Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Темата е: КАК РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА. Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
А сега ви оставяме с една сладка семейна история за обявяване на бременност, споделена ни от Наталия Начева, която след много перипетии успява да забременее за втори път.
Историята на второто ми забременяване датира доста отпреди положителния тест за бременност.
Всъщност беше две години след първото раждане. То ми донесе кисти в яйчниците и инсулинова резистентност. Всички лекари казваха, че няма да забременея втори път или ако забременея, то ще е пълно с много проблеми и евентуален аборт.
Понеже съм Овен и съм много твърдоглава и упорита, потърсих сигурно още 5 мнения по въпроса, докато не намерих моя човек, моя прекрасен АГ. С много усилия и ходене по мъките свихме и почти елиминирахме кистите, инсулиновата резистентност си влезе в норма с най-прекрасната ендокриноложка на света. Когато тя каза „Имаш зелена светлина за бебе, действайте“, аз вече бях готова.
Нямаше и два месеца опити и ето – две чертички
Бледи, но бяха там. След кръвния тест всичко някак си стана истина – бременни сме!!! И ето тук дойде и нашето съобщаване. Само да вметна, че живеем на село, родителите на моя мъж са на долния етаж на къщата, ние с мъжа и 3-годишното (сега почти 5-годишно) сме на втория етаж. Винаги сме били самостоятелни и никой никога не ни се е бъркал в работите. Та така...
Стоим си на беседката вън на двора. Каката си играе в тревата с баба си и дядо си, а ние с моя мъж стоим на масата и се чудим как да кажем и какво да направим. Без да мисля много, извиках Криси и ѝ пошушнах в ушенцето:
„Криси, искам да кажеш силно на всички, че мама има бебе в коремчето и ще ставаш кака.“
На нея ѝ отне секунда да разбере какво казвам и като се развика, чак комшиите я чуха.
– Бабоооо, дядооооо, аз ще ставам какааааа! Мама има бебе в коремчето!
Те си помислиха, че се шегува или си говори нейните си детски измишльотини.
Детето го повтори, хвана баба си за ръката и я раздруса с най-сериозния поглед: „Ще ставам кака, бе бабо!“.
Не мога да опиша колко бяха същисани и свекърът, и свекървата. Мисля, че тази хитрост ми спести не само време, но и пари за специално празненство.
Изисквания към текстовете
- да са авторски разкази (текстове, които описват случка с един или няколко герои), или да са под формата на есе (текст, в който авторът изразява своето мнение или разсъждения по дадена тема);
- да не са участвали в други подобни конкурси и да не са публикувани в други медии (изключение правят лични блогове и страници, от които текстовете НЕ са препечатвани другаде);
- да бъдат изпратени на konkursmaikomila@gmail.com до 25 август включително с имена на автора.
