Има ли смисъл от витамини на таблетки, особено след определена възраст? 

Проучвания, цитирани от Guardian, показват, че хората, които вземат мултивитамини, не живеят по-дълго, а някои дори умират малко по-рано – според едно изследване от миналата година рискът от смърт е бил с 4% по-висок. 

Британското издание Guardian обаче отново повдига въпроса

за влиянието на витамините, конкретно при жените на средна възраст. 

„По много причини се нуждаем от добавки с напредването на възрастта“, казва Клер Петит, диетоложка, занимаваща се основно с жени и женско здраве. Тя работи във Великобритания и Сингапур. „Не е нещо драстично, не е като изведнъж да трябва да ни пуснат на системи“, обяснява тя. „Но с остаряването тялото ни просто не функционира толкова добре и има някои хранителни вещества – като витамин B12 и калций – които усвояваме много по-неефективно.“ Хормоналните промени са друга напълно основателна причина за прием на добавки, казва още тя.

Петит обаче уточнява: „Няма универсално правило. Не е задължително, щом навлизаш в перименопауза, автоматично да имаш дефицит на всичко.“

Преди да се обмисли приемът на каквито и да било добавки, най-добре е да се направи трезва и обективна оценка на хранителните навици. „Може да имаме нездравословни модели на хранене, особено в средната възраст, когато невинаги поставяме себе си на първо място.“

Социалните представи за идеалното тяло и „здравословното“ хранене често насърчават крайности – като например да се пропускат хранения в полза на модерно зелено смути или напълно да се изключат млечните продукти. 

„Понякога тези модни диети водят до липса на баланс в храненето.“

Според Никола Лъдлам-Рейн, специалистка по диетология и авторка на книгата How Not to Eat Ultra-Processed, напомня, че от съществена важност е приемът на достатъчно протеин: „Около 1,6 грама на килограм идеално тегло дневно, разпределени равномерно през деня.“ Под „идеално тегло“ се има предвид теглото, което човек би имал при индекс на телесна маса между 18 и 25. Ако сте много активни, до 2 грама на килограм е напълно подходящо, казва тя, „в комбинация с тренировки за съпротивление [с ластици, пружини, топка и пр., бел. ред.] два до три пъти седмично – за здрави кости и запазване на мускулната маса.“

Осигуряването на достатъчно фибри също е от основно значение, допълва тя, „защото ако се грижите за червата си, те ще подкрепят почти всяка функция в тялото – от имунитета до настроението.“ Освен това фибрите подпомагат „добрите“ чревни бактерии да разграждат храната и да произвеждат повече хранителни вещества.

Как да разпознаем дефицитите

Телата ни обикновено ни подсказват, когато не получават необходимото. „Мисля, че сме загубили умението да обръщаме внимание на сигналите. Просто сме прекалено заети“, казва Петит. 

„Важно е да забелязваме промените – например умора, мускулна слабост или косопад – всички те могат да сочат към недостиг на различни микроелементи.“

Начинът на живот, приеманите лекарства и хранителните навици също могат да дадат насоки. „Ако сте вегани, може да имате нужда от добавка с витамин B12“, казва Лъдлам-Рейн. „Ако пък приемате инхибитор на протонната помпа (за намаляване на стомашната киселина) или метформин (при диабет тип 2 или инсулинова резистентност), тези лекарства могат да намалят усвояването на някои вещества.“

Лесно е неволно да се понижи приемът на калций, ако се премине към органични растителни млека. „Те не са обогатени с калций и йод“, обяснява Лъдлам-Рейн. 

„Калцият е жизненоважен за здравето на костите, а йодът – за функцията на щитовидната жлеза. Така че бих посъветвала жените в менопауза да избират млечни продукти – или ферментирали като кефир, или пък обогатени растителни алтернативи.“

По време на перименопаузата жените могат да имат по-обилно менструално кървене, което може да доведе до недостиг на желязо. Друг важен въпрос, на който Петит обръща внимание, е дали имате проблеми с храносмилателната система – „като целиакия или други състояния, които влияят върху усвояването на хранителните вещества.“

Сериозните дефицити обикновено могат да се потвърдят с кръвен тест. „Консултирайте се с диетолог или лекар, направете си кръвни изследвания, за да получите ясни доказателства черно на бяло“, съветва Петит.

Кои добавки наистина действат?

„Най-често срещаната добавка, от която една жена би имала нужда, е витамин D – той е жизненоважен за здравето на костите, имунната система, мускулите и дори за хормоните“, казва Петит. Общата препоръка е да се приема през есента и зимата, но ако имате по-тъмна кожа, използвате висок фактор слънцезащитен крем или сте плътно облечени, когато излизате навън, добре е да го приемате целогодишно, допълва Лъдлам-Рейн. 

Петит казва, че напоследък получава много въпроси за магнезия. „Той отдавна се използва за отпускане на мускулите, например при крампи. Здравето на мускулите е важно и за нервната проводимост, така че магнезият е част от нервната ни система. Той е важен и за мозъчната функция, съня и справянето със стреса.“

„Проблемът, който често виждам, е, че хората започват всички тези добавки наведнъж“, казва Петит. Тя препоръчва всяка да се въвежда поотделно за четири до шест седмици, а идеално – за три месеца, „в зависимост от това какво се опитвате да промените. Не можете непременно да очаквате промяна в психичното си здраве от днес за утре с добавка.“

Праховете с фибри и пробиотиците (живи микроорганизми) станаха популярни, тъй като здравните съвети все повече се фокусират върху червата, но Петит смята, че трябва да даваме приоритет на включването им в храната. 

„Храните, които съдържат фибри, дават много повече. Ако ядете много плодове и зеленчуци, получавате всички микроелементи, антиоксиданти, противовъзпалителни вещества и фитохимикали (растителни химикали), които са полезни за организма.“

Колагенът, казва Петит, е „наистина модерен“. Повечето доказателства за него са свързани със здравето на ставите и костите, което е важно по време на перименопауза и с напредване на възрастта. Все повече се рекламира и като стимулант за мозъка, но тя уточнява, че за това още няма достатъчно данни. „Можете да опитате и да видите дали има ефект при вас.“

Лъдлам-Рейн ще навърши 40 и е започнала да приема колаген за кожата си. „Това е много безопасна добавка и малко допълнителен прием на протеин.“

„Креатинът е на мода не само във фитнеса“, казва тя. Известен е с това, че осигурява енергиен тласък на мускулите. Това е една от най-изследваните добавки и разбирането на ползите ѝ за мозъка и когнитивните функции става все по-интересна област. Освен ако нямате бъбречно заболяване (в този случай първо се консултирайте с лекар), тя казва: „Приемът на три до пет грама дневно е безопасен, така че защо да не опитате за четири седмици и да видите как ще реагира тялото ви?“

Според нея е полезно да се пробва дори ако технически нямате дефицит, „защото използваме запасите от креатин, особено ако тренираме. Изследванията вече са доста солидни и показват, че когато приемате добавка, дори със здравословна и балансирана диета, може да получите и други ползи.“

Предупреждения и предпазни мерки

Не трябва да приемате повече от нужното, съветват специалистите. Лъдлам-Рейн казва: 

„Ако имате здравословни проблеми или приемате други предписани лекарства или добавки, винаги се консултирайте с фармацевт или лекар, защото може да има взаимодействия.“

Петит предупреждава да не се гледа на добавките като на лесно и бързо решение. „Често се възприемат като нещо, с което можем да поемем контрол веднага, а промяната на начина на живот, смяната на работа, защото е твърде стресираща, разводът, ако не сте щастливи в брака си – това са наистина големи неща, които изискват време. А всъщност е много по-лесно да кажеш: „Добре, ще си купя тази добавка, тя ще ми помогне да спя и да намаля стреса.“

Лъдлам-Рейн призовава да не забравяме основите на здравето: храната, физическата активност, нивата на стрес, съня и социалните връзки. И да помним, че трябва първо да се справим с тези неща, преди да обмисляме вземане на добавка.


Източник: Guardian

В Майко Мила много харесваме Руми Илиева и даже тренираме с нея от домовете си, гледайки я през екрана на програмата за начинаещи. Тя е сертифициран фитнес треньор, който преди години напуска работата си, за да превърне хобито със спорта в професия. 

С нежния си глас и подкрепящите думи, макар и виртуално, Руми е с трениращите, докато усещат пристрастяващата приятна болка от упражненията. Инструкторката има и цяло онлайн пространство за фитнес, здравословни хранителни рецепти и грижа към себе си. 

Възползваме се от почивката ѝ между тренировките, за да разберем защо е важно да правим упражнения редовно, дори и да не са изтощителни. 


Спортът като полезна рутина

С какви упражнения започвате деня си?

Протягам се в леглото и след това сутрините ми са спокойни и бавни. Не правя упражнения сутрин. Първата половина на деня обичам да си работя по креативни задачи и след това да тренирам по обед, което ми е като почивка между двете части на деня. Правя упражнения за цялото тяло – клекове, напади, лицеви опори, гребане, различни подскоци.

Как решихте да се занимавате с фитнес и да помагате на жените да поддържат форма или да отслабнат?

Постепенно го реших. Първо беше като хоби, тренирах си за мен вкъщи. Адаптирах български рецепти, така че да са с повече фибри, да не са пържени, да са с богати на хранителни вещества продукти. Започнах да публикувам рецептите и тренировките си в сайт и хората ми пишеха коментари с въпроси. Така реших да напусна работата си и да запиша двугодишно обучение за фитнес треньор и да ми стане от хоби професия.

Стегнато тяло се постига и от вкъщи

Някои жени дълго време отлагат спортуването. Нямат време за фитнес, за зали, не вярват, че у дома, без наблюдение от инструктор на живо, ще постигнат ефект. Как ще ги убедите, че с упражнения вкъщи също може да се стегнат?

С личен пример и обучение по темата. Вече има много изследвания, които показват ползите от кратките редовни тренировки. Ключът е в това да са редовни и няма нужда да са супер дълги и изтощителни. А и вече има много хора, които тренират вкъщи. 

Обикновено отлагаме неща, които си представяме, че са сложни и трудни. Представите и реалността, често се разминават и единственият начин е да пробваш и да провериш дали вярванията ти са грешни и те спират.

Ако искаме да имаме плосък корем, по колко минути трябва да тренираме на ден и колко пъти в седмицата?

5 пъти седмично по 20 минути тренировка, плюс 5 минути в началото за подготовка на мускулите, ставите и дишането и 5 минути в края за разтягане, общо 30 минути. Препоръчвам да не се тренира само коремът, а цялото тяло, за да не се създават мускулни дисбаланси, от които следват травми. 

Ако тренирате само корема си, ще имате силни коремни мускули и останалото тяло ще е слабо, това ще доведе до болки в кръста или на други места.

А за дупе и ръце същите ли са нормите? 

Да, същите са нормите. Реално в тези 20 минути се тренира цялото тяло – корем, дупе, бедра, ръце, рамене, гърди, гръб. Например тренирам 1 минута корем и докато той си почива, тренирам краката, после, докато те почиват, тренирам дупето. И така не губя време в почивки, а редувам мускулите, така че едни почиват, други работят и са ефективни 20 минути, в които няма и секунда просто да си седиш.

Руми Илиева. Снимка: Личен архив

За максимален ефект подбирайте и храната

Кой е добрият хранителен режим (най-общо), с който, заедно с тренировки да могат дамите да поддържат телата си в добра форма?

За да сте във форма, разменете мястото на основното и гарнитурата. Например нека месото е като гарнитура, а зеленчуците да са основното. Хапвайте повече зеленолистни и кореноплодни зеленчуци, защото те дават фибри, които намаляват глада за сладко и ви държат по-дълго време сити. Освен това са много нискокалорични, а са богати на ценни вещества.

Няколко пъти седмично хапвайте като основно хранене боб, леща, грах и нахут – отново са супер богати на фибри и държат дълго време сити. Концентрираните на енергия (калории) храни яжте в по-малки количества (като гарнитура) – месо, риба, яйца, сирене, ядки. Осъзнайте колко мазнина добавят към храната – 1 с. л. зехтин е малко над 100 калории. Като си полеете салатата с 50 мл зехтин, сте изяли над 500 калории. Използвайте зехтин, като го мерите с лъжица. Постепенно заменете сладкото с плодове.

„Тези мускули ми трябват“

Защо е особено важно да тренираме преди и по време на менопаузата?

Тренировките помагат за изграждането на мускули и на кости. С възрастта започва намаляване на мускулите, което не само променя вида към по-отпуснат, а и влияе на здравето негативно. Редовните тренировки „казват“ на тялото „тези мускули ми трябват“ и тогава спира или намалява загубата на мускули, което се отразява на външния вид – по-стегнат е и повлиява на здравето позитивно. 

По време на пред- и менопаузата започва ускорена загуба на костна маса, защото яйчниците постепенно спират да произвеждат естроген – хормон, който подпомага усвояването на калция и поддържането на костната плътност. Тренировките помагат този процес да се забави. 

Важно е в тези периоди да има и подскоци, защото те казват на тялото „дръж костите здрави, че гледай как ни удря насам-натам тази госпожа.“ 

Добре е всяка жена след 40-годишна възраст да прави по 50 скока на 1 крак (общо 100 за двата крака), за да поддържа костите си здрави и да праща сигнали към тялото си, че тя има нужда от тези кости, в никакъв случай да не се разграждат!

Руми Илиева. Снимка: Личен архив

Освен това по време на менопауза жените са по-раздразнителни, чувствителни, палят от раз – тренировките действат като антидепресанти и подобряват настроението. По-добре да хванеш една бухалка и да налагаш възглавници с нея – ще ти се стегне коремът, ще ти заякнат ръцете, ще си носиш с кеф лятото потници, ще повикаш, ще излееш яд, и вероятността да се разведеш ще намалее, а и смее ли да ти каже нещо половинката, като си добра с бухалката, ха-ха! 

За финал довършете изречението: „Спортът е…“ 

…начин да се чувстваш и изглеждаш така, както винаги си мечтала. 

Горещи вълни, промени в теглото, нарушения на съня, главоболие, вагинална сухота, проблеми с паметта, различни настроения… Спираме дотук, но това не са всички симптоми, които може при определена възраст на жената да предшестват стабилното влизане в менопауза. Не звучат никак оптимистично, нито като нещо, което да нямаш търпение да ти дойде до главата. Но уви – част от житейския цикъл е. 

Натиска ли менопаузата PAUSE бутона на живота? Елена Уитбърг и Светла Тодорова решават не просто да отговорят на този въпрос, но и да информират жените, че с правилния поглед към самата себе си всяка жена може да продължи да бъде смислена, желана, копнееща и здрава. Двете сестри създават сайта femena.bg, в който превръщат табуто в естествен и свободен разговор. 

За менопаузата като период на съзряване и мъдрост, за началото на един по-съзнателен живот – разказват Елена и Светла. 


Уверено гмуркане в менопаузата 

Защо е важно да се говори за менопаузата?

Светла: Менопаузата е етап, през който ще преминат всички жени, и е нещо напълно естествено, неизменна част от женската биология. Много дами го приемат повече негативно, със страх, с разочарование, с тъга, което не трябва да е така, разбира се. Тази нагласа според мен произтича точно от липсата на достатъчно информация по темата. 

Напълно нормално е неизвестното да плаши, да не знаеш какво следва, какво да правиш, дали ще се справиш… И така се настройваш негативно, изпитвайки тревога и безнадеждност. Затова е важно да се говори, да има повече дискусии, събития, отворени разговори, за да се преодолее стигмата и негативната нагласа към менопаузата. 

Защо решихте да създадете femena.bg?

Светла: И двете сме в прехода към менопауза и темата ни интересува живо. Съответно не откривахме достатъчно информация, още по-малко събрана на едно място – някъде разписана тема, другаде малко разяснения, нещо споменато…

Искахме да има пространство, в което жените да намират отговори на въпросите, които ги притесняват относно менопаузата. Лекарите в платформата да информират достъпно по темата. Споделяме опита и начина, по който известни личности преминават през процеса, а в рубриката ни „Истински истории“ поместихме скоро първия разказ на наша читателка, споделяща своя опит с менопаузата и с терапията, която е избрала. 

Искаме да бъдем полезни и нещо много важно за нас и проекта – да бъдем позитивни!  

За менопаузата от първо лице 

Разкажете ни малко повече за вас и останалите хора зад този проект.

Светла и Елена: Двигателите сме ние – Елена и Светла. Две сестри в прехода към менопаузата. Зад нас са още 13 доктори и специалисти в различни направления, чиито мнения и съвети публикуваме регулярно на сайта. 

Елена Уитбърг (вляво) и Светла Тодорова (вдясно). Снимка: Личен архив

Елена: Аз се занимавам с дигитални медии от 2007 г. и имам зад гърба си едни от най-известните медии – Edna.bg, 9meseca.bg, Darik.bg и много други. С целия си опит и любов към женските дигитални проекти се впуснах вече и в свой собствен, който е и с кауза. Имам толкова много идеи за развитието на Femena, че не знам дали един живот ще ми стигне.

Светла: По образование съм филолог, писането ми е страст, някак си по-добре се изразявам писмено, отколкото говоримо. Елена като моя сестра и най-близък до мен човек го знае отлично и когато ми сподели идеята за Femena, бях на линия веднага. Близо 6–7 години се занимавам с копирайтинг, фотографията също ми е хоби и страст. Творческа личност съм.

С какво свързвате менопаузата? Какви промени настъпват – не само физически, но и ментално, поведенчески? 

Светла: Менопаузата е биологичен процес, неизменно свързан с физически и психични промени. Отделно, това според мен е и етап на трансформация и осъзнатост, нашето зряло Аз. 

Да, настъпват физически промени – хормонален дисбаланс, горещи вълни, промени в теглото и съня, в кожата и косата, но заедно с тях идва и нещо много ценно – свободата да бъдем себе си, да бъдем над нещата, да се обичаме и приемаме дори и с несъвършенствата. 

Е, при някои дами това е по-трудно, но съвременният свят предлага разнообразие от начини да изглеждаме както искаме и всеки е свободен да направи своя избор.

Мисля, че с менопаузата идва етап, в който ще сме по-съзнателни за това, което наистина има значение, и вместо да угаждаме на очакванията на другите, да поставяме себе си на първо място и да избираме това, което ни прави щастливи.

Вероятно получавате обратна връзка от читателки – по кои теми имат най-много притеснения? Как се опитвате да им отговорите?

Елена: Да, вече започнаха да ни изпращат въпроси. Питат ни за добавките – какво и как да пият, за изследванията, които да си направят... Изпращаме запитванията към нашите специалисти и съответно когато получим отговор, ги изпращаме лично по имейла. Рано е още да правим заключения относно най-големите им притеснения, но като за начало килограмите, безсънието, Хашимото и остеопорозата са сред най-четените теми.

Достъп до правилната информация

Кой е най-големият мит, който сте чували за менопаузата?

Светла: Скоро направихме тема за митовете около менопаузата и в материала сме описали 10 такива. Лично за мен най-големият е, че с менопаузата свършва хубавата част от живота и предстоят само трудности и болести. Всъщност това е времето, в което можем да обърнем повече внимание на себе си, тъй като децата са големи, на любими занимания и хобита, да пътуваме…

Това са години, в които жените са достатъчно зрели, с добър житейски опит зад гърба си, което ги прави по-уверени, знаят какво искат и как да го получат. 

Елена Уитбърг (вляво) и Светла Тодорова (вдясно). Снимка: Личен архив

Ето, ние стартирахме този проект в година, в която навършвам 50, Елена скоро ме настига и се чувстваме енергични и амбицирани да работим, да творим, да създаваме нещо ново. Мисля, че 50 години са ново начало за жените, по-свободно откъм семейни задължения и по-фокусирано върху тях самите и техните лични мечти и желания.    

Как избирате експертите, на които да се доверите в сайта и да дават отговори на ключови въпроси по темата?

Елена: Много е интересен процесът, но като цяло си е женска интуиция. Трябва да се „усетим“ с отсрещната страна. Когато разговаряме с определен специалист, се усеща веднага дали има отношение към темата менопауза, интересува ли се, знае ли, иска ли да допринесе към нашата кауза. Ние не изплащаме хонорари, тоест – всички лекари и специалисти, които виждате в платформата ни, абсолютно доброволно отделят част от времето си с една-единствена цел – жените да знаят, да са информирани и при нужда да потърсят консултация с всеки един от тях. 

Малко информация от кухнята. В момента сме в разговори с няколко лаборатории, защото темата за изследванията е голяма и много важна. Процесът и тук е такъв – трябва да има желание и доверие и в двете посоки. На първо място и за нас, и за избраната лаборатория трябва да е полезността, информативността и какви общи проекти можем да създадем в полза на жените – кампании за изследване на костна плътност, кампании за изследване на определен вид хормони, нива на витамини в организма и много други. 

Има лаборатории, които не ни обърнаха внимание, има и такива, които ни се обадиха буквално час, след като сме ги потърсили. Оттук нататък е ясно с кои избрахме да работим. 

Елена Уитбърг (долу) и Светла Тодорова (горе). Снимка: Личен архив

Какво бихте посъветвали жените, които са изплашени заради навлизане в менопаузата? Спира ли животът в този период, има ли нови възможности? Въобще, как може да НЕ Е толкова страшно? 

Елена: Тук ще цитираме една от нашите авторки – Илиана Смилянова:

„Една такава значима житейска граница за нас, жените, е свързана с менопаузата, с предизвикателството да приемем и да подпомогнем промяната отвътре и отвън, да се освободим от изчерпаното и ненужното, да се преобразим – така, както във всяка истинска приказка се преобразява героинята (героят) и с това променя и света, който обитава.“

Най-хубавата и осмислена част от живота ни тепърва предстои!

Предлагаме ви един много искрен текст, публикуван в Scary Mommy и написан от Алиса Кенеди Джоунс, която описва какво е да живееш с мъж в менопауза и изобщо какво е това нещо и има ли то почва у нас.


Гледах невярващо мъжа ми и го попитах: „Ти си в какво?!“

„В менопауза съм“, отвърна ми той жално.

„Не може да си в менопауза“, казах му подигравателно.

„Защо не?“ – усетих как започва да се дразни.

„Защото… това е нещо женско. И го живеех в последните 10 години. Най-сетне приключи.“

Замаях се от ужасната жестокост на биологията и вселената. Оказа се, че докторът му е препоръчал хормонална терапия.

Добре дошли в живота ми и в разговора, който проведох с мъжа ми преди няколко години.

Тъкмо се бяхме върнали от едно ужасно пътуване до Испания. Беше истинско изпитание за връзката ни.

Нека ви опиша картинката. Намирате се на най-романтичното пътешествие из Малага, чакали сте години за него, спестявали сте години наред, купили сте си специално бельо, стаята ви е с изглед към морето, а около вас няма деца, за които трябва да се грижите. И сте с мъжа си, който не иска да прави секс с вас. Той просто ви обръща гръб в леглото и започва да хърка на секундата.

Докато отсреща, на един сенчест балкон, има двойка с 10 години по-млада от вас, която страстно прави любов и не мисли за нищо друго. Самотата започва да ви задушава. Казвате си, че той е просто уморен от полета. Такова пътешествие би уморило всеки 60-годишен човек.

Знам, че случката е много лична, но я споделям, защото може да помогне на още някого.

Преди 2 години преминах през много трудна фаза във връзката си. Мъжът ми, който ме желаеше страстно от 25-годишен, изведнъж реши да спре да прави секс с мен. Започна преди онова пътуване в Испания, но Испания беше кулминацията. Не бяхме правили секс от 2 години. А това беше мъж със сериозен сексуален апетит. Представете си колко бях объркана.

Веднага реших, че трябва да оправя нещата и започнах да го разпитвам: „Какво става?“, „Какво усещаш?“, „Кажи ми какво има?“, „През какво преминаваш?“, „В мен ли е проблемът? Дебела ли съм? Стара ли съм? Не те ли привличам вече? Или си привлечен от някой друг?“.

Бях в огромна дупка. Вярвах, че това е краят.

Или ще си намеря нов партньор на 52, или ще приема, че това е новото нормално и вече сме двойка, която не прави секс. Всичко това беше непоносимо не само заради липсата на секс и интимност, но и поради факта, че най-сетне бях излязла от менопаузата и за първи път, откакто бях на 12, хормоните ми не бушуваха. Чувствах се страхотно и бях готова за подвизи!

И тогава реших, че единственото, което е под моя контрол в тази ситуация, съм самата аз. Престанах да търся външна валидация. Не питах мъжа си как изглеждам. Питах се сама себе си в огледалото и даже си отговарях: „Изглеждам страхотно!“.

И започнах да формулирам своята сексуалност като нещо, което идва отвътре. Нямах нужда да бъда валидирана от мъж, макар да сме програмирани да търсим одобрението на човека до нас. Мъжът ми отиде да си направи изследвания на тестостерона, а аз осъзнах, че вината изобщо не е в мен. А в хормоните му.

Оказва се, че производството на тестостерон при мъжете започва да нараства през пубертета и се покачва до 30-тата им година.

И след това започва да спада. Разбира се, мъжете не искат да говорят за това. Стигмата е огромна. Симптоми като намалено либидо, умора, промени в настроението, еректилна дисфункция и физически промени, често биват бъркани с някакво депресивно състояние, а това може да доведе до грешно лечение.

Още по-лошото е, че според проучване на New England Research Institutes едва 5% от мъжете с ниски нива на тестостерон получават лечение. Това е така, защото повечето мъже се съгласяват ужасно трудно да отидат на лекар дори веднъж годишно.

Оказва се, че има няколко опции за лечение и всяко си има предимства и недостатъци. Има терапия със заместител на тестостерон, гелове, инжекции, дори орални медикаменти. Мъжът ми не можеше да се подложи на терапията, защото е имал рак, така че избрахме плана с промяна на начина на живот: строг режим на спане, вегетарианска диета, повече ядки, семена, прием на полезни мазнини като авокадо, зехтин и соеви продукти, както и тренировки – за сила, издръжливост и плуване.

Резултатите не дойдоха веднага, но след сваляне на малко килограми, с подобрения сън, с осъзнаване на случващото се и с новопридобито самочувствие, нивата на тестостерона му се покачиха. Важно да се отбележи, че това може да не проработи за всеки или да е съвсем различно.

Но аз все още си спомням вечерта, в която настана промяната.

Беше ранна вечер, тъкмо бяхме вечеряли, бях облечена в домашните си дрехи. Но това, което се случи, беше наелектризиращо. И си мисля, че го почувствахме така, защото и двамата бяхме положили усилия, за да се върнем един към друг. Аз бях започнала да се харесвам и ценя, както се беше случило и със самия него. А това е страшно секси. Бях гледала и всички епизоди на „Бриджъртън“, което помогна да си представя мъжа ми в ролята на секси хергоц.

И заживяхме дълго и щастливо…

Според ново изследване, публикувано в Журнала на Американската медицинска асоциация, репродуктивните години на жените в САЩ са се увеличили от 35 на 37,1. Проучването разглежда 60-годишни тенденции по отношение на продължителността на репродуктивния живот, като основното откритие е, че средностатистически при повечето жени началото на менопаузата е малко отложено, а началото на менструалния цикъл е малко по-рано, съобщава ABC News.

Проучването не е концентрирано толкова в конкретна възраст, в която започва спад на репродуктивните способности, но хвърля малко светлина и върху значението на възрастта 35 години при жените и възможността им да забременеят и след нея. В повечето страни според гинекологичните стандарти бременни жени след тази възраст се смятат за по-високорискови. 

Данните от проучването показват, че средната възраст за начало на менопаузата се е вдигнала от 48,4 на 49,9 години. А за начало на менструалния цикъл вече се смята 12,7 години, като преди средната възраст в САЩ е била 13,5.

Според друго изследване от 2004 г., проведено сред 770 европейки, 78% от жените между 35 и 40 години, които правят секс поне два пъти седмично, ще заченат в рамките на година. При жените на възраст 20-34 с такава честота на сексуален живот процентът е 84. 

Новите данни ще са особено полезни за учените и лекарите, за да може да се предвидят и обслужат адекватно нуждите на жените във всеки един период от живота им. Но и за да се премахне фиксацията в конкретна възраст като начало или край на нещо.

Проучване върху 378 косатки показало, че тези с баби живеят по-дълго и че по-възрастните женски им помагат, когато храната е оскъдна, пише The Guardian. Съвсем като при хората, бабите влизат в играта много сериозно, когато по-младите китчета са заплашени от глад – с тази разлика, че при нас бабите винаги смятат, че малките ги грози гладна смърт.

Проучването е част от голямо изследване, опитващо се да хвърли светлина върху еволюционната роля на менопаузата. И се оказало, че женските китове убийци приключват с възможността да се възпроизвеждат около 30-40-годишна възраст, но може да продължат да живеят десетилетия след това – феномен, за който се знае, че съществува само при хората и при още четири други бозайници, всичките китове. Възрастните женски слонове също се грижат за малките, но при тях възможността за възпроизводство е до края на живота.

Учените предполагат, че това проявление съществува, за да може женските, които вече не са плодовити, да продължат живота си с цел да помагат. Това при хората е "ефектът на бабата".

В същото проучване установили, че китовете, чиито баби са загинали в последните две години, са с 4,5 пъти по-висока смъртност в сравнение с тези с живи баби. Ефектът бил още по-силен в години с по-малко риба. Изследователите проследили как бабите споделят храната директно с по-малките и подозират наличието и на същинска детегледаческа функция.

Не е ясно все още защо женските китове губят репродуктивните си способности в средата на живота си. Една от теориите и за хората, и за китовете е, за да се избегне междупоколенчески конфликт при майки и дъщери в съревнованието за мъжките.

cross