Текстът на Десислава Ангелова е част от конкурса ни Истории от лято 2022. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.
Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.
Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 10 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!
Осмелихме се да почиваме на гости на прителката ми Мария, която оптимистично реши, че само защото не сме спали последните пет години, всичко ще бъде наред. Тя е с четири деца, но здрави – всичките ядат сами и като по команда. Но да не се отклоняваме...
Сигурно си мислите какво толкова може да се обърка, просто се премествате за една седмица в слънчева къща от един софийски квартал в друг, като идеята е просто да се наспите. Ако нямате дете с хистаминова непоносимост, едва ли бихте разбрали. И не сте длъжни.
Тези малки тазманийски дяволчета презареждат сякаш някой им налива енергия постоянно. Те имат свой ритъм, а брауновото движение бледнее в сравнение с това, което ви чака, ако благоверният ви мъж е поръсил доминантни гени в отрочето, гарнирани с мутации.
Ще попитате това какво общо има с почивката?
И с риск да ви досадя ще ви обясня, но само частично, за да не умрете от скука и ужас. На дете с подобни проблеми се готви всеки ден по четири пъти, защото – внимание – храната не бива да е замразена и престояла, иначе – познайте – ще качи хистамин. Ако не спазите диетата и малкото ви отроче успее да се докопа до някой стол, да го пренесе и да открадне от вашия глутенов хляб или шоколад... Да, вече се сещате, ще качи хистамин. Ще се превива от стомах, ще получи разстройство, с извинение, и куп други убавини и, да, познахте ще качи хистамин.
Освен това на подобни деца с генетични мутации им се следи витамин D, голяма част от групата B витамини и внимавате да не получат дефицити, защото какъв родител ще сте, ако го допуснете. Но пък какъв ли ще бъдете, ако не спазвате диетата, която – частично или не толкова (ако трябва да сме реалисти) – си противоречи с тази диета за червата, която предписа последният гастро от общо десет подобни специалисти.
Познайте колко малко лекари в България се занимават с подобни проблеми при деца...
Когато дъщеря ни се роди, ние бяхме ужасени, че повръща кърмата и ака зелено. Братовчедка ми на шега каза "Дотук с мита за ползите от кърмата", но дори когато мина по съвет на гастро специалист на специално адаптирано мляко и на по-късен етап, когато спря лактозата, не ни мина през ума за ужаса, който ни чака. Нали знаете онзи виц за песимиста, който падал надолу и казал "Не може да стане по зле", а оптимистът му казал "О, може, може...". Ние бяхме в този кошмар. Можеше и по-зле.
Генетичните мутации и генетичните непоносимости са в пъти по-зле от една-единствена непоносимост към лактоза. Млечни все ще избягвате някак и те не са чак толкова изкушаващи, но я се пробвайте да откажете дете от шоколад и всички продукти по диета за хистамин...
Замислете се и за детската ясла, когато ви кажат "О, това е заведение за здрави деца, не можем да се ангажираме".
Или за детската градина, където ви мотаят, отказват да готвят диетично и не са навити. Въпреки уведомителния режим на БАБХ и позволението им да внасяме храна, която сме готови да готвим и да носим, въпреки становището на гастроентеролога, те ви отказват и ви показват, че детето ви не е за там. Неофициално разбира се. Как клетите хора биха успели да спрат вашия неуправляем звяр да яде от храната на съседното дете?! Как да им обясниш, че детето ви трудно се храни и често го боли корема, така че едва ли ще тръгне да краде храна... И че трудно изяжда дори собствената си, ако не го подкупвате и не го улисвате с интересни игри и песни.
Вие вече сте свикнали да следите зъбите. Защото, да, в момента няма рефлукс, но е имало ненагледното ви зверче и това е съсипало много от млечните му зъби. И ако първият зъболекар, на когото сте попаднали, не го е забелязал, се налага да отидете на втори, който намира шест кариеса. За късмет поне има представа какво е рефлукс и генетични мутации. Така че си тръгвате със здрави зъби и записан час за профилактика.
За почивката си приготвяте съдчета от инокс тип термос, за да може отрочето да яде.
Както и редовните добавки, които са изписали последните лекари. И проверявате графика отново, за да не изпуснете логопеда, ерготерапията и останалите терапии. Другата причина, поради която се разкъсвате между "искам да пътувам" и "искам просто да се наспя".
"Искам да се наспя" печели, защото започвате да приличате на подобие на жив човек. А и ви е ясно, че ще трябва да готвите прясно ястие на всяко ядене, да купувате продукти по диетата, да давате добавки... Така че за вас съветите на някоя от мамите "да вземете на детето кроасанчета" и че "щяло да го израсте", дори не заслужават внимание, защото нервите ви са по-ценни.
Как да обясните на подобни хора, че генетични мутации и генетични непоносимости не се израстват и че с радост бихте дали всичко, за да сте и вие в тази позиция на "невежеството е блаженство", както сте били допреди пет години. Тези хора идея нямат (и дано и да нямат!) какво значат метилираните форми на витамини, нито какво значи да прекарвате толкова време по болници, лаборатории и терапии.
Нямат идея и че детето ви ви мрази, когато трябва пак да ходи на лекар.
В лабораториите поне му дават подаръчета, докато при лекарите не е много забавно. И когато е невъздържано, излизате виновни вие, докато то изтърсва: "Лоша жена. Лоша доки". А отговорът на въпроса "Защо", който задавате, докато го дърпате настрани, за да не чуе леля доки, учудва и вас: "Не даде нищо. Няма подаръци...".
Вие сте били толкова захласнати от новите указания на поредния лекар, че просто сте пропуснали как детето ви с надежда разглежда моливите на бюрото на докито, което ви гледа с досада, защото сте поредния му клиент. И въпреки че сте си платили, защото касата не поема подобни прегледи, лекарят се разкъсва от желанието да ви препрати при колега или откровено да ви каже, че няма опит с подобни деца, но е хубаво, че сте решили да направите профилактика.
Проблемите при такива деца не се свеждат просто до непоносимост към лактоза например. Независимо дали можете или не, ще ви се наложи да мъкнете отрочето за проследяване на куп неща и много терапии. И няма значение, че мъжът ви са го изгонили от едната работа, защото е заспал в обедната почивка, понеже сте се разбрали да се редувате през нощта, тъй като иначе вас ще изгонят и на шефа ви вече му е писнало. Когато се е опитал да обясни, че детето му е с ТЕЛК и СОП, са му казали, че не бива да натоварва хората с личните си проблеми и че това не е проблем на работодателката му.
Като се замисля, се оказа, че не е проблем на никого.
Просто родителите са длъжни да са от желязо, а и бабите се оказаха дезертьорки, така че в подобна ситуация няма как да не разбереш, че проблемът си е само твой. Особено когато и съседът отдолу ти го напомня, защото има остър слух и музикалните опити на детето ти да изпее "Чело коте книжки" по поръчение на логопедите го дразнят. Развива ти теорията как през деня работи от вкъщи, а през нощта иска да спи. Защо детето ти притичва през деня, защо е по чехли и не сме ли знаели, че се чува... И особено забавният въпрос: "А вие не го ли приспивате това дете? Защо понякога се буди в 04;00 през нощта?".
Не всяка нощ, но понякога дете с подобни непоносимости и генетични мутации си ляга около 20:00 и се събужда по което време реши. И после заспива пак... Родителят не го прави умишлено и няма полза, но как да го обясните на човек, който започва да ви заплашва кого познава в МВР и т.н., защото му пречите да си почива.
Той е прав за себе си и не го е грижа за нищо друго. Нищо че сградата е жилищна, а не офис, нищо че е трудно се контролира малко дете... И въпреки че майка му е лекарка и тя, и той се чувстват длъжни да покажат компетентност в област, в която явно не са специалисти. Изтърсеното омаловажително "О, то проблемите с хистамина не са сериозни, ще го израсте" ви оставя да примигвате, докато те отминават с бодрата крачка на вечно всичко знаещи българи.
А вие... Какво разбирате вие...
Вие просто сте натрупали някакви петнадесет папки изследвания, обиколили сте кой ли не лекар, продали сте едно жилище и куп бижута, за да платите изследвания и добавки... Много ясно, че те знаят по-добре. Кой сте вие да спорите!? И докато се чудите колко безгранична е некомпетентността ви, ви връхлита съседката от горния етаж, въоръжена с маска, ръкавици и цялата хипохондрия, на която е способна, и ви разпитва дали детето ви не е заразно и дали имате хлебарки. Отговаряте набързо, че имате електронни устройства против хлебарки и че бързате за преглед, защото нямате кола и ще се наложи да сменяте градски транспорт.
Жената обаче не дава лесно да бъде отпратена и заедно с приятелката си адвокатка започва да заплашва патетично как ще уведоми кмета, МС и кой ли не, ако не напръскате и вие за хлебарки. Остава глуха за разумните доводи на приятел на семейството ви, който я уверява, че вече е напръскано и че имате електронни устройства отпреди това. И че хлебарки е имало и преди вие да се нанесете в блока, а не можете да пръскате на всеки три дни, защото имате и други разходи. Бабите се фръцват почти в балетна стъпка. И съседката ви пак заявява с почти налудничаво упорство, че ще уведоми общината, защото заради вашите електронни устройства хлебарките бягат от вашия апартамент, но целеустремено и целенасочено са нападнали именно нейния като единствен смисъл в живота си...
Вашият познат е на път да се изхили, но вие го възспирате тактично.
A той вече тихо ви предлага да дойде да поживее тук, защото било много весело. Излизате стремително към спирката, където една самоотвержена млада дама набутва на детето ви десертче с шоколад и мляко. Вие се опитвате да обясните нещо, а тя започва речта за ползите от млякото и как всяко дете трябва да яде познайте какво - да, мляко! Ама това, че вашето има непоносимост към лактоза... "А, няма нищо, ще го израсте." Ама било генетично... "О, объркали са се лекарите."
И докато вече ви идва да се метнете отнякъде, защото не успявате да изтръгнете навреме десерта и детето ви вече го е захапало като питбул, вече сте обявени за лоши родители. Детето реве с глас и тъй като има музикалните заложби на баба ви и леля ви, е изложило своята жалба не само до арменския поп, но и до всеки, който има нещастието да има слух в градския транспорт. Срещате доста обвинителни погледи, докато – познайте какво – детето ви е качило хистамин и затова е станало раздразнително и крещящо. Но в очите на всички останали вие имате глезено, невъзпитано дете, което лишавате от мляко и храна.
Направо се чудите как не ви линчуват.
Измъквате се от автобуса, докато благодарите на късмета си, че вече сте близо до болницата. Сигурно се чудите защо двама души водят едно дете. Дано никога не ви се налага да узнавате всички подробности около болните деца. Няма нищо загадъчно и магично около тези мероприятия, които са регулярни. Просто често подобни деца се изморяват неочаквано. Може да им се приспи също толкова неочаквано, колкото е и събуждането им в 4:00 сутринта.
Не че не сте опитвали да им създадете режим за сън, но това просто не работи без тежка химия. При тях не работи и дао ензимът. А за химията сигурни ли сте, че искате да знаете? Чайчето с маточина обикновено е със сухи билки, а сухите билки не са много ок за подобна непоносимост, както и лимонена киселина и куп други неща, които се срещат в продуктите за заспиване и противоречат на нещата за хистаминова непоносимост. Но още по-вълнуващо е, ако отрочето ви се разболее, защото – познайте – в панадола има лактоза, а в еферелгана други неща, които не са полезни, обаче няма алтернатива.
Така че ако ви се наложи, се надявате да изберете по-малкото зло, защото от опит знаете, че за късмет детето ви поне в това отношение боледува рядко. Но пък се случва. И тогава ползвате от лентите за охлаждане, оцет и вода като първобитните хора и едни немски компреси, които ви е препоръчал немски хирург. Правите нужното и предпочитате превенцията, когато имате избор. Ако имате...
Отваряте хладилника и преценявате.
Безлактозното мляко може да свърши работа за мъжа ви, но за детето е рисково, защото има казеин и не се знае тези щамове, които има (тъй като никой не си е направил труда да напише какви са), дали са ок с непоносимостта към хистамин. И макар че млякото е много вкусно, ще ви се наложи да готвите два пъти – веднъж за вас и веднъж за детето. Освен това си напомняте, че трябва да купите част от добавките днес и да ги държите в хладилника на вашата позната, както и да не се изкушавате да внасяте в къщата нищо извън диетата, защото малкият следотърсач надушва шоколад от километър.
После не само на него ще му е кофти, но и вие няма да спите. А това означава, че мъжът ви ще е кисел и вие няма да сте адекватни на презентацията утре. Не можете да си позволите да отсъствате дълго от работа, защото не сте потомствени богаташи. Нямате професия, която ви позволява да работите дълго от вкъщи. И ако доходите ви са за 4-часов работен ден, това не само е кофти, но и затруднява пазаруването на диетична храна. А тя включва екстра върджин олио, кокосово масло, аспержи, риба, както и краставица, лук и някои други зеленчуци, които щом са зелени са "гадни" и малкият звяр е готов да врещи с все сила само при вида на клетата краставица, която не е горчива дори.
Опитвате се да почистите и намирате заровени находища от надъвкана храна под леглото.
Ужасено, но старателно изчиствате пак, защото дори да са пресни, не ви се мисли какво може да се развие там, ако престоят. Но пък на вас ви се налага да чистите всеки ден, така че... Общо взето, почивката винаги е вълнуваща, когато нямате баби под ръка, не сте богати и сте с болно дете.
Особено готини са коментарите на някой мами: "Ех, аз пък съм с близнаци, но те сами си ядат, защото са добре научени". До научаване да беше – и куче може да се дресира, и дете да се научи. Ако е здраво. Както и хубавата родителска гордост. "Моето дете само си яде кифлата." Какво може да каже човек на подобни коментари. Или на други, че това било карма или наказание, когато още не си имал време да се окъкаш така паметно, че да си го заслужиш, а вече са ти натресли куп проблеми без избор и варианти за решение.
Нашето общество е готино като повечето неща в България, обаче нали знаете онзи израз "Уф, хайде да не е като хората, а да е както трябва, че кой знае какво ще излезе". И с подобни деца е така: на теория има нещо, на практика всеки дава съвети и безплатна критика.
Почивката не е почивка, защото нищо не се е променило.
Вие пак трябва да давате регулярно добавките, да ходите на профилактики, на изследвания, на логопед и т.н. Просто временно сте сменили мястото за така мечтания сън и сте по-близо да басейна, като се надявате малкият таз да се измори и да спи дълбоко после, за да може вие да поработите и да поспите, макар далеч по-малко от него.
Пари изкарваме и двамата, но разходите по едно подобно дете за добавки и логопед, ерготерапия и изследвания не са малки и всеки месец са различни, защото лекарите се вдъхновяват за различни неща. Някои са важни, други – безсмислени. Но ще сте лош родител, ако откажете. Пък и дори да четете много от немай-къде, все пак не сте медицинско лице и не можете да прецените. Но живеете тук все още и макар че личната лекарка на детето е непоколебимо уверена, че нямате нужда от направления и тя може да лекува с хомеопатия всичко, дори и генетични непоносимости, вие трябва да намерите начин това дете да получи навременна профилактика и всичко нужно за месеца, защото и без друго съседката вече ви плаши със социалните, ако не спрете с тези досадни чехли.
В къщата на вашата позната няма съседи, на които да пречите, но всичко останало от ежедневието и битовизмите не е напуснало живота ви.
Още никой не е размахал вълшебната пръчка и не ви е намерил безплатна бавачка, за да ходите на работа по 8 часа. Но пък дори да отидете, тези занимания с терапии и прегледи са все в работно време. Ако не отидете на тях, ставате лош родител. Ако отидете, сте лош работник. Колкото и да искате да сте в ситуация win-win, просто нямате тази възможност и не успявате да го измислите.
Опитвате се да водите отрочето на плуване, на логопеди, на конче и на музика, докато следите да качи, а на да свали килограми заради ината и спецификите на черва и генетични убавини. Междувременно балансирате между диета за черва и диета за хистамин и се питате колко бързо минаха тези няколко дни и трябва да се връщате у дома. Нямате голямо желание не защото сте били на почивка и сте отпочинали, а защото живеете в жилищна сграда. Дори да сте сложили килими г-н Чувствителен слух пак ще ви мърмори, докато ви озвучава с пищна музика и шумни разговори по телефона.
Обаче българинът е така – собствената си купичка никога не вижда. Има нещо гнило в една държава, ако системи като здравеопазване и образование куцат. Но може и само да ми се е сторило. Все пак какво разбирам – на теория съм била отпуска и съм си починала и това докато намерих повечето скрити находища маркери и спасих мебелите на приятелката си от новия дизайнерски устрем на отрочето.
Толкова голяма почивка беше, че вече не помня спах ли, или само сънувах, че спя на тази почивка.
Когато сте системно недоспал, нямате сънна апнея, просто ви се спи. И не, не се получава, докато бебето спи, вие да спите, особено когато става дума за дете с непоносимости. Докато то спи, се налага да сготвите и да предвите кога и как да вкарате добавки. (Не всички са приятни на вкус.) И когато, на всичкото отгоре, мъжът ви ви натресе куче с оправданието "Ама виж го какво е сладко!", усещате как почивката ви сутрин между хранене и търчане до логопеда изтича между пръстите ви въпреки уверенията на детето, че то ще разхожда кучето. На вас вече ви е ясно, че това е голяма порода и че, дори да е умно, косматото нещо има нужда от обучение. Както и че дори да стиска, кучето трябва да се извежда по-често, защото е бебе.
И ви идва да отидете на почивка някъде за постоянно с еднопосочен билет.
