Разнообразното хранене е ключът към здравословен живот. Съществува обаче състояние, при което децата отказват да пробват нови храни. Журналистката Кристина Делгадо от El País проучва т.нар. хранителна неофобия, която – изненада – не се превъзмогва с насилствено тикане на лъжица в устата.
Апетитът идва с яденето. Но ако отказва да яде?
Апетитът и хранителното поведение на децата са едни от най-обичайните причини за притеснение сред родителите. Всъщност те са сред най-честите поводи за консултация с педиатър, казва Росаура Леис, професор по педиатрия в Университета в Сантяго де Компостела и координатор на Комитета по хранене и кърмене към Испанската асоциация по педиатрия.
Все пак трябва да се има предвид, че както се посочва в статията „Липса на апетит“ от 2016 г. – последната, публикувана от Испанската педиатрична асоциация в първичната медицинска помощ – „доброто или лошото хранене е относително понятие, върху което влияят социалните норми, както и възприятията и разбиранията на различните членове на семейството (...) Затова в много случаи апетитът и хранителното поведение на децата са причина за притеснение на родителите“.
Когато детето отказва да се храни, може да има хранителна неофобия. „Някои деца, особено около втората година, когато вече се хранят на семейната маса, имат склонност да отхвърлят нови храни“, по думите на Леис.
Много деца са „трудни“ с храненето
Експертката посочва, че между 20 и 40% от родителите съобщават за затруднения, свързани с храненето на децата им: липса на интерес към храната, ленивост и избирателност към определени храни. Според диетоложката и нутриционистка Елена Толедано неофобията е обичайно явление, което обикновено представлява лек и преходен проблем и има много общо с picky eating – тоест капризни деца с нисък апетит и повече избирателност към храните, което често определяме като злоядство. Все пак неофобия и picky eating не са едно и също.
Въпреки че за хранителната неофобия няма конкретна причина, Толедано смята, че тя е част от нормален физиологичен етап, през който децата могат да преминат в даден момент след отбиването от кърмене. Този етао обикновено достига връх между втората и шестата година, а после постепенно намалява.
„Известно е, че съществува много ранна връзка между хранителната неофобия и кърменето“, продължава нутриционистката. „Тъй като кърменето е врата към ученето и усвояването на широка гама от вкусове, които майката е опитвала преди това. Това означава, че кърменето подпомага по-късното приемане на нови храни и предпочитанието към тези вкусове при захранването.“
Храните, които децата най-често отхвърлят в началните етапи, са плодове, зеленчуци и риба. Причината е, че детето е предразположено към сладкия вкус, докато другите вкусове – горчив или солен – трябва да бъдат усвоени постепенно. За да се научат, Леис препоръчва въвеждането на допълващи храни според съветите на педиатъра, с разнообразие от видове и текстури, съобразени с развитието на кърмачето.
Подход към детето с хранителна неофобия
Ако детето отхвърля храните, които му се предлагат, съветът на Леис е многократно поднасяне на същите тези храни, към които първоначално не проявява предпочитание. Даваме му възможност да ги пробва в малки количества и в спокойна, приятна обстановка, споделена със семейството:
„Има вкусове, които трябва да бъдат опитани до 9 или 10 пъти, за да започнат да им харесват. Не става дума за насилване в храненето, а за това храната да присъства на семейната маса и да се опитва многократно.“
Толедано предлага също децата да се оставят да изживеят собствените си усещания за апетит и ситост и когато е възможно, да им се позволи да се хранят сами: „Това им помага да имат усещане за избор. Насилването да ядат храни, които отхвърлят, както и забраната на тези, които смятаме за неподходящи, не е решение, тъй като борбата за власт на масата тревожи детето, което е по-претенциозно при хранене.“
„Повечето деца обожават храни, богати на въглехидрати, като ориз, паста, картофи... Не е лошо, че им харесват тези храни. Проблемът идва, когато те започнат да изместват другите“, продължава Толедано. Затова диетоложката препоръчва да се комбинират двете групи храни: „Тоест да се сервират зеленчуците заедно с по-енергийни и протеинови храни като зърнени, бобови, месо, риба и яйца.“
Още не сме свършили, скрол надолу
Всички тези идеи и препоръки са с цел храненето да не се съсредоточава само върху самото приемане на храна. „То трябва да бъде удоволствие и социална връзка, а детето трябва да бъде въведено в това, следвайки гастрономическите и кулинарни традиции на своя регион“, обяснява Леис. „Семейството и родителите, както и училището заедно с педиатъра, ще играят – и трябва да играят – изключително важна роля в изграждането на здравословен начин на живот, в който храненето е основополагащо“, добавя тя.
Когато се превърне в хранително разстройство
Въпреки че обикновено хранителната неофобия е преходна, понякога може да се развие в сериозен проблем на психичното здраве. Леис цитира доклада, публикуван през 2020 г. в списание Pediatría Integral, според който 3% от децата продължават да имат постоянни хранителни проблеми след навършване на 6 години.
„Това води до функционално, социално и/или хранително въздействие. В тези случаи се счита, че детето има хранително разстройство на поведението (ARFID според английската абревиатура: разстройство на избягването и/или на ограничения прием на храна – Avoidant or Restrictive Food Intake Disorder, което е част от диагностичната група на хранителните разстройства)“, посочва професорката по педиатрия.
Това състояние крие риск от недостиг на хранителни вещества и/или ниско телесно тегло, както и от проблеми, свързани с психосоциалното здраве. Леис уточнява:
„За да се постави тази диагноза, детето трябва да не успява да покрие нуждите си от хранителни вещества и/или енергия, което се вижда чрез значителна загуба на тегло. Също така може да има липса на някои важни хранителни вещества, нужда от хранителни добавки или специална диета, и/или затруднения в социалната адаптация.“
Източник: El País
