В статията ще намерите някои от най-честите симптоми на диабет при децата, както и видовете, които могат да ги засегнат. Напомняме ви винаги да се консултирате със специалист, ако имате притеснения относно здравето на детето си.
Хората с диабет обикновено пият повече вода. Състоянието може да предизвика силна жажда или глад, независимо колко сте яли или пили.
Промени в теглото са чести преди поставяне на диагноза, особено значителна загуба на тегло при диабет тип 1 или бавно и прекомерно напълняване при диабет тип 2.
Увеличаването на посещенията в тоалетната е пряко свързано с честия прием на вода и може да е сигнал за тревога. Забележими промени в уринирането или съдържанието на изпражненията също изискват внимание.
„Чувахме го цяла нощ да става до банята. През деня понякога ходеше на всеки 15 минути“, казва Ким Страйф, учителка от Айова и родител на дете с диабет тип 1. Това предупреждение е било достатъчно, за да отидат в болница. Когато стигнали, нивото на кръвната захар на сина им било 768 mg/dL, спрямо нормален диапазон от 80–150 mg/dL .
Силната умора и колебанията в енергията са важни сигнали, особено ако детето изглежда по-отпуснато и вяло от обичайното. „По отношение на симптомите, те могат да бъдат подобни на тези при възрастни – може да забележите летаргия и умора“, казва Фелър.
Според Центровете за контрол и превенция на заболяванията, хората с диабет може да изпитват гадене, повръщане или болки в корема. Тези стомашно-чревни симптоми се срещат по-често при диабет тип 1.
Високата кръвна захар може да причини подуване на лещата в окото, което води до замъглено зрение. В резултат децата могат да са нестабилни и да не могат да се фокусират добре.
Високите нива на кръвна захар могат да причинят диабетна невропатия – вид увреждане на нервите. Тя може да се прояви като усещане за „иглички“ в ръцете или краката.
Ако детето има рана, порязване или инфекция, които не минават толкова бързо, както обичайно, това може да е знак за диабет тип 2. Причината може да е висока кръвна захар, невропатия или намалено кръвообращение. Честите инфекции също са по-характерни при диабет.
Хората с диабет може да забележат потъмняване в гънките на кожата – например под мишниците или около врата. Този симптом, наречен акантозис нигриканс, не изглежда като синини и често има кадифена текстура. Той се причинява от инсулинова резистентност и е свързан най-вече с диабет тип 2.
Децата може да развият дъх с плодов аромат, често сравняван с дъвка Juicy Fruit. Този потенциално животозастрашаващ симптом може да е признак на диабетна кетоацидоза и обикновено се среща при диабет тип 1.
Двата най-чести вида диабет, които могат да засегнат деца, са тип 1 и тип 2. Макар и и двата да са хронични заболявания, причините и начинът им на възникване са различни.
Диабет тип 1 е автоимунно заболяване, при което имунната система атакува клетките в панкреаса, спирайки естественото производство на инсулин. Инсулинът е важен, защото помага на кръвната захар (глюкоза) да навлезе в клетките, където се използва за енергия. Без инсулин захарта се натрупва в кръвта и може да доведе до сериозни здравословни проблеми.
Причините за диабет тип 1 не са напълно ясни, но роля могат да имат и генетични фактори, както и влиянивто на околната среда.
Макар и по-рядък сред децата, случаите на диабет тип 2 се увеличават заедно с нарастващите нива на детското затлъстяване. Той се развива, когато тялото не реагира правилно на инсулина, който произвежда.
Освен затлъстяване, други рискови фактори включват ниска физическа активност, фамилна анамнеза, преддиабет и други.
Много признаци на диабет тип 1 и тип 2 се припокриват и могат лесно да бъдат пропуснати. Всъщност много от тях са характерни и за детството като цяло, обяснява Мая Фелър, доцент по хранене в Нюйоркския университет. Основна разлика между типовете е начинът, по който се проявяват симптомите.
Диабет тип 1 може да се развие бързо (в рамките на седмици или месеци) и да протича тежко. Родителите понякога забелязват, че детето не е „както обикновено“, но не могат да определят причината, казва Лари Дийб, бивш президент на Американската диабетна асоциация. Симптомите често се подценяват като „нормални етапи от растежа“.
От друга страна, диабет тип 2 се развива бавно и много деца нямат никакви симптоми. Често се открива при рутинен преглед по друг повод.
Ако забележите симптоми, Фелър препоръчва да насрочите преглед при медицински специалист. „Ако някой родител види значителна промяна в поведението на детето – в това, което приема (храна и течности), или в изхвърлянето (урина, изпражнения, честота на ходене до тоалетна) – трябва задължително да отиде на лекар“, казва тя.
Децата с диабет трябва да започнат инсулинова терапия възможно най-скоро, за да се предотвратят трайни увреждания на зрението, нервите и кръвоносните съдове.
Ако детето получи диагноза, то може да не разбира напълно концепцията за мониторинг на кръвната захар, което означава, че ще има нужда от вас.
Фелър насърчава родителите да посетят възможно много лекари – педиатри, ендокринолози, диетолози, за да разберат по-добре състоянието на детето. „Трябва да работят с екип, за да намерят подходящия подход за семейството. Това, което работи за едно семейство, може да не работи за друго“, казва тя.
Още не сме свършили, скрол надолу
„Да се научиш да се грижиш за дете с диабет е изтощително и поразително“, казва Страйф, чийто син е бил диагностициран след промени в честотата на уриниране. „Първите шест месеца бяха като влакче на ужасите, но имахме късмет, страхотни лекари, медицински сестри и голяма подкрепа от други семейства с деца с диабет тип 1.“
Източник: Parents.com
Имаме много за какво да говорим с децата си. По всякакви теми. И не бива да го забравяме. Лошото е, че не може да се насмогне. То не са локали, то не са балони, тротинетки, кранове за селфита и всякакви простотии...
Темата, която разбуни духовете буквално преди дни, обаче е изключително сериозна и разговорът по нея трябва да се приоритизира. Един учител е поддържал интимна връзка със своя ученичка на 13 години. Твърди се, че всички са знаели. Кои са тези „всички“ и защо не са предприели нещо, когато са знаели, т.е. защо не ни прави впечатление, че 13-годишно момиче има връзка със зрял 30+-годишен мъж, е въпросът на въпросите. Трябва да се има и нещо друго предвид – когато мъжът е започнал да я „загражда“ (да я груумва, както е модерно да се казва), момичето по всяка вероятност е било и по-малко.
В Майко Мила сме говорили доста по темата. Разбира се, няма да спрем, докато не ни стане ясно целокупно и поединично какво е педофилия, какво е сексуално посегателство и защо не бива да се прави секс с деца, макар и някои от тях да се правят на по-големи.
Можете да прочетете статиите ни „Как да предпазим детето си от педофил“ и „Има ли педофили в интернет? Да. Казваме ли го на децата? Да“, но преди това вижте скорошния ни разговор с Александър Миланов, в който коментираме и конкретния случай, и принципа, по който протича манипулацията от един възрастен хищник (защото той е такъв!) към жертвата.
Александър, как така един 30-годишен женен мъж започва „връзка“ с 13-годишно момиче, своя ученичка?
В придобилия медийна популярност случай виждаме арсенал от добре познати механизми за манипулация. Всичко е започнало с идеализацията и вниманието, като учителят прави комплименти, показва интерес, държи се различно с това дете, за да го накара да се почувства „специално“ и избрано. След това започва тайната връзка, за която „никой не трябва да знае“. Тайната създава усещане за интимност, но всъщност е инструмент за контрол. Детето вече е въвлечено и започва да пази връзката, защото вярва, че така доказва „любовта си“.
След това се смесват ролите, като учителят ту се държи като „приятел“, ту като „любовник“, ту като „учител“. Това обърква детето и прави границите неясни. Когато авторитетът и „забавният приятел“ се сливат, детето губи способността да поставя граници. После следва вменяването на страх и вина. Това прехвърля отговорността върху жертвата, кара я да се чувства виновна и я държи в мълчание. Накрая се развива илюзията за любов. Детето е убедено, че това е романтична връзка, защото така му е внушено. Но реалността е, че зрял мъж системно разбива съпротивите на детето, докато го постави в ситуация на зависимост и подчиненост.
Казвате „детето“, но може ли да се говори за сексуалност на 13 години? Защото чухме, че на 13 не са деца...
Вижте, детската сексуалност е естествена част от развитието, тя започва още в ранното детство, но няма нищо общо със зрялата сексуалност на възрастните. При децата тя се изразява като любопитство към тялото, към разликите между половете, към теми за интимност и близост.
В пубертета около 13 години настъпва хормонален скок, започват първите фантазии, интерес към романтични връзки, желание да бъдат припознати и харесвани. Важно е обаче да се знае, че детската сексуалност е търсене и игра, свързана с идентичността и социалното учене, а не с реална зрялост за сексуални отношения.
Децата могат да „флиртуват“ или да се държат по начин, който изглежда зрял, но това е имитация, а не осъзната сексуалност.
Те нямат нито емоционалния, нито когнитивния капацитет да разберат отговорностите, рисковете и последствията от интимност с възрастен. Именно затова, когато възрастен човек използва детската сексуалност, винаги е злоупотреба.
Какви са заплахите пред децата от сексуална злоупотреба?
Днес сексуалната злоупотреба с деца не се изчерпва само с физически контакт или насилствено поведение. С развитието на технологиите се появиха нови практики, сред които онлайн злоупотребата, при която възрастни използват социални мрежи, игри или чат приложения, за да изграждат доверие с дете, представяйки се за негов връстник или „приятел“.
След време започват да искат снимки, видео или срещи на живо. Децата могат да бъдат манипулирани или принуждавани и да изпращат снимки, които после се използват за изнудване или се разпространяват в мрежата. Това е особено травматично, защото жертвата губи контрол над съдържанието завинаги. Общото между всички нови форми на злоупотреба е, че те използват уязвимостта и доверчивостта на децата.
А когато децата са жертви на насилие от техни връстници?
Тази тема се пренебрегва, защото се смята, че щом децата са на една възраст, това е игра или любопитство. Разликата е в динамиката на властта, като не е нужно възрастовата разлика да е голяма, за да има злоупотреба. Достатъчно е едното дете да е по-силно, по-популярно, с по-висок статус в групата или просто по-настойчиво. Тогава другото дете се оказва под натиск, било чрез физическа сила, било чрез психически натиск, обиди, заплахи или социална изолация.
Проблемът е, че жертвите често не осъзнават това като насилие, защото извършителят е техен връстник. Важно е в тази ситуация да се разграничи, че нормалното детско сексуално любопитство е спонтанно, равнопоставено и без елемент на натиск.
Когато има принуда, манипулация или страх, говорим за сексуална злоупотреба, дори ако двете деца са на една и съща възраст.
Как времето, в което живеем, влияе на уязвимостта на децата?
От една страна, те имат достъп до много информация за тялото, отношенията и сексуалността. В същото време тази информация е хаотична, непроверена и идва от социални мрежи, порно сайтове или връстници. Това създава илюзия за зрялост, но реално оставя децата без критични умения да се пазят.
Факт е, че живеем в дигитална среда, в която границите между личното и публичното се размиват. Децата прекарват часове онлайн, създават съдържание, споделят интимни неща. Именно там възрастни или връстници с насилническо поведение ги намират най-лесно.
Как сексуалното насилие, особено в онлайн среда, остава скрито от родителите и другите възрастни?
За мен една от причините е дигиталната невидимост – общуването става в приложения и чатове, до които родителите нямат пълен достъп. Децата често използват различни профили, скриват чатовете или ги изтриват, защото се страхуват от родителската санкция. Освен това недостатъчната дигитална грамотност на възрастните е причина, много родители и учители да не знаят какви приложения ползват децата, какви рискове крият игрите, чат групите или социалните мрежи.
Също така – срамът на жертвата. Детето изпитва объркване, чувство за вина или страх, че няма да му повярват. Понякога дори мисли, че е „съучастник“, защото само̀ е изпратило снимки. Затова тези случаи често излизат наяве едва когато щетите вече са нанесени, когато снимките са публикувани, когато детето започне да проявява симптоми на тревожност, депресия или рязка промяна в поведението.
Какво ще посъветвате родителите? Как да опазят децата си от сексуална злоупотреба?
Първото и най-важно според мен е да говорят открито с тях за тялото, границите и съгласието. Ако едно дете знае, че има право да казва „не“, че никой няма право да го докосва без негово съгласие и че винаги може да сподели с родител, рискът от злоупотреба намалява значително.
Освен това е важно да изграждат доверие. Дете, което се страхува от наказание или осъждане, няма да сподели, ако някой го притиска. Родителят трябва да е на разположение, да е готов да гарантира сигурност, а не критика.
Не на последно място родителите трябва да знаят какви приложения ползва детето, с кого общува онлайн, какви рискове крият социалните мрежи. Контролът не е следене, а подкрепа.
Освен това да вярват на децата си. Ако едно дете каже, че се чувства зле или че някой го е докосвал или му е писал неподходящи неща, реакцията трябва да е подкрепа, а не съмнение или коментар от сорта „ти си си го търсил“. Сексуалната злоупотреба винаги е отговорност на възрастния, никога на детето.
Има ли симптоми, за които възрастните трябва да са наблюдателни?
Да, има, и те често са по-видими в поведението, отколкото в думите на детето. Внезапни промени са основният сигнал. Едно дете, което е било спокойно и общително, изведнъж може да стане тревожно, потиснато, да се изолира или да реагира агресивно. Много често се наблюдават страхове и регрес, например страх да остане само̀, проблеми със съня, кошмари, връщане към по-детско поведение.
Други деца развиват соматични оплаквания, сред които болки в корема, главоболие, гадене, като за тях няма ясна медицинска причина. В училище могат да се появят резки спадове в успеха, разсеяност, отказ да посещава определени часове или да се среща с конкретен човек.
Понякога се появяват и знаци на ранна сексуализация, която включва необичайни думи, поведение или интереси, които не отговарят на възрастта. Важно е родителите и учителите да не тълкуват тези промени само като труден пубертет. Когато има съчетание на няколко от тези симптоми и особено ако детето избягва определени хора или места, това категорично е червен флаг.
„Намери си работа, която харесваш, за да нямаш нито един работен ден.“ Това го е казал някакъв абсолютен лентяй. Как така нито един? Когато обичаш това, което работиш, целият ден ти е работен ден! Всеки ден!
До тежкия екзистенциален извод от по-горе достига Елица Жекова, която определя себе си като „лауреат на два бърнаута и носител на експертизата „Как да се измъкнем от блатото, като сами се издърпаме за косата“. В последните 20 години Елица е графичен дизайнер. Добра е в това, което прави. Защото е талантлива (признава си го осъзнато и с гордост, не от самохвалство) и защото работи много. Ама много!
Елица Жекова. Снимка: Личен архив
„Аз съм човек, който никога не може да се отдели напълно от работата – винаги се паля, приемам служебните ангажименти и цели лично и за мен е немислимо да предам доверието на колегите и клиентите. Това е огромна грешка, защото ме прави перфектния служител, който може да бъде изцеден до капчица, ако попадне на „правилния“ работодател или клиент. А дори и да не попадна, вътрешната ми пружинка ще ме кара да се въртя на място и да бия барабанчето, докато не ми свърши батерията. True story“, разказва Елица, чиято история ни води към портите на бърнаута.
Оставяме я за малко пред вратата на професионалния ад и тичаме към кабинета на експерта. В него ни чака Слави Стоев – психолог с дългогодишен опит в подкрепа на хора чрез методите на когнитивно-поведенческата психотерапия, а също и ководещ (заедно с Мариана Събева) на любимия ни подкаст за психичното здраве Естествен ѝнтелект (подкрепете ги!). Питаме го първия и най-важен въпрос по темата.
Бързият му отговор е синдром на емоционално изчерпване. Част от енергийния двигател на тялото ни са емоциите. Това са привидно субективни преживявания, които обаче имат биологичното свойство да активират организма в една или друга посока. Когато човек е толкова изтощен от изискванията на реалността, че вече няма енергийния ресурс, за да се задвижи, за да реагира на това, което се иска и очаква от него, започва перманентно изчерпване.
Когато човек е до такава степен обезсилен от това, което му се случва, просто няма повече ресурс. Наличието на емоционално изчерпване означава, че ние за много дълго време, много рядко или в много малка степен сме имали онзи тип емоционални преживявания, които всъщност зареждат организма ни.
Нашият организъм има два вида нервна система, обяснява Слави. Едната е мобилизационна – тази, която активираме при вършене на задача. Другата е свързана с време за възстановяване и почивка, спокойствие, удовлетворение, гордост, щастие и усещането, че светът е едно добро място.
Когато функционираме много дълго време в перманентно усещане, че не можем да догоним темпото, че не се получават нещата, не можем да активираме онази нервна система, която помага на тялото да се възстанови.
Обратно при нашата героиня и нейната лична история. Връщаме я назад, за да отбележим кога е посяла зародиша на бърнаута в живота си.
Първа част: фрийлансър
„Всекидневието ми беше като на всеки „млад и динамичен човек“, както казват по обявите за работа, т.е. доста нездравословно. Късно лягане, ранно ставане, работа, работа, работа. След време – бебе, пак работа, работа – от третия ден след раждането (защото как така, поела съм ангажименти, хората разчитат на мен!).
Здравейте на тези, които все още си мислите, че сам да си си шеф е най-яко.
Но нека се върна към показването само на най-лошата страна на нещата. Читателите да си имат наум, че има и хубава, за нея – някой друг път.
В един момент се усетих, че нямам никакъв социален живот. Тъкмо се бяхме преместили на ново място, почти нямах нови познанства и единствените ми контакти, общо взето, бяха с клиентите. Работех си по цял ден сама и по пижама и водех под нос разговори със себе си, разбира се, за работа. В деня, в който излязох по пижама да взема детето от детската градина, реших да потърся външна причина за промяна. Намерих си работа в голяма фирма, за да имам поводи да излизам от вкъщи, да се среша и да си облека нормални дрехи. Да говоря с хора. Да вкарам малко структура и социален елемент.“
Втора част: нает служител
„Вълнения, хора, разговори, екипна работа, обедни почивки… То било супер да ходиш на работа в офис! Всекидневието ми стана една идея по-младо и по-динамично. Денят ми се удължи, движението ми се увеличи, научих как да вземам големи разстояния за нулево време, защото как се работи до 18:00, като от детската градина потропват нервно с крак, ако не вземеш детенцето до 18:10.
Всичко щеше да е добре, ако бях разредила личните клиенти.
Бележка към себе си: Не е нужно да направиш дизайните на целия свят!
Така и не се осмелих да приключа напълно с всички лични мои клиенти. Истината е, че не исках, защото бях работила много здраво, за да спечеля някои от тях. А и бях поела ангажимент, нали така? Запазих отношения с голяма част от тях и продължихме да работим.
По някое време започна доста да ми тежи, че – благодарение на пословичната ми липса на лични граници и неумението да казвам „не“ – съм поела прекалено голям брой ангажименти. Работният ми ден се увеличи двойно. Компромис направих, разбира се, със себе си и със семейството. След детска градина бързахме да се приберем, защото имам краен срок и се съсипвах от вина, че не можем с детето да останем в парка. Почивката ми за деня беше пътят до вкъщи. Детето проговори с британски акцент от гледане на „Пепа Пиг“. Това продължи повече от година.
От едно блато скочих директно в по-голямо и хубаво нагазих до шията.
Елица Жекова признава саркастично, че първият ѝ бърнаут явно не успява да я зашлеви достатъчно, та е решила да се пробва какво ще стане и втори път.
„Първия път имаше симптоми, но аз не разбрах, че трябва да забавя темпото, докато не дойде парният локомотив, който директно ме прати в болницата. При втория вече бях по-умна и ги познах веднага, а и те бяха доста по-сериозни. Чак тогава взех мерки.
Първият път беше през 2019. В продължение на два–три месеца през пролетта направо се смазах – всеки уикенд имах своеобразен „махмурлук“ от преумора – главоболие, светкавици в очите и виене на свят. В добавка възпаление на носната лигавица и конюнктивит… Нищо не направих. Продължавах да си работя, да тичам за детето, да си работя другите проекти, да ям, да спя и да повтарям деня отначало.
Една събота се събудих с изключително силен шум в ушите (все едно някой бие камбана до главата ми), силен световъртеж и гадене. Не можех да вървя, без да се подпирам. Тръгнах по лекари, по клинични пътеки...
В рамките на две седмици загубих и голяма част от слуха си в двете уши, а до края на лятото нещата само се влошаваха. До декември вече бях минала всички възможни видове прегледи и лечения и имах три различни диагнози, все с дълги и научни имена. Силно възпаление на средното ухо. Лабиринтна дисфункция. Двустранна асиметрична несиндромна глухота, все вследствие на стрес. А всъщност диагнозата е „изчерпана“. Диагноза: Черупка. Робот. Машина. Сянка.
Последният лекар ми каза: „Истината е, че не знам какво ти е, според изследванията си напълно здрава.“ Нормално, все пак бях на 36.
Тогава реших и да си дам почивка от постоянното препускане по лекари, процедури и изследвания (то и това е немалък стрес). Купих си предписания слухов апарат за лявото ухо (дясното беше окончателно аут). Върнах си се на работа и влязох в новата 2020 година. Нова година – нов късмет. Нали така?
Всъщност на мен цялото Велико глобално забавяне на темпото покрай ковид ми направи огромна услуга. Преминаването на разговорите в писмена форма и на слушалки ми беше добре дошло. Стоенето вкъщи ми беше супер – камерна обстановка, само два гласа за вслушване. Носенето на слухов апарат подобрява чуваемостта, но – наред с гласовете – чуваш и всяко щракане на химикалка, смачкване на хартия, местене на стол, както и климатика в другия край на стаята така, сякаш са до теб. Единственото хубаво в цялата ситуация беше, че като ми дойдеше в повече, просто се изключвах, махах апарата и потъвах в тишина. Не можех да изключа само шума в ушите, той си беше винаги там и всеки ден беше различен – щурци, бургии, корабна сирена, военен хор, африкански песни, хладилник… Ако не бях толкова заземена, щях да си помисля, че ми се включват алтернативни вселенски честоти.
Та прибрахме се по домовете си и аз слагах апарата само когато се налагаше да излизам и да слушам отдалеч.
Вършех си работата, пиех си гинко билобата и косата ми растеше като луда. Успокоих се, динамиката се сви в ъгъла и заспа. Шумът вече беше на нивото на хладилник, който спокойно си бръмчи някъде наблизо и само от време на време се „включва“ по-силно, когато съм притеснена или ядосана. Все по-рядко бях притеснена или ядосана. Все повече се завръщах към нормалното си аз, само дето се налагаше да си слагам ръката на ухото като фуния, ако искам да чуя нещо по-тихо. (Маските изобщо не помагаха, скривайки устните на хората, които тъкмо се бях понаучила да разчитам.) Музиката бавно започна отново да придобива познати форми. Лека-полека започнах да влизам в по-удобен и по-здравословен ритъм.
Постепенно разбрах, че от мен зависи да поставям граници.
Намалих частните поръчки до абсолютния минимум. Вършех си работата от 9:00 до 18:00 и започнах да си почивам вечер. То се оказа много хубаво.“
Още не сме свършили, скрол надолу
Слави Стоев описва още симптоми, които може да са знак, че организмът ни функционира само през активната система, но не получава време за възстановяване.
Хората най-често биват диагностицирани с бърнаут, когато стигнат до кардиолог, гастроентеролог или невролог, обобщава психологът.
В следващите две години лекарите установяват окончателно около 60–70% загуба на слуха в лявото и 90% в дясното ухо на Елица.
„Тъкмо си мислех, че ще си остана така и това е добре, когато внезапно при едно по-голямо натоварване на работа една сутрин слухът ми изчезна напълно и в двете уши. Нова хоспитализация, нови вливания на познатите лекарства. Няколко дни след края на лечението, слухът се завърна до степента си 60–70%.
Това се случи няколко пъти на всеки 5–6 месеца. Винаги, когато имах повече и по-продължителен стрес, спирах да чувам, шумът в ушите ми се увеличаваше и сменяше честотата си и започваше да ми се вие свят. Последния път лечението не даде ефект. Взех си отпуск и заминахме на почивка за няколко дни. Като се върнахме, се оправих. При следващите загуби на слуха изобщо не ходех в болница – вземах си почивка и намалявах темповете“, споделя Елица.
Съвсем случайно и при друг повод Елица научава каква е пълната причина за загубата на слуха ѝ. При едно генетично изследване със съвсем друга цел се оказва, че тя носи патогенен вариант на гена, който кодира синтезирането на единия от протеините, отговорни за клетките във вътрешното ухо. Мутация в този ген прави носителя му податлив към отключване на несиндромна глухота, особено при определени нездравословни условия на живот.
„УНГ лекарката ми каза, че и нивата на кръвната захар, на кортизола и на кръвното налягане също играят съществена роля за клетките на вътрешното ухо. Разбрах защо слухът ми спада, когато се ядосам или разстроя, или дори когато прекаля със сладкото. Разбрах защо след по-продължителни периоди на стрес и преумора направо спирам да чувам.“
След 2023-а нещата във фирмата, в която Елица работи, ексалират и поради претоварване, тя отново стига до пълна глухота.
„Този път не ми се размина след няколко дни почивка, а навлязох в една дълга, ужасна серия. Разбира се, не спрях да работя. Нещата бяха зле. Здравей, дъно, стари приятелю…“
Докато Елица влиза от едно емоционално прегаряне в друго, бързаме да се опрем на професионалното мнение – бърнаутът е обратим! Изключително важно е човек да си вземе отпуск, но е важно и какво ще прави по време на този отпуск, уточнява Слави Стоев. Дали може да се грижи за собствения си енергиен капацитет?
„Когато се стигне до крайните форми на бърнаута, тогава трябва да се активира т.нар. клиничен протокол, който включва психотерапия. А когато говорим за осезаемо и осъзнато изчерпване на енергия и при психиатрични симптоми, няма нищо срамно човек да се види с лекар психиатър, който може да подкрепи централната и периферната нервна система, за да се справи. Защото понякога се налага хората да пият антидепресанти, да пият успокоителни за някакъв кратък период между 6 и 12 месеца. Което не те прави луд!“
Слави препоръчва и енергизиращи практики, всякакви техники, свързани с успокояване на централната нервна система, занимания, които не ни натоварват физиологично – тип разходки, йога, риболов. Той уточнява, че ходенето на фитнес поради отделянето на ендорфини и някои други химикали, ни кара да се чувстваме добре, но също изтощава организма, без да го презарежда.
„В началото на 2024 инстинктът ми за самосъхранение се включи и реших да направя абсолютно немислимото – да спра да работя, да отлепя лепенката със замах и просто да изпадна в безтегловност за известно време. Приятно ми е, Майор Том.
Напуснах работа и се отдадох на тотален вакуум. Оказа се супер, още повече че съвпадна с пролет, Великден, птички, пчелички и цветенца. Както каза 10-годишният ми син тогава:
„Нашата работа е да си живеем живота и да гледаме светлината.“
Отне ми една седмица да се отърся от постоянната тревожност и да спра да искам да си проверявам имейла. Светът не свърши. Корпоративният свят не колабира. Дълго време след напускането си отспивах. След дежурното ставане в 6:00, за да изпратя детето на училище, просто си лягах пак и спях с часове. Без угризения, без вина. Тялото ми и психиката ми наваксваха с най-лесно запълнимите дефицити.
Започнах да ходя пеша по няколко километра на ден, което за мен си е сериозно постижение след години зад бюро или постоянното бързане да стигна някъде със свръхзвукова скорост. Имах цялото време на света и свободата да го запълня с каквото си поискам.
Изследвах си всичко, което ми беше останало за изследване, и започнах да запълвам недостици и да потушавам пикове.
Изкарахме едно лято на безгрижие, без притеснения, че дължа нещо някому, че имам срок, среща, непроверена поща или нотификация в Тиймс.
После детето започна пети клас и ежедневието ми се напълни със задачи по математика за басейни, които се пълнят от две тръби, гръцка митология и история на цивилизациите по Двуречието. Ние с него сме „колеги“ по бюра и докато той си пише домашните, аз се заех да вкарам малко файлове в ред и да си пооправя портфолиото.
Имах време и да помисля какво ще правя нататък. Не бях сигурна дали искам отново да се връщам в голяма компания. Стигнах до извода, че колелото отново се е завъртяло и ми е ред да поработя пак сама и със собствен ритъм.
В момента тъкмо излизам от зимния си сън и приключвам едногодишната почивка, която си бях обещала. Започнах полека да се връщам към активна фрийланс работа и да работя по поръчки, които ми харесват.“
Слави Стоев препоръчва преките ръководители да сигнализират и да съдействат, ако забележат, че някой от служителите им проявява симптоми на емоционално претоварване. Трудността идва, ако човек сам си е шеф, но тогава може повече да се вслушва в себе си и в близките си хора, защото много често те забелязват, когато нещо се променя в нас и не е наред.
Елица пък признава, че няма да разкаже история как като феникс от пепелта се е издигнала с нови знания за самосъхранение, железни лични граници и ново умение за бавен живот. Онова, в което се е убедила, е, че стресът е неизбежен и е добър двигател, но не трябва да позволяваме да стане враг и отрова. Приема го като кон, който трябва да яхнем, за да ни закара на място, което искаме.
„Опитвам се да съм по-търпелива – и към себе си, и към останалите. Пожелавам си да оставя животът да се доизкаже и тогава да действам. Може да се окаже дори, че няма нужда всеки път да скачам отвисоко, а мога и да заобиколя и пак да стигна там, където искам.“
„Не си длъжна.“ Не си длъжна да спасяваш целия свят. Не е нужно да участваш навсякъде. Ще се оправят и без теб.
„Не си виновна.“ Не си виновна, че оглуша.
„Не е това важното.“ Важна си ти, важно е семейството. Важно е здравето и спокойствието. Другото ще се намести и ще се случи, когато трябва.
Горещи вълни, промени в теглото, нарушения на съня, главоболие, вагинална сухота, проблеми с паметта, различни настроения… Спираме дотук, но това не са всички симптоми, които може при определена възраст на жената да предшестват стабилното влизане в менопауза. Не звучат никак оптимистично, нито като нещо, което да нямаш търпение да ти дойде до главата. Но уви – част от житейския цикъл е.
Натиска ли менопаузата PAUSE бутона на живота? Елена Уитбърг и Светла Тодорова решават не просто да отговорят на този въпрос, но и да информират жените, че с правилния поглед към самата себе си всяка жена може да продължи да бъде смислена, желана, копнееща и здрава. Двете сестри създават сайта femena.bg, в който превръщат табуто в естествен и свободен разговор.
За менопаузата като период на съзряване и мъдрост, за началото на един по-съзнателен живот – разказват Елена и Светла.
Защо е важно да се говори за менопаузата?
Светла: Менопаузата е етап, през който ще преминат всички жени, и е нещо напълно естествено, неизменна част от женската биология. Много дами го приемат повече негативно, със страх, с разочарование, с тъга, което не трябва да е така, разбира се. Тази нагласа според мен произтича точно от липсата на достатъчно информация по темата.
Напълно нормално е неизвестното да плаши, да не знаеш какво следва, какво да правиш, дали ще се справиш… И така се настройваш негативно, изпитвайки тревога и безнадеждност. Затова е важно да се говори, да има повече дискусии, събития, отворени разговори, за да се преодолее стигмата и негативната нагласа към менопаузата.
Защо решихте да създадете femena.bg?
Светла: И двете сме в прехода към менопауза и темата ни интересува живо. Съответно не откривахме достатъчно информация, още по-малко събрана на едно място – някъде разписана тема, другаде малко разяснения, нещо споменато…
Искахме да има пространство, в което жените да намират отговори на въпросите, които ги притесняват относно менопаузата. Лекарите в платформата да информират достъпно по темата. Споделяме опита и начина, по който известни личности преминават през процеса, а в рубриката ни „Истински истории“ поместихме скоро първия разказ на наша читателка, споделяща своя опит с менопаузата и с терапията, която е избрала.
Искаме да бъдем полезни и нещо много важно за нас и проекта – да бъдем позитивни!
Разкажете ни малко повече за вас и останалите хора зад този проект.
Светла и Елена: Двигателите сме ние – Елена и Светла. Две сестри в прехода към менопаузата. Зад нас са още 13 доктори и специалисти в различни направления, чиито мнения и съвети публикуваме регулярно на сайта.
Елена Уитбърг (вляво) и Светла Тодорова (вдясно). Снимка: Личен архив
Елена: Аз се занимавам с дигитални медии от 2007 г. и имам зад гърба си едни от най-известните медии – Edna.bg, 9meseca.bg, Darik.bg и много други. С целия си опит и любов към женските дигитални проекти се впуснах вече и в свой собствен, който е и с кауза. Имам толкова много идеи за развитието на Femena, че не знам дали един живот ще ми стигне.
Светла: По образование съм филолог, писането ми е страст, някак си по-добре се изразявам писмено, отколкото говоримо. Елена като моя сестра и най-близък до мен човек го знае отлично и когато ми сподели идеята за Femena, бях на линия веднага. Близо 6–7 години се занимавам с копирайтинг, фотографията също ми е хоби и страст. Творческа личност съм.
С какво свързвате менопаузата? Какви промени настъпват – не само физически, но и ментално, поведенчески?
Светла: Менопаузата е биологичен процес, неизменно свързан с физически и психични промени. Отделно, това според мен е и етап на трансформация и осъзнатост, нашето зряло Аз.
Да, настъпват физически промени – хормонален дисбаланс, горещи вълни, промени в теглото и съня, в кожата и косата, но заедно с тях идва и нещо много ценно – свободата да бъдем себе си, да бъдем над нещата, да се обичаме и приемаме дори и с несъвършенствата.
Е, при някои дами това е по-трудно, но съвременният свят предлага разнообразие от начини да изглеждаме както искаме и всеки е свободен да направи своя избор.
Мисля, че с менопаузата идва етап, в който ще сме по-съзнателни за това, което наистина има значение, и вместо да угаждаме на очакванията на другите, да поставяме себе си на първо място и да избираме това, което ни прави щастливи.
Още не сме свършили, скрол надолу
Вероятно получавате обратна връзка от читателки – по кои теми имат най-много притеснения? Как се опитвате да им отговорите?
Елена: Да, вече започнаха да ни изпращат въпроси. Питат ни за добавките – какво и как да пият, за изследванията, които да си направят... Изпращаме запитванията към нашите специалисти и съответно когато получим отговор, ги изпращаме лично по имейла. Рано е още да правим заключения относно най-големите им притеснения, но като за начало килограмите, безсънието, Хашимото и остеопорозата са сред най-четените теми.
Кой е най-големият мит, който сте чували за менопаузата?
Светла: Скоро направихме тема за митовете около менопаузата и в материала сме описали 10 такива. Лично за мен най-големият е, че с менопаузата свършва хубавата част от живота и предстоят само трудности и болести. Всъщност това е времето, в което можем да обърнем повече внимание на себе си, тъй като децата са големи, на любими занимания и хобита, да пътуваме…
Това са години, в които жените са достатъчно зрели, с добър житейски опит зад гърба си, което ги прави по-уверени, знаят какво искат и как да го получат.
Елена Уитбърг (вляво) и Светла Тодорова (вдясно). Снимка: Личен архив
Ето, ние стартирахме този проект в година, в която навършвам 50, Елена скоро ме настига и се чувстваме енергични и амбицирани да работим, да творим, да създаваме нещо ново. Мисля, че 50 години са ново начало за жените, по-свободно откъм семейни задължения и по-фокусирано върху тях самите и техните лични мечти и желания.
Как избирате експертите, на които да се доверите в сайта и да дават отговори на ключови въпроси по темата?
Елена: Много е интересен процесът, но като цяло си е женска интуиция. Трябва да се „усетим“ с отсрещната страна. Когато разговаряме с определен специалист, се усеща веднага дали има отношение към темата менопауза, интересува ли се, знае ли, иска ли да допринесе към нашата кауза. Ние не изплащаме хонорари, тоест – всички лекари и специалисти, които виждате в платформата ни, абсолютно доброволно отделят част от времето си с една-единствена цел – жените да знаят, да са информирани и при нужда да потърсят консултация с всеки един от тях.
Малко информация от кухнята. В момента сме в разговори с няколко лаборатории, защото темата за изследванията е голяма и много важна. Процесът и тук е такъв – трябва да има желание и доверие и в двете посоки. На първо място и за нас, и за избраната лаборатория трябва да е полезността, информативността и какви общи проекти можем да създадем в полза на жените – кампании за изследване на костна плътност, кампании за изследване на определен вид хормони, нива на витамини в организма и много други.
Има лаборатории, които не ни обърнаха внимание, има и такива, които ни се обадиха буквално час, след като сме ги потърсили. Оттук нататък е ясно с кои избрахме да работим.
Елена Уитбърг (долу) и Светла Тодорова (горе). Снимка: Личен архив
Какво бихте посъветвали жените, които са изплашени заради навлизане в менопаузата? Спира ли животът в този период, има ли нови възможности? Въобще, как може да НЕ Е толкова страшно?
Елена: Тук ще цитираме една от нашите авторки – Илиана Смилянова:
„Една такава значима житейска граница за нас, жените, е свързана с менопаузата, с предизвикателството да приемем и да подпомогнем промяната отвътре и отвън, да се освободим от изчерпаното и ненужното, да се преобразим – така, както във всяка истинска приказка се преобразява героинята (героят) и с това променя и света, който обитава.“
Най-хубавата и осмислена част от живота ни тепърва предстои!
Текстът е създаден с подкрепата на OVIEW.
Женското тяло е истинско вълшебство. И като такова е важно да го познаваме, защото това ще ни помогне да разбираме по-добре сигналите, които организмът ни подава, и да се поддържаме в по-добро здраве. Познаването на менструалния цикъл и промените в хормоналния баланс помага за ранно откриване на здравословни проблеми и улеснява планирането на бременност. Освен това, осъзнаването на нормалното състояние на тялото укрепва самочувствието и ни позволява да имаме по-добра комуникация с лекарите. Защото грижата за себе си започва с познание и разбиране.
Споменахме за вече бременността. Но за да има бременност обаче, трябва и да има нещо, наречено овулация. Онзи кратък момент от месеца, в който тялото на жената пуска една яйцеклетка от милионния си резерв и тя чака да бъде оплодена от подходящия сперматозоид. Това е ключова част от месечния цикъл на жената, що се отнася до установяването на успешна бременност. Без овулация няма бременност, а самата овулация е не просто задължителното условие за това да има оплождане на яйцеклетката, но и маркер за добро метаболитно здраве на жената. В този текст ще разгледаме по-подробно какво е овулацията, защо ни е нужна и как да я разпознаем.
Ако попитаме няколко случайни жени дали разпознават признаците на тялото си, които подсказват, че е настъпил най-удачният за забременяване момент от месеца, много е вероятно да не получим отговор. Овулацията не е сред нещата, на които се набляга в часовете по биология, нито някой проявява нарочен интерес към този процес, освен ако не е професионално насочен към темата или не е в период, в който се опитва да забременее (неуспешно). Всъщност това е изключително интригуващ момент, създаден и дирижиран от природата вече милиони години, и заслужава своите минутки слава.
Казано накратко, овулацията е ключов процес в менструалния цикъл на жената, при който зряла яйцеклетка се освобождава от яйчника и е готова за оплождане. Той обикновено настъпва около средата на цикъла и продължава само между 24 и 48 часа.
Овулацията не е само предпоставка за зачеване – тя е и показател за метаболитното и хормонално здраве на жената. Нормалният овулаторен цикъл е показател за здравословния баланс между основните хормони, които регулират менструалния цикъл – естроген и прогестерон. Те играят важна роля не само за репродуктивната функция, но и за здравето на костите, сърцето и кожата.
Липсата на овулация може да бъде индикация за метаболитни или ендокринни проблеми като синдром на поликистозни яйчници (СПКЯ), инсулинова резистентност или друг тип хормонален дисбаланс, който в дългосрочен план може да доведе до остеопороза и други сериозни заболявания.
Една от интересните теми, свързани с овулацията, е въпросът дали жената може да забременее без овулация. Тази възможност е изключително малка, защото без зряла яйцеклетка оплождането е невъзможно. Въпреки това има случаи, при които хормонални нарушения могат да доведат до освобождаване на незрели яйцеклетки, които обаче не водят до успешно оплождане и нормално развитие на плода.
Тоест, ако трябва да отговорим еднозначно на въпроса – не, не може да настъпи успешно и пълноценно зачеване и развитие на плода без овулация.
Овулацията е сложен биологичен процес, който зависи от взаимодействието на множество фактори – хормоналния баланс, психическото и физическо състояние на организма, както и начина на живот. Настъпването на овулацията се регулира от ендокринната система и по-специално от хипоталамуса и хипофизата, които контролират продукцията на репродуктивните хормони.
Два от основните хормони, отговорни за настъпването на овулацията, са фоликулостимулиращият хормон (FSH) и лутеинизиращият хормон (LH), с които всяка жена, опитваща да забременее, е добре запозната.
FSH стимулира растежа и узряването на фоликулите в яйчниците, докато внезапното повишение на LH (познато като LH-пик) предизвиква разкъсването на зрелия фоликул и освобождаването на яйцеклетката.
Хормоналният баланс е основополагащ фактор за нормалната овулация. Всеки дисбаланс, например на нивата на естроген, прогестерон или пролактин, може да доведе до смущения в овулаторния цикъл. Например високите нива на пролактин (хормон, секретиран от хипофизата) могат да потиснат овулацията, като блокират освобождаването на FSH и LH. Това е особено често срещано при жени, които кърмят, но може да се наблюдава и при други хормонални дисбаланси или образувания на хипофизата.
Стресът също играе съществена роля в овулацията, като активира стресовия хормон кортизол, който от своя страна може да потисне хормоните, регулиращи овулацията. При жени с висок или хроничен стрес често се наблюдават нарушения в менструалния цикъл, включително цикли без овулация (ановулаторни цикли).
Телесната маса и хранителният режим оказват силно влияние върху овулацията, като особено поднорменото тегло или прекомерно бързата загуба на тегло могат да доведат до състояние, при което намаленото производство на естроген спира менструалния цикъл и съответно овулацията, т.нар. хипоталамична аменорея.
От друга страна, наднорменото тегло и затлъстяването също могат да нарушат хормоналния баланс, особено чрез повишаване на инсулиновите нива и инсулиновата резистентност, което е характерно за състояния като синдром на поликистозни яйчници (СПКЯ). Затова и поддържането на оптимална телесна маса е ключово за здравословната функция на репродуктивната система.
Физическата активност е друг важен фактор. Докато умерената активност може да е полезна за поддържането на нормалния хормонален баланс, прекомерното физическо натоварване, особено при жени професионални спортисти, често води до потискане на овулацията.
Възрастовият диапазон, в който жените могат да овулират, е широк – от пубертета до настъпването на менопаузата, което е средно около 50-годишна възраст. С напредването на възрастта честотата на ановулаторните цикли се увеличава, като особено след 35 години вероятността за цикли без овулация нараства. Това се дължи на намаляването на яйчниковия резерв и постепенното изчерпване на яйцеклетките, което води и до по-ниско качество на оставащите яйцеклетки.
След 40-годишна възраст жените обикновено изпитват по-чести хормонални промени и по-нередовни менструални цикли, докато накрая менопаузата маркира естествения завършек на овулаторната функция.
Тези фактори играят роля в сложния процес на овулация и могат да се изменят с времето, здравословното състояние и начина на живот.
Всяка жена трябва да може да познава знаците, които тялото ѝ дава. Овулацията, ако всички условия за нейното настъпване са налице, обичайно може да бъде разпозната по три основни признака:
Цервикална слуз. По някои неща тя си прилича с функциите на спермата при мъжете, които, за разлика от жените, са фертилни във всеки един ден от месеца, тоест способни са да отделят сперматозоиди непрекъснато.
Жените нямат тази възможност – месечният прозорец, в който сме фертилни, е точно този 24–48-часов период, около който настъпва овулацията. Тогава женското тяло започва да отделя цервикална слуз, която е изключително необходима, за да осигури добра среда за движение и опазване на сперматозоидите, които, веднъж попаднали във вагината, трябва да могат да оцелеят и да са здрави до момента, в който яйчниците отделят яйцеклетка. Ако тази среда липсва, сперматозоидите ще умрат бързо и няма как да настъпи оплождане на яйцеклетката.
Цервикалната слуз е еластична, подобна на белтък на яйце, и е натоварена с отговорна задача – да осигури хранителна, алкална среда за сперматозоидите и да улесни тяхното движение.
Промени в телесната температура. Базалната телесна температура (температурата на тялото, измерена в покой, най-добре непосредствено след сън, още докато сме в леглото) леко се повишава ден-два след овулацията, което се дължи на увеличаването на нивата на прогестерон. Той се отделя от корпус лутеум или така нареченото „жълто тяло“ (да, пак като в яйцето) – това всъщност е фоликулът, който е освободил яйцеклетката.
Ако сте на мисия за забременяване и следите всички знаци в тялото си, то вероятно имате и графика на базалната ви температура. В рамките на няколко месеца би трябвало да сте забелязали, че около и малко след овулация температурата ви е леко повишена – това е един от сигурните знаци, че овулацията реално е настъпила.
Болка в долната част на корема. Доста жени изпитват лека до умерена болка, известна като „мителшмерц“, която може да сигнализира настъпването на овулация. Понякога болката може да бъде усетена и в долната част на гърба.
Промяна в позицията на шийката на матката и лека болка по време на секс. Ако сте усетили, че има период от месеца, в който сексът е малко по-болезнен от друг път, то да знаете, че не ви се е сторило. По време на овулация шийката на матката става по-мека и се „отваря“, така че да улесни сперматозоидите по пътя им към матката и през фалопиевите тръби. Това е моментът, в който сексът може да ви се стори по-болезнен.
Повишено либидо. Неслучайно природата е измислила точно в този период от месеца жената да има повишено сексуално желание – това би повишило шансовете за зачеване.
Има и други признаци, които всяка жена усеща различно, но инстиктивно знае, че са причинени от овулацията – болка в гърдите, задържане на вода, силно развити сетива (нюх, вкус, зрение), дори може да има леко зацапване на бельото.
Въпреки че обикновено настъпва около средата на цикъла, тя може да варира значително при различните жени и дори между различни месеци при една и съща жена. Тази вариабилност може да бъде обяснена с редица фактори.
Един от тях е продължителността на месечния цикъл. Не всички жени имат цикъл от 28 дни. При по-къси или по-дълги цикли овулацията настъпва съответно по-рано или по-късно. Например:
А понякога може да има ранна овулация – настъпваща веднага или непосредствено след края на менструацията. Или късна овулация – настъпваща след 14-ия ден от месечния цикъл.
Затова когато овулацията трябва да бъде проследна точно, не е препоръчително да се кара само по усет.
Много жени не усещат овулацията, но е много важно да знаят кога настъпва тя. Това, което може да помогне в такъв случай, е употребата на тестови лентички за овулация, които отчитат с огромна точност нивата на лутеинизиращия хормон и показват дали се намирате в този кратък прозорец от месеца, в който зачеването е възможно.
Обичайно трябва да започнете да ползвате тестовите лентички 3–5 дни преди очакваната овулация по начина, по който се ползват и тестовете за бременност. Ако нивата на LH в урината са високи, лентичката ще бъде оцветена в конкретен цвят (посочен в упътването на теста) и вие ще знаете, че сте в овулация.
Текстът е създаден с подкрепата на OVIEW.
Ако сте на мисия „Забременяване“ и всеки месец искате да сте напълно сигурни кога е моментът на овулация, можете да се доверите за тази важна задача на тестовете Oview. Oview е тест за овулация, който ще ви помогне бързо и лесно да определите двата най-подходящи дни за зачеване с точност над 99%. Той е лесен за употреба, а от вас не се изискват никакви специални умения. Просто отворете една от фолиевите опаковки и извадете тест лентата непосредствено преди употреба. Вземете малък чист и сух съд и го напълнете с урина. Потопете тест лентата със сочещи надолу стрелки в съда с урината. Не потапяйте тест лентата по-дълбоко от указаната Мах (максимална) линия. Извадете тест лентата след 5 секунди и я оставете на равна, суха и непопиваща повърхност (например: върху ръба на съда, който сте използвали). Изчакайте 5 минути, преди да отчетете резултата, но не повече от 30 минути. Отчетете резултата според упътванията в кутията.
Стискаме палци и ви пожелаваме успех по пътя към осъществяването на сигурно най-голямата ви мечта – раждането на дете.
Кървенето по време на овулация е съвсем естествено. При някои хора се наблюдава леко зацапване, когато яйчникът им освобождава зряла яйцеклетка. В тази статия можете да прочетете как да разпознаете кървенето по време на овулация и кога е добре да се обърнете към лекар.
Въпреки че се случва всеки месец, овулацията невинаги е лесна за откриване. Може да се усещат леки симптоми, когато яйчникът освобождава яйцеклетка. Такъв симптом е овулационното кървене.
Със сигурност бихте се притеснили, ако забележите зацапване извън периода на менструация, но обикновено овулационното кървене не е проблем.
В менструалния цикъл овулацията се настъпва, когато яйчникът освободи зряла яйцеклетка, която се придвижва по фалопиевата тръба и оцелява в продължение на 12–24 часа. Можете да забременеете, ако яйцеклетката бъде оплодена със сперматозоид през това време. В противен случай тя се изхвърля с месечния цикъл.
Почти всяко предвидимо кървене или зацапване, което се появява по време на менструалния цикъл на човека, се дължи на хормонални промени.
„Кървенето в средата на цикъла, което е леко и оскъдно, вероятно е свързано с бързия спад на хормона естроген непосредствено след овулацията“, обяснява д-р Браатен, медицински директор на Център за женско здраве в болница в Бостън. Нивата на прогестерона, от друга страна, постоянно се увеличават след овулацията. Всички тези хормонални колебания могат да допринесат за кървенето при овулация.
Проучвания показват, че овулационното кървене се среща при около 5% от хората с менструация.
Освен това овулационното кървене може да бъде придружено от промяна в цервикалната слуз, която се отделя през тази част от менструалния цикъл. Слузта обикновено изглежда „разтеглива, хлъзгава и тънка“ по време на овулация, казва д-р Алън Линдеман, акушер-гинеколог. Консистенцията ѝ може да наподобява суров яйчен белтък.
Овулацията (и следователно овулационното кървене) ще настъпва по едно и също време всеки месец – обикновено 14 дни преди началото на следващия ви менструален цикъл, независимо от продължителността му. Важно е да се отбележи, че има широка вариация на нормалната продължителност, която може да варира дори между отделните месеци.
Още не сме свършили, скрол надолу
Д-р Браатен препоръчва да определите точната дата на овулацията си, особено ако цикълът ви е редовен, за да установите дали кървенето е свързано с нея.
Около времето на кървенето при овулация може да забележите и други признаци, че яйчникът ви е освободил яйцеклетка:
При някои хора може да се появи т.нар. имплантационното кървене. Това става, когато оплодената яйцеклетка се загнезди в лигавицата на матката и се наблюдава бременност. Подобно кървене често е слабо, розово до тъмнокафяво на цвят, и се появява за кратко време. И всичко това може да изглежда като овулационното кървене.
Моментът, в който се появява кървенето, е най-важният фактор. „Овулационното кървене се появява в момента на овулацията, а имплантационното кървене 6 до 12 дни след нея“, казва д-р Линдеман. Всъщност имплантационното кървене често се бърка с началото на менструалния цикъл, като много жени просто приемат, че менструацията им е започнала по-рано.
Овулационното кървене може да прилича на много лека менструация, но си има начини да разграничите двете. „Менструалното кървене е по-тъмно, по-обилно, продължава по-дълго и дори може да съдържа парченца или съсиреци“, казва д-р Линдеман. „Обикновено има и повече спазми и болка.“
Мензисът идва около 21-вия до 35-тия ден от началото на цикъла. А овулацията настъпва между 10-тия и 21-вия ден от началото цикъла.
„Кървене в средата на цикъла, което не следва предсказуем модел или се случва повече от веднъж в даден цикъл, може да бъде причина за безпокойство“, казва д-р Браатен. Тя също така препоръчва да посетите лекаря си при необичайно силно кървене, много големи съсиреци, необичайна болка или зацапване след секс.
„Това може да са признаци на фиброми, полипи или полово предавани болести, или пък да е индикатор за перименопауза или друг хормонален дисбаланс“, казватя.
Необичайното зацапване може да белег и за бременност (включително извънматочна), ендометриоза или други състояния. Така че никога не е зле да отидете на лекар, ако усетите, че нещо не е както трябва.
Източник: Parents.com
Хремата е често срещано явление при бебетата. И съвсем не е забавно да се справяте с нея. Да гледате как бебето се бори с безкрайни сополи може да е тежко, но въпреки това е често срещана (и обикновено нормална) част от живота на малкото човече.
Понякога е трудно да се определи дали хремата е резултат от настинка, алергия или от нещо по-обезпокоително като например респираторен синцитиален вирус (РСВ).
Предлагаме да разгледаме основните причини за сополи при бебетата, как да различим често срещаните заболявания, възможностите за тяхното лечение и кога да се обърнем към медицинско лице.
„Основните причини за хрема при децата са вирусни инфекции, бактериални инфекции и алергии от околната среда“, казва педиатърката д-р Никол Вoурин. „В преобладаващата си част вирусните инфекции са най-големите виновници за хрема при децата.“
„Колкото и да не ни се иска като родители, малките деца могат да имат хрема месеци наред просто поради последователни вирусни инфекции“, добавя д-р Вoурин.
Алергиите също могат да са причина за хремата на детето ви. Д-р Флоренсия Сегура обяснява, че сезонните алергии са по-често срещани при малки и по-големи деца, отколкото при бебета.
Ако носът на бебето ви тече, може да е трудно да се определи дали става въпрос за обикновена настинка, грип или друга инфекция като COVID-19 или РСВ.
„Може да е много трудно да се разграничи коя конкретна инфекция е причина за респираторните симптоми на детето“, казва д-р Вoурин. „Например, децата с COVID и грип могат да имат сходни симптоми с температура, кашлица, отпадналост и умора. Обикновено, ако детето диша спокойно и няма продължителна температура или други притеснителни симптоми, дори не е необходимо да знаем конкретния „микроб“, защото това обикновено не променя почти нищо в лечението“, казва тя.
Макар че тези заболявания могат да протичат по сходен начин, има някои основни разлики между обикновената настинка и грипа:
Симптомите на настинката обикновено са много по-леки от тези на грипа. По същия начин COVID-19 често започва много подобно на настинка, въпреки че може да предизвика и повишена температура, казва д-р Сегура.
От Центъра за контрол и превенция на заболяванията на САЩ казват, че температурата и кашлицата са най-честите симптоми на COVID-19 при децата, но болестта може да протече и с възпалено гърло, хрема, главоболие, умора, задух или стомашно-чревни симптоми като гадене, повръщане или диария.
Ако детето ви е било заразено с нещо по-сериозно, например РСВ, има и други симптоми, за които трябва да сте наблюдателни.
„Обикновено можем да разберем дали детето има по-сериозна инфекция, ако диша необичайно или има продължителна обилна конгестия (оток на лигавицата на дихателните пътища, белите дробове и наличие на секрет в тях), кашлица или температура“, казва д-р Воурин. „РСВ обикновено е една от най-притеснителните инфекции за родителите и педиатрите, тъй като може да причини внезапно влошаване на дишането при някои малки деца, което налага посещение в спешното или хоспитализация.“
Въпреки това д-р Воурин обяснява, че много деца, които имат положителен тест за РСВ, проявяват само леки симптоми на настинка и изобщо не изглеждат много болни. Ако не сте сигурни, най-добре е да посетите лекарския кабинет, където специалист да определи дали РСВ е причината за заболяването на детето ви.
По същия начин круп е друго потенциално заболяване, което може да предизвика безпокойство. То е известно още като „лаеща кашлица“ заради дрезгавия звук, подобен на лай на тюлен, който се издава при кашляне. Може при вдишване да се чува и висок, писклив звук.
Круп започва със симптоми, подобни на тези при настинка или грип – запушен нос, хрема или висока температура, но лаещата кашлица се появява, когато гърлото и трахеята се раздразнят или подуят. Ако подозирате, че детето ви има круп, е важно да посетите педиатър. Медицинското лице ще прецени дали е необходима рентгенова снимка на гръдния кош, за да може, в зависимост от тежестта на заболяването, да се назначи правилно лечение.
Естествено е да се притесните, ако видите гъсти жълти или зелени сополи, които висят от носа на бебето. Какво точно означава това?
„Секретът може да е бистър, жълт или зелен“, казва д-р Сегура. „Наличието на имунни клетки, които се борят с инфекциите, обикновено променя цвета на секрета.“ Тя обяснява, че първоначалната поява на секрет е част от възпалителния отговор на организма, който помага за изчистването на вируса от носа и синусите. „След два до три дни имунните клетки на организма започват да отвръщат на атаката от вируса, като променят секрета в бял, жълт или зелен“, добавя тя.
Д-р Воурин обяснява, че дори да изглежда притеснителен, противно на общоприетото схващане, зеленият секрет невинаги означава бактериална инфекция. „Педиатрите разчитат повече на цялостната серия от симптоми и на физическия преглед на детето, за да преценят дали то е болно от вирус, или от бактерия“, казва тя.
„Ако детето ви има много зелен секрет, все пак е добра идея да го прегледа специалист, но това не означава непременно, че ще му бъде предписан курс с антибиотици.“
Ако предполагате, че бебето ви има инфекция на синусите, ето кои са основните симптоми, които трябва да следите:
Ако подозирате инфекция на синусите, е важно да се свържете с медицинско лице. Ако се установи, че става въпрос за бактериален синузит, на детето ви вероятно ще бъде назначено антибиотично лечение.
За щастие, има различни форми на лечение на хремата в зависимост от възрастта на детето ви и придружаващите го симптоми. Както обикновено, не забравяйте да обсъдите необходимите начини на лечение с медицинско лице.
„Природните продукти могат да бъдат също толкова полезни при симптоми на настинка, колкото и лекарствата без рецепта“, казва д-р Воурин. Тя предлага следното:
Капките или спрей за нос с физиологичен разтвор също могат да помогнат за облекчаване на запушването, казва д-р Сегура. Тя също така подчертава, че е важно да поддържате детето хидратирано!
„Най-важното нещо, което трябва да направите, е да се уверите, че то се хидратира с вода, кърма, адаптирано мляко, мляко, сок или бульон. Това ще помогне да се заместят всички загубени течности, причинени от хрема или изпотяване от температура“, обяснява тя.
Винаги е най-добре да се консултирате с лекар, преди да давате лекарства, дори и такива без рецепта, на деца на всяка възраст. Д-р Сегура напомня, че аспиринът никога не трябва да се дава на деца под 18-годишна възраст, тъй като може да причини животозастрашаващо състояние, наречено Синдром на Рей.
Още не сме свършили, скрол надолу
„Когато давате на детето си температуропонижаващи или други лекарства без рецепта, никога не давайте повече от препоръчителната доза“, отбелязва тя и добавя: „Лекарят ще предпише антибиотици, ако се опасява от бактериална инфекция като синузит, ушна инфекция или пневмония.“
Д-р Воурин посочва, че винаги трябва да се свържете с педиатър или медицинско лице, ако дишането на детето ви е по-ускорено от обичайното или ако то проявява признаци на дихателна недостатъчност.
„Например ноздрите на детето ви се разширяват или мускулите на гръдния кош или на врата се движат по-изразително, докато то диша. Всички необичайни звуци, които детето ви издава от гърлото или гърдите си, докато диша, също трябва да бъдат съобщени на педиатъра.“
Други предупредителни знаци, които изискват контакт със здравен специалист:
Д-р Сегура добавя, че децата с настинка и запушен нос могат да развият и бактериална ушна инфекция. „Да предположим, че детето развие температура (по-висока от 37°C или 38°C) след първите три дни на симптоми на настинка. Ако към това се прибавят раздразнителност и болки в ухото, може да става въпрос за ушна инфекция“, казва тя.
Що се отнася до температурата, трябва да се обадите на медицинско лице:
Запомнете, че дълготрайната хрема при децата може да бъде често срещано явление.
„Понякога ни се струва, че децата са с хрема през цялата зима“, казва д-р Сегура. „Причината е, че симптомите на настинката обикновено са най-тежки през първите 10 до 14 дни. Не е изключено също така детето да се зарази повторно, докато симптомите на първата настинка отшумяват. Това може да създаде впечатление, че то е болно със седмици или дори с месеци особено през есента и зимата.“
Децата не умеят добре да издухват носа си и голяма част от секрета се поглъща, което може да дразни стомаха им. Винаги се обръщайте към медицинско лице, ако не сте сигурни дали хремата на детето ви не е нещо по-сериозно, например РСВ, особено ако имате новородено или бебе.
И накрая, не забравяйте да се запасите с кърпички през зимните месеци – никога не са излишни! Хремата може да е неприятна и неудобна част от детството, но в повечето случаи отшумява от само себе си.
Източник: Parents.com
Кашлицата на бебето естествено притеснява родителите. Това, което препоръчват специалистите, е първо да се вслушаме дали бебето има хрипове, дали хълца или пък е с „лаеща“ кашлица. От Parents са подготвили материал, в който да става ясно кое е нормално за бебето и кои симптоми са повод за притеснение.
И за това има основателна причина. Кашлицата е начинът на организма да се защити. При бебето тя има за цел да поддържа дихателните пътища чисти, да освободи гърлото от храчки, постназална хрема (носна слуз, която се стича в задната част на гърлото) или дори при заседнало парче храна, обяснява д-р Хауърд Балби, завеждащ на детско отделение по инфекциозни болести в Медицинския център на окръг Насау, Ню Йорк, САЩ.
И ето тук стават трудни: кашлицата на бебето може да означава различни неща, а вие няма как да го питате какво не е наред. Тоест вие можете да си го питате, ако държите, обаче отговорът – какъвто и да е той – няма да ви свърши работа.
Затова преди всичко запазете спокойствие и се вслушайте внимателно в звука на кашлицата.
Когато нещо дразни белите дробове или гърлото ни, естественият отговор е да кашляме.
Въпреки това има моменти, в които определено не трябва да чакате, за да потърсите личния лекар на детето или спешна помощ. Ако бебето ви е на възраст под 3 месеца и кашлицата е придружена от висока температура или признаци на затруднено дишане, не се бавете и намерете специалист.
За да можете по-успешно да наблюдавате дишането на детето си, свалете дрешката му и го разгледайте, докато то е легнало възможно най-удобно. Ето за какво трябва да следите:
Опитайте рутинната процедура „много течности и много почивка“.
Можете да пробвате по-естествени средства за лечение на кашлица като мед (за деца над една година), капки с физиологичен разтвор. Парацетамолът е добър вариант за намаляване на температурата.
Ако температурата на детето ви е 38°C или по-висока и то изглежда отпуснато, обадете се на вашия лекар. Незабавно потърсете специалист и ако бебето ви е на 4 месеца или по-малко и има някакви признаци на температура; дори леката може да е сериозен проблем при бебетата.
Крупът обикновено се причинява от вирусна инфекция и кара лигавицата на трахеята да набъбне и да затвори дихателните пътища, което води до затруднено дишане. При круп кашлицата е лаеща.
Най-красноречивите симптоми на круп: лаеща кашлица посред нощ (звукът е труден за объркване) и затруднено дишане. Кашлицата се появява, когато детето вдишва (а не при издишване).
Крупът обикновено засяга деца под 5-годишна възраст и често започва с обикновена настинка или подсмърчане по-рано през деня. Крупът обикновено преминава за три или четири дни. Ако това не се случи, обадете се на вашия лекар.
Първо се опитайте да успокоите детето. След това можете да направите няколко неща.
Вариант 1: Вкарайте детето в банята. Пуснете душа, затворете вратата и оставете детето да вдиша въздуха от парата.
Вариант 2: Ако вечерта е мека, изведете го навън. Влажният въздух би трябвало да улесни дишането му.
Вариант 3: накарайте детето да вдишва хладната струя от овлажнителя за въздух (ако имате такъв).
Вариант 4: Хладният въздух от хладилника или фризера също може да бъде полезен.
Обикновено при бебетата случаите на COVID-19 са леки или безсимптомни, но те могат да развият и широк спектър от странични ефекти, включително суха или влажна кашлица. Симптомите обикновено се появяват в рамките на 2 до 14 дни от излагането на вируса и често наподобяват настинка или грип.
Кашлицата е суха и продължителна, въпреки че е възможно и да е влажна. Някои бебета стигат и до лаеща кашлица, която наподобява круп.
Симптомите варират в широки граници. Освен кашлица, бебетата могат да имат повишена температура, хрема, задух, липса на апетит, промени в поведението, повръщане, диария или други симптоми. В редки случаи COVID-19 може да доведе до тежко заболяване, което изисква хоспитализация.
Свържете се с вашия лекар, ако подозирате, че бебето ви е с COVID-19. Може да бъдете посъветвани да направите тест на детето. Ако има COVID, изолирайте го (и неговия основен болногледач) от другите членове на домакинството. Потърсете медицинска помощ при тревожни симптоми като затруднения в дишането или храненето, посинели устни, дехидратация или трудно събуждане.
Според Американските центровете за контрол и превенция на заболяванията бронхиолитът се характеризира с възпаление на малките дихателни пътища в белите дробове. Много неща могат да причинят свиване на дихателните пътища, включително фактори на околната среда като например прах. Но огромното мнозинство от случаите на бронхиолит при бебета на възраст под 1 година се причиняват от респираторния синцитиален вирус (RSV).
RSV обикновено предизвиква настинка при децата над 3 години, но може да проникне в белите дробове на бебетата и да бъде потенциално животозастрашаващ, предупреждава д-р Дейвид Рубин, началник на педиатрията в болница „Сейнт Барнабас“ в Бронкс, Ню Йорк. То може да доведе и до хриптяща кашлица при бебетата.
С хрипове.
Бронхиолитът се появява след обикновена настинка, в която има кашлица и хрема. Бронхиолитът обикновено се наблюдава през есента и зимата и може да бъде придружен от лека повишена температура и загуба на апетит.
Можете да лекувате бронхиолита у дома, след като дишането на бебето ви е под контрол. Давайте му много течности, много почивка и му правете инхалации. Винаги следете честотата на дишане на детето. Ако тя стане твърде висока – 50 или повече вдишвания в минута – детето ви определено е в респираторен дистрес. Обадете се на 112.
Тази животозастрашаваща бактериална инфекция е била водеща причина за заболяване и смърт при бебетата до създаването на ваксината DTaP през 60-те години на миналия век, която на практика я е ликвидирала в САЩ. Въпреки това коклюшът се завръща и през последните години има огнища на заболяването.
Силно, бързо свиркане в гръдната област.
В повечето случаи на коклюш бебето няма симптоми на настинка или температура. Признаците на магарешката кашлица включват:
Ако подозирате, че бебето ви страда от магарешка кашлица, незабавно се обадете на лекаря си. Вероятността да ви хоспитализират е голяма, за да може бебето да получава кислород по време на кашличните пристъпи.
На детето, както и на всеки член на вашето домакинство, ще бъде предписан антибиотик, за да се предотврати разпространението на заболяването. След първоначалния пристъп магарешката кашлица ще трябва да премине, но това може да отнеме месеци.
Пневмонията е вирусна или бактериална инфекция на белите дробове, причинена от редица заболявания, включително обикновена настинка. Кашлицата, индикираща пневмония, най-вероятно ще бъде влажна и слузеста.
Влажна и слузеста.
Бебето с пневмония е много уморено. Има и „продуктивна“, мокра кашлица.
Лечението зависи от това дали причината е вирусна, или бактериална. Бактериалната пневмония обикновено е по-опасна и най-често се причинява от Streptococcus pneumoniae.
Тъй като астмата води до стесняване на дихателните пътища, кашлицата на бебето с астма ще е с хрипове. Лекарите като цяло са съгласни, че астмата не е често срещана при деца под 2 години, освен ако бебето не е имало пристъпи на екзема и в семейството има алергии и астма. Докато не бъде поставена точна диагноза астма, стягането на дихателните пътища на бебето, което води до хрипове, се нарича реактивно заболяване на дихателните пътища.
С хрипове.
В случай на тежки симптоми на астма бебето ви ще страда от ретракции (всмукване и отпускане на гръдния кош и диафрагмата). Бебето може да прояви и други симптоми като учестено дишане, задъхване, затруднено хранене или сучене и умора.
Какъвто и да е случаят, винаги е най-добре да се обадите на вашия лекар, когато чуете, че бебето ви има хрипове. Дори и без окончателна диагноза астма, лекарите често използват медикаменти за астма, за да лекуват пристъпите на хрипове. Може да ви предпишат течна форма на албутерол за отваряне на дихателните пътища.
Още не сме свършили, скрол надолу
Ако пристъпите на астма са много тежки, албутеролът се прилага чрез инхалатор.
Ако бебето има сериозна кашлица, която се влошава след ден-два, и дишането му се затруднява, незабавно се обадете на педиатъра си. Както и при бронхиолита, следете за честотата на дишане на детето. Ако тя стане твърде висока – 50 или повече вдишвания в минута – се обадете на 112.
Малки играчки и парчета храна са най-честите причини за задавяне. Ако бебето започне внезапно да се задъхва или да кашля, докато се храни или играе, погледнете в устата му за чужд предмет. Ако има такъв, обикновено могат да го изкашлят сами. Опит за кашляне без никакъв шум може да означава пълно запушване и е необходима спешна медицинска помощ.
Малка, упорита кашлица или задъхване.
Тъй като бебетата винаги пъхат неща в устата си, е възможно да пропуснете предмет, който е заседнал в продължение на дни. Симптомите на бебешка кашлица от чужд предмет включват:
Ако предметът е блокирал напълно дихателните пътища на бебето, то ще прояви следните симптоми:
Ако подозирате, че гърлото е напълно блокирано, обърнете бебето и незабавно го ударете пет пъти в гърба между лопатките. Ако не успеете да изтласкате чуждия предмет, обадете се на 112.
В случай на частично заседнал предмет се опитайте да помогнете на бебето да го изкашля, като наклоните главата му надолу и го потупате няколко пъти леко по гърба. Ако подозирате, че бебето ви е погълнало чужд предмет, но не изглежда да може да го изкашля, ще се наложи да му бъде направена рентгенова снимка на гръдния кош.
Ако наистина е заседнало парче храна, лекарят ще ви насочи към специалист, който може да извърши бронхоскопия. По време на процедурата детето се поставя под обща анестезия, а малка оптична тръба с пинсета в края се спуска по дихателните пътища и изважда чуждото тяло.
Лятото е в разгара си, а това означава, че летните вируси дебнат отвсякъде, за да ни скапят почивката. Повръщането и диарията сякаш вървят ръка за ръка с морето и децата, но на нас никак не ни се иска думата „почивка“ да се превръща в синоним на „повръщане“. Ето защо си поговорихме с педиатърката д-р Лора Бучукова, която ни разказа какви са видовете „летни вируси“, какво можем да очакваме от тях, как да действаме, ако ги прихванем, и как да опитаме да се предпазим.
Ротавирусните инфекции са много чести в детска възраст. Източник на заразата са болни и здрави вирусоносители, като последните могат да са заразни до 50 дни. Механизмът на предаване е фекално-орален, фактори на предаване са замърсени хранителни продукти, вода, ръце. Имунитетът не е траен, което означава, че може да се боледува повторно.
Заболяването започва внезапно с висока температура, болки в корема, гадене, повръщане и диария – изхожданията са без мирис и примеси, рядко може да има слуз. Опасността е от бързо развиващата се дехидратация поради невъзможността да се приемат течности през устата заради повръщането.
Лечението се състои от адекватна рехидратация, пробиотици и диета. Срещано усложнение е лактазната непоносимост, която се изявява в чести, воднисти, кисело миришещи и шуплести изхождания, поради което при кърмачета на изкуствено хранене се използват безлактозни формули в диетата.
Позволените храни са ориз, картофи, моркови, препечен хляб, солети, от плодовете – банан и препечена ябълка. Диетата е от първостепенно значение за справяне с инфекцията.
Важно е да се знае какви са симптомите на обезводняване и кога да се потърси лекарска помощ – вероятността за дехидратация е висока при многократни повръщания и изхождания, както и при висока температура.
Тревожни симптоми са:
Освен тези симптоми, тревожен признак, налагащ консултация с лекар, е и невъзможността да се дават течности през устата поради задържане на повръщането.
Поради високата честота на ротавирусните инфекции в детска възраст е създадена и въведена в употреба ваксина, която в България е все още в препоръчителния списък, но като цена се поема от здравните власти.
Ентеровирусите са от групата Коксаки и ЕСНО. Източник на заразата са болните, но има и здрави заразоносители. Вирусите се изолират от носоглътката и от изпражненията, където могат да се задържат до 5 месеца, откриват се и в хранителни продукти, канални и речни води, както и в плувни басейни.
Предаването става по въздушно-капков и фекално-орален път. След преболедуване остава траен имунитет, но като се има предвид, че в групата се включват 68 различни типа, става ясно, че е възможно многократно боледуване през живота на човек.
Заболяванията, които могат да предизвикат са различни. От херпангина до коксакивирусната инфекция.
Както вече казахме, честа изява на ентеровирусите, е херпангината. Проявява се с висока температура до 40 градуса, болки в гърлото и безапетитие, още на втория ден по гърлото се забелязват мехурчета, които се пукат и оформят афти.
Летният грип протича отново с температура, болки по мускулите, главоболие, болки в корема и повръщане, зачервява се лицето и конюнктивите, установява се и зачервено гърло.
Има и стомашно-чревна форма, която протича с температура, повръщане и
разстройство.
Най-характерният представител на ентеровирусите е коксакивирусната инфекция или т. нар болест уста–ръка–крак. Протича с температура и поява на обрив с мехурчета по лигавицата и около устата, по ръце и длани и по крака и стъпала. Тази група вируси могат да предизвикат и по-сериозни инфекции като серозен менингит и енцефалит, но са значително по-редки.
Аденовирусите засягат предимно горни дихателни пътища, очите и лимфните възли. Единствен източник е болният човек. Основен е въздушно-капковият механизъм на предаване, но е възможен и фекално-оралният. Възможно е и заразяване с инструменти при очни манипулации.
Клиничната картина може да е разнообразна – най-често протича със зачервени и оточни очи, зачервено и болезнено гърло с поява на налепи по сливиците и обилен секрет от носа. Обичайно се увеличават лимфни възли от страната на зачервеното око. При малките деца може да се изяви и с бронхит, честа спастична пристъпна кашлица, по-рядко може да се изяви и пневмония.
Лечението на последните две групи може да се обобщи като симптоматично – антипиретици и лекарства, повлияващи изявилите се симптоми, може да се използват и препарати, подпомагащи имунитета, витамини.
Антибиотици са необходими само при насложена бактериална инфекция, което задължително се установява от лекар.
От всичко казано дотук стават ясни и начините за предпазване от летните вируси – добрата лична хигиена е най-добрата превенция. Важно е честото миене на ръцете, миенето на плодовете и зеленчуците, които консумираме, а при останалите групи храни е важна добрата термична обработка и съхранението в хладилник. Избягване на контакт с болни, доколкото е възможно, и не на последно място – прилагането на ваксина, когато е възможно.
Всички обичаме лятото и слънцето, но жегите идват и със своите опасности, които не са за подценяване. Често се шегуваме, че сме „слънчасали“, когато се държим неадектвано, но истината е, че никой не трябва да бъде оставен да слънчаса. Особено пък малките деца. Педиатърката д-р Лора Бучукова ни посочва разликата между прегряване и топлинен удар, какви са симптомите и как да дейстаме, ако се случи.
През лятото има дни с много високи температури. В тези дни най-много зачестяват случаите на прегряване, слънчев или топлинен удар. Децата са най-уязвими, което е свързано с редица особености на детския организъм – засилена обмяна на веществата, по-високо водно съдържание и несъвършена терморегулация.
Прегряването обикновено се получава в резултат от висока температура на околната среда, излагане на директна слънчева светлина, понижен прием на течности, неподходящо облекло, здравословно състояние и др. Независимо какви са причините, довели до прегряването, е необходимо бързо да се вземат мерки, тъй като то може да премине в топлинен удар.
Те свидетелстват за изчерпване на компенсаторните механизми на организма. Ако не се вземат мерки за охлаждане на детето, се развива топлинен удар. Ако усетите един или няколко от посочените по-горе симптоми трябва незабавно да вземете мерки за охлаждане на детето. Важно е мерките да не бъдат драстични! (Тоест, не го поливаме с ледена вода например, бел.ред.)
Слънчевият удар всъщност е топлинен удар, който се получава в резултат от продължителен престой на слънце. При него се спира отделянето на пот вследствие на дехидратация, повишава се значително температурата, кожата е дифузно зачервена.
Човешкият организъм е способен да се освобождава от излишната топлина през кожата и чрез процеса на изпотяване, обаче ако са налице фактори като много висока температура и/или влажност, продължително излагане на силно слънце, висока физическа активност и неподходящо облекло, тялото не успява да се справи с натрупващата се топлина чрез естествените си защитни механизми.
Причина за топлинния удар може да бъде и дехидратирането (липсата на достатъчно влага в клетките), което води до неспособност на тялото да се изпотява с нужната скорост. Това пък от своя страна води до повишаване на температурата в него.
Ако състоянието на детето се влошава, трябва задължително да се обърнете за лечение към специалист! Това е необходимо, ако то е с висока телесна температура между 39 и 41 градуса, от неспокойно започва да става отпуснато и сънливо и ако не е възможно да приема течности през устата. Това вече са симптоми на топлинен удар – най-тежката форма на хипертермия (прегряване на тялото), която изисква спешни мерки.
Още не сме свършили, скрол надолу
До пристигане на лекарския екип или посещението при лекар трябва да се направят опити за сваляне на температурата със същите методи като при прегряването.
