fbpx

Когато станете родител, получавате незабавно второ висше – медицина. Независимо дали бършете сопол или вадите млечен зъб с конец, в крайна сметка малко неща могат да ви притеснят. Понякога изчакването и наблюдаването как ще протекат симптомите е добър подход, но има случаи, когато важно да се действа по-бързо.

Как да разберем дали е сериозно?

Как да определите кое налага да се обадите на личния лекар? Коя температура всъщност се класифицира като „висока“? Какъв вид болки в корема означават, че на детето ви може би му има нещо повече, а не го е полазил обикновен стомашен вирус?

А когато се случи нещо истински стряскащо – да речем, детето изведнъж пламне в уртикария – трябва ли да се обадите на педиатъра, или да отидете направо в спешното отделение?

За по-конкретни насоки, които да следвате, от Parents.com разговарят с водещи педиатри за 12-те симптома, които винаги изискват медицинска помощ.

Симптом № 1: Висока температура

  • температура, която е 37,7°C или по-висока при бебе на възраст под 3 месеца;
  • по-висока от 38,3°C при бебе от 3 до 6 месеца;
  • или по-висока от 39,4°C при дете от 6 месеца до 2 години.

Педиатрите подчертават, че когато температурата се повиши, не е толкова важно какво показва термометърът, а какво е настроението на детето. Единственото голямо изключение са бебетата под 3-месечна възраст, които се нуждаят от незабавна медицинска помощ, ако температурата се повиши над 37,7°C.

„Ако температурата е от бактериална инфекция, например на пикочните пътища, може бързо да се инфектира целият организъм“, казва педиатърът д-р Дженифър Шу, съавтор на книгата Heading Home With Your Newborn: From Birth to Reality („Да се приберем вкъщи с новороденото: От раждането до реалността“).

„В повечето случаи симптомите се дължат на обикновен вирус, но трябва да проверим, за да сме сигурни.“ Важно е да се обадите на лекаря си веднага. Ако е след работно време, за по-сигурно отидете направо в спешното отделение.

При деца над 2 години температурата не е спешна, стига детето ви да изглежда добре хидратирано и да се държи нормално. Обадете се на личния лекар на детето, за да ви даде насоки.

Симптом №2: Продължителна температура

Това е температура, която не спада при лечение или продължава повече от пет дни.

Ако сте дали на детето си лекарство за понижаване на температурата като ацетаминофен или ибупрофен, и температурата не спадне в рамките на четири до шест часа, обадете се на педиатъра. Това е знак, че инфекцията е твърде силна и вероятно организмът не успява да се пребори с нея.

Температура, причинена от вирус, обикновено отминава в рамките на пет дни.

Ако се задържи по-дълго – дори когато е ниска – температурата може да е показател за инфекция като бактериална пневмония, която изисква антибиотично лечение, обяснява педиатърката д-р Алана Левин.

Симптом № 3: Температура с главоболие

Говорим за температура, придружена от скованост на врата или главоболие, или пък от обрив, който прилича на синина, или е на малки червени точки.

Ако наблюдавате тези симптоми, незабавно се обадете на лекаря си, тъй като това може да са признаци на менингит, който изисква медицинска помощ.

Симптом № 4: Обрив с формата на кръг

Обрив, който прилича на око на бик или се състои от малки червени точки, които не изчезват при натискане на кожата, или прекомерно посиняване.

Кръгообразен обрив с бледо петно в центъра може да означава лаймска болест. Потърсете незабавно помощ, ако видите петна с размер на точица под кожата, които могат да са сигнал за много сериозни състояния.

Всяко необяснимо, широко разпространило се по тялото посиняване може да е признак на възможно кръвно разстройство. А петнист обрив, често леко груб, може да е признак на алергична реакция. Ако детето ви също така има затруднения с дишането или е превъзбудено, или пък е летаргично, трябва незабавно да бъде прегледано от лекар.

Симптом № 5: Необичайна бенка

Бенка, която е нова или се променя.

Следете бенките на детето си, особено тези, които има от раждането си, тъй като при тях рискът да станат злокачествени е по-висок, казва д-р Ари Браун, педиатър в Остин и автор на книгата „Бебе 411“.

Проверявайте всеки месец кожата по време на къпане. Уведомете лекаря си, ако забележите бенка с неправилна форма, с накъсани граници, която не е в един цвят или е обемна. Всички тези признаци са на потенциален рак на кожата.

Симптом № 6: Внезапна болка в стомаха

Болка в долната част на стомаха или внезапна и спазматична болка – идва и си отива.

Ако детето ви изпитва болка долу вдясно, помолете го да подскача нагоре-надолу. Ако му е трудно, може да е признак на апендицит. Въпреки че апендиксът се намира в долната дясна част на корема, болката, причинена от възпаламен апендицит, може да започне около пъпа и да продължи надясно.

„При стомашен вирус обикновено има температура, след това повръщане, после болки в стомаха и диария“, казва д-р Браун. „При апендицит понякога се наблюдава диария, след това болки в корема, след това повръщане, последвано от болки и накрая температура.“

Ако забележите тези симптоми, обадете се на лекаря.

Ако детето ви е на възраст под 4 години и има болки в стомаха, които в един момент го карат да се превива, а в следващия се чувства добре, това може да е признак на инвагинация – заболяване, което обикновено засяга малките деца, и при което една част от червата се приплъзва в друга.

Болката се появява на интервали от 20 до 60 минути и може да бъде придружена от повръщане, повишена температура, кръв в изпражненията или изхождане с вид на „желе от касис“. „Обадете се на лекаря си, ако детето ви има силна болка“, казва д-р Ливайн. „Ако има спазми плюс следи от кръв в изпражненията, насочете се направо към болницата.“

Симптом № 7: Главоболие с повръщане

Главоболие, което се появява рано сутрин или събужда детето ви посред нощ, или което е придружено от повръщане.

Това може да са признаци на мигрена. Мигрените при децата не са опасни. Въпреки това сутрешното и среднощното главоболие може да са сигнали и за нещо по-сериозно и затова посетете лекар веднага.

Симптом № 8: Намалено уриниране

Сухота в устата и устните, намалено уриниране, плоска фонтанела (при бебета), суха кожа или кожа, която остава нагъната, когато я притиснете, силно повръщане или диария.

Всички тези признаци са свързани с дехидратация и трябва да се лекуват бързо, защото дехидратацията може да доведе до шок. Обадете се на 112 или отидете в болница, ако смятате, че детето ви е близо до този етап. В противен случай се обадете на лекаря и се опитайте да осигурите повече течности на детето.

Симптом № 9: Сини устни

  • посиняване или промяна на цвета около устата;
  • учестено дишане, при което можете да видите как гърдите и коремът на детето се вдлъбват;
  • или задъхване, хъркане или свистящ звук при дишане.

„Проблемите с дишането са по-обезпокоителни, когато звуците идват от гръдния кош и белите дробове, а не от носа“, казва д-р Шу. Критичните проблеми с дишането често се дължат на задушаване, алергична реакция, астматичен пристъп (може да се появи при деца на няколко месеца), пневмония, коклюш или круп. Незабавно потърсете помощ или се обадете на 112.

Ако не е очевидно, че детето има сериозни проблеми, проверете дихателната му честота. Пребройте всяко вдишване в продължение на 30 секунди и след това умножете по две.

Нормалната честота на дишане е:

  • по-малко от 60 за новородени;
  • по-малко от 40 за бебета под 1 година;
  • по-малко от 30 за деца на възраст от 1 до 3 години;
  • и по-малко от 24 за деца на възраст от 4 до 10 години.

Симптом № 10: Подуване на лицето

Подуване на езика, устните или очите, особено когато е придружено от повръщане или сърбеж.

Те често са сигнал за сериозна алергична реакция (анафилаксия). Симптомите могат да включват подуване, проблеми с дишането и силна уртикария и в този случай детето се нуждае от незабавна помощ.

Обадете се на 112 и, ако е възможно, дайте на детето си антихистамин. При по-леки реакции се обадете на лекаря и попитайте какво е добре да дадете на детето за потушаване на симптомите.

Симптом № 11: Повръщане след падане

  • падане, когато детето ви е на възраст под 6 месеца;
  • или когато има видими неврологични промени като объркване или загуба на съзнание;
  • или падане, причиняващо повръщане и/или някакви увреждания по тялото (някакви фрактури например)

На такива спешни ситуации трябва да им бъде обърнато внимание от лекар. Паданията обикновено не са проблемни при деца на възраст над 6 месеца, ако не падат от височина, по-голяма от техния ръст, и не се приземят върху нещо твърдо или остро.

Симптом № 12: Продължително кървене

Порезна рана, която се отваря достатъчно широко, за да можете да пъхнете памучен тампон в нея, или която не спира да кърви в рамките на няколко минути след прилагане на натиск.

Това са признаци, че детето ви се нуждае от медицинска помощ (и може би от шевове, лепило, специална превръзка и т.н.). В зависимост от сериозността на нараняването следващата ви стъпка трябва да бъде да се обадите на 112, да отидете в спешното отделение или да се обадите на педиатъра.

Винаги трябва да се обръщате към лекар и ако детето ви е ухапано от животно или друго дете и кожата му е разкъсана.

Източник: Parents.com

Втората бременност може да е планирана и желана и пак да ни изненада с това колко неща се променят и колко е гадно сутрешното гадене, пише Амилия Киби за mom.com. Затова, мили жени, подгответе се добре, защото природата е измислила така нещата, че да страдаме от временна невменяемост и да забравяме какво всъщност беше да сме бременни. Така и само така можем да се "подлъжем" да забременеем пак.

Всичко това, разбира се, не важи за онези от вас, които по-хубав период от бременността не са имали. Вие може да четете и да чукате на дърво да не ви се случва, защото с бременностите не се знае знае ли се - всяка е различна.


Шестгодишната ми дъщеря иска братче или сестриче, още откакто се роди по-малкият ѝ братовчед. Молбите ѝ станаха още по-настоятелни, след като леля ѝ обяви, че отново е бременна и братовчедката Аби ще има по-малка сестричка. 

Със съпруга ми правихме опити почти година, след като решихме, че можем да имаме още едно дете, ако се преместим в къща, достатъчно голяма за две деца. Чувствах как се затяга възелът - на 37 съм, а съпругът ми е по-възрастен от мен. Дали щяхме да имаме второ дете, както винаги сме планирали? Нещата не изглеждаха добре.

Но ето я и развръзката като в приказва - бременна съм! В 9 седмица. Чудо, нали?

Мда, чудо е, съгласна съм

Пращяхме от радост, обаче, хора, бях забравила колко е гадно да си бременна!

Минали са 6 години, откакто съм била бременна за последно, и доста неща са се случили в живота ми и в света от тогава до сега. Изглежда мозъкът ми е изтрил всички лоши спомени от миналия път като някаква тактика за оцеляване. Въпреки че ми е за втори път изобщо не бях готова да се чувствам толкова скапано.

В деня след двата ми положителни теста, не си изпих адерала - ясно защо. Пия лекарства за ADHD (на бълг. - хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието, бел. ред.) от миналия ноември, които истински промениха живота ми. Дотогава се самолекувах с кофеин и бях известна с това, че пия поне три чаши кафе сутрин.

Е, двете черти на теста за бременност значеха, че няма вече хапчета за концентрация, няма вече кафе. Видях, че мога да пия една чаша кафе на ден или три чаши черен чай, като прецених, че чаят вероятно е по-добрият вариант, защото мога да се наливам с него по цял ден.

В следващите три дни след теста бях абсолютна развалина

Преминаването от количеството стимуланти, които приемах, до абсолютно никакви тотално ме обърка. Имах постоянна мигрена, от която не можех да се отърва. И изведнъж подредените ми мисли и мотивацията ми тотално отлетяха. 

Костваше ми много да не полудявам пред семейството ми за най-малкото нещо. Не искам да звуча свръхдраматично, но изчистването ми от адерала и кофеина беше като онази сцена от “Трайнспотинг” с Юън Макгрегър и бебето, лазещо по тавана.

Почувствах огромно облекчение, когато периодът на изчистване от лекарствата и кофеина отмина. За седмица или две се чувствах доста добре. Мислех си, че най-лошото вече е минало и мога да се справя с всичко, което бременността ми предложи. Нали съм го правила и преди?

Наивитетът на тогавашните ми мисли ме кара да се плесна по челото днес. Как можах да забравя за СУТРЕШНОТО ГАДЕНЕ? Или както е в моя случа, ЦЕЛОДНЕВНОТО ГАДЕНЕ! Развих непоносимост към почти всяка храна. Нищо не ми се струваше вкусно повече от един ден. 

Бях казала на съпруга ми, че ми се яде само сладолед. И той ми купи огромно количество. Но на следващия ден вече не можех да го ям! Преминах към сандвичи с ръжен хляб и краставици с крема сирене. Интересът ми и към тази храна отмина за три дни.

Дадох си сметка за всички стереотипи за бременните жени, които имали натрапчиви желания за храна. Не е толкова до това, че искат точно определена храна, а всичко се дължи по-скоро на факта, че това е единственото нещо, което можеш да си представиш, че ядеш, без да ти се доповръща. Затова, мъже, отивайте до магазина и купувайте каквото трябва, преди ситуацията да се е променила. Само не купувайте на едро. 

Физическите симптоми са гадни, но за мен психическите трудности бяха по-лоши

Тъкмо намерих комбинацията от лекарства, която ми позволяваше криво-ляво да функционирам като нормален човек, и сега няма да мога да ги пия, докато не приключа с кърменето след… има-няма две години.

Симптомите ми са 10 пъти по-зле. Не мога да задържа мисъл в главата си. Не мога да си спомня какво правих, когато влязох в стаята, или защо изобщо влязох. Обикновено ми отнема около 2 часа да напиша материал за блога ми. Този го писах на почивки цял ден, защото не можех да остана дълго концентрирана, за да напиша повече от няколко параграфа. Единственото, което исках да правя, беше да гледам долнопробни хорър филми и да си лежа в леглото с котките. Правенето на друго ми докарваше болки в мозъка.

Животът не спира, защото си бременна

Все още работя, държа нещата под контрол и се опитват да се подготвя за новото бебе. Старая се да спазя множеството уговорки, които съм направила, преди бременността да ми източи мозъка.

Едва в 9 седмица съм. Може би след 3 седмици всичко ще се изясни. Или поне така се надявам. 

Майки, ако е минало известно време от предишната ви бременност, подгответе се: много по-лошо е, отколкото помните. Уверете се, че имате достатъчно запаси от джинджифилов чай и лекарства против гадене, защото ще са ви необходими.

Към началото на юни общият брой съобщения към Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) за постваксинални реакции след ваксина срещу Covid-19 е бил 2368. Това съобщиха от пресслужбата на Министерството на здравеопазването, цитирани от dnews.bg.

При обявените 1 353 249 направени ваксини, честотата е 1,74 на 1000, посочиха още от пресслужбата. ИАЛ наблюдава тенденция към все по-слабо докладване на постваксинални реакции в сравнение с предишните месеци.

При РНК ваксините тези реакции са характерни по-скоро след втората доза, като рядко се отчита повишаване на телесната температура над 38 градуса. По-рядко е било съобщавано за симптоми при стомашно-чревния тракт, за вариране в кръвното налягане и сърдечната честота, за уголемяване на лимфни възли.

Най-често съобщаваните реакции след поставяне на векторна (аденовирусна) ваксина са били грипоподобни симптоми - в немалко случаи температурата е била над 38 градуса, появявали са се болки в ставите и мускулите. Интензивни симптоми са имали хора под 50-годишна възраст. Относително по-малко са били съобщенията за локална реакция на мястото на инжектирането.

Продължителността на острите реакции при всички ваксинирани е била в рамките на 24-48 часа. Голяма част от реакциите - близо 90 на сто от съобщенията, са били направени от немедицински лица.
Не е имало съобщения за анафилактични реакции.

Съществува ли следродилната депресия, или това са глупости и трябва просто да се стегнем? В "Да оцелееш като родител" психологът Елена Кръстева разказва за факторите, които отключват следродилната депресия, как да я разпознаем и какво да правим, ако вземе, че ни докопа.

Няма страшно, всичко се преодолява - просто не се притеснявайте да говорите и да потърсите помощ.

Проектът “Да оцелееш като родител” е финансиран по програма „Кризата като възможност” на Столична община, администрирана от Асоциация за развитие на София.

Ранната бременност, особено ако ви е за първи път, може и да не е сред най-любимите ви моменти на света. Понякога симптомите на ранната бременност, на ранен спонтанен аборт и на цикъла може да съвпадат и да се припокриват, което е още по-объркващо, пише mom.com. В този текст ще поговорим какво точно чувстваме през първите седмици от бременността.

Как започва всичко

Може би знаете, че засичането на бременността започва с началото на последния ви цикъл. Което ще рече, че технически при зачеването на бебето може да се водите бременна от две седмици. Положителният тест би следвало да се появи след четири или повече седмици. 

Някои бременни жени може да чувстват симптомите още на първата седмица, за други може да е необходимо повече време. Един от най-ранните симптоми е, когато ембрионът се имплантира за стената на матката. Тогава може да имате леко кървене или крампи, макар че не при всички е така.

Ако не усетите нищо, най-вероятно първите ви симптоми ще започнат, след като влезете в забавянето на следващия ви цикъл. В този ранен период може да направите тест или да посетите лекаря си, за да ви назначи кръвен тест, който със сигурност може да каже дали сте бременна. 

Първи симптоми

Първите няколко месеца от бременност може да очаквате следните симптоми:

  • чувствителни гърди
  • гадене и/или повръщане (не се подвеждайте по разпространеното “сутрешно” гадене, защото може да се случва по всяко време на деня или през целия ден, постоянно)
  • умора
  • подуване на стомаха
  • промяна в настроенията
  • непоносимост към храни

Тези са по-разпространените, но има и някои странни ранни симптоми на бременността, които могат да ви подскажат накъде вървят нещата. Например запушен нос или запек – и двете може да се дължат на увеличаването на количеството кръв в тялото ви. Някои жени свидетелстват и за свръх обострено обоняние в първите няколко седмици.

Как да се справите 

И преди сме говорили за триковете за по-лека бременност. Но и сега ще ви кажем, че най-важното е да се грижите за себе си. И не търсете в Гугъл всичко, което ви притеснява или учудва. По-добре говорете с лекаря си. 

Ако ви се спи, дремнете си. Не си давайте много зор, особено ако не се чувствате добре. При гаденето понякога помагат някои солени храни – различни видове крекери, бисквити или сухари. Някои бременни казват, че джинджифилът помага за спиране на гаденето – има джинджифилови таблетки и чайове. 

Имайте предвид, че веселбата тепърва започва, така че си обръщайте колкото се може повече внимание. И ако има нещо, което ви се струва не както трябва – повярвайте на интуицията си и звъннете на гинеколога или акушерката си.

Едно от най-неприятните изживявания за всеки родител е детето му да изпитва неразположение и болка. Особено когато децата са малки и дори не могат да кажат какво им е, тревогата у възрастните е огромна и всеки родител иска да получи адекватен медицински съвет веднага.

Всички сме виждали постовете на уплашени майки в социалните мрежи, които снимат обриви по кожата на детето си, описват симптоми и търсят съвет от другите родители.

Това е не само нередно, но понякога и опасно, тъй като мненията са десетки, а съветите в тях – абсолютно различни. Нуждата от бърза консултация обаче е разбираема – понякога децата вдигат висока температура буквално за минути например, а лекарят е далече, и
това кара майките да търсят помощ от други родители онлайн.

Помощта обаче може да дойде и от много по-адекватно място – платформата за телемедицина Healee например е изключително удобно решение за получаване на бърз медицински съвет, при това – от смартфона, докато си стоите вкъщи.

Мобилната апликация обединява над 1500 лекари в повече от 50 специалности, а единственото, което е необходимо да направите, за да я ползвате, е да се регистрирате.

Healee обединява лекари, работещи в големи болници из цялата страна, които предлагат консултация онлайн, включително и с видео разговор. Функционалностите включват запазване на медицински данни (кръвно налягане, пулс, температура и т.н.), файлове с лабораторни изследвания, снимки и документи, изследвания и други.

Най-търсената функционалност обаче е опцията за видео консултация със специалист. Тя е идеален вариант за случаи, в които трябва да опишете или покажете конкретен симптом (обрив например), или когато се налага лекарят да проведе по-обстоен разговор с пациента, за да даде оценка на състоянието и препоръка за лечение.

Наскоро пък над 120 лекари се обединиха в платформата, за да дават и консултации на пациенти с положителен Covid-19 тест и леки симптоми, което също е ценна възможност за всички, които имат симптоми, но не искат да се редят на опашка при личния лекар. Една
видеоконсултация в такъв случай би спестила и време, и допълнителни рискове за здравето.

Търсенето на специалист в Healee е лесно – бутонът Попитай води към списък с множество специалности, а след избиране на конкретна, се показват и всички специалисти, предлагащи консултация. Всеки лекар присъства в апликацията със снимка и кратко описание на професионалния му път – от колко години практикува съответната специалност, къде е завършил и какви допълнителни квалификации има. Рейтингът на лекаря и мненията от пациенти също е удачен начин за избор на специалист, към когото
да адресирате оплакванията си.

Когато изберете специалист, отидете на опцията Задай въпрос и, след като предплатите таксата за консултация, ще имате възможност да опишете всичко, което ви интересува. Можете да определите и в какъв интервал от време искате да получите отговор, като
повечето специалисти отговарят почти веднага – в зависимост от натовареността им в момента, разбира се.

Консултацията в Healee e изключително лесна и удобна възможност да получите навременен и професионален съвет особено в моменти, когато физическото посещение при лекар е невъзможно или не е препоръчително. Лекарят може да ви предложи да направите и реален преглед в първия удобен за това момент, както и да ви назначи допълнителни изследвания.

Healee е български стартъп, основан от хората, стартирали Телерик и други големи български технологични и медицински компании. Тя е водеща платформа за телемедицина и онлайн медицински консултации в България, но е използвана и във Великобритания, САЩ, Австралия и др. Технологията на приложението е на световно ниво, напълно защитена, сигурна и лесна за употреба, и най-важното – тя осигурява достъп до изключителни български медицински специалисти буквално с един клик.

Националният здравен институт на САЩ е провел изследване сред 5000 жени, в което става ясно, че приблизително 1 на всеки 4 жени е изпитала високи нива на депресивни симптоми в някакъв момент през първите 3 години след раждане. 

Американската академия по педиатрия препоръчва педиатрите да следят майките за следродилна депресия на детските консултации до шестия месец на детето. 

Изследователите са открили четири възможни траектории на депресивните симптоми, както и факторите, които може да увеличат риска за развитие на подобни симпторми.

Във връзка с тези открития се препоръчва по-продължително наблюдение на майките - поне до 2 години след раждане.

“Според нашето проучване 6 месеца не са достатъчно дълъг период, за да се определят с точност симптомите на депресия”, казва д-р Даян Пътник. “Събирането на данни в дългосрочен план е ключът към подобряване на знанията ни за майчиното психично здраве, което е критично важно за благосъстоянието и развитието на детето ѝ.”

Учените наблюдавали 5000 жени в рамките на първите 3 години след раждането на децата им, като самите раждания са се случили между 2008-а и 2010 г.

Симптомите са изследвани чрез въпросник, но изследването не е диагностицирало клинично депресията в жените.

Жените с предшестващи раждането състояние като промяна в настроенията и/или гестационен диабет с по-голяма вероятност развивали по-висока степен депресивни симптоми, които траели през изследвания период.


След като се запознахме с наскоро публикуваното проучване на платформата за психично здраве “Кожа”, решихме да поговорим със специалист, който да ни разтълкува следния резултат за детското психично здраве и развитие: 

12% от респондентите биха се консултирали с други родители и ако и техните деца имат проблеми, биха спрели да се притесняват; 

18% смятат, че детето им най-вероятно ще “израсте” проблема.

Какво се крие зад тези общо 30%, които предпочитат да пропуснат специализираната помощ, дори и да подозират, че такава се налага, и на какво трябва да обръщаме внимание в някои основни етапи от детството – за това говорим с психоложката Калина Йорданова

Калина Йорданова завършва магистърска степен по клинична психология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, магистърска степен по централно- и югоизточноевропейски изследвания и докторска степен по психоанализа и антропология в Лондонски университетски колеж Юнивърсити Колидж. През 2016 г. Се присъединява към “Лекари без граница”. Практикува в София като психотерапевт на жертви на изтезания, домашно насилие, трафик с хора; работи с деца.

– Какво стои зад онези общо 30% от изследването на “Кожа”, които свидетелстват, че родителите биха си спестили специализираната помощ за детето?

– Този резултат е подобен и на близо 30% от запитаните, които при психично-здравен проблем ще потърсят приятел, ще опитат да се справят сами или не знаят какво да направят. Вероятно тук е валиден аргументът, че не гледаме на психичното здраве със същата сериозност като на телесното и затова се оправяме, както можем. 

По отношение на родителите може би има още няколко причини. Едната е, че децата са мислени като израз на надеждата и здравето, на нещо, което ще ни надживее и продължи, а това изключва заболявания и дефицит. 

В този смисъл търсенето на съвет от приятел, а не от специалист, може да бъде отказ от признаването на проблема или поне заключването му в най-близкия кръг. 

На следващо място в нашата култура често имаме доверие повече на познат и приятел, отколкото на институция или непознат, било то и специалист. Тук е възможно да има трудност да се говори за лични проблеми пред друг, защото за много българи то е свързано със срам, страх от неприемане, несправяне и т.н. 

В моя опит съм забелязала и още два факта, свързани с родителите. Често детето е системен въпрос: т.е. неговите симптоми могат да изразяват проблем в родителската двойка или в семейството. Така например, родителска двойка, в която има отчуждение, изневери и напрежение, идва с дете, което ги е притеснило със затвореността си, ниския успех в училище и постоянното си пребиваване в интернет. 

Една хипотеза е, че детето изгражда механизми на избягване на реалността, защото в нея има нещо непоносимо около отношенията между родителите. Справянето обаче означава родителският конфликт да бъде назован, а много родители не са готови за това. 

Те често вярват, че водят детето на поправка и не се нуждаят от терапия. Не на последно място е и това, че детето „ще го израсте“ или „то не разбира“ (ако се касае за травматичен опит). 

Мисля, че зад това се крие вярването, че развитието е универсален процес, който е биологично зададен и не се влияе от средата, както и че тревогите на едно дете са по-малко сериозни от тези на възрастните. 

Детето обаче има по-малка емоционална и когнитивна зрялост да преработва средата, както и по-малко опит като база за съпоставка. Т.е. ако едно дете бъде нагрубено в училище, това може да има интензитета на загуба на работата при възрастния. 

Идеята е не да елиминираме всяка фрустрация отвън, за да расте детето спокойно, защото така то няма шанс да се научи да преработва загубата, а по-скоро да говорим с него за случилото се и как то се е почувствало, какви са правилата и как ние сме се справяли в аналогични моменти.

Много важно е с детето да се говори и то да бъде вземано сериозно, докато в същото време родителите не привнасят от собствените си тревоги в разговора.

– Откъде идва това “ще го израсте”? Какво всъщност “израстваме”?

– Предполагам, че в общия случай става дума за очакване да не се наложи да се сблъскаме с реалността, а решенията да се случат от само себе си. Ако нещо израстваме, това вероятно е метафора на плавното натрупване на опит, в който едно събитие от днес ни напомня на нещо отпреди и по този начин си обясняваме света, а опитът ни придобива свързаност, с което ние придобиваме идентичност. 

Това би означавало, че ако едно осиновено дете има трудности със страха от раздяла в първата си връзка, то е способно да си обясни това с факта, че някога е било изоставено, след това прието и заобичано, но нещо от тревогата от раздяла е останало да работи и в други отношения, които завързва. 

Това прозрение може да помогне ставащото тук и сега да се „разкачи“ от там и тогава, т.е. да се израсне. Тук обаче приемаме, че родителите спокойно и убедени в думите си са изговорили темата за произхода и са помогнали на детето си да разбере какво означава това, т.е. присъствал е един удържащ и създаващ смисъл възрастен, който е помогнал нещо плашещо да се превърне във факт от реалността, с който да се живее спокойно.

– С кого може да се консултира един родител в България, когато иска да свери със специалист как се развива детето му?

– Могат да се обърнат към психолог с опит в работата с деца. Важно е да проверят какво образование и опит има психологът, дали има някаква професионална информация за него, достъпна публично, как се чувстват при първата сесия.

Съществуват и центрове за работа с деца, финансирани от неправителствени организации, но те най-често имат специфична насоченост: аутизъм, домашно насилие и пр. 

Ако става дума за по-тежки състояние, трябва да знаем, че има детско-юношески психиатри и именно те могат да консултират деца. Уви, такива няма във всички градове.

– Доколко у нас е застъпена грижата за детското психично здраве? Има ли някакво проследяване?

– Въпросът за психичното здраве изобщо не е много добре застъпен, което личи в липсата на клинични пътеки по здравна каса за психотерапия. Така е и с детското психично здраве. 

Диагностиката, терапията и проследяването са по-скоро оставени на инициативата на родителите. Тук, разбира се, трябва да кажа, че има училищни психолози и учители, които идентифицират и насочват адекватно деца за терапия, както и педиатри с чувствителност към детското психично развитие. 

Това сякаш зависи основно от качествата на конкретния специалист, а не от общата политика в страната.

– Защо според вас у нас все още липсва доверие за работа със специалисти по детско развитие?

– Може би съществува непознаване на работата на психолога по принцип, откъдето и въпросният скепсис. 

Освен липсата на обществен опит с ходенето на психолог, липсата на достъп на много места и стигмата върху психичното здраве, тук ми хрумва, че клиничната психология, която в Софийския университет например се преподава във факултета по философия, оставя впечатлението за някакво мъгляво поле в хуманитарната област, а това всъщност е клинична дисциплина

Дълго време много от преподавателите не само в този университет бяха и все още са с опит в педагогически, философски и други свързани дисциплини, но без такъв в работата с пациенти. 

Това оформя някаква представа за психологията като за твърде субективна, небазирана на доказателства сфера, което не е вярно.

– Можете ли да отбележите няколко чувствителни момента в основните етапи от детството, които е добре да не се пренебрегват от родителите, защото биха могли да доведат до съществени проблеми?

– Когато аз виждам дете за анамнеза или първоначална оценка, това винаги е с родителите. В зависимост от възрастта на детето, то също е питано или наблюдавам действията му, както и интеракцията с мен, кабинета и родителите. 

Аз започвам с въпроси относно периода преди раждането на детето, за да се ориентирам как то е мислено и очаквано в семейството

Понякога се оказва, че е родено непосредствено след загуба, че е имало много бързо или много трудно зачеване и т.н. 

Питам за начина, по който са преминали бременността, раждането и периодът веднага след това, за да се ориентирам колко налични са били родителите, за да отговорят на нуждите на детето, дали нещо им се е сторило прекалено (плач, активност) или по-малко (реакция на бебето при повдигане, при кърмене, хранене, заспиване). 

За първите няколко години ме интересува времето на проговаряне, отбиване и прохождане, очния контакт, реакцията към близки и непознати, отношенията с братче/сестриче, ако има такива, употребата на местоимения, когато има реч, начина, по който играе (стереотипно, символно, с какво), храненето и отношението и на двамата родители към горното

За времето на детската градина – трудности при тръгване на градина, преживяванията на майката по повод на това, вписването на детето в групата на другарчетата, усвояването на правила и граници, и отново отношението и на двамата родители към това, както и отношенията в двойката.

За училищната възраст много зависи за кой етап говорим, но ако това е пубертетът, можем да очакваме актуализиране на всичко проблемно от детската възраст, което не е било адресирано навреме. 

Много трудно е да се очертаят всички възможности и е добре да се направи поне единична консултация за някаква диагностика.


В началото на извънредното положение ви срещнахме с един от малкото хора към онзи момент с потвърден положителен тест за COVID-19. В текста си “Когато светнеш “положителен” на теста за коронавирус” авторът ни разказа как се е заразил и какво се е случило с него след това.
Днес, когато коронавирусът и хората, заболели от него, вече са част от всекидневието ни по някакъв особен начин, бележещ “новото нормално”, за което всички говорят, публикуваме текста, изпратен ни от Ина Тонева, също с положителен резултат за COVID-19 и почти безсимптомна. И въпреки че за щастие вирусът е пощадил физическото ѝ здраве, психиката ѝ се е оказала заклещена в страхове и отчаяние.


Tова е “корона”, видяна и усетена от първо лице. Искам да разкажа, за да достигне до уши, които имат нужда да чуят.
С бързото разпространение на вируса в Европа бях от тези хора, чийто ужас нарастваше заедно с тревогата за близките ми. Затова съм много благодарна на ген. Мутафчийски, защото направи така, че да бъдем затворени, да нямаме избор дали да присъстваме на работа и в социалния живот. 

Честно ви казвам, когато този човек излезе с ясни действия, ми олекна. Вече нямаше нужда аз да крепя света, някой друг го правеше за мен. Не ми беше нужно да спирам децата от училище, да не се виждам с хора и да не присъствам на мероприятия, просто защото всички трябваше да спазваме общи правила. Не ме разбирайте погрешно, понякога просто се качвах в колата и карах, пазаруването беше празник за мен. Всичко това ми тежеше ужасно, но се чувствах малко по-сигурна. 

С връщането ми към живота страховете ме връхлетяха с пълна сила

Ходех на работа, ставах все по-спокойна, но все пак вътрешно уплашена, че ще ме сполети. Малко по малко събирах смелост – казах си, че трябва да гледам напред и продължих. Осъществих отдавна плануван трансфер на децата ми при баба им и дядо им на село в Германия и там започна всичко. 

Събрах цялата си смелост, направих си тест, за да съм сигурна, че с нарастващото увеличение на случаите в България, няма да си имам придружител с мен. Някак балонът, в който живеех, изведнъж се спука. Моето навлизане в реалния свят, какъвто беше преди, но с маски, ме връхлетя с пълна сила. Всичките ми страхове, че съм била на летище, в самолет, с толкова много хора пробиха измамната ми рутина. 

Мисля, че два дни след пристигането ми изкарах един ден в плач и леко дразене на гърлото – като пресъхване. Събрах каквото беше останало от мен и на следващия ден потеглих. В този ден не бях яла, нито пила вода, прибрах се с адско главоболие и си отдъхнах. А после дойде голямото броене на дни – най-големият ми страх беше да не би да съм заразила родителите и децата си при пътуването. Всъщност ми нямаше нищо, освен неприятни усещания на езика ми, който чувствах удебелен и доста обложен. 

Прекарах следващите дни в страх, но следвайки обичайния си ритъм, само че без деца (тоест, никак не беше обичаен, поне за последните 7 години). Всеки ден звънях по 20 пъти на ден да разпитвам дали всички са наред (като изключим болният ми тревожен мозък, който не беше наред). Слава Богу – бяха! Или поне така ми казваха. Измъчваха ме различни сценарии, тревожеше ме да се тествам отново, защото хабя тестове, които са краен брой, по света сигурно има хора, които имат симптоми, а нямат възможност. 

В крайна сметка се предадох

И в името на собствената си психическа стабилност и се тествах отново, това се случи 4 дни след връщането ми. Успокоих се, доколкото е възможно при държава, която се срутваше от протести, и рефрешвах резултата си, докато наблюдавах тихо хората на площада. Бях си подредила доста добре плановете за следващите дни. 

При един от рефрешите излязоха имената ми с резултат: POSITIVE, открива се SARS Cov-2 нуклеинова киселина. Ще кажете, че съм получила отдавна чакан резултат. Е, не беше точно така. 

Беше 23:15, хората протестираха, а аз имах положителен тест. Бях в шок, заспах доста трудно и се събудих неприлично рано. 

Шок... 

Събрах се. Обикновено ми помага действието. След кратък размисъл, около 7:15  в събота сутрин звъннах на дежурния тел на РЗИ, отговори ми доста сънена дама. Въобще не си дадох сметка, че не са на място, а най-вероятно си е вкъщи, вероятно с децата си и вероятно им издействах по-ранни палачинки. Разбира се, това в кръга на безполезните предположения. 

Дамата беше много мила, бързо се окопити и поговорихме малко. Разбрах, че РЗИ няма да ми звъннат преди понеделник, че ако не се чувствам добре мога да звънна на 112, но да не ги търся, ако не е сериозно. Също така разбрах, че ако имам собствен автомобил, от РЗИ ще ме извикат да се тествам отново на 14 ден, ако нямам – трябва да се свържа с тях по-рано, за да ми осигурят екип вкъщи, тъй като екипите са много натоварени (наистина го вярвам). Дамата ме успокои, че като ме слуша, вероятно съм от безсимптомните и все повече такива звънели. Беше приятен, нормален разговор, но за съжаление в ден събота нищо не може да се случи. Свързах се с личния лекар и

получих указания за витамин С и парацетамол,

ако се наложи. 

Прозвъних всичките си колеги един по един, за да им съобщя, че съм положителна и да предприемат съответните действия. Те успяха да направят тестове по частните лаборатоории още събота и неделя и, слава Богу, всички бяха отрицателни. Междувременно информирах и още хора, с които се бях виждала за тези 4 дни, и някак нямах време за паника. Мисля, че нямах и оплаквания, освен че нищо не ми се правеше и бях леко отпаднала. 

Поръчах храна, която да ми донесат вкъщи, заедно с джинджифил и лимон. От тях забърках в един буркан заместител на витамин С, който нямах и ми се струваше тъпо да излагам на риск някого и да пращам мъжа ми да купува в аптеката. 

Неделята се стовари върху мен с хубав сън и неприятно главоболие. Много особено – наместваше се на различни места в главата ми и после изчезваше, някъде следобяд обаче реших, че ще го подсетя да си тръгва с един парацетамол. Два часа по-късно ме отпусна – не мисля, че имаше общо с лекарството. 

За тези дни от понеделник до петък, ако изобщо се бях заразила на отиване, а не на връщане,

нямах нито един симптом, който да беше постоянен

и да нямаше друго логично обяснение. Това е моето усещане за този вирус, спотайва се и се крие. Атакува, колкото можеш да поемеш. Единственото сигурно е, че два дни нямах апетит. 

Понеделник започнах да чакам да се влоша и да броя дните, за да знам кога съм прескочила трапа. Междувременно с мен се свърза друга дама от РЗИ. Назначи ми час за следващ тест, беше също много внимателна. Установихме контактните ми лица, мъжът ми премина също в 14-дневна карантина, попита ме за симптоми, споменах главоболието и тя ми каза, че това било напълно достатъчно оплакване. Онова усещане на езика ми изчезна, нямах кашлица, не съм имала температура. Бях отпаднала и може би се задъхвах. Но всичко това може да се дължи на стрес, нали така? 

Дните минаваха, а аз серизоно започнах да се психирам. Обземаха ме моменти на тотална паника. Мога ли да дишам? Как се разбира, че страдаш от задух? Никой не ме е прегледал дори. Лечение – нямам. Аз съм свикнала да бъда обслужвана от нашето здравеопазване. Този европейски модел ми идваше в повече. Към кого да се обърна? Ако имам пневмония, как да разбера? Ако отида на лекар, застрашавам толкова хора! Ще си стоя в нас и ще чакам, сигурно се разбира, преди да умреш. Всички тези мисли ме заливаха безскрупулно във всякакви моменти и ме докарваха до невъзможност да си поема дъх докрай. Все едно загребвам с една лъжица и точно накрая, когато я пълня до ръба, нещо не ми достига. 

Междувременно близките ми, също силно разтревожени, си отдъхваха, когато ме видят:

“Много добре изглеждаш“

Вероятно не като умираща. Тези дни в карантина се редуваха моменти на отчаяние и страх с такива на приповдигнатост и веселие. Все едно този вирус ми удари най-силно психиката. Не можех да различа кое е истина и кое е плод на страха. Вирусът се хранеше от страха и ужаса ми.

Точно те го превърнаха в реален, заради тях се тествах и благодарение на тях се наричам болна. Не ме разбирайте погрешно – усещах, че нещо не е наред, но не беше познато усещане. Не е като грип, нито вирус. Всеки симптом беше нещо като нищо, докато се вгледам, за да установя има ли го, той се трансформираше в нещо друго. 

Пишейки това, все още нямам отрицателен тест, имам насрочен час за идната седмица. Днес реших ритуално да изпратя вируса с обилно количество спирт по всяка дръжка в нас и с разказа си да достигна до някого, който се нуждае от него. В последните дни аз определено имах нужда от подкрепа, яснота и някой да ми помогне да премина през това. Благодарна съм на терапевта си, на съпруга си, на родителите си и на всички хора, които ме подкрепиха, но знайте, че е трудно.

Елена Стоянова ни изпрати аналогията си между карантината и майчинството и ни накара да се посмеем, дори в трудната ситуация. Трябва да признаем, че има известни прилики, стига да впрегнеш чувството си за хумор в разпознаването им.


За една определена обществена група това, което се нарича извънредно положение, всъщност е обичаен начин на живот. Всеки, който е минал през майчинството, не може да отрече, че случилото се напоследък донякъде му е познато. И че всяка уважаваща себе си майка е била на мястото на Щаба, дори все още да не го е осъзнала. 

За неразбиращите ще онагледя по какво точно майчинството прилича на извънредно положение по време на пандемия и най-вече – по какво се различава.

ГРИПОПОДОБНИТЕ СИМПТОМИ

Основният белег на изминалата кошмарна за всички ситуация се характеризира с какво – с грипоподобни симптоми. Какъв мислите е ужасът в живота на всяка майка – ГРИПОПОДОБНИТЕ симптоми, които придружават клетото родителско ежедневие и еженощие поне по няколко пъти в годината.

Именно тогава всяка майка влиза в ролята на Щаба и започва отчаяно да поставя на домашните си мерки, които срещат остра и болезнена съпротива по всякакви направления: миене на ръце, пиене на чай, поставяне на инхалатор на гърчещ се в октоподски шпагати пациент, постелен режим, нарушаван ежеминутно и денонощно!

Има и преследване на пациента с различни видове илачи, изписани и неизписани от лични лекари, прочетени в интернет, набрани от северен склон и топени 2000 години в специална отвара и препоръчани от най-високата трибуна в майчинската вселена – форума на БГ Мама!

В обречената си нощна битка със сополите и температурата безпомощната майка е готова на всички медицински експерименти. Така тя – в отчаяно търсене на несъществуваща истина – неволно става част от вечната война между майките хомеопатки и привърженичките на нурофена и антибиотика

С други думи, борбата с вирусните инфекции за една обикновена майка е нещо съвсем обичайно. Само дето в случая с короната нещата май излизат дори от непобедимия по принцип майчински контрол и налагат извънредни мерки. В какво се изразяват те? В СОЦИАЛНА ИЗОЛОАЦИЯ!

СОЦИАЛНАТА ИЗОЛАЦИЯ

И така стигаме до втората основна характеристика на майчинството, а именно СОЦИАЛНАТА ИЗОЛАЦИЯ. Но защо – ще се зачудят мнозина, за които в продължение на година или дори две основното забавление и гвоздей на седмицата не е било посещението на кварталния магазин и дрогерия.

Да, уважаеми, разходката до магазина, особено без количка, се превръща в тръпката, с която сте очаквали петък вечер, рождения си ден и може би дори сватбата си! Напускането на дома, особено без гореописания малък пациент, е празник, който всяка майка познава добре. Факт е, че в обичайна ситуация нищо не възспира младата майка от посещение на парк, ресторант или кафене, които до скоро бяха забранени. Но тези социални преживявания, така бленувани от всеки в майчинство, обикновено имат клет и жалък завършек.

Например: смяна на памперси във въздуха; успокояване на врякаща количка насред ресторант; препъване и крещене след прохождащия пациент; скандали с недоволни клиенти, обезпокоявани от кални ръце, които бъркат в обяда им; изгубване на дете с колело и търсене часове наред в парка; плащане на милиони счупени пепелници и чаши от кафенетата; зомбиране на пациента с мобилен телефон за триминутен разговор с приятелка, приключващ със седемчасова истерия след отнемане на устройството.

Списъкът продължава дотам, че дори най-смелата и готова на всичко за социални контакти майка осъзнава, че е далеч по-лесно да НЕ излиза, или, ако го прави, да го направи сама, на 2 метра от хората, по възможност с маска и очила, за да остане неразпознаема за други майки, заблудено търсещи социален контакт. Познато, нали? 

И все пак, има една единствената разлика между познатата ни вече ситуация и майчинството, която прави живота на всеки в родителски режим особено болезнен. Това е фактът, че за всички останали той, животът, си тече съвсем нормално. С ходене на работа, посещение на кина, театри, барове и ресторанти и необезпокоявани разходки. Само дето сега всички попаднаха в трапа. И съм убедена, че няма майка, която поне малко да не е злорадствала тайничко, че най-сетне – дано да е за малко – но половината свят беше в майчинство! 

cross