, при прекомерна употреба той може да причини тежки алергии към слънчева светлина. Такава алергия и тежки изгаряния с трудно зарастващи рани може да причини и росенът (Dictamnus albus). И то дори само ако се докосне по време на цъфтеж

България е богата и на цъфтящи растения, които изкушават да си направите букети. Но никога не трябва да се късат непознати растения, само защото са красиви. За орхидеите, които растат в България, това е пагубно. Още повече всички орхидеи, които се срещат в нашата страна, са защитени от Закона за биологичното разнообразие. И рискувате някой горски да ви глоби.

Но боровинките не са защитени. Тоест, ако намерите, може да си наберете, стига да не мачкате храстите. Плюс е, че в това бране може да включите и децата. Боровинките са и лесни за съхранение. Може да ги сложите в измити шишета без тапа и да запечатате гърлото на бутилката със слой захар. Захарта не пропуска кислород и така боровинките ще издържат по-дълго.

Пчели, оси и други жилещи насекоми

При среща с жилещи насекоми най-важното е да запазите спокойствие. Шансът да ви ужили някое от тях е по-малък, ако не го дразните. Ако го убиете, само ще привлечете още жужащи кисели създания и това ще увеличи проблемите. Единичните ужилвания, като изключим болката, не са опасни, освен ако не сте алергични. Ако сте – задължително трябва да си носите подходящи противоалергични средства, които много добре трябва да знаете как и по колко се ползват – така, както ви е обяснил лекарят ви.

Най-голям проблем е ужилването по лигавицата на устната кухина – език, гърло, небце и бузи. Причината – получава се силен оток, който затруднява дишането, гълтането и слюноотделянето. Тоест, внимавайте какво хапвате, ако нещо жужи наоколо.

Ако все пак някое насекомо ви ужили, извадете жилото (ако е останало) и измийте със студена вода. 

Какво да правите, ако се изгубите?

Първо, гледайте да не се изгубите и затова винаги следвайте маркировката. И използвайте опитен водач – такъв, който знае за какво иде реч, а не да е добър само на думи. Опитните планинари не са самохвалковци или празнодумци, защото знаят, че планината е по-силна.

Ако все пак се изгубите – без паника. Седнете, пийнете вода, хапнете нещо – това ще ви успокои и ще намали напрежението. Проверете дали имате сигнал на телефона и с колко батерия разполагате. Ако имате покритие и батерия, обадете се на хората, с които сте вървели, и се разберете да ви изчакат, да ви пуснат координати и т.н. Ако цялата ви група се е заблудила, се свържете с Планинската спасителна служба на 088 1470 или 02 963 2000. Дори и да нямате сигнал, пуснете съобщение за помощ с координати. Когато стигне до адресата си, то със сигурност ще даде насока откъде да започне издирването ви.

Ако нямате сигнал, имате два варианта – да тръгнете нагоре и да търсите връх / високо място, където има покритие или откъдето можете да се ориентирате по-добре, или да тръгнете надолу с надеждата да стигнете река или долина. Оглеждайте се за горска маркировка. Тя е различна от туристическата и е бяла черта отгоре и черна отдолу. Пътеките с тази маркировка не минават през опасни зони и почти винаги водят до по-голям път.

Ако трябва да намерите подслон – търсете място на завет. Върховете не са добър вариант да чакате да ви намерят. Там духа, пече, ако има буря, може да паднат гръмотевици и т.н.

Опасни летни маршрути

Винаги трябва да тръгвате с идеята, че планината е по-силна от вас и ѝ дължите уважение. В случая то се изразява в добра подготовка. Освен това климатът във високите планини е специфичен и често може да се промени за минути. Добре е в такъв случай да може да вземете решение дали продължавате, или се връщате. И най-вече – не се правете излишно на герой или не слушайте някого, който ви се струва, че прави тъкмо това. 

Що се отнася до геройството – тези маршрути влизат в графата „Опасни през лятото“ и, ако нямате опит, е добре да се сдобиете с такъв, преди да ги пробвате.

  • Хижа Яворов – хижа Вихрен
  • Хижа Добрила – заслон Ботев
  • Хижа Вихрен – заслон Тевно езеро през Типиците
  • Хижа Рибни езера – хижа Македония
  • Хижа Иван Вазов – заслон Страшното езеро
  • Хижа Рай – връх Ботев през Тарзановата пътека
  • Хижа Вихрен – връх Вихрен през Джамджиев ръб

Имайте всичко това предвид и се радвайте на лятото и на планината. Приятни летни дни!

Петър Хераков

Редактор в Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
cross