Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Темата е: КАК РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА. Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Рени Петрова – майка на четиримесечен господин, ни изпрати историята как е съобщила, че е бременна на мъжа и семейството си миналото лято.
Точно на 4-ти юли разбрах, че съм бременна.
Преди да направя няколкото теста, кафето вече не ми беше сладко, а цигарите... За тях дори не ми се говори. В първия момент помислих, че съм настинала, но в ранния следобед реших да си направя тест.
БАМ – ДВЕ ЧЕРТИЧКИ.
Напълно неочаквано и непланирано, но дълго мечтано. Веднага писах на приятелка, за да проверя вижда ли и тя същото. Да, очите не лъжеха. Знаех, че някъде вкъщи има и втори тест. Направих го. Отново две черти.
Този път се обадих на момичето. „Отиди за още един“, каза тя, но реших да купя два. Така след четири положителни теста, се убедих, че съм бременна.
Не исках да казвам на човека до мен по телефона, той беше на работа до късно, а моите нерви бяха на изчерпване. И така – писах му може ли да си дойде по-рано, после му звъннах, после пак му писах.... Не и не, заветният час си оставаше 19:30 ч.
През това време с дружката ми решихме, че трябва да направя изненада.
Изтичах до близкия магазин, купих ароматизирани свещи, кутия, в която сложих тестовете, бебешки обувки и цветно сърце от хартия с надпис: „Здравей, тати!“.
В уречения час мъжкото тяло се прибра, но някак си чувствах неуверена и първата ми реакция бе да извикам: „Стой, не влизай!“, докато запаля свещите и наглася декорацията.
Когато му разреших да влезе в дома си, най-после разбра защо цял ден съм звъняла на пожар. И наистина е трябвало поне малко по-рано да се прибере вкъщи.
Проблемът беше, че той трудно повярва на четирите теста и реши, че трябва да направим и кръвен още на другия ден, който потвърди щастливата новина.
След кръвния тест реших да се обадя на баща ми, а неговата реакция бе истински шок. Когато му съобщих, че съм бременна и ще става дядо, попита: „Кой е бременен? Ти ли си бременна? Бременна ли си? Ти си бременна!?“, на което дълго се смяхме.
Изисквания към текстовете
- да са авторски разкази (текстове, които описват случка с един или няколко герои), или да са под формата на есе (текст, в който авторът изразява своето мнение или разсъждения по дадена тема);
- да не са участвали в други подобни конкурси и да не са публикувани в други медии (изключение правят лични блогове и страници, от които текстовете НЕ са препечатвани другаде);
- да бъдат изпратени на konkursmaikomila@gmail.com до 25 август включително с имена на автора.
