Семейните отношения са сърцевината на живота ни. Още докато сме малки, нашите родители, братя, сестри и други близки хора оставят дълбоки отпечатъци в същността ни. Те имат важна роля за начина ни на изказ, за възприятията ни, за идентичността ни и в крайна сметка за онова, което ни отличава – личността. Без съмнение, за добро или лошо, семействието оказва влияние и върху емоционалното ни състояние, предлагайки ни стабилна и здравословна среда, в която можем да се развиваме адекватно или напротив – среда, белязана от несигурност, която ни дестабилизира.
Защо семейството е важно за психичното здраве?
Сещате ли се за някое ключово решение в живота си, което сте взели много повече заради очакванията на фамилията, заради разбиранията на майка си или брат си например, вместо да се запитате какво всъщност искате самите вие? Връзките с най-близкото ни семейно обкръжение до голяма степен определят кои сме и как се свързваме с другите хора. Това е фактор, който оказва значително влияние и върху психичното ни здраве, отбелязва испанското издание psicologiaymente.com.
Събитията, които възникват във всяко семейство, могат да бъдат по-леки – временен спор между родителите ни, но също и по-сериозни – развод или загуба на родител в ранна възраст. Изживяването на такива ситуации в детството оказва влияние върху емоционалната ни стабилност и може да бъде особено въздействащо. Ако не се преработи добре мисловно, може да доведе до психологически проблеми.
Ключови фактори в семейните отношения
- Комуникацията: Искреният и отворен диалог е съществен, отбелязва selfpsicologos.es. Чувствате ли се чути и разбрани от семейството си?
- Емоционалната подкрепа: От съществено значение е да знаем, че можем да разчитаме на семейството си в трудни моменти. Усещате ли, че близките ви са до вас, когато имате най-голяма нужда?
- Разрешаване на конфликти: Начинът, по който се справяме с конфликтите, може да укрепи или износи взаимоотношенията ни. Как във вашето семейство се справяте с казусите?
Идеалната среда
Съвършената обстановка за израстването на човек винаги е здравото и функциониращо семейство, независимо от неговата структура и от това дали между членовете му има кръвна връзка. Psicologiaymente.com посочва, че здравето на индивида не се определя от наличието на майка и баща, от само един родител или от семейство в еднополова двойка. Важен е стилът на възпитание, който родителите прилагат спрямо децата си.
В добре функциониращото семейство родителите умеят да възпитават децата си, отглеждат ги в среда, изпълнена с обич и грижа, но без да им позволяват да правят всичко, което пожелаят. Ключът е в баланса между любовта и отговорното родителство, като се прилага демократичен стил на възпитание и се изпълняват трите основни функции, които всеки добър родител трябва да осигури: защита, грижа и привързаност.
Ако като деца сме получавали адекватно защита и обич, научаваме, че тъкмо това трябва да осигурим на собствените си деца. Подобен подход на възпитание е съществен фактор както за нашето психично здраве, така и за това на децата ни. Обратно – ако тези нужди не са били удовлетворени в детството ни, е по-трудно да ги предадем на следващите поколения без подкрепа от други хора в процеса на възпитание. Не можем да дадем това, което сами не сме получили, освен ако не го научим съзнателно и доброволно в зряла възраст.
Макар че свеждаме родителството до три основни функции, не означава, че те са лесни.
Да осигуряваме защита, грижа и обич на децата си е сложна задача, която изисква стабилна самооценка, търпение и самопознание. Нужно е да разпознаваме грешките, които може да допуснем при възпитанието, защото те могат да повлияят негативно на психичното здраве на децата ни. Въпреки че всички добри родители искат най-доброто за децата си, това не означава, че винаги го постигат – дори без да имат лоши намерения.
Например коментари като „Колко си глупав(а)!“, „Не драматизирай толкова!“, „Можеше да се справиш много по-добре!“, вместо да „мотивират“, могат да накарат детето да мисли, че не струва нищо и че дори собствените му родители не го ценят. Като се има предвид огромната роля, която родителите и другите авторитетни фигури играят в нашето израстване, такива изказвания могат сериозно да навредят на психичното здраве на детето – на неговата самооценка, на начина, по който само̀ се възприема, и на способността му да се свързва с другите.
Освен това, децата – независимо дали са малки, или тийнейджъри – се учат да се държат според това, което виждат у родителите си. Ако едно дете е неуважително към родителите си, може би не е „лош човек“ или „черната овца“ в семейството. Много по-вероятно е да е възприело поведението за нормално. Възможно е да смята, че родителите му не го уважават или просто да повтаря модел, който е видяло от тях – как се отнасят към него или към други членове на семейството като баби, дядовци, братя, сестри, чичовци или братовчеди.
Психичното здраве на семейство, в което има човек с психично разстройство
В повечето случаи наличието на човек в семейството с психично разстройство представлява сериозно предизвикателство, особено за този, който поема грижата за него. Близките може да са силно натоварени и стресирани, когато виждат как човек, когото са познавали цял живот, се променя, престава да бъде същият и изисква много грижи. Психопатологията на обичан човек често се преживява едновременно като загуба и като тежка отговорност.
Роднините на хора с психични разстройства са по-склонни да изпитват дълбока болка и чувство на загуба. Те живеят в постоянна „емоционална въртележка“, като техните възходи и падения са тясно свързани с периодите на влошаване и ремисия на заболяването на техния близък.
Както всички семейства, така и в тези, в които има член с психично разстройство, всеки човек има свои уникални преживявания, различни нужди и притеснения. Семейството реагира и се адаптира по различен начин спрямо своя близък, в зависимост от поставената диагноза и наличните ресурси, с които разполага.
Още не сме свършили, скрол надолу
Семейството като източник на тревожност
Семействата, които не умеят да се справят по здравословен начин с кризисни моменти и не осигуряват спокойна обстановка и емоционална стабилност, е по-вероятно да се разпаднат, отбелязва psicologiaymente.com. Всъщност, вместо да подпомагат здравословното развитие на всеки от членовете си, тези семейства могат да се превърнат в риск за психичното им здраве.
Злоупотребите, насилието, зависимостите и прекалено авторитарното възпитание допринасят за появата на травми, фрустрации и различни психопатологични симптоми. Ако не бъдат лекувани навреме, могат да се задълбочат и да прераснат в психично разстройство в зряла възраст.
Семейните отношения влияят върху:
- Самочувствието ни: Подкрепата и приемането може да направят чудеса за самочувствието ни, докато постоянната критика може да го унищожи.
- Тревожността и депресивните ни състояния: Семейна обстановка, пълна с конфликти, може да увеличи чувството за тревога. Вместо това една любяща и подкрепяща среда може да ни предпази от подобен проблем.
- Социалните ни умения: Семейните взаимодействия ни учат как да се отнасяме към света. Вашето семейство помага ли ви да развиете здрави взаимоотношения извън дома?
Как да подобрите семейните отношения
- Насърчавайте откритата комуникация: Създайте среда, в която всеки в семейството се чувства удобно да говори и да слуша без страх от осъждане.
- Опитвайте се да бъдете емпатични: Вижте нещата от гледната точка на своите близки. Можете ли да се поставите на тяхно място и да разберете как се чувстват?
- Установявайте здравословни граници: Важно е да уважавате и да поставяте лични граници, за да поддържате здрави взаимоотношения.
- Потърсете професионална помощ: Ако конфликтите продължават и влияят на състоянието ви, не се колебайте да потърсите помощта на семеен терапевт.
Ползи от позитивните семейни отношения
Качествените семейни отношения не само помагат за справяне със стреса, но и носят ползи за психичното здраве в зряла възраст. Те ни помагат да преодоляваме предизвикателства в интимните връзки, но и за изграждане на кариерата ни и за създаване на спокойна вътрешна среда. Позитивните семейни отношения намаляват риска от преждевременна смърт, свързана със самоубийство, алкохол или наркотици в зряла възраст.
Източници: psicologiaymente.com, selfpsicologos.es
