fbpx
В двойката

„Всеки прави повече секс от мен“ и други митове за развенчаване

30 януари 2024
секс

Когато обсъждаме благосъстоянието на хората, сексуалното здраве не е баш първото нещо, което ни хрумва (но би било забавно третият въпрос във всеки разговор да е „Кога прави секс за последен път“). Дори в най-отворените и сексуално позитивни общества продължават да съществуват много табута, свързани със секса.

„Сексуалността е много важна част от здравето, но е изцяло заобиколена от фалшиви вярвания, които затрудняват воденето на здравословен сексуален живот“, заявява клиничният психолог и сексолог Мирен Ларасабал. Проблемът, продължава тя, е, че голяма част от информацията, която се приема за даденост, няма научна обосновка и се предава от поколение на поколение под формата на „митове“, които в крайна сметка вредят на интимните отношения.

Усещането, че изоставаме от всички останали. Мисълта, че удоволствието и желанието трябва да дойдат едновременно или че сексът трябва да бъде спонтанен и не може да бъде програмиран. Това са някои от вярванията, които експертите смятат, че трябва да бъдат развенчани, за да се подобри сексуалното здраве на техните пациенти.

Другите хора не правят повече секс от вас

Един от най-често срещаните митове е схващането, че всички останали, особено когато сме в дълготрайна връзка, правят повече секс от нас. Ларасабал обяснява, че това е проблем, който обсъжда с много от своите пациенти. И то въпреки факта, че няма „норматив за сексуална честота“, която да е стандарт.

„Да се сравняваш с другите е голяма грешка. Първо, защото най-важното е да намерим подходящия за нас ритъм, който може да варира в зависимост от редица фактори. И второ, защото е невъзможно да знаем със сигурност какво се случва в личния живот на хората. Нито трябва да ни интересува.“

Няколко проучвания сочат, че средният брой сексуални отношения е намалял през последните години, особено сред хората на възраст от 18 до 24 години. „За съжаление живеем в контекст, който дава приоритет на количеството пред качеството. Чувстваме необходимостта да се насладим на възможностите си до краен предел и ако това не се случи, се разочароваме“, казва Естела Буендия, основател на Сексологичния център „Боробил“ в Билбао. Тя дава за пример по-млади двойки, защото те често подозират, че не правят достатъчно секс за възрастта си. „Това не е нещо, което може или трябва да бъде количествено определено. Подходящо е всичко, което кара всеки индивид да се чувства добре“, обяснява Буендия.

Сексът трябва да е спонтанен

Въпреки че точните причини, довели до намаляване на честотата на сексуалните контакти, не са известни, терапевтите са съгласни, че забързаният начин на живот може да бъде една от причините. По тази причина те отхвърлят мита, според който сексът винаги трябва да е спонтанен и не може да бъде програмиран. „Сексът никога не е спонтанен. Дори когато си мислим, че е така“, казва Буендия. „Просто не става, ако единият не подбуди другия, за да се случат нещата.“

След като митът за спонтанността е развенчан, терапевтите насърчават хората, които имат проблеми с намирането на време, да планират сексуални срещи. „Планираме всички важни неща в живота си. Определяме графици за ходене на фитнес. Планираме пътуване или излизане с приятели и реално нямаме проблем с това. Тогава защо сексът трябва да е различен?“, пита Силберио Саес. Той преподава на бъдещи магистри по сексология в университета „Камило Хосе Села“ в Мадрид.

Освобождаването на място за секс в графика е полезно за подобряване на качеството на срещите. Вместо да правим секс, когато сме много уморени или бързаме, определянето на специфично време позволява да се насладим максимално на изживяването. „Антиеротично е да имаме негативно отношение към планирането или към освобождаването от задължения“, настоява Ларасабал. Освен това фактът, че някой секс е планиран, не го прави задължителен. „Когато дойде моментът, трябва да се чувстваме свободни да кажем, че точно сега не сме в настроение“, добавя тя.

Секс = проникване

Сексуалните терапевти често установяват, че пациентите, които се оплакват от липса или рядкост на сексуални отношения, имат погрешна представа какво всъщност е сексът. „Сексуалните контакти далеч надхвърлят коитуса“, казва сексологът Соня Гарсия. „Много по-здравословно е да мислим за сексуалната активност като за меню, в което има много ястия, и проникването е едно от тях.“

Коитоцентризмът, обяснява експертът, е причината да има разлика между мъжете и жените, когато става дума за оргазми при хетеросексуални контакти. Ето защо сексолозите не са съгласни определението „любовна игра“ да се отнася до всички практики, свързани с фазата преди проникването. „Когато говорим за еротичната игра, която е сбор от ласки, докосване и стимулиране на гениталиите като за „предхождаща фаза“, омаловажаваме нейното значение. Сякаш целият този контакт е прелюдия към нещо. Но в действителност еротичната игра е чиста сексуалност, също като проникването“, казва Ларасабал.

Мъжете го искат повече

„Това е може би най-старият мит от всички, и е най-труден за изкореняване. Но не, мъжете не го искат повече от жените. Това, което те са имали в повече, е разрешение да изразяват своята сексуалност. А жените обикновено са имали по-потисната сексуалност“, обяснява Гарсия. Всъщност, въпреки че има данни, които показват, че мъжете мастурбират повече от жените, вариациите в желанието са много сходни между двете групи.

„Любопитно е как има жени, които са повярвали на тази история. И то въпреки че тя ясно се основава на историческия сексизъм, който позволява на мъжете да изразяват своята сексуалност, докато жените трябва да бъдат покорни“, обяснява Саес. Но той казва още, че тази динамика се отразява негативно и на мъжете. „Те изпитват натиск да започнат сексуалните контакти. И изпитват срам, когато нямат желание“, казва той.

Влажността означава вълнение

Често срещана грешка по време на сексуални контакти, която освен всичко друго кара жените да се чувстват неудобно, е да схващането, че липсата на достатъчно лубрикант означава, че не се забавляват. „Възбудата е само един от многото влияещи фактори. Дали вагината е влажна, или не зависи също от фазата на менструалния цикъл и от възрастта. Нормално е жените в менопауза да изпитват по-голяма вагинална сухота,“ казва Ларасабал.

Д-р Емили Нагоски обяснява в книгата си Come as You Are: The Surprising New Science that Will Transform Your Sex Life, че идеята, че физиологията може да докаже дали някой харесва нещо сексуално, е „древна заблуда“, чиито корени са в мита, че за една жена зачеването е приятната част от секса. 

Въпреки това най-вероятното обяснение за несъответствието между възбудата и недостатъчната навлажненост е така наречената „хипотеза за подготовката“. Тя е изказана преди повече от десетилетие от изследователи от университета в Летбридж, Канада. Теорията е потвърдена с проучване, публикувано през 2020 г. от същите изследователи.

Тази хипотеза предполага, че женските полови органи реагират повече или по-малко на всеки стимул, свързан със секса, за да се подготвят за сексуална активност и че навлажняването служи за предотвратяване на нараняване, без непременно да показва или насърчава сексуален интерес и мотивация. „Жената може да е много влажна във всеки един момент, но да не изпитва сексуална възбуда. И обратното, може да е много възбудена и да бъде суха“, заключава Ларасабал.


Автор: Клара Анджела Брашиа/ Източник: El Paìs.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross