Кампанията „Красив ум в красиво тяло“ е посветена на хората, които имат нужда от подкрепа, за да минат през предизвикателствата на изолацията по време на пандемията. Инициативата е подета от верига фитнеси Next Level, а в нея освен движение, има възможност и за консултация с психолог – групови и индивидуални онлайн сеанси със специалист от екипа на Ани Владимирова за допълнителна подкрепа и персонални насоки. Създадена е и специална платформа, в която всеки може да провери кой спорт е подходящ за него.
Аз: Ще свърша първо с този разговор. Къде са ми записките? Ще се обадя, че текстът е готов и ще направя следващия. Какво да сготвя за обяд? “Мамоооо, дай ми чая!” Няма чай. Трябва да направя чай. Има починало от Covid бебе. Колко са починалите днес? За вечеря може риба, отдавна не сме яли. Дали ще ни затворят пак? Къде да изчистят DPF-а на колата, че е в авариен режим? Да взема да преведа таксата за детската градина, че май пак сме закъснели.
Мозъкът ми: Ааа, не, не мога повече. (става и излиза)
Ако горното ви е прекалено битово и твърде нереалистично, или сте много щастлив и спокоен човек, или просто вашият стрес се обостря от други дразнители и се изразява по друг начин. Резултатът на финала обаче е един и същ – стрес и тревожност до дупка.
Докато се борим всеки със своите малки или по-големи проблеми и кризи, неизбежно преминаваме от шок към отричане, гняв, страх и стигаме до пазарене, примирение и приемане. В условията на пандемичната криза обаче, стоим постоянно в стръмнината на страха, гнева и отричането, както отбелязва психологът Ани Владимирова.
А тази твърде неприятна троица носи тъга, тревога и загуба на смисъл, от които въобще нямаме нужда, но за сметка на това пък доста трудно можем да се отървем от тях, веднъж влезли в стресовия цикъл.
Съвсем наскоро излезе детайлно Европейско здравно проучване (EHIS), свързано с Covid кризата, което показва, че 44,9% от изследваните хора на възраст над 15 години се чувстват напрегнати и изпитват стрес, 35% имат проблеми със съня, 33,5% се чувстват нещастни, а 60% имат сериозна зависимост от екрани и дигитални устройства. Вдигнете ръка вие в коя група попадате, защото сме почти сигурни, че всички се засичаме поне по един параграф.
Появява се и тревожната информация, че всички зависимости, алкохол, тютюнопушене, хранителни разстройства, употреба на наркотици са нараснали многократно. Увеличило се е и използването на антидепресанти. И това може да ни говори само едно – не е ни е добре.
А за да ни стане по-добре, няма да е лошо да си дадем сметка какво е стресът, какво е и неговото негативно проявление - дистресът, какво го отключва в нас, какво ни кара да се чувстваме тревожни, тъжни и неудовлетворени и как да се справим с всичко това. Ясно е, че психиката на всеки човек се повлиява от различни фактори и в положителна, и в отрицателна посока. Но има един отговор, който важи за всички, и той е много прост – спорт и движение. И си има обяснение защо е така – и физиологично, и психологично.
Какво всъщност е стресът и как да го борим със спорт, доставящ ни удоволствие, разказва психологът Ани Владимирова. А преди да прочетете само ви припомняме чудесната възможност да изберете спорта, който най ви пасва, в специалната платформа на фитнеси Next Level и да се запишете, за да опитате.
Кои са източниците на тревожност и дистрес около нас?
На първо място огромният поток от информация. Медиите и интернет заляха всички ни с лавина от всякаква информация. Това доведе до обществена атмосфера на тревожност и объркване.
От друга страна повсеместното усещане, че не може да се разчита на институции, на работодател, на познати създаде тежко усещане за безпомощност и обреченост. Личната борба с кризата, със загубата, с предотвратяването на щетите породиха много постравматични стресови разстройства.
Защо ни е толкова трудно да се справим със стреса, с тревогата, с дистреса?
Най-вече заради промените в биохимията, които всички ние много дълго търпим. Заради постоянното напрежение в оста на стреса в нашите тела лимбичната ни система, и по-специално амигдалата, постоянно подава сигнали до тялото, граничещи със заплаха за живота.
Всичко това води до дистрес и последвалите панически състояния, зависимостите от алкохол, наркотици, хранителни разстройства, автоагресията. Все непродуктивни механизми за справяне с дистреса и тревожността.
Какво да направим, когато усещаме тревожност?
Най-важно е да свържем съзнанието си с друга положителна реалност чрез физическа активност. Не са нужни дълги и сложни тренировки. Важно е да са редовни и енергични. Тези с кардио елемент работят за по-бързото метаболизиране на адреналина и излишния тироксин в кръвообращението.
Умереното бягане, скачане на въже, използването на степери, практикуването на напади, „джъмпимг джак”, „бърпи” и така добре структурираните групови занимания премахват усещанията за скованост и напрежение във всяка част на тялото.
Когато знаем часовете и дните, в които ще практикуваме аеробните занимания, тялото след около месец започва да “очаква” ендорфините - вещества, подобни на морфина, създаващи усещане за благополучие.
Как да се справяме с паническите състояния като продукт на дистреса и посттравматичното стресово разстройство (ПТСР)?
Сърцебиенето, потенето, „омекването” на краката и ръцете, позивите да изтичаш до тоалетната, замайването, дереализацията и страха от полудяване или смърт са безпардонно смазващи. Но:
- Когато тичаме умерено на пътеката, активираме сърдечно-съдовата система и здравословното сърцебиене, което можем да контролираме. То ни десенсибилизира към страха за сърцето ни, намалява киселинността на кръвта и се чувстваме по-леки и свежи.
- Когато правим балансирани и планирани от инструктор силови упражнения, тренираме не просто мускулите, а засилваме циркулацията на кръвта и виждаме, че “омекналите” крайници могат повече. Десенсибилизираме към страха от разпад на тялото и укрепваме периферната нервна система.
- Когато започнем да се потим от физическата тренировка, помагаме да се освободи напрежението от тялото, но това не е онази студена пот, а такава, която контролирано създаваме.
- Когато тренираме коремната мускулатура, балансираме храносмилането и субективното усещане за тежест, идващо от факта, че тревогата и паническото състояние бързо „удря” богатата инервация на стомашно-чревния тракт. Неслучайно изразът „Свива ми се коремът” е емблематичен при всяка тревога и паника.
Какво да направим, когато сме потиснати?
Всичко, което е свързано с тренировки, основаващи се на танци и боен спорт дава на съзнанието ясна посока и го структурира. Това е най-добрата реакция срещу общия негативен емоционален фон. Усещането, че сме с други хора, ни дава принадлежност и сигурност. Музиката в залата може да балансира мозъчните хемисфери, което е от изключително значение, когато сме в плен на тежките емоции. Това е спечелена битка и с тревожността, и с дистреса, и с паниката.
За всички изброени състояния е от изключително значение възможността да се отпускаме. Най-важен инструмент за това е правилното дишане, което усвояваме именно чрез кардио упражненията, разтягането и всеки двигателен комплекс, който ни показват инструкторите.
Така се получава „с един куршум два заека” – доброто дишане е равно на по-добра концентрация и по-спокоен ритъм на тялото. Не се притеснявайте да използвате и сауна или парна баня. Те са безценни детоксикиращи инструменти за стресовата биохимия и покачват допамина, който е отговорен за усещането ни за справяне и лекота.
Кое изтрива усещането, че няма никакъв смисъл?
Тук има два важни момента: да поддържаме регулярност на престоя в залата, та дори и да не виждаме смисъл в началото, а впоследствие да забелязваме малките промени и да ги отчитаме, за да започнем да усещаме справяне.
Независимо кой вид тренировка предпочитате, самите действия и контактът с хората са доказателства, че има смисъл. Усещането във всеки мускул има смисъл. Повтарянето и научаването на всяко упражнение има смисъл.
Това е зареждането на батерията, което ще ви се отплати. Така ще започнете да виждате приоритетите в живота по различен начин. Един ден просто ще ви се стори много вълнуващо да вземете сака, да видите познати лица, да усетите мускулите си, да постигнете свое постижение, да видите усмивки и обща цел. А след това да осъзнаете, че четирите стени, тревожните новини и уплашените лица не са единствената реалност.
