Възможно ли да е жените да удължат живота на яйчниците си и така да не влязат никога в менопауза, за да се избегнат здравословните рискове свързани с нея. Много интересен материал на Ейми Флеминг за The Guardian.
Романът на Джуди Блум за ранния женски пубертет Are You There, God? It’s Me, Margaret („Там ли си, Господи? Това съм аз, Маргарет“) описва група 12-годишни момичета, които нетърпеливо очакват появата на първата си менструация и нямат търпение да се докоснат до неразгадаемата тайна на месечното кървене.
Те не знаят, че мистериите, свързани с яйчниците и утробите им, само ще се задълбочават по уникален за всяка от тях начин. Промените в настроението, спазмите, главоболието, пъпките, спадовете в енергията, секретите, либидните върхове и пропадания – чак до перименопаузата. Лекарите няма да ви помогнат особено, тъй като за голяма част от горепосоченото има малко точни научни данни.
А след това, на около 50 години, когато яйчниците са изчерпали яйцеклетките си, всичко затихва. Чувала съм жени на средна възраст да изразяват дълбоко облекчение от настъпването на този момент.
Но какво би станало, ако яйчниците не затихнат още едно десетилетие или пък никога?
Превръщането на тази цел в реалност е обявено за следващото голямо нещо в областта на женското здраве: да се забави или да се избегне менопаузата и по този начин да се ограничат свързаните с нея повишени рискове за здравето.
Идеята е, че чрез удължаване на работата на яйчниците, които оказват влияние върху цялостното здраве – от обмяната на веществата през качеството на костите и съединителната тъкан до когнитивните функции и настроението – жените биха имали по-голям шанс да избегнат сърдечни заболявания, деменция, остеопороза, затлъстяване, диабет и други състояния, които могат да повлияят на здравето им.
Тесният репродуктивен прозорец оказва допълнителен социално-икономически натиск върху жените да приключат с раждането на деца в рамките на ограничен период.
През юли екип от учени от Колумбийския университет обяви някои предварителни резултати в стремежа си да удължи живота на яйчниците, като използва добре познато, евтино непатентно лекарство, наречено рапамицин. Традиционно използвано като имуносупресор за пациенти с трансплантация на органи, лекарството забавя естествената загуба на яйцеклетки от яйчниците и е доказано, че удължава живота на яйчниците при мишки.
След първите три месеца на клинични изпитвания, при които се използва ниска седмична доза върху 34 жени на възраст до 35 години (в крайна сметка ще участват 1000), екипът съобщава, че изглежда има положителни промени при някои от участничките. Това проучване е в съвсем начална фаза, така че на този етап изследователите не могат да кажат дали тези жени са в групата на плацебо, или не, но явно изследователите са се почувствали достатъчно добре, за да обявят публично, че резултатите са „много, много вълнуващи“.
Учените смятат, че лекарството би могло да забави стареенето на яйчниците с около 20 %, което би могло да забави менопаузата достатъчно, така че да съответства на увеличената продължителност на живота ни.
„Настъпването на менопаузата има дълбоки социално-икономически последици, свързани с качеството на живота и здравето“, се казва в описанието на клиничното изпитване. „Тесният репродуктивен прозорец оказва допълнителен социално-икономически натиск върху жените да приключат с раждането на деца в рамките на ограничен период или да запазят плодовитостта си чрез замразяване на яйцеклетки или ембриони.“
Още не сме свършили, скрол надолу
Друг подход, който също се проучва и има за цел да забави освобождаването на яйцеклетки, се разработва от Oviva Therapeutics, американска биотехнологична компания. Тя използва „конструиран протеин, базиран на хормон, наречен антимюлеров хормон (АМХ)“, казва главният изпълнителен директор и основател Дейзи Робинтън. Всеки, който се е подлагал на тестове за плодовитост, е запознат с АМХ, тъй като количеството му в кръвта на жената дава на лекарите най-добрата, макар и доста ненадеждна, оценка на запасите от яйцеклетки на пациентката. Всъщност това е и един от начините за измерване на стареенето на яйчниците в проучването с рапамицин.
„АМХ се произвежда по естествен път в организма на жените и мъжете“, казва Робинтън. „При жените този хормон помага да се регулира колко яйцеклетки съзряват при всеки цикъл. Ако имате много високи нива на АМХ, повече яйцеклетки остават защитени. Ако имате по-ниски нива, тогава повече от тях ще бъдат освободени.“
Обикновено, казва тя, жените в менструация губят около 1000 яйцеклетки всеки цикъл, въпреки че обикновено само една от тях е овулирана, или изхвърлена от яйчника.
Робинтън казва, че „голямата визия“ на Oviva Therapeutics е: „Да повишим нивата на този протеин в кръвта, за да можем да намалим броя на загубените яйцеклетки с течение на времето и по този начин да удължим периода до менопаузата.“
При по-възрастните жени може да се очаква, че допълнителните яйцеклетки, които ще забавят менопаузата, ще бъдат с лошо качество, но Робинтън не смята, че това ще повлияе на по-големите ползи за здравето, които би донесло поддържането на яйчниците в работен режим.
„Няма доказателства, че яйчникът трябва да има качествени яйцеклетки, за да произвежда хормоните, които поддържат нашето здраве и благополучие.“ Тя казва, че излагането на АМХ потенциално би могло да подпомогне качеството на яйцеклетките, въпреки че това не е сигурно: „Той има някаква роля във възстановяването на уврежданията на ДНК. Но тази роля все още не е особено добре проучена.“
Повишаване на нивата на антимюлеровия хормон
Повишаването на нивата на АМХ може да има и други ползи, като например запазване на плодовитостта малко по-дълго при жени на 30 и 40 години. Но целта на лекарството не е да помогне на по-възрастните жени да раждат деца. „Дори да забременее една 55-годишна жена, цялостно организмът ѝ е по-стар, което носи рискове по много причини“, казва Робинтън.
Освен това при проучвания върху животни, на които е даден медикаментът с АМХ (все още не е изпробван върху хора), е доказано, че той има контрацептивен ефект. Това означава, че на теория младите жени биха могли да приемат това лекарство вместо противозачатъчни, като едновременно с това запазят яйцеклетките и продължителността на живота на яйчниците си.Ако жена, която го приема, иска да забременее, тя би могла временно да спре терапията.
Компанията обмисля да разработи версия за генна терапия (въпреки че Робинтън твърди, че тази технология е на път да се появи след 10 години). Това би означавало, че една доза би могла трайно да създаде по-високи нива на АМХ в организма.
„Мисля, че това е много привлекателно за жена, която или не иска да навлиза в менопауза, или не иска деца, и се чувства комфортно да направи тази постоянна промяна. Не би имало недостатъци, освен евентуалният факт, че ще продължите да имате менструация. Но все още нямаме данни как действа при хора, така че засега говорим спекулативно“.
Паула Бригс, консултантка по сексуално и репродуктивно здраве във фондация Liverpool Women's NHS foundation trust, не смята това за положително.
„Има неща, свързани с менопаузата, които са полезни“, казва тя.
„Не всяка жена иска да има кървене всеки месец. Това, че не кърви, е от полза за здравето. Не се понижава хемоглобинът ви, няма да се разболеете от депресия, свързана с анемията. Всички симптоми, свързани с хормоналните промени, ще се подобрят, независимо дали става въпрос за мигрена, или предменструални разстройства на настроението. Има много неща, които се подобряват с менопаузата, без да се налага лечение, и това е напълно заметено под килима. Имате хормонална стабилност.“
Тя изтъква също, че в момент от живота, „когато си родител на средна възраст, а децата ти са юноши, да имаш отново редовна менструация и да се притесняваш от забременяване е последното нещо, от което имаш нужда“.
Бригс е загрижена за посланието. „Подвеждащо е, че когато яйчниците изчезнат, жените са мъртви“, казва тя. „Исторически погледнато има стотици жени в миналото, които са били много, много по-възрастни и са направили невероятни неща“.
А и „поправянето“ на яйчниците не може да компенсира най-големите убийци на начина на живот като например тютюнопушенето. „Хората невинаги искат да се занимават с физически упражнения или здравословна диета… супер прости неща, които биха удължили живота им“, казва Бригс. „И все пак инвестираме пари в удължаването на живота на яйчниците с помощта на лекарство, макар да не знаем точно какво въздействие би имало то върху общото здраве.“
Като пример Бригс посочва следното: една жена с отстранени яйчници не е задължително да развие деменция или някое друго от изброените по-горе състояния. „Рискът е многофакторен, така че ако жената тича по половин час на ден, храни се добре, поддържа мозъка си активен, не е задължително да има лош изход“. При всички положения разполагаме с хормонозаместителната терапия, изпитана и тествана в продължение на много години.
„Защо бихте приемали лекарство за удължаване на живота на яйчниците си, което потенциално може да има странични ефекти, когато можете просто да използвате хормонозаместителна терапия?“
Робинтън има лесен отговор на този въпрос: просто защото все още не сме разгадали медицинската загадка как точно яйчниците управляват цялостното ни здравословно състояние. Голяма част от това, което знаем, се основава на асоциации. Затова може би има и други неща, свързани с яйчниците и тяхната власт над женското тяло, а не е само естрогенът, който даваме на жените като хормонозаместителна терапия (в комбинация с прогестерон за намаляване на риска от рак на матката). „Просто не сме наясно с толкова много неща“, казва тя. „Със сигурност има сума ти неща, които зависят от яйчниците и които не сме описали и разбрали… Данните са изключително ограничени и се правят много предположения.“
В Обединеното кралство вече има компания, която предлага медицинска интервенция за забавяне на менопаузата.
Компанията ProFam предлага на клиентите си възможността да отстранят здрава, млада яйчникова тъкан и да я замразят. Когато я размразите и я присадите обратно в тялото, тя може да възстанови хормоналната функция и евентуално производството на яйцеклетки, казва Мелани Дейвис, консултантка по гинекология в University College London Hospitals NHS foundation trust. „Правим го от доста време за млади жени с рак.“
Химиотерапията може да доведе до увреждане на яйчниците и безплодие, но ако първо се отстрани част от здравата тъкан и след лечението се върне обратно, ето какво става: „В повечето случаи тази тъкан ще започне да работи отново, тъй като ще развие кръвоснабдяване. А след няколко седмици или месеци тя отново започва да произвежда своите хормони. И те произвеждат яйцеклетки. И се раждат бебета – няколкостотин бебета по света. Първото, през 2004 г., е родено от млада жена, която е имала замразена тъкан по време на диагностицирането на рака, след което е преминала през лечение, развила е много ранна менопауза и след това си е присадила тъканта.“
Според статистиката раждаемостта в резултат на тази процедура е около 25 %.
Да се прилага подобна процедура, за да се забави естествената менопауза, се струва на Дейвис доста драстично и тя не смята, че рисковете го оправдават. „Преминаваш през две операции, изваждаш яйчник, който е работил напълно добре, заради някакви несигурни ползи, когато всъщност хормонозаместителната терапия действа. И е безопасна, проста и лесно достъпна.“
Положението все пак е различно, когато се вижда „млада жена или дори дете, на което предстои трансплантация на костен мозък с облъчване, и знаеш, че има повече от 95% шанс за трайно безплодие“.
Жените, които са боледували от рак или имат фамилна обремененост с това заболяване, често са съветвани да не приемат ХЗТ, тъй като съществува повишен риск от развитие на естроген-зависими видове рак като рак на гърдата, яйчниците и ендометриума. Но отлагането на менопаузата може да не е най-добрата алтернатива за тези жени, тъй като по този начин ще се запази и циркулацията на естроген.
Всъщност естественото започване на менопаузата по-късно от 55 години е един от рисковите фактори за развитие на тези видове рак. „Жените, които имат късна менопауза, имат повече естествен естроген за по-дълго време и са изложени на малко по-висок риск от рак на гърдата. Някои хора биха дали това като повод за безпокойство относно всяка технология, която удължава репродуктивния живот“, казва Дейвис. Но можете да сведете до минимум риска по други начини. „Рискът от рак на гърдата при голямо наднормено тегло е по-висок от риска при прием на естроген“, казва тя. „Редовното пиене на алкохол също увеличава риска от рак на гърдата.“
Не може да се отрече, че научното изследване на женското здраве отдавна е закъсняло.
Така че независимо дали тези нови идеи ще се окажат достатъчно ефективни, без нежелани отрицателни последици, те биха могли най-малкото да задълбочат разбирането ни за женската плодовитост във връзка с общото здраве.
Да се разглеждат само яйчниците, казва Бригс, „е прекалено опростяване на нещата. Вероятно ще обърнем внимание как след 30 до 50 години те биха могли да управляват този етап от живота по различен начин. Не виждам обаче как точно това изследване ще промени нещата в момента“.
Тя казва, че има много поляризирани мнения за менопаузата и вглеждането в нея може да отклони жените от някои по-важни елементи на здравословния начин на живот.
„Смятам, че някои изследвания на по-дългосрочната функция на яйчниците са интересни“, казва тя, „но това е нещо, което трябва да бъде взето предвид в цялостния начин, по който се отнасяме към жените в последната третина от живота им. Има толкова много различни възможности, някои от които могат да включват промени в начина на живот, хормонозаместителна терапия и, може би, някой ден запазване на яйчниците.“
Източник: The Guardian
