Сексът вече не е табу, въпреки че, както сме констатирали, никой не го прави толкова, колкото си мислите. Половото обучение далеч не се свежда до прашасалото присъствие на книгата „Мъжът и жената интимно“ в библиотеката ни, но разговорът по темата все още запецва.
Аз лично, вместо час по религия, бих гласувала с всичките си крайници и полови белези за въвеждане на час по здравно и сексуално образование в училище. Казусът редица пъти изприщи родители, почитатели на теорията за щъркела и белия чаршаф при сватба. Само че никой не чака да намери любовта на живота си, за да прави секс за първи път, нито е добре да научава за него „на сцената“.
Как се говори с децата за онова толкова важно нещо, от което пулсът ни се ускорява? Как да Я и ГО наричаме (вагината вагина ли е, а пенисът член ли е)? Отговори потърсихме от Иванина Анчева, доктор по психология и психодрама асистент.
Иванина Анчева. Снимка: Личен архив
Тя работи като психолог в Центъра за обществена подкрепа „Светулка“, управляван от Сдружение SOS Детски селища – България. Автор е на „Пътеводител в света на половото възпитание и култура“, издаден от Сдружение SOS Детски селища – България в началото на 2023 г.
„Пътеводител в света на половото възпитание и култура“
Иванина Анчева е част от екипа на Мобилен център за половото възпитание и култура, заедно със социалния работник Надежда Попова. През последните две години Мобилният център за полово възпитание и култура обучава редица родители, над 500 деца на различна възраст, над 40 доброволци студенти и над 50 специалисти от различни сфери, които работят с деца.
Как бихте дефинирали сексуалното образование?
Включва в себе си знание за различни аспекти от нашата сексуалност – спецификата на нашата анатомия и промените, които се случват през пубертета; отношение към нашето тяло; репродукция и семейно планиране, изграждане на интимни, емоционални и сексуални отношения; ценности и ценностна система.
Сексуалното образование не учи на това „как да правим секс“, а включва много и различни аспекти, свързани с нашето тяло, сексуалното общуване, интимност, партньорство и най-вече изграждане на ценности и ценностна система.
Защо е необходимо да го има като задължително обучение?
Проблемът е, че вкъщи не се говори за това. Родителите нямат опит нито как да образоват децата си, нито как да ги възпитават, защото самите те, когато са били малки, не са имали такова възпитание и образование. Да, би било чудесно всичко да започва от вкъщи, а в училище само да се надгражда, но уви. А източниците на информация днес са много, но невинаги информацията е надеждна, вярна и представена по добър начин.
Наличието на адекватно и навременно сексуално образование, освен че е превенция на сексуално насилие, но и ще обезпечи един по-осъзнат и безпроблемен сексуален и интимен живот на възрастния.
Разговорът за секса в различните възрасти
От кой клас е добре да започне сексуалното образование и какво би включвало то?
Ако говорим за образование, може би около 6-7-годишна възраст или дори малко по-късно. Но ако говорим за възпитание – със сигурност от раждането на бебето. В наръчника, който написах, има тренинги за деца от 4 г. до 14 г. Разпределени са в три възрастови групи: 4–6; 7–11 и 12–14 години. Има три теми, които са адаптирани за съответната възраст и са свързани с тялото, ценностите и откъде идват бебетата.
- За най-малките (4–6 г.) е достатъчно да знаят как се наричат половите органи, под формата на приказка да им се обясни как се създава и как се ражда бебето и да знаят кое е добро и кое е лошо докосване. За тях може да се включат образователни часове в детските градини, но те ще са напълно недостатъчни. Тук е много важна ролята на родителите.
- При децата от 7–11 г. е важно да бъдат подготвени за промените, които настъпват през пубертета, и да имат свои ценности. Ние обръщаме много внимание на темата, свързана с ценностите, какво е приятелството, но и какво е да се влюбиш.
- При децата между 12–14 г. включваме разглеждането на казуси, свързани с различни аспекти на сексуално насилие и/или принуда. Много е важно да могат да го разпознаят и да знаят към кого да се обърнат и откъде да потърсят помощ. Естествено, класическото разбиране за сексуално образование включва и различни начини за предпазване от нежелана бременност и болести, предавани по полов път. Наблюденията ми сочат, че дори и за тази част вече много малко се говори и доста юноши продължават да вярват, че прекъснатият полов акт е надеждно контрацептивно средство, а това изобщо не е така.
Как да наричаме половите органи, когато говорим за тях за първи път на децата?
Добре ли е да ползваме „заместители“, или да караме с точните научни названия?
Важно е да се изгради отношение на уважение към тялото още от най-ранна възраст. Това може да стане, като използваме официалните названия – вулва (съвкупността от клитор, малки и големи срамни устни и влагалищен отвор) за външния женски полов орган, вагина/влагалище за вътрешния, тестиси и пенис за мъжкия полов орган. Няма как да уважаваме нещо, за което дори и нямаме название, нали?
Необходимо е да отстояваме собствените си граници, но и да се съобразяваме с тези на другите. Проблемът тук е на възрастните, защото за тях тези думи звучат страшно или срамно.
Но замислете се какво послание даваме на детето, ако наричаме половия му орган „пеперудка, ягодка, кренвиршче или буба“ – нещо, което хвърчи или се яде?
А и ако детето от малко знае правилното название на половите си органи, то на един по-късен етап ще е наясно, че другите думи, които чува, са цинични и обидни. Знаете ли, че огромен процент от възрастните не правят разлика между вулва и вагина? Това е доста притеснително.
Има ли страна, в която сексуалното образование е приложено по начин, който бихте ни дали като добър пример?
Швеция е една от първите страни, които въвеждат сексуалното образование като предмет в училище пре 1955 г. А през 2018 г. има задължително сексуално образование в училищата в редица страни: Албания, Австрия, Белгия, Чехия, Естония, Финландия, Германия, Латвия, Нидерландия, Швеция, Украйна. Интересно е, че фокусът на сексуалното образование се променя през годините – нежелана бременност, превенция на ХИВ/СПИН, превенция на сексуално насилие, сексизъм, хомофобия и онлайн тормоз.
Но да видим как стои въпросът със сексуалното образование в България. Всъщност през годините са правени опити от различни организации да се въведе сексуално образование в училище. В периода 1987 – 1991 г. екип от млади специалисти – лекари, сексолози и психолози – започва да развива иновативен подход чрез разработване и въвеждане на първите две национални здравнообразователни програми, насочени към развитие на знания, нагласи и умения за сексуално и репродуктивно здраве, създадени в рамките на Националната програма по СПИН към Медицинската академия и Министерството на здравеопазването (МЗ).
За съжаление, към момента в България няма единен и централизиран подход за полово възпитание и култура и има висока степен на дезинформация.
От национално представително проучване през 2020 г. на Алфа Рисърч става ясно, че 76% от анкетираните смятат, че е важно в училище да бъдат въведени часове по здравно и сексуално образование. (Цялото проучване на Алфа Рисърч, направено по поръчка на Българския фонд за жените вижте ТУК.) България е номер 1 в европейската класация за бременност при момичета между 14 и 19 години и само 7% от сексуално активните 15-годишни момичета използват някакъв контрацептив. Но всички виждаме колко е силен отпорът в обществото ни.
Още не сме свършили, скрол надолу
Откъде децата черпят информация за секса и доколко тя е достоверна?
За съжаление, нивото на сексуална култура в България е ниско, но не само при тийнейджърите. В обществото ни съществуват огромно количество дезинформация, срам и предразсъдъци.
Има страхотна разлика между децата, с които вкъщи е говорено по темата за полово възпитание, и другите, с които не е. Първите са спокойни и уверени, когато говорят на тази тема. Там почти не се забелязва притеснение. Но при децата, с които никога не е говорено има огромен срам, притеснение и дори нежелание да се повдига тази тема.
Заедно с това виждаме любопитство. В обратните връзки след нашите тренинги четем: „Беше ми много интересно, но и ме беше много срам. Искам пак да дойдете и да говорим на тази тема. Научих много нови неща.“
Основно децата получават информация в интернет или обсъждат различни неща помежду си. Но както всички знаем, първо трябва да имаме изградена критичност и базови знания, за да може да пресяваме и избираме коя от информацията в интернет е полезна и коя – не.
Иванина Анчева с „Пътеводител в света на половото възпитание и култура“. Снимка: Личен архив
Как поколението родители, което е отгледано в среда на табу и забрана, да се отпусне да разговаря свободно за секс със своите деца? Има ли техники, книги, практики, терапии, които биха помогнали?
Трудно е, съгласна съм, но не е невъзможно. На пазара има вече достатъчно книжки, които могат родителите да купят за децата си и просто да ги оставят на видно място вкъщи. Може всеки сам да се замисли какви са неговите притеснения и трудности в тази тема и да ги обсъди с партньора/ката си. Не на последно място, може да се потърси подкрепа и консултация със специалист. Обикновено прибягваме до услугите на психотерапевт или сексолог, когато вече има проблем, а това не е задължително. Мобилният центъра за полово възпитание и култура във Велико Търново организира и обучение за родители.
Вредите от порното
Има ли място за порното в секса? Възможно ли е гледането на порно да увреди човека?
Всяко нещо, с което се прекалява, има своите последствия. При порното това е един силен стимул, който би могъл да ни донесе бърза възбуда, но и да повлияе на сексуалния отговор в бъдеще. Тук говоря за пълнолетни и възрастни хора, които прекаляват с гледането на порно. Резултатите може да са нарушена ерекция или изобщо липса на такава при реален контакт. Относно тийнейджърите – там пораженията може да са по-големи. Важно е да следим какво гледат децата в интернет.
Със сигурност не е окей порното да е първият досег на едно дете до темата, свързана с пола и сексуалността. Но когато не говорим с децата си вкъщи на тази тема, когато с тях никой не говори и в училище – това е резултатът.
Самозадоволяването е съвсем естествен акт. Как един родител да реагира адекватно, ако без да иска хване тийнейджъра у дома да се докосва? Трябва ли да говори с него/нея, или да остави нещата без коментар?
Тук ми се иска първо да обърнем внимание на детското самозадоволяване или генитални игри. Понякога може да го наблюдаваме при деца в ниска възраст между 3–5 години. Знам, че за доста родители това е доста стряскащо, но то е нормална част от развитието на децата. Важно е детето да не се фиксира в тази дейност. Реакцията тук на родителя трябва да е свързана със слагане на граници меко, но категорично.
А при тийнейджърите, там вече си е напълно нормално и очаквано. Един такъв разговор би бил неудобен и за двете страни, а и всъщност родителят няма какво да обяснява. По-скоро е важно разговорът в тази възраст да е насочен към други теми – първо влюбване, първа целувка, първи сексуален полов контакт. Важно е тийнейджърите да бъдат подготвени какво е цикъл и полюция, преди да им се случат. Особено при момчетата за полюция не се говори и те често са изплашени и засрамени. Препоръчвам през пубертета родителят от същия пол да говори с тийнейджъра, ако има такава възможност, разбира се.
