Уморени, болнави, но незнаещи причината. Много жени се чувстват така, а се оказва, че не е лесно да намерят точния специалист, който да ги насочи какво да правят при подобни симптоми. Оказва се, че не са много лекарите, които знаят какво да посъветват пациентките си, когато са в перименопауза.
Споделен опит дава Кейти Елиът – редакторка в Scary Mommy, майка на две деца от Марбълхед, Масачузетс.
При последния ми годишен преглед при личния лекар споделих как се чувствам: гадно. На 45 години съм и бях сигурна, че това, което чувствам, е нещо различно от обикновените симптоми на ПМС (предменструален синдром). Бях уморена, мрачна, всичко ме болеше и ми беше дошло до гуша от това състояние.
Помислих си, че може да е перименопауза, но не бях сигурна.
Очаквах, че ще получа богата информация от лекарката ми, защото сме на една и съща възраст, а и тя има две деца. Помислих си, че ще разполага с всички най-нови професионални знания и опит от първа ръка за перименопаузата.
Вместо това просто ме попита дали пропускам менструация. Не, макар че понякога цикълът ми се разминава с няколко дни – казах аз. А след това сви рамене и каза, че заради медицинската ми история и риска от рак на гърдата трябва да отложим хормонозаместителната терапия (ХЗТ). Единственото, което можеше да предложи, беше да си направя кръвни изследвания.
Резултатите, които ми съобщи по телефона няколко дни по-късно, показаха, че холестеролът ми е повишен, а всичко останало е в норма.
Изпаднах в ужас. Баща ми почина от сърдечен удар на 54 години.
Толкова ли нездравословно живея? Мислех си, че се храня чудесно! Приготвям повечето си ястия от нулата и постоянно ходя пеша!
Лекарката ми препоръча да се упражнявам повече и да увелича приема на растителна храна… Ами аз това правя!
Попитах за диетолог, но очевидно застраховката ми нямаше да го покрие. Най-доброто, което можехме да направим, беше да повторим някои изследвания след шест месеца. И това беше всичко.
Разговорът приключи, а нищо не беше решено. Чувствах се все едно са ме оставили на изчакване, чудейки се дали съм добре, или не, без да имам представа накъде да продължа.
Да намериш правилния специалист
Е, сега вече го разбирам. От това, което научих през изминалите месеци, ми стана ясно, че повечето лекари получават не минават през кой знае какво обучение за менопаузата.
Объркана какво да правя по-нататък и без отговори от моя лекар, се обърнах към интернет и социалните медии, където само се обърках още повече.
Трябва ли да ям по-малко захар, да пия по-малко кофеин, да ям повече протеини, да приемам куп витамини, да работя върху кортизола си, да правя повече кардио, да правя по-малко кардио, да вдигам повече тежести или какво? Бях изгубена и се опитвах да разбера всичко сама.
Знаех, че има лекари, които могат да ми помогнат, но не знаех къде да ги намеря. Живея в Бостън, град с едни от най-добрите здравни грижи в страната. Уж би трябвало да е ясно на кого да се обадя, но не бях сигурна къде да отида. Започнах да преглеждам списъка с лекари на уебсайта на Северноамериканското дружество по менопауза, но там имаше стотици страници.
Как да избера един?
Бях претоварена и се отказах да търся от разочарование. По-късно влязох на страницата на местната група за майки във Facebook. Тогава попаднах на пост от майка със същите симптоми като мен – промени в настроението, умора, цялостно усещане за гадост – и научих, че е намерила местна лекарка, която е обърнала внимание на притесненията ѝ.
Други майки също бяха отишли при нея и я описваха като човек, който е изслушал притесненията им и е предложил решения. Вдъхнових се.
Върнах се на уебсайта на NAMS и намерих лекарката, спомената в групата, като сертифициран специалист по менопауза. Свързах се с нея и успях да си запиша час след два месеца. Междувременно се задълбочих онлайн в опознаването на периода на перименопаузата и започнах да следя д-р Мери Клер Хавър, д-р Росио Салас-Вален и д-р Рейчъл С. Рубин.
Още не сме свършили, скрол надолу
В края на краищата отидох на първия си преглед в края на юни тази година при д-р Мери Х. Маккафри, която е специализирана по темата „Менопауза“.
Прегледът
Бях притеснена, но когато влязох в кабинета, се почувствах различно. Регистрираха ме и бързо накараха медицинската сестра да ми направи изследвания, а след това ме върнаха обратно в чакалнята, вместо да ме карат да седя в стаята сама по бельо.
Когато лекарката беше готова, ме покани в кабинета си и не ме помоли веднага да скоча на магарето. Просто разговаряхме. В продължение на един час тя изслуша историята ми и потвърди притесненията ми. Прегледа последните ми изследвания и процедури, а след това извади празен лист хартия и записа в нагледен вид какво се случва с тялото ми. Написа бележки и точки върху кои симптоми ще се съсредоточим първо, като имаше и стъпки за действие.
Да си разбрана и изслушана
Тръгнах си с чувството, че съм изслушана и облекчена. Д-р Маккафри ми предписа прогестерон, SSRI и тренировки с тежести и каза, че съпругът ми трябва да си направи вазектомия, защото тялото ми не се справя добре с противозачатъчните.
Даде ми направление за клиника за високорискови заболявания на гърдата, защото сестра ми имаше рак на гърдата миналата година, без да има фамилна анамнеза (предишният ми лекар каза да се придържам към мамографиите). Каза ми да си запиша час за след три месеца. Тя щеше да прегледа как се чувствам и при нужда да коригираме и обсъдим по-нататъшното лечение.
В крайна сметка преживяването на перименопаузата (а по-късно и на менопаузата) при всеки е различно, а повечето лекари не са обучени за тези периоди. Това, което научих от целия този опит, е, че ако не чувствате, че лекарят ви ви слуша, намерете друг лекар.
Да, допълнително усилие е, но можете да го направите. Говорете с приятелки, особено ако познавате по-възрастни жени, които може би са в напреднала менопауза. Някъде има някого, с когото ще се почувствате чути.
Източник: Scary Mommy
