Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Темата е: КАК РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА. Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Габриела Махлелиева ни изпрати историята си как е разбрала, че е бременна с второто си дете. И разказва какво се е случило след това, за което да си признаем честно – шапка ѝ сваляме. Диагностицирана с форма на тромбофилия, Габи не се отказва от мечтата си за второ дете.
Разбрах, че съм бременна с втората си дъщеря след една напълно обикновена вечер с приятели – или поне така си мислех тогава. Танцувах до пет сутринта, увлечена от музиката, ритъма и усещането за свобода.
На следващия ден бях отпаднала, сякаш бях лепнала вирус. Приписах го на умората и задимената атмосфера в заведението. Но грешах. Оказа се, че не съм болна. Бях бременна. От този момент започна едно ново ежедневие, не с кафета и разходки, а с кръворазреждащи инжекции.
Ден след ден, в продължение на цели 35 седмици, се борехме да запазим живота, който носех в себе си.
Диагностицирана съм с форма на тромбофилия, което правеше всяка седмица подарък, всяко движение – мярка, всяка болка – тревога. Дъщеря ми реши да се появи точно в началото на летния сезон, сякаш и тя не искаше да изпусне лятото.
Родена преждевременно, тя прекара първите 14 дни от живота си в интензивното неонатологично отделение. Ден след ден, с трепет и страх, чаках момента, в който ще мога да я прегърна. И когато най-сетне дойде денят да се върна в болницата, но този път не за преглед, а за да я взема у дома, усещането беше победоносно. И тя, и по-голямата ѝ сестра, родена също преждевременно в 33-та гестационна седмица, ни научиха на търпение, смирение и сила.
Още не сме свършили, скрол надолу
Научихме, че понякога приказките не започват с „Имало едно време“ и не минават през розови облаци. Но ако имаш вяра, подкрепа и любов – „И заживели щастливо...“.
Детето ми беше на месец, когато забелязахме някакво странно образувание от вътрешната страна на бузата му. Нещо тъмночервено, неествествено и разбира се, като нещо, което няма място там, изглеждаше плашещо. Тогавашната ни педиатърка прецени, че става дума за гъбичка или млечница в устата на детето. Изписа невъобразимо гадно на вкус лекарство за една седмица, но след седем дни нямаше и грам ефект. Напротив, образуванието беше пораснало и почервеняло съвсем.
Последва ходене при няколко различни специалисти, докато се установи какво е образуванието. Хемангиом. След поставянето на диагнозата, на детето беше назначено лечение със специално лекарство за хемангиоми. За огромно наше щастие лековитият сироп от съвсем скоро се поемаше изцяло от НЗОК, защото не беше никак евтино. Това години преди нашия случай не само че не е било така, а и е трябвало сиропът да бъде поръчван от чужбина. Не всички пациенти имат късмета, който синът ми извади – да се повлияе положително и да спре приема след 6 месеца.
През тези месеци пулмолог, дерматолог и кардиолог следяха редовно състоянието му, за да се прецени и евентуална промяна в дозата заради увеличаване на килограмите на детето. Активната съставка в лекарството е пропранолол, а той принадлежи към групата на бета-блокерите. Това са лекарства, които се вземат при заболявания, свързани със сърцето, кръвоносните съдове, мозъка и нервната система.
На пациенти, които се лекуват с това лекарство, се дават специални брошури за симптоми и промяна в състоянието, за които да следят. Причината е, че то може да доведе например до бронхоспазми. Точно поради тази причина по предписание на проследяващия пулмолог синът ми спря приема на сиропа, когато съвсем в края на лечението имаше бронхит и трябваше да му се правят инхалации. Възобновяването на лечението и коректната дозировка на лекарството се случиха след среща с пулмолог и тестване на сърдечните изменения, за да се прецени как корекцията в дозата влияе на детския организъм.
След финала на лечението в устата на детето остана съвсем малко образувание, което спадна изключително много. По преценка на наблюдаващите лекари не продължихме със сиропа.
И въпреки че сега разказвам тази история толкова кратко и ясно, изводът от нея е, че изключително трудно стигнахме до правилните лекари. Преди шест години, когато се сблъсках с хемангиома, личният ми опит по темата беше свързан с повече лутане в началото, с огромен страх какво се случва с бебето и с чудене защо няколко лекари не могат да дадат еднозначен отговор.
Дори имахме кратък престой по време на бронхита му в голяма варненска болница, в която част от педиатрите не бяха наясно, че съществува въпросното лекарство, че има как хемангиомите да спадат без хирургически интервенции, както и че по време на инхалации приемът обезателно трябва да бъде прекратен. Вместо това един от лекарите ми се накара, че въобще съм решила да водя на море дете под година (тогава беше на осем месеца, спазвали сме всички препоръки за водене на плаж на бебе, въоръжени бяхме с всякакви тенти, чадъри и какви ли не изобретения за пазене на сянка).
А ето и малко данни от сайта на Националната медицинска библиотека (National Library of Medicine) на САЩ.
Хемангиомите, известни още като хемангиоми на новороденото или инфантилни хемангиоми, са най-често срещаните доброкачествени тумори в ранна детска възраст. Често се наричат „ягодовидни петна“ поради характерния си външен вид. Съществуват различни видове – вродени (видими още при раждането) и инфантилни (появяват се по-късно в кърмаческата възраст). Инфантилните хемангиоми се характеризират с бърз начален растеж, последван от спонтанно обратно развитие.
Инфантилният хемангиом е най-честият доброкачествен съдов тумор в ранна детска възраст и засяга около 4–5% от новородените. Той се дължи на неестествено струпване на малки кръвоносни съдове, което се проявява през първата година от живота.
Инфантилните хемангиоми се срещат по-често при бялата раса в сравнение с други расови групи. Заболяването е по-често при момичета, като съотношението момичета към момчета достига 5:1. Преждевременно родени бебета, бебета с ниско тегло при раждане или с вътреутробна хипоксия (състояние, при което плодът е лишен от достатъчно кислород) също са по-податливи на развитие на хемангиоми.
Инфантилните хемангиоми са по-чести при деца на по-възрастни майки. Състоянието често се наблюдава след извършване на хорионбиопсия (за диагностициране на вродени генетични дефекти) или при многоплодна бременност – двойки или тройки близнаци. Повечето случаи са спорадични, но се наблюдават и фамилни случаи на инфантилен хемангиом.
Още не сме свършили, скрол надолу
Естественият ход на инфантилния хемангиом преминава през три фази:
Повечето инфантилни хемангиоми не изискват лечение, тъй като се резорбират спонтанно. Усложнените инфантилни хемангиоми обаче се нуждаят от терапия. Според лекарите бета-блокери като перорален пропранолол показват висока ефективност. Тъй като това лекарства може да предизвика странични ефекти като брадикардия (забавен пулс), хипотония (ниско кръвно налягане), бронхоспазъм и хипогликемия, е важно следенето от лекари.
При наличие на усложнения или остатъчни промени от хемангиома може да се помисли и за хирургично отстраняване на образуванието.
Напомняме ви, че тази статия не е медицинско предписание. Това е по-скоро лична история на една майка, която се беше шашардисала в незнанието си какво се случва с детето ѝ и от няколко неприятни удара от здравната ни система.
Ако забележите върху децата си образувания, които по форма, вид и цвят приличат на ягода, идете непременно на лекар! Имайте предвид, че ако хемангиомите са разположени на места, където могат да затруднят естествени процеси (ако са в ушите, носа, устата, около очите) е от съществена важност за децата да бъдат диагностицирани и да започне адекватно лечение.
И спокойно – нещо, което никога не успокоява никого, но в този случай нещата наистина могат да са под контрол.
Случвало ли ви се е да се опитате да предпазите бебето си от слънцето, като покриете детската количка с одеяло или плат? Оказва се, че с този уж безобиден начин да осигурим сянка на малките си деца, всъщност може да им навредим повече, отколкото да им помогнем, предупреждава Parents.com.
Според д-р Сванте Норгрен, педиатър в детската болница „Астрид Линдгрен“ в Стокхолм, Швеция, дори най-тънкото одеяло, поставено върху количката, може да създаде парников ефект, при който вътре се създава опасно висока температура. Това значително намалява циркулацията на въздуха и излага децата на риск от топлинен удар и дори синдром на внезапната детска смърт, тъй като телесната им температура може бързо да достигне опасни нива.
Ето какво трябва да знаете за тази потенциално опасна грешка с количките и как най-добре да защитите детето си от задушаване и прегряване.
Родителите не трябва да покриват децата си с одеяла в количката, тъй като това може значително да намали циркулацията на въздуха и да доведе до задушаване. „Вътре в количката става изключително горещо, почти като в парник“, обяснява д-р Норгрен. „Освен това циркулацията на въздуха е лоша и е трудно да се вижда бебето, когато количката е покрита.“
Според данни на Глобалната информационна мрежа за топлинно здраве покриването на количката с одеяло в горещи дни може да повиши температурата вътре с до 32 градуса само за 20 минути. Това е сериозна промяна за толкова кратко време и за едно малко дете може да доведе до прегряване.
Д-р Рашми Джайн, педиатър от Ървайн, Калифорния, и основател на BabiesMD, също е съгласна, че покриването на бебешка количка с одеяло може да бъде опасно. „Това може да попречи на правилната вентилация и да задържи топлината в количката, което да доведе до прегряване на бебето“, обяснява тя. „В най-лошите случаи, ако прегрее, бебето може да спре да диша в тази гореща и зле вентилирана среда.“
Освен това, допълва д-р Джайн, одеялото е свободен плат, което крие и допълнителни рискове. „Ако падне в количката и покрие лицето на бебето, това може да създаде опасност от задушаване“, казва тя.
И така – как можете ефективно да предпазите детето си от слънцето, като същевременно осигурите безопасността му? Важно е да изберете подходяща количка – например такава със светъл цвят и лека, дишаща материя.
Друга ключова препоръка е да се спрете на модел с голям сенник и подвижен заден панел. „Хубавите колички вероятно имат задна клапа, която се отваря и позволява въздухът да циркулира в количката отзад“, обяснява д-р Джайн. „Също така често имат сенник, който предпазва от слънце и топлина, но не пречи на въздушния поток. Тези сенници обикновено предлагат UV защита и отразяват топлината. В определени случаи може да се използва удължител за сенника, който осигурява допълнителна сянка за седалката.“
Още не сме свършили, скрол надолу
Освен избора на подходяща количка, съществуват и други начини да защитите детето си от слънцето.
Избягвайте да покривате бебето с одеяло в количката, тъй като това може значително да повиши температурата вътре и да доведе до прегряване. Това може да се предотврати чрез избор на количка с добра вентилация или като взимате предпазни мерки относно времето, в което извеждате бебето навън, и поддържането на добра хидратация. Ако подозирате, че бебето показва признаци на топлинно изтощение, незабавно го приберете на прохладно място. Давайте му течности и наблюдавайте състоянието му. Ако симптомите продължат и детето ви изглежда като да не се чувства добре, незабавно се свържете с педиатъра си.
Източник: Parents.com
В Майко Мила целият февруари е месец на любовта и искаме да разберем коя е вашата най-голяма любов! Затова обявяваме конкурс на тема – познайте!...
МОЯТА НАЙ-ГОЛЯМА ЛЮБОВ!
Пишете ни до 25 февруари на имейл konkursmaikomila@gmail.com с вашите най-разтърсващи, светоразбъркващи, забавни и/или поучителни любовни истории. Ние ще публикуваме разказите ви в специалната ни страница, посветена на конкурса „Месец на любовта“.
В края на февруари ще обявим двама победители, които са ни споделили най-интересните и майсторски разказани истории. Единият ще спечели ваучер на стойност 200 лв. от SiLVER COURT, които са дом на бижутата от сериите на Pandora, Thomas Sabo, UNOde50, Bliss, Blush и Ti Sento. А другият ще бъде награден от хотел Arte Spa&Park с две нощувки за двама възрастни и две деца до 12 години в двойна стая делукс със закуска, вечеря, СПА, анимация и всичко, каквото си се полага.
Следва трогателен текст от Мария-Магдалена Георгиева, в който тя ни разказва, кога и по-важно – заради кого, е разбрала, че безсмъртието е довреме.
Помните ли как някога се събуждахте и единствената ви грижа бе тази какво ще облечете днес, дали ви е писал за добро утро, дали довечера ще излезете с момичетата?
И аз бях така. Да стоя будна цяла нощ и след това да отида на работа в 7:30 сутринта? О, няма проблем! Да отида на купон с 40 човека и да познавам само един-единствен от тях? Няма никакъв проблем! Да изляза на -12 градуса по тениска и кожено яке? Аз съм безсмъртна, какво толкова ще ми стане?
Срещнах го в първата вечер на август. Любовта не започна, защото бе първото нещо, което видях в очите му. Тя си беше там и ме е чакала. Обичахме се от стотици предишни животи. Романтични моменти, красиви думи, много секс, нито едно караница. След месец се появи кучето. Сладки прегръдки, дупки по чорапите, изядени играчки, „Донеси топката, момчето ми!“. Обаче с тях си беше и безсмъртието, което притежавах.
Разходки, вечери, партита, пътешествия, много плажове, океанска и морска сол. Никога няма да умра. Живея ето точно за тази секунда… и за тази… и за ето тази също. Аз съм млада и животът няма ей така да свърши, ако пък това стане, какво толкова? Жива съм тук и сега, няма какво да ме спре, не ме е страх от нищо!
С какво се очаква да я запълня? Имам човек, който ме обожава, имаме куче, имам приятели, обичам много родителите си, имам три сестри и един брат. Какво пък сега ми липсва?
Бебе!
Искам бебе.
Искам малки ръчички да се протягат към лицето ми. И той иска бебе. Добре, ами да се залавяме за работа тогава.
Първи месец в очакване на две черти, втори, трети, четвърти и ето го петия.
Да, наистина са две. Да не би да сънувам? Чакай да го питам. „Абе я виж, ти тук две черти ли виждаш?“. Започва се!
Всичко вървеше добре около две седмици до момента, в който видях капките кръв. На работа съм, ден в офиса, никой от колегите ми не знае новината, опитвам се да изглеждам спокойна. Казвам си „Ще изчакам малко, може да е просто зацапване“, но усещам как нещо не е наред. Прибирам се вкъщи. Кръвта е по-обилна. Звъня на мама. Плача. Изпитвам ужас. Той ми помага да с обличането, тъй като ме е страх до степен, в която не мога сама да си облека дрехите.
– Вие за какво сте?
– Бременна съм в шеста седмица, имам обилно кървене.
– Ами ще чакате да подготвим една жена за раждане.
– Моля Ви, няма ли кой да ме прегледа?
– Точно днес по това време няма кой.
Сядаме на диван в коридора. Плача. Кога ще дойде някой? Минават милиарди мисли през главата ми. Най-вече дали ще имам късмета и мен някой ден да подготвят за раждане.
След 40 минути пристига същата жена, която ми каза да чакам. Вкарва ме в кабинета. Според нея нищо ми няма и съм се паникьосала, защото съм млада. Било нормално. Аз усещам, че не е. Виждам как на ултразвука нещо пулсира. Сърцето на нашата любов. Не мога дори да се развълнувам, защото ме е страх.
Прибираме се. Все пак тя е лекарят и разбира повече от мен. Кръвта продължава да тече. На следващата сутрин имам записан час при друг акушер-гинеколог и това ме кара да съм по-спокойна. Той ще ме прегледа, може и да види нещо.
Събуждам се с още по-обилна кръв. Отивам за часа си. Разказвам му. Лягам и след две минути близо до най-красивата гледка виждам тъмна сянка. Не казвам нищо, просто знам, че не е добре тя да е там.
„Да, както и предполагах. Имаш отлепяне на плодния сак. Ако искаш да имаш бебе, ще лежиш, обаче първо ще ти пусна да чуеш нещо.“ В стаята се чува туп-туп-туп-туп. Затаих дъх. Дори не смея да помръдна. Така звучала любовта.
Повръщане. Надежди. Купуване на розови чорапки. Избираме името на дъщеря ни, докато висим в колата на един светофар, а навън вали проливен дъжд. Той ме пита: „А какво мислиш за Лора?“. Лора ще е.
Тя решава, че ще започна да имам контракции в 34-та седмица, но успяваме да я задържим. „Никъде няма да ходиш, не съм ти изпрала още дрехите, а баща ти никакъв го няма в това.“
Моментът настъпва. Стигнахме до 39-та седмица. Естествено, завършекът трябва да е силен, не мога просто така да я родя и всичко да протече спокойно и нормално.
Трябва да родя с цезарово сечение. Влизам в операционната. Слагат ми упойката. За момент толкова ми става лошо, че започвам да плача. Не плача за мъжа ми, искам друг човек. Плача за мама. Искам тя да е тук и да ме прегърне. През цялото време си мисля за мама.
Няма да стане тази работа. Ще бягам. Как обаче ще стане това бягство, като не си усещам краката? Кой ще го роди това дете, щом няма да съм аз? Ох, май ще трябва да седя тук и просто тихичко да си подсмърчам.
Този израз всички в операционната чуха да излиза от моята уста поне десет пъти. Ако можех щях и на един високоговорител да го изкрещя, за да го чуе цялата болница.
ЩЕ ПОВЪРНА-А-А!
– Ще усетиш едно силно натискане, след което ще чуеш бебето.
– Ето, сега вече ще повърна наистина, хора, не издържам!
Смеят се.
Чувам най-красивата мелодия в цялата вселена.
Първата глътка въздух на дъщеря ми. Тя е истинска. Като изключим първите идиотски думи, които чу секунда, преди да проплаче, не можах да кажа нищо. Страхотно първо впечатление ще съм оставила в нея. Просто плачех.
Сложиха я на гърдите ми. Целунах я. Експлозия. След един час я донесоха в стаята ми. „Здравей, аз съм мама!“
Главният герой в този текст се появява накрая. Моята безстрашна малка Лора, която, още преди да се роди, ми показа, че много от света не е такъв, за какъвто го мислех. Не ме беше страх за себе си нито за секунда и в нито един момент не мислех, че нещо ще се случи с мен.
И все още го правя. От ставането до лягането. Много е трудно да се страхуваш, но да правиш всичко възможно да не предадеш притесненията си. Трябва сами да избират от какво ги е страх. Лора – малкият човек, който ми показа, че съм смъртна. И защо да живея не само за днес, а за утре, за след 5, а даже и 15 години. Показа ми и една безумна, безпределна любов. Любов като никоя друга. „Ще паднеш“, „Внимавай да не се удариш.“ Това дете от нищо не го е страх.
Сега друга е безсмъртната, в която аз, смъртната, трябва да опазя това чувство на безсмъртие, докато му дойде времето сама да разбере, че не работи така светът.
В Майко Мила целият февруари е месец на любовта и искаме да разберем коя е вашата най-голяма любов! Затова обявяваме конкурс на тема – познайте!...
МОЯТА НАЙ-ГОЛЯМА ЛЮБОВ!
Пишете ни до 25 февруари на имейл konkursmaikomila@gmail.com с вашите най-разтърсващи, светоразбъркващи, забавни и/или поучителни любовни истории. Ние ще публикуваме разказите ви в специалната ни страница, посветена на конкурса „Месец на любовта“.
В края на февруари ще обявим двама победители, които са ни споделили най-интересните и майсторски разказани истории. Единият ще спечели ваучер на стойност 200 лв. от SiLVER COURT, които са дом на бижутата от сериите на Pandora, Thomas Sabo, UNOde50, Bliss, Blush и Ti Sento. А другият ще бъде награден от хотел Arte Spa&Park с две нощувки за двама възрастни и две деца до 12 години в двойна стая делукс със закуска, вечеря, СПА, анимация и всичко, каквото си се полага.
Владимира Христозова ни е написала страхотен текст. В него се прескачат деца и майки, а един мъж – голямата любов на Владимира, реже праскова. Почти като „а някой кара колело“, но още по-хубаво. Ние много се смяхме, посмейте се и вие.
Захранваме го по метода „Захранване, водено от баткото“, което по правило пропуска както пюретата, така и храната като цяло, но пък включва тебешири, дребни играчки и точно в момента – пастел в зелен цвят.
Прескачам смесена купчина от дрехи и други работи и докато гоня баткото с чиста пелена, настъпвам конструктор и разливам кафе по пътя си.
В краткото времево разстояние между събличането на една и обуването на друга пелена, голямото вече е пишкало право на пода и продължава да пишка на равни интервали през две крачки, създавайки нещо като пътеката на Хензел и Гретел, но не от трохички.
Хващам баткото и борбата започва. Мятат се крайници (баткото), реве се (аз), пищи се (баткото) и докато се опитам да му надена проклетите гащи, успявам да протегна крак и да го подложа под главата на падащото бебе. Голямото се измъква и докато се обръщам, вече е докопал чашата с кафето и посяга да отпие.
Сменяме ролите.
Пищи се (аз), реве се (баткото), а през това време бебето се сеща, че е още гладно и се присъединява към оркестъра.
Започвам да храня бебето, докато баткото обръща с главата надолу кухнята и в частност кухненските шкафове. Научил се е да се катери отлично и вече няма шкаф, който да не може да стигне. По дръжките до плота и хоп, с две движения вече балансира по ръба на мивката. Скачам да го сваля, преди да е стъпил върху още горещия котлон.
Бебето е бутнало буркана с пюрето, докопало е пердето, набрало се е по него и ще прави първия си опит за бейсджъмп.
Осуетявам опита.
Свалям го на земята, където батко му играе на кеч и се кани да му приложи задушаващото тръшване.
Осуетявам опита.
Моята голяма любов бавно и с цялото спокойтвие на света ме поглежда и ми казва:
Не, любов моя. Не искам праскова. Искам в следващия си живот да се преродя в индийска крава. Ще положа бавно и спокойно свещения си задник на най-натовареното кръстовище в Ню Делхи. Там ще гледам с кух и празен поглед бибипкащите, изнервени и бързащи индийци.
Ще ги гледам как ме чакат да се мръдна,
бавно,
методично,
спокойно.
В Майко Мила целият февруари е месец на любовта и искаме да разберем коя е вашата най-голяма любов! Затова обявяваме конкурс на тема – познайте!...
МОЯТА НАЙ-ГОЛЯМА ЛЮБОВ!
Пишете ни до 25 февруари на имейл konkursmaikomila@gmail.com с вашите най-разтърсващи, светоразбъркващи, забавни и/или поучителни любовни истории. Ние ще публикуваме разказите ви в специалната ни страница, посветена на конкурса „Месец на любовта“.
В края на февруари ще обявим двама победители, които са ни споделили най-интересните и майсторски разказани истории. Единият ще спечели ваучер на стойност 200 лв. от SiLVER COURT, които са дом на бижутата от сериите на Pandora, Thomas Sabo, UNOde50, Bliss, Blush и Ti Sento. А другият ще бъде награден от хотел Arte Spa&Park с две нощувки за двама възрастни и две деца до 12 години в двойна стая делукс със закуска, вечеря, СПА, анимация и всичко, каквото си се полага.
Пишете ни и нека всичко е любов, че аман от други работи!
Следва текстът на Моника Юриева, посветен на братско-сестринската любов.
Пети февруари е ден на брата и сестрата. За тази любов ще ви напиша аз. Имам малък брат и знам колко е специална тази връзка.
Преди две години, броени дни след рождения ден на тогава четиригодишния ни син, с баща му му подарихме най-големия подарък – неговата малка сестричка. На изписването на бебето видях тази чиста ЛЮБОВ отстрани. Вълнението на сина ни беше неизмеримо и зареждащо. Сърцата ни преливаха от любов, докато наблюдавахме как той нямаше търпение на прегърне сестричката си за първи път и постоянно повтаряше на акушерката
Сега, две години по-късно, тази любов става все по-силна и специална. Любовта им е навсякъде! Вижда се в това как се подкрепят, как се забавляват, как си помагат. Търсят се постоянно, учат се и се смеят заедно. Вижда се в усилията на баткото да научи и да покаже всичко, което знае, на малката си сестричка. Вижда се дори в споровете и битките им за играчки, които забравят бързо и остават единни.
Семейният ни пъзел е цял. Братята и сестрите не са просто семейство. Те остават най- добри приятели и неотменни спътници за цял живот.
Има много различни начини да държите бебето си по време на кърмене и леките промени в позицията могат да имат огромно значение за засукването, комфорта и лекотата, с която бебето се храни.
Когато кърменето е новост за вас, може да пробвате някои от по-популярните пози, за които сте чели, но когато станете по-уверени, можете да експериментирате с други, за да разберете коя ви е най-удобна.
В Parents са събрали 5-те най-често срещани пози за кърмене, които да пробвате.
Жените се сблъскват с различни трудности по време на кърменето. Съвсем естествено е като току-що родила майка да не знаете коя поза ви е най-удобна. Може да се колебаете как да подходите или просто може бебето да засуква трудно.
Но когато откриете позите, които работят за вас и детето, кърменето обикновено става много по-лесно. Обърнете се към медицинско лице или консултант по кърмене, ако имате дискомфорт, болка или трудности при засукването на бебето.
Все пак приятелки или ваши близки, които са кърмили, могат да бъдат чудесен източник на информация, така че питайте за насоки.
Въпреки че има много начини за кърмене, майките са склонни да се спрат на няколко добре познати позиции. Можете да кърмите в легнало, седнало или дори в изправено положение. Докато вие и бебето се чувствате удобно и то може да засуче добре, можете да кърмите във всяка позиция. Експериментирайте с различни варианти, за да намерите един или няколко, които улесняват засукването на бебето и са удобни за вас. Ако имате проблеми с кърменето (например болки в зърната), промяната на позицията често може да донесе облекчение.
Кърменето в легнало положение е подходяща още от първите дни на бебето. Легнете, поставете бебето надлъжно върху гърдите и корема ви и се облегнете на удобна повърхност. Тази позиция е съобразена с естествените инстинкти на бебето за сукане и му позволява да поеме инициативата, а на вас – да си починете.
Още не сме свършили, скрол надолу
Проучванията показват, че тази позиция подобрява засукването и намалява дискомфорта на зърната. Тя е идеална за начинаещи кърмачки и може да е особено подходяща, ако кърмите недоносено бебе, близнаци или бебе, което трудно засуква.
В позата „Люлка“ лицето на бебето е долепено до гърдата, тялото му е увито отстрани покрай гърдите ви, а краката му са подпъхнати под ръката ви. Това е вероятно най-популярната позиция за кърмене. Може да е по-трудно да се кърми по този начин от самото начало, но когато бебето започне да засуква добре, е изключително удобно.
Кръстосаната люлка или кръстосаното държане е подходящо за кърмене на недоносени, на новородени и на бебета, които имат проблеми със засукването. Тази позиция ви дава по-добър поглед над зърното и устата на бебето. Освен това, тъй като държите главата на бебето, имате по-голям контрол над засукването.
„Футболната“ позиция е идеална за кърмене на близнаци. Придържате бебето към гърдите си, като лакътят ви е прибран така, сякаш държите топка за американски футбол или за ръгби, а бебето лежи на предмишницата ви.
Това е добра позиция за кърмене след цезарово сечение, тъй като бебето не лежи на корема на майката. Жените с по-големи гърди или с плоски или вдлъбнати зърна също могат да пробват тази поза заради по-добрия изглед към устата на бебето.
С бебето лежите един до друг, а устата му е успоредна на зърното ви. Може да придържате бебето за гърба, за да е достатъчно близо и да засуче. Тази позиция е чудесна, ако сте уморена (представяме си да не сте!) и искате да кърмите, докато лежите. Тя е напълно естествен избор за нощно хранене и е подходяща за майки, които са родили с цезарово сечение.
Независимо дали сте избрали някоя от тези пози, или сте намерили ваши си, добре е да ги редувате. Така ще позволите на бебето да изцежда по-ефективно различните области на гърдите, което ще предотврати запушване на млечните канали.
Източник: Parents.com
Спрях да кърмя първото си дете съвсем естествено. Наложи се да пътувам за два дни, когато беше на година и три месеца и като се прибрах, се оказа, че кърменето е вече в миналото.
С второто се случи по съвсем различен начин. На два пъти уж го отбивах, като вторият път синът ми вече беше навършил две години и половина. Оставих го на баща му и заминах за Барселона за пет дни. Върнах се с мисълта, че всичко е приключило, но отказването се оказа по-сложно.
Достатъчно голям, за да говорим по въпроса, реших да се задействам и да сложим точка на този начин на намиране на любов и подкрепа. И в размисли и търсене на варианти минаха още няколко месеца. Примерът, че батко му е вече голям и не се кърми също не помогна.
Хрумна ми да му предложа да броим 10 дни, които са последните с кърмене. Поговорихме си, че след това ще продължа да го гушкам, но не и да имам мляко за него. Така всеки ден след кърмене отбелязвахме дните, които остават. Той гласно приемаше, че след 5, 4, 3… дни вече няма да има кърмене, но след заветния 1 ден синът ми естествено отново ме потърси. Тогава го прегърнах и обясних, че дните с млякото са свършили. Не мина съвсем гладко. Ден-два страдаше, но много се надявам, че гушкането помогна.
Неведнъж чувах и въпроса: „Ама още ли кърмиш?“ Вярвам, че решението колко да кърми една жена и дали изобщо да кърми, е нейно. Понякога отбиването става лесно, но има и моменти, когато не е така.
„В днешно време, когато има алтернатива за храненето на най-малките и тя е достъпна, когато живееш в относителна икономическа стабилност, кърменето не е въпрос на оцеляване, но то продължава да е от фундаментално значение за избора на едно семейство“, коментира психологът и главен експерт в Националния център по обществено здраве и анализи София Кандиларова. Ето какво казва още тя:
Кърменето е биологичната норма и това означава, че кърмата не просто е по-добър вариант от промишлено преработеното мляко, което се опитва да се доближи до нейните качества. Тя е Млякото за човешките бебета с главно М.
Кърмата удовлетворява напълно хранителните им нужди, но не само тях. Освен по-добрите си хранителни качества тя съдържа куп допълнителни и още не напълно изучени съставки, които подпомагат растежа на клетките, борбата с болестотворните агенти и цялостното програмиране на развитието на бебешкия организъм.
Ясно е и че самото кърмене подпомага изграждането на силна емоционална връзка между майката и бебето. Развитието на бебешкия мозък се стимулира допълнително не само поради по-благоприятните хранителни ефекти на кърмата, но и поради различията във взаимодействието между майката и бебето. В резултат на всичко това по научни данни кърмените бебета растат по-здрави, по-интелигентни, емоционално стабилни, уверени и независими хора.
Здравни и психологически ефекти има и върху майчиния организъм. Според науката кърменето намалява рисковете от развитието на следродилна депресия и на някои ракови и сърдечно-съдови заболявания и диабет.
От хранителна гледна точка през цялата първа година кърмачето има нужда от значително количество кърма. През първите 6 месеца изключително и само от нея. През вторите 6 месеца, с придружаващото включване на все повече твърди храни, на фона на които обаче 50% от енергийните нужди е важно да се удовлетворяват от мляко, е най-добре то да е кърма. Световната здравна организация и други световни медицински организации (Американската педиатрична асоциация, Канадското педиатрично общество) препоръчват горната граница на кърменето да е до 2 години и по-нататък, докато майката и бебето желаят.
Кърменето през втората година продължава да допринася за храненето, но много по-ценни са другите му ефекти – подпомагането на все още незрялата имунна система, психологическата подкрепа по пътя на изграждането на все по-самостоятелни механизми за справяне с предизвикателствата в ежедневието на малкото дете – да се успокои, да се приспи, да преодолее емоционален дискомфорт или болка.
Много зависи на какъв етап от развитието си е кърмачето. При малките кърмачета, при които кърменето е основен източник на храна, намаляването на количеството по една или друга причина може да доведе до загуба на интерес да сучат и това да се изтълкува като „готовност за отбиване“.
Обичайно така се случва в периода на захранването, ако новите храни са въведени по-бързо и майката е разредила бързо броя на кърменията. След първата година количеството налична кърма вече не е толкова определящо за интереса на бебето и повечето сучат с желание по 3–4–5 пъти на ден, но при някои бебета още тогава може да се забележи готовност да се справят по-самостоятелно и да не търсят толкова.
Ако бъдат оставени да се отбият естествено, повечето деца обаче придобиват готовност между втората и третата година, при някои и малко повече. Ясният признак е, че те спират толкова да се интересуват от сученето, предпочитат да играят и да изследват света, заспиват самостоятелно и все по-малко се будят и търсят подкрепа да заспят отново.
От една страна, всяко бебе е уникално човешко същество със свой темп на развитие, темперамент и други психологически характеристики. Това оказва влияние върху периода на готовност да се отбие. От друга страна, динамиката в отношенията с майката и нейното поведение също могат да окажат влияние в едната или в другата посока.
Зрялото родителство следва развитието на детето.
През първата година, когато бебето все още се чувства като едно цяло с майката и постепенно се осъзнава като отделно същество, основна задача е да се откликва на нуждите му бързо и по максимално добър начин, за да изгради базисно доверие към света като добро място, където си обичан и има кой да е до теб в труден момент.
През втората година вече е важно да се започне активно да се подпомага способността на детето да отлага посрещането на нуждите си и постепенно да разбира, че другият (мама) е отделен индивид със собствени нужди, за да се изгражда постепенно самостоятелност.
Отношенията с майката са първите значими отношения в живота на малкия човек, върху които той може да експериментира, да учи първите си социални уроци и да развива умения за свързване и самоконтрол, като кърменето е само един от елементите на тези отношения. Ако през първата година кърменето е добре да е на поискване от страна на бебето предвид нивото му на психологична зрялост, през втората майката може да започне да определя къде и кога да се случва то. Плавното и постепенно отбиване е изключително ценен инструмент за подпомагане на психосоциалното развитие на детето.
Във възрастта след година – година и половина детето вече е способно да участва в договаряне, в което параметрите са ясни и разбираеми за него. Ако иска да суче, майката може да каже например: „След като приберем играчките, ще ти дам“. Това първоначално кратко отлагане за една–две минути ще е приемливо за детето особено когато разбира кога ще дойде „неговият“ момент.
Още не сме свършили, скрол надолу
По-нататък интервалите могат да започнат да се увеличават. С порастването и разширяването на способностите на детето да разбира майката може да започне да го подготвя, че предстои гърдите да спрат да дават мляко, защото са „работили много“, „уморили са се“ и „искат вече да си почиват“.
Последни обичайно остават кърменията преди сън, тъй като за повечето бебета приспиването е най-голямото предизвикателство и най-дълго се нуждаят от външна подкрепа за него.
Кърменето за сън е ритуал и той трябва да бъде обогатен с допълнителни действия, за да може в мозъка на бебето да се изградят нови невронни връзки за отпускане и заспиване. Може по време на кърменето да се пее някаква монотонна мелодия и да се гали гръбчето по специфичен начин, за да се включат нови сензорни области и детето да свърже заспиването и с тях. Към ритуала може да се включи четене на книжка, която първо да е преди кърменето, а по-натам след него, за да се раздели заспиването от кърменето.
Постепенно детето свиква с допълнителните действия около заспиването и може кърменето да се прекъсва около унасянето на детето, но другите действия да остават. Важно е да се работи по отпадането на едно кърмене и след постигане на успех да се премине към следващото. След свикване с тях допълнителните действия от ритуала могат да започнат да се изпълняват и от друг член на семейството, а майката да не е в стаята.
Често родителите се притесняват, ако детето трябва да тръгне на детско заведение, а още не е отбито. Повечето от тях с изненада установяват, че детето се държи по съвършено различен начин в яслата, заспива само̀, но като се събере с мама, пак си суче.
Така кърменето може да продължи още известно време. То помага много в периода на адаптация като психологична и имунна подкрепа и е много важно да не се правят сериозни опити за отбиване около постъпването в ясла на детето или друго събитие на промяна.
Кърменето е танц за двама.
При зряло и отговорно родителство, при което то не се използва за задържане на децата по-дълго в бебешкия им период, а се подпомага развитието им, повечето се отбиват самостоятелно дори когато процесът не се насърчава кой знае колко.
Няма вреда от дългото кърмене – науката не е открила негативни ефекти за сметка на много позитивни. Въпреки това понякога желанието или необходимостта може да наложат да не се чака естественият му край, а детето нежно да бъде подпомогнато по споменатите по-горе начини.
София Кандиларова е клиничен и консултативен психолог, главен експерт в Националния център по обществено здраве и анализи. Майчиното и детското здраве е една от нейните работни области в последните години. Преминала е през специализирано обучение за подкрепа в областта на кърменето и от 12 години е доброволен консултант към Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“ (НАПК). Член е на управителния съвет на Асоциацията. Води модула за комуникативни и консултативни умения в курсовете на НАПК за медицински специалисти и нови доброволни консултанти по кърмене.
Създаването на нов живот идва не само с една бременна жена и нейните резонни тревоги. Не, не… По нашите географски ширини бременността идва и с изненадващо голяма доза суеверия, митология и бабини деветини.
Например, ако си бременна, забрави за прескачането на брадви! Не само защото е опасно да се прескачат остри предмети, а защото според поверието това може да доведе до тежко раждане. Не дай боже пък да погалиш котка – детето ти може да се роди космато (а не защото е наследило косматия ген на баща си). А ако искате детето ви да проговори, то забравете за яденето на риба по време на бременността (според разумните и съвсем логични народни поверия).
Поверията не са подминали и още един вълнуващ момент от бременността – научаването на пола на бебето. В днешно време за целта имаме ехографи и изследвания, разбира се. Но на кого му е притрябвал ехограф, когато има суеверия.
Вероятно най-често срещаният домашен метод за определяне на пола е този с пръстен и обикновен конец. Златен пръстен се завързва на конец и се оставя да виси над корема на бременната като махало. Ако халката започне да се върти в кръг, бебето ще бъде момиче. Ако се движи настрани като махало, бебето ще е момче. Само се чудим какво става, ако ръката ти трепери?
Друг метод за определяне на пола е да поставите сол върху косата на бременната, без тя да знае. Ако след това тя се пипнеш по носа – очаква момче, а ако се пипне по устата – момиче. Ако изобщо не разбере какво се случва и не се пипне никъде, ще си ходи цял ден с осолен скалп.
Ако коремът на майката е заоблен и прилича на диня, то тя ще има момиче. Ако коремът е заострен, ще има момче.
Ако си разхубавила – момче ще е! Ако си погрозняла – момиче ще е! Но какво ще е, ако хормоните ти бушуват яко и се чувстваш като нещо средно между кралица супергерой и трол върколак?
Ако майката непрестанно иска да си похапва нещо сладко, то ще ѝ се роди момиче. И обратното – ако ѝ се яде горчиво или солено, ще има момче.
Народното поверие гласи, че ако бащата трупа килограми заедно с майката по време на бременността, те ще имат момиченце. Ако бащата си остане все така снажен, детето ще е момче.
Под възглавниците на два стола се слагат нож и ножица. Ако бременната седне на стола с ножа – ще има момче, а ако седне на този с ножицата – ще има момиче. А ние като цяло препоръчваме да не сядате върху такива остри предмети, независимо дали сте бременна, или не.
Много жени са избрали специални имена за бебета, които пазят от детството си – имена със важно значение или такива, които просто звучат прекрасно и са идеални за бъдещите им деца.
Но какво се случва, ако забременеете и вашето специално име не е любимо на партньора ви?
Точно с това се сблъсква Кейдън Килпатрик, която споделя „проблема“ си в TikTok като въпрос към жените: „И какво ще правите, ако съпрузите ви не харесват името на бебето, което сте избрали още на 15 години? Знам, че все трябва да се е случвало на някого!“
Е, жените от цял свят имат много отговори (и много стратегии) за справяне с този доста често срещан конфликт между родители. И се оказват готови да ги споделят.
„Бебетата излизат от мен, аз им давам име“, потвърждава друга. Други жени казват, че са „направили компромис“, като са позволили на съпрузите си да дадат име на домашните любимци.
„Ще трябва да правим компромиси, това е смисълът на брака“, добавя една от коментиращите. „Ще си вземем рибка, за да може той да използва неговата идея за име.“
Още не сме свършили, скрол надолу
Според други майки щом детето получава фамилията на съпруга (в повечето случаи), то майката има по-голямо право да избере първото име.
„Предложете няколко ужасни имена, за да може накрая да се съгласи с това, което всъщност харесвате“, предлага една майка.
„Трябва небрежно да се подхвърлят някои истински неприемливи варианти, така че после реалният списък с имена да изглежда идеален“, съветва друга.
Позволете на партньорите си да изберат от някои предварително одобрени от вас варианти. „Нека да могат да избират, но само от вашия списък“ – съветва една от коментиращите.
„В момента водя тази дискусия“, казва друга. „Имам дълъг списък с имена, от които той може да избира.“
„Травмирах го, като едва не умрях по време на раждането, така че трябваше да избера името“, разказа друга майка.
Накрая – макар да звучи странно – няколко души предлагат да се проведе открит и честен разговор за имената на бебето и да бъде кръстено с име, което и двамата харесват. Но това са някакви екзотики...
Източник: Scary Mommy
