Родителството, за съжаление, не идва с ръководство с инструкции или брошура с често задавани въпроси и отговорите им (а би било наистина много полезно, особено когато си нов в „играта“). Имате милион и един въпроси, вариращи от „Правя ли това правилно?“ до „Бебето ми добре ли е?“ или „Това нормално ли е?“ . А педиатърът не вдига телефона. Кого да питаме? Майките във форума, във Facebook или в търсачките?
От Google разкриват пред The Everymom кои са най-често задаваните въпроси в търсачката през 2024 г., отправени от нови родители. А двама педиатри – д-р Крупа Плейфорт и д-р Мона Амин, отговорят на тях. Все пак не забравяйте – винаги искайте съвет от вашия лекар за всякакви въпроси, свързани със здравето на детето ви. Никога не пренебрегвайте професионална медицинска препоръка и не забавяйте търсенето му заради нещо, което сте прочели в интернет.
„Изпотяването е начин тялото да регулира телесната температура и отнема време на бебетата да се научат как да го правят. Може да забележите повече изпотяване по главата, когато спят, защото имат повече потни жлези, концентрирани там“, обяснява д-р Мона Амин. Когато бебетата спят, телесната им температура естествено се повишава. Затова тя съветва: „Леките, дишащи материи и поддържането на комфортна температура в стаята може да предотвратят това изпотяване“. Експертите препоръчват и да поддържате температура между 20 и 22 градуса, за да избегнете прекомерното затопляне. Можете също така да проверите шията на бебето, докато спи, за да видите дали му е горещо. Но дори при идеални условия в стаята бебето ви все още може да се поти много по главата, докато спи.
Хълцането е изключително често срещано при бебета. Това обяснява защо се е появило не в едно, а в две от най-честите търсения в Google през миналата година. Обикновено можете да обвините за хълцането недоразвитата диафрагма, казва д-р Амин. Тя е мускул, който помага при дишането и хълцането се случва, когато се свие неволно. „Хълцането след хранене е често срещано, защото бебетата често поглъщат въздух, докато се хранят“, допълва тя. „То обикновено се причинява от допълнителния въздух в стомаха, който може да раздразни диафрагмата.“ Д-р Амин отбелязва, че хълцането е също толкова често срещано при кърмените бебета, колкото и при хранене с шише. За да се преборите с него, тя съветва да правите повече почивки за оригване по време на хранене или да опитате да храните детето в по-изправено положение.
Бебето може да скубе косата си от раздразнение, но може да го прави и за успокоение. „Точно както някои бебета смучат палците си или придърпват любимото си одеяло, скубането на косата може да осигури усещане за комфорт, особено преди лягане“, обяснява д-р Амин. Повечето бебета ще го надраснат, докато намерят други начини за самоуспокояване.
Храносмилателната система на бебето все още се развива през първите няколко месеца, което може да доведе до често връщане на храна. „Мускулът в горната част на стомаха, наречен долен езофагеален сфинктер, все още не е напълно зрял при бебета“, обяснява д-р Амин, „което прави по-лесно връщането на млякото обратно нагоре.“ Докато връщането на храна е често срещано явление, д-р Амин подчертава, че ако бебето ви не наддава на тегло, повръща силно след хранене или изглежда, че му е дискомфортно след ядене, трябва да говорите с вашия педиатър, тъй като това може да е признак за рефлукс. За да се опитате да намалите количеството на връщане на храна, уверете се, че бебето ви не поглъща много въздух по време на хранене. Храненето в изправено положение и честото оригване също могат да помогнат (точно както и при хълцане).
Може да има много причини вашето бебе да се събужда с писъци. Не забравяйте, че плачът е техният единствен начин да общуват с нас. Детето може да е гладно. Възможно е да страда от газове. Или пък му расте зъбче. Ако бебето ви показва признаци, че може да му никне ново зъбче, (охладена) силиконова играчка за дъвчене може да помогне за облекчаване на болката. Бебетата също могат да се събудят с писъци, ако са с мръсен памперс или се почувстват зле. За съжаление, няма еднозначен отговор защо това се случва.
Бебето ви иска да си пъха пръста в устата ви или да търка ръцете си по лицето ви? Това е нормално и д-р Плейфорт казва, че има причина бебето ви да изглежда обсебено щастливо от докосването на лицето ви. Досегът и социалната връзка са голяма част от това как хората взаимодействат помежду си, така че е естествено и за бебето.
Сънят, включително този на бебетата, има NON-REM фаза (Non-Rapid Eye Movement Sleep) и REM Сън (Rapid Eye Movement Sleep). Именно в REM фазата има много движение. Но защо конкретно бебетата се въртят много, когато спят? Д-р Плейфорт обяснява, че те прекарват около половината от времето си в REM сън през първите си 3 до 4 месеца, което е много повече от времето, което възрастните прекарват във фаза на REM сън. Освен това „бебетата все още имат незрели рефлекси като Моро рефлекс, неволен рефлекс на цялото тяло, който може да бъде задействан от внезапни звуци или движения“, обяснява тя. Тези рефлекси причиняват именно резки движения, които дори могат да събудят бебето ви. С напредването на възрастта децата естествено започват да развиват тези рефлекси, така че с течение на времето ще забележите по-малко движение по време на сън.
Когато сте разстроени или имате нужда от нещо, можете да говорите и да се изразите, но бебетата не могат да направят това. „Плачът е единственият начин, по който бебетата могат да изразят нуждите си“, посочва д-р Плейфорт. Но, за съжаление, има моменти, когато вашето бебе може да плаче без причина. Ако бебето ви плаче без ясна причина поне три часа на ден, три или повече дни в седмицата в продължение на поне три седмици, тогава най-вероятно имате бебе с колики, допълва педиатърът. „Може да бъде изключително разочароващо като родител да се сблъскате с това, но добрата новина е, че нещата се подобряват след около третия месец.“ Ако имате бебе, което плаче без ясна причина, д-р Плейфорт предлага безплатно ръководство за придирчиви бебета, в което дава полезни насоки относно стратегии, които да опитате.
Още не сме свършили, скрол надолу
Случвало ли ви си е бебето ви да се задъхва? Някои бебета го правят, когато поемат дълбоко въздух, което може да се случи при периодично дишане. Феномен, който се случва, когато бебето има пауза в дишането си за до 10 секунди. Когато възобновят дишането, то често е с кратки, плитки вдишвания, които може да звучат като задъхване. Повечето бебета ще надраснат това, уверява педиатърът. Вашето бебе може също да се задъхва по време на хранене, което също трябва да ви накара да се обадите на педиатъра. Понякога това може да се дължи на ларингомалация – ларинксът попада в дихателните пътища, когато детето диша. Това може да причини силно, шумно дишане, наричано още стридор, и е една от причините за задавяне или задъхване по време на хранене. Повечето бебета ще надраснат това, но е добре лекар да направи преглед, тъй като някои деца може да се нуждаят от лечение, особено ако имат рефлукс. Това също може да затрудни дишането по време на хранене. Винаги се обаждайте на вашия лекар, ако забележите някакви аномалии в дишането.
Знаете ли, че смученето на палеца може да започне още в утробата? Извън нея е естествен начин за самоуспокояване на бебетата и децата. „Това осигурява комфорт, особено когато децата се чувстват уморени“, казва д-р Амин. И обяснява, че може да се развие като навик, на който те разчитат, за да се справят с емоциите си. Повечето деца естествено спират да смучат палеца си на около 4-годишна възраст. Това не е проблем за захапката, докато не поникнат постоянни зъби. Но винаги можете да опитате времеви ограничения или удобен артикул като одеяло, за да се опитате да ограничите навика.
„При повечето деца ходенето на пръсти се случва при прохождането“, казва д-р Амин. И обяснява, че когато децата задобряват и имат по-добра координация и сила, повечето ще спрат да го правят. Ако това не спре до втората годишнина на детето, трябва да посетите педиатър. Ходенето на пръсти може да възникне, ако детето ви има аутизъм, церебрална парализа или други неврологични заболявания, обяснява педиатърката. За да се опитате да предотвратите ходенето на пръсти, експертите препоръчват да ограничите времето, в което бебето ви прекарва с проходилка или играчка за бутане. Както и да го оставите да ходи босо.
Предполагаме, че родителите не питат дали децата им трябва да носят каски, докато карат своите скутери или велосипеди (отговорът винаги е твърдо „да“), а вероятно имат предвид защо някои бебета носят каски. Например при заболявания като плагиоцефалия, известна още като „синдром на плоската глава“. „Тъй като малките бебета имат подвижни черепни пластини, използването на шлем може да помогне за оформянето на черепа в по-заоблена форма“, обяснява д-р Плейфорт. Синдромът на плоската глава може да бъде причинен от това колко време бебетата прекарват по гръб или когато бебето има тортиколис. Това е състояние, което се причинява от стегнат врат или мускули, каращи главата да почива в необичайно положение. Ако в крайна сметка бебето ви носи каска, ще трябва да я носи 23 часа на ден. Колко дълго ще носят шлема? Обикновено периодът е около три месеца, но може да варира от състоянието.
„Има много причини за това поведение, но това не означава, че вашето дете непременно е лошо“, подчертава д-р Плейфорт. Обичайно в развитието е децата да хапят, особено на възраст между 1-3 години, когато се учат да изразяват себе си. Чувството на разочарование или невъзможността за ефективно предаване на емоции може да доведе до ухапване, казва д-р Плейфорт. Като отбелязва, че когато децата са свръхстимулирани или превъзбудени, това може да доведе до ухапване. Но ухапването може да бъде и начин да получите облекчение от прорязването на нови зъби и може да се случи, когато бебетата започнат да слагат повече неща в устата си.
Източник: The Everymom
„Как се правят бебетата?“ е един от въпросите, които често заварват родителите неподготвени. Не е нужно да изпадате в паника. Тук има някои съвети как да обясните бременността и раждането по подходящ за възрастта начин.
Въпросът „Как се раждат бебетата?“ може да е провокиран от факта, че очаквате дете, или че ваши близки съвсем скоро са обявили, че ще стават родители или че вече имат бебе. Естествено е детето да е любопитно. Ако сте били изненадани от въпроса му за бебетата, отделете няколко минути, за да се успокоите, преди да отговорите. Окуражителното „Това е чудесен въпрос!“ може да ви спечели малко време.
Когато сте готови, направете всичко възможно, за да отговорите на въпроса на детето, без да го превръщате в нещо специално. Обяснете му за бременността и раждането по подходящ за възрастта му начин.
Започнете разговора, като установите какво детето ви вече знае (или си мисли, че знае) за това откъде идват бебетата. Задайте му и вие няколко въпроса, за да усетите нивото на неговото разбиране и какво според него представлява бременността.
Непринуденият разговор ще ви помогне да си създадете концепция кои думи да използвате, които да съответстват на възрастта на детето. Например с дете в предучилищна възраст можете да започнете разговора, като го попитате дали знае как бебето се озова в корема на майката. След като чуете отговора му, дайте и вие вашия.
Децата възприемат пола и частите на човешкото тяло по различен начин от възрастните. Те не изпитват срам или неудобство, освен ако този срам или неудобство не са им пряко или косвено предадени. Така че направете всичко възможно да останете неутрални и безпристрастни.
Можете да обясните, че бебето расте от сперматозоид и яйцеклетка, както плодът расте от семе. На тази възраст може да бъде полезно и забавно да обясните как бебето в корема ви прави всички неща, които бебетата правят, след като се родят – ядат, спят и си смучат пръстчетата. Някои по-малки деца може би ще поискат да ги уверите, че бебето е в безопасност и се чувства удобно в матката.
При децата в училищна възраст може да подходите по същия начин. Попитайте какво вече знаят и след това се напасвайте покрай въпросите им. Училищната възраст е подходяща за въвеждане на точен анатомичен език, като например може да употребите думата „матка“ вместо „корем“.
Ключът към отговора на всеки подобен въпрос е да слушате внимателно и да определите какво точно пита детето. Често се случва да избързате и да се втурнете в грешна посока. Когато става въпрос как да обясните бременността и раждането, придържайте се към темата и излагайте фактите по ясен и кратък начин.
По-малките деца вероятно ще се интересуват само от фактите, докато тийнейджърите и подрастващите може да имат по-сложни въпроси за секса, взаимоотношенията, бременността и раждането.
Когато децата пораснат, можете да добавите повече подробности, за да подпомогнете по-задълбоченото разбиране на тези теми.
Въпреки че сексът, бременността и раждането не са нещо, от което да се срамувате, напомнете на детето си да не обсъжда тези теми с други деца. Никога не се знае на какъв етап в обясненията по темата са те и семейства им.
Когато говорите, винаги използвайте лексика, която е свързана с думи и понятия, които детето ви вече използва и разбира.
Въпреки че 3-годишно и 6-годишно дете могат да зададат един и същ въпрос, е възможно контекстът да е различен. Тригодишното може би просто да иска да знае как бебето е излязло от корема ви, докато шестгодишното всъщност пита как се прави бебе.
Винаги имайте предвид възрастта и степента на зрялост на детето си, когато му предавате информация по въпроса откъде идват бебетата. Използването на неподходящи думи или фрази понякога може да изплаши децата. Ако например ви попитат как е излязло бебето и обясните за цезаровото си сечение с думи като „разрязване“ или „операция“, е възможно детето да се разтревожи.
Същото важи и за решението дали да използвате специфични термини, или по-общи. Например описването на матката позволява на детето да разбере, че тя е отделна от стомаха и корема.
Ако имате нужда от допълнителна подкрепа, намерете книга за сексуално образование, която описва бременността и раждането по подходящ за възрастта начин. Споделянето на истории може да помогне на детето ви да разбере. Книгите отварят вратата за конструктивен разговор, като в същото време отговарят ефективно и точно на въпросите на детето ви.
Още не сме свършили, скрол надолу
Децата са любопитни и често имат много въпроси. Колкото по-сложен е въпросът, толкова повече ще ви се наложи да помислите върху него, преди да отговорите. Не се притеснявайте да кажете на детето, че се нуждаете от още малко време, за да намерите подходящ отговор, но не забравяйте да го дадете. Важно е да не пренебрегвате въпросите им.
Честността е най-добрата политика. Естествено е разговорите за птичките и пчеличките да ви се струват неловки или неудобни, но това не е причина да ги избягвате напълно.
Децата, които не получат отговор и чиито въпроси са отхвърлени, може да изпитат срам или притеснение или да започнат да мислят, че въпросите им са неподходящи или лоши. Ако не могат да получат честни отговори от вас, напълно възможно е сами да потърсят (и да намерят) грешна информация от други деца, от възрастни или от интернет.
Вие най-добре познавате детето си и инстинктивно усещате с какво може да се справи. Като останете честни и не се впускате в приказки за щъркели, които носят бебета, можете да му помогнете да развие здравословно отношение към човешкото тяло, бременността и секса. А това ще му е само от полза за бъдещите му взаимоотношения с другите хора.
Източник: Parents.com
Понякога героите не носят трико, не летят по-високо от самолет и не са по-силни от локомотив. Понякога героите просто… даряват кръв. Австралиецът Джеймс Харисън може да се похвали със своята суперсила – спасяването на над 2,4 милиона бебета чрез даряване на собствената си кръв.
CNN разказва невероятната история на мъжа, който е дарявал кръв всяка седмица в продължение на 60 години и се е „пенсионирал“ от кръводаряването чак на 81-годишна възраст. Наричат го „мъжа със златната ръка“ заради благородния жест, който не е преставал да прави през целия си живот.
По този начин Харисън е успял да спаси много животи, защото кръвта му се оказва доста специална. В нея има редки антитела, които са използвани за създаването на препарат, наречен Анти-Д имуноглобулин, помагащ в борбата с т.нар. резус болест.
При това заболяване антителата в кръвта на бременната жена започват да разрушават кръвните клетки на бебето в утробата. В най-тежките случаи това може да доведе до увреждане на мозъка или смърт на бебетата. Състоянието се развива, когато бременната жена е с отрицателен резус фактор (RhD отрицателна), а бебето в утробата ѝ – с положителен (RhD положителна), наследен от бащата.
Ако майката е била изложена на кръв с положителен резус фактор, обикновено по време на предишна бременност с бебе с такъв фактор, тя може да произведе антитела, които да унищожат „чуждите“ кръвни клетки на бебето.
За 60 години Харисън е направил 1173 кръводарявания, пише The Sydney Morning Herald. Антителата му, използвани за създаването на препарата, се извличат от кръвната му плазма. Оказва се, че той притежава рядката комбинация от кръв с отрицателен резус фактор и Rh позитивни антитела, което го прави идеалния донор.
Забележителната „кариера“ на Харисън започва след тежка операция на гръдния кош, когато е едва на 14 години, съобщават от Австралийската кръвна служба на Червения кръст. Тогава Харисън се нуждае от общо 13 литра кръв, за да може да се стабилизира. Кръводаряването спасява живота му, затова той обещава да стане кръводарител.
Лекарите не са сигурни точно защо Харисън има тази рядка кръвна група, но смятат, че това може да е от кръвопреливанията, които е получил на 14. Той е един от не повече от 50-те души в Австралия, за които се знае, че имат такива антитела, казват от кръвната служба.
„Всяка дарена кръв е ценна, но кръвта на Джеймс е необикновена. Неговата кръв всъщност се използва за производството на животоспасяващо лекарство, което се дава на майки, чиято кръв има риск да атакува бебетата им. Всяка партида Анти-Д, която някога е била произведена в Австралия, идва от кръвта на Джеймс“, казва през 2015 г. пред CNN Джема Фалкенмайър от Кръвната служба на Австралийския червен кръст. „А повече от 17% от жените в Австралия са изложени на подобен риск, така че Джеймс е помогнал за спасяването на много животи.“
От 1967 г. насам на австралийски майки с отрицателни кръвни групи са издадени повече от три милиона дози Анти-Д. Поставен е даже и на собствената дъщеря на Харисън.
Още не сме свършили, скрол надолу
„В Австралия до около 1967 г. буквално хиляди бебета умираха всяка година, лекарите не знаеха защо и това беше ужасно. Жените са имали многобройни спонтанни аборти, а бебетата са се раждали с мозъчни увреждания“, казва Джема Фалкенмайър. „Австралия беше една от първите страни, открили кръводарител с такива антитела и по онова време си беше революционно.“
По данни на кръвната служба става дума за повече от два милиона живота, за което Харисън е смятан за национален герой в Австралия. Той е носител на множество награди за своята щедрост, включително на Ордена на Австралия – едно от най-престижните отличия в страната.
„Това е, което мога да направя. Mоже би единственият ми талант e, че мога да бъда кръводарител“, споделя самият Харисън.
Сега, когато Харисън е направил последното си кръводаряване (в Австралия не може да се дарява кръв след 81-годишна възраст), австралийските здравни власти се надяват, че хората с подобни антитела в кръвта си ще се включат и ще дарят.
„Надяваме се, че ще има достатъчно щедри хора, които да го направят. И то безкористно, по начина, по който го е правил Харисън толкова много години.“
Раждането като съвсем естествен процес, който може да е споделен и от най-близките, все още е тема табу в голяма част от държавните болници в страната. Съвсем различен обаче е подходът на aкушерски практика „Зебра“, където вече 10 години жените са добре дошли да посрещнат бебетата си в компанията на своите партньори и/или дули.
Всяка жена получава индивидуална грижа в зависимост от нуждите си. Говорим с акушерки Йоана Станчева и Илона Нешкова как се развива акушерската практика през годините и как да бъдат по-добре подкрепени жените и техните бебета. А междувременно става дума и за събитието за родители и акушерки, което организират „зебрите“ на 21 март.
Разкажете за началото на „Зебра“ и как се разви практиката от 2015 г. досега?
Йоана: Започнахме без очаквания, тъй като знаехме, че тепърва имаме да градим образа на акушерската практика за семействата у нас. Можехме и да не успеем да накараме българските родители да повярват в ползите на този модел на грижи.
Постепенно стана ясно, че не само семействата, но и лекарите оценяват високо безопасността и удовлетворението, което носят акушерските грижи. Успяхме да намерим болница и лекари от всички необходими за едно раждане специалности, които да ни се доверят да бъдем това, което са акушерките по цял свят – основни обгрижващи лица на здравите жени с нискорискова бременност, които очакват здраво бебе.
Илона: Започнахме като две акушерки без големи очаквания. Сега сме три пъти повече и очакванията ни растат. За тези почти 10 години „Зебра“ беше един от стимулите на промяна в страната изобщо – повишаването на процента на нормални раждания, водното раждане като норма, а не екзотика, нормалното раждане след предишно цезарово сечение, външното верзио – все неща, които добиваха популярност и биваха нормализирани покрай нашата работа.
Наша беше и инициативата за две изключително важни и полезни обучения за акушерки – „Преглед на новороденото“ и „Реанимация на новородено“. Нямаме намерение да спираме да се развиваме и да развиваме модела за акушерска практика в България.
При вас родилките получават индивидуална грижа. Раждането обикновено се случва във вана. Разкажете повече за водното раждане и защо сте избрали именно този подход?
Йоана: Предлагаме ваната за раждане на всички, които имат интерес към нея, защото облекчава неприятните усещания към финала на раждането. Потапянето във вода обаче съвсем не е задължително – използваме и много други приспособления за разчупване на стандарта да се ражда на родилно легло и имаме раждания във всякакви позиции.
Но жените избират водата наистина често. Подозираме, че това е така, защото искрено им харесва! Екипът ни е обучен да асистира на водни раждания, съблюдавайки пълната безопасност на майката и бебето в сюблимен момент. В нашата практика около 90% от всички жени ползват ваната за обезболяване, а 50% и раждат бебето си във водата.
В държавните болници другият родител и/или дулата са нежелани от медицинския екип, но при вас са добре дошли. Защо е важно присъствието им по време на раждането?
Илона: Това е семейството/отборът на жената и ние нямаме нито желание, нито полза да ги разделяме. Придружителите не ни пречат, напротив – помагат ни и създават уют за раждащата жена. В допълнение има и отдавна научно доказани ползи от този тип подкрепа. Как бихме могли да сме против хора, които помагат и са желани от майката! Просто следваме това, което семейството иска.
В акушерска практика „Зебра“ съдействате не само за раждането, но и за грижите преди и след него. Какви са тези грижи и по кои теми жените усещат най-силна нужда от съдействие в тези моменти?
Йоана: При нас се проследяват нискорискови бременности – женската ни консултация е много цялостна и структурирана услуга. Извън медицинската част най-често работим със семействата да изградят реалистични очаквания за раждането и кърменето.
Още не сме свършили, скрол надолу
Това ни помага много, когато работим с тези хора с тяхното вече родено бебе, за да запазим посоката на родителството, която са определили като важна за тях. Всички тези неща се говорят многократно и предварително по време на женската ни консултация.
Какво липсва в българското здравеопазване, което да е в подкрепа на жените и бебетата? Кои са най-фрапиращите знаци, че промяна трябва да има и какво реално може да се промени?
Илона: Нямаме единни ръководства за работа с бременните и раждащи жени, така че всички ние, които работим в тази сфера, да правим едно и също във всяка практика и всяка болница. Това много ще улесни жените – да прилагаме уеднаквени и базирани на съвременни научни доказателства медицински грижи.
Най-фрапиращият знак, че има нужда от промяна, е процентът на цезаровото сечение в страната, който за миналата година надвишава 50. Би трябвало да има национален стремеж да намалим броя операции без индикации, за да се съобразим със световните препоръки - цезаровите сечения да са под 20% от всички раждания.
Съвсем скоро – на 21 март, организирате семинар, на който сте поканили различни специалисти, които ще говорят за грижите за жените, бебетата, както и за самото акушерство. Може ли да ни кажете повече за събитието и какво е необходимо, за да присъстваме.
Йоана: Работим толкова много с млади семейства, че виждаме много ясно нуждата им от по-фина настройка още преди появата на детето. Често очакванията към бебето и неговото поведение показват, че нормата не им е позната.
Искаме да направим събитие за всички нормални бебешки неща и по-лесния начин да гледаш новородено. Събитие, което улеснява родителите, а не отваря нови мисли за тревога или ненужни вещи. Това е идеята зад „Б“ КАТО БЕБЕ – да съберем експерти по нормалност, за да е лесно за всички, докато се чудят кое е правилното в морето от противоречива информация.
Имаме забележителна програма, която вече публикувахме, имаме утвърдени в областта си лектори, международни експерти и същевременно земни жени, които вече са минали по този път в личен и професионален план. Ще бъде уютно и полезно.
Събитието е безплатно и ще започне точно в 16:00 часа, така че очакваме всички участници да заемат местата си малко преди старта.
Ново изследване показва, че в бебешкото ако се открива микропластмаса, откъдето може да се извади предположението, че бебетата вероятно са изложени на по-високи нива на тези пластмасови частици в сравнение с възрастните, пише Parents.
В малко пилотно проучване на Медицинския факултет на Нюйоркския университет учените са изследвали проби от изпражненията на три новородени, шест малко по-големи бебета и десет възрастни за два вида пластмаса - полиетилен терефталат (ПЕТ) и поликарбонат (ПК).
И в две от трите проби от новородените имало микропластмаса и както и в пробите на всички останали бебета и възрастни. Установено било, че концентрацията на ПЕТ била по-голяма в изпражненията на бебетата, отколкото при възрастните.
“Бебетата и малките деца са изложени на широк спектър пластмаса - играчки, чесалки за зъби, шишета, лъжици”, казва д-р Канан Курунтачалам, професор по педиатрия в Медицинския факултет на Нюйоркския университет. Според него бебетата може би поглъщат доста повече пластмаса, защото изследват света като слагат почти всичко в устата си.
Предишни проучвания показват, че микропластмаса се открива и в плацентата, като от това се вади предположението, че микропластмасата някак влиза в кръвообращението, казва още той.
Микропластмасата се състои от малки частици пластмаса, намиращи се в околната среда, и това е световен проблем. Те може да дойдат от изхвърлени бутилки и сламки за еднократна употреба. Но има микропластмаса и в най-различни продукти от бита ни като козметика, препарати, бои.
Тези частици не само че замърсяват околната среда, но и попадат в храната и водата ни, дори в домашния прах. Те преминават през храносмилателния тракт, но дали това се случва, без да нанесат вреда на организма, все още не е много ясно.
Някои лабораторни изследвания и тестове с животни показват, че микропластмасата може да причини възпаления и увреждания на клетките, но са необходими още проучвания.
Пластмасата е толкова застъпена в живота и домовете ни, че е почти невъзможно да я избегнем изцяло. Но има неща, които можем да направим. Едно от тях е да намалим използването на пластмасови играчки за сметка на такива от дърво, бамбук и плат. Така бебето ни няма да си тика толкова пластмаса в устата.
Ето как да намалите употребата на пластмаса у дома:
А ето няколко идеи как да намалите микропластмасата в околната среда:
Децата под 1 година боледуват по-тежко от Covid-19, каза шефът на клиниката по педиатрия в „Токуда“ д-р Калин Лисички, предава dnews.bg. Тези деца нямат имунна система, те имат антитела от майката.
Ако майката не е преболедувала, бебето е свръхподатливо на инфекция, коментира Лисички. Той добави, че виновни за заразяването на толкова малки деца са именно възрастните.
"Най-малкото дете, което съм виждал с коронавирус, беше на 40 дни, след кръщене се заразява", казва още Лисички пред bTV.
При най-малките деца до 3 месеца коронавирусната инфекция протича с необичайни симптоми, като един от първите е отказ от хранене. При по-голям вирусен товар се наблюдават същите симптоми като при възрастните хора, коментира лекарят.
Той даде съвет на родителите на бебетата под 3 месеца да потърсят лекарска помощ при всичко необичайно. Трябва максимално ограничаване на контактите. Малките деца, новородените, тези до 1 годинка са податливи на инфекция.
Ограничаване на контактите и фанатично миене на ръце, добавя Лисички. Той е за ваксинацията на децата от 12 до 15 години, защото има доказателства, че тя създава добър имунитет. При по-малките също е за, стига проучванията да покажат добри резултати в изграждането на имунитет.
Това е щастливата история на семейството на Уитли Кокси, която никак не започва с радост, когато младата двойка прави опити за дете. Само хора, които са се борили с невъзможността да забременеят, знаят колко тежко и изтощително – и физически, и психически, е цялото занимание. Уитли и Джарод обаче не се отказват, но им се налага да минат през доста перипетии, докато накрая им се случват буквално чудеса. Като това да имат близнаци... с един месец разлика.
Винаги съм била от хората, които планират. Няколко месеца след като със съпруга ми се оженихме, решихме, че е време да започнем опити за дете. След като опитвахме няколко месеца, си дадох сметка, че не мога да планирам всичко.
През ноември 2015 г. вече бяхме опитвали безуспешно около година и затова отидохме на гинеколог. Надявахме се на някакви отговори, но не получихме много. Гинекологът ни насочи към клиника по безплодие.
През следващата седмица вече се подготвях за хистеросалпингография (процедура, в която се преценява състоянието на маточните тръби), а на следващия месец узнахме, че съм бременна. С Джарод бяхме страшно щастливи.
За съжаление, радостта ни скоро премина в сълзи, след като направих спонтанен аборт няколко седмици по-късно. Това беше най-трудното нещо, през което бяхме минавали досега.
Изобщо не можех да разбера защо всички останали жени забременяват и раждат здрави бебета, само аз не можех.
През следващите две години взех безброй хапчета, минах през толкова процедури, вземаха ми кръв толкова пъти и всичко минаваше от посещение при лекар до посещение при лекар. Нищо не проработи. Бях съсипана. Чувствах, че разочаровам Джарод. Знаех колко много иска деца… И аз не можех да го даря с единственото нещо, което искаше повече от всичко.
През лятото на 2017 г. вече мислех за осиновяване. Обсъдих го с Джарод, но той не беше съгласен. Обикновено е много отворен към идеите ми, но този път беше различно. Спрях да говоря за това, но започнах да се моля Господ да промени мнението на Джарод и да ни даде възможност да осиновим, ако Неговата воля е нашето дете да е осиновено.
През ноември почувствах, че трябва да спра лечението за безплодие, но не исках да изпускам нещата от контрол. Малко след това Джарод ми каза, че иска да продължим напред и да се опитаме да осиновим дете. Бях шокирана.
Започнахме целия процес по осиновяване с проучвания, домашни посещения, документи, посещения при лекар и ходене на курсове. Работихме здраво върху профилите си, за да може да получим одобрение. След месеци труд домът ни вече беше готов и отворен за бебе. Беше 1 януари 2018 г.
Когато обявихме, че ще осиновим бебе, имаше един коментар, който изпъкна: „Когато осиновите, ще забременеете. Случва се на всички“. Мразех този коментар. Хората не разбраха ли през какво минахме? Колко време сме се опитвали да имаме дете? Никой не знаеше дали ще се случи нещо такова. Това, че някой се опитваше да омаловажи трудностите, през които минахме, и решенията, които трябваше да вземем, много ме нарани.
През февруари 2018 г. бях насред стимулация за забременяване и просто си знаех, че не съм бременна. Пак започнах да се моля този път с идеята да получа някакъв знак дали трябва да спра с лечението за безплодие. Имах нужда нещо да ми подскаже, че правим правилното нещо.
Бях безкрайно притеснена, че съпругът ми ще ме помисли за слаб характер, задето искам да спра. Чудех се дали няма да реши, че се отказвам от общата ни мечта за деца.
Още не сме свършили, скрол надолу
И тогава една сутрин се събудих и просто вече мислех по различен начин. Бях спокойна за всичко. Казах на мъжа ми, че приключвам със стимулациите и че не искам да ги правя повече.
Какво отговори ли? „Знам. Знам, че от известно време ти е писнало, но исках сама да вземеш това решение. Обичам те, каквото и да става. Ти си най-силният човек, когото познавам, заради всички неща, през които мина заради нас.“ Тогава осъзнах, че Господ си има план за нас, просто трябваше да Му се доверим.
До юни 2018 г. вече бяхме сменили осиновителските компании и къщата ни отново беше готова за бебе. През август ми закъсня. С 3 седмици. Съпругът ми ми каза да си направя тест, но аз се инатях. „Не, не съм бременна. Няма да давам пари за тестове.“ Но в крайна сметка взех един. И бях БРЕМЕННА. Най-големият шок в живота ни!
Решихме да продължим с осиновяването, но ще се насочим към майки, които трябва да родят след мен.
На 24 октомври 2018 г. ни уведомиха, че има майка, която е избрала нас за родители на бебето ѝ. Терминът ѝ беше 3 седмици след моя и живееше на 14 часа път от нас.
Чувате ли ме? Разбирате ли какво казвам? След ГОДИНИ в опити да имаме дете, сега се оказва, че ще имаме ДВЕ! Приятелите ни планираха парти за разкриване на пола на бебето и на купона обявихме на всички, че има майка, която ни е харесала за родители на нейното бебе. Трябваше да видите лицата им. Говоря ви за абсолютен шок за семейството ни и най-близките ни приятели! Както сме си само двамата, изведнъж към нас ще се присъединят две момченца, и то само с месец разлика.
Превъртам набързо до март 2019 г. Бременна съм в 36 седмица и лекарите решават, че трябва да извадят бебето, защото водите ми са спаднали ужасно много. Влизах в болница заради това през цялата бременност и бях готова вече да се срещна със сина ни.
Той се роди на 22 март. След 3 седмици и половина в интензивното отделение за новородени Джеб най-накрая си дойде вкъщи.
Имахме точно една седмица, за да се нагодим към живота с новородено, когато ни се обади адвокатът ни и ни каза, че е раждането на майката, чието дете ще осиновим, ще бъде индуцирано (изкуствено започване на родилния процес). НА СЛЕДВАЩАТА СУТРИН. Какво?!
Мислехме си, че ще имаме поне месец да се нагодим към живота с едно бебе, преди в компанията да влезе още едно новородено. Оказа се, че са ѝ изчислили термина грешно. Той е бил същият като моя и вече преносва със седмица. Главите ни направо избухнаха.
Приготвихме се колкото се може по-бързо и тръгнахме на 14-часово пътуване с каране през нощта, за да може да сме там, когато се роди второто ни момченце. Денят беше 25 април.
Пристигнахме в болницата половин час, след като той се беше появил и успяхме да се видим с рождената му майка. Тя ни подаде бебето и видяхме Портър за първи път. Имаше толкова много сълзи от щастие.
Прекарахме известно време с Портър и биологичните му родители, след това го запознахме с брат му Джеб. После дадохме възможност на родителите на Портър да се сбогуват с него. Изписаха го на следващия ден, а ние останахме още няколко дни, за да се финализира процедурата. След седмица вече беше официално наш.
Можете ли да повярвате, че сега сме родителите на две прекрасни момченца, които са родени само месец и няколко дни едно от друго?
Ще ми се да се върна назад във времето и да посетя Джарод и Уитли от 2015 г. и да им кажа: „Само се дръжте. Знам, че ви е трудно да вдигнете поглед от болка и притеснение. И по-трудно ще стане. Ще има изпитания, разбито сърце, борба с безплодието, която ще ви съсипе, и един милион „не“-та. Ще ви се иска да се откажете. Ще сте огорчени и отчаяни и няма да разбирате защо точно на вас се случва. Но Господ си има план за вас“.
Като се обърна назад, с ръка на сърцето мога да кажа, че съм благодарна за трудностите. За обърканите планове, за съкрушените сърца, за разочарованията, защото те ни доведоха точно там, където трябва да бъдем.
Историята на Уитли Кокси е разказана от нея за cafemom.com.
От детските предавания и филмите сме свикнали да гледаме супергероите като същества с криле, които се спускат бързо от небето, катерят се по стени, правят задно салто във въздуха и всякакви други гимнастически упражнения, докато спасяват случайни хора да не ги блъсне метрото. Определено никой не си представя майка с количка в образа на супергерой, но в България тя е точно това – същество от фантастична поредица, което се справя с всякакви предизвикателства, без да ѝ трепне окото и бицепсът.
Ето пет ситуации, в които всички майки с бебета ще се разпознаят като супергерои:
Да улучиш работещ асансьор на метростанция „Сердика“ е като да спечелиш шестица от тотото. Колко пъти сте удряли шестица от тотото? И аз така. НУЛА ПЪТИ. Както съм писала и преди, когато родих, живеех близо до метростанцията (по време на самото раждане бях в болница, де).
Никога до този момент не бях се сещала, че може да ми потрябва асансьор, но веднъж въоръжена с количка с тегло 30 килограма (с все бебето, одеялата, кърпичките, шишетата и цялата друга посуда за една лежерна разходка), разбрах, че без асансьор съм погубена. Как да стигна до така наречената Градска градина, когато не мога да премина от другата страна на улицата? Можех, разбира се, да заобиколя накъде през Пазарджик, но нямах толкова време – трябваше да си правя базов лагер някъде по пътя.
Така животът ми беше подчинен на напълно непредвидимите моменти, в които асансьорът работеше и в които НЕ работеше. И преди да ми кажете – ами слез по стълбите, аз ще ви отговоря – а вие бутали ли сте количка с тухли по стълби? Ако не сте, не го препоръчвайте на нито една майка, която сигурно не е спала и яла нормално от месеци.
Така наречените рампи в подлезите са направени за някакви колички – в това спор няма – но майчинското общество още не е открило КОИ са тези колички (а имайте предвид, че майките откриват всякакви неща – пъпки, евтини памперси, кога дават детските и прочие мистериозни неща).
Може би релсите са подходящи за строителна количка с вар? За товарна количка с картофи? Може би. Но за количка с малко дете, бутана от майка, не е. Та какво прави тази майка, когато асансьорът ПАК не работи, а гумите на количката не влизат в релсите? Ами има два варианта:
Нарамва в ръце количката и, подобно на участник в състезание за борба с глиган, започва да се бори с тая количка и с естествената земна гравитация, за да успее 1. да свали количката надолу, да я стовари на равното, да си поеме въздух, и 2. да я нарами пак и да я изкачи до горната земя.
Обикновено това продължава поне 2 години, след което майката е готова да стане опитен кранист, а детето е подготвено за всякакви космически полети, тъй като е било обръщано надолу с главата, тръшкано, носено във въздуха с все количката и прочие полезни за космоса тренировки. Демек – и двамата са супергерои!
Не може да не сте сменяли памперс поне един път на публично място. Това е от уменията, които човек придобива по спешност и трябва да ги овладее за секунди. И така, имате бебе и си въобразявате, че то ще си стои кротко в количката, докато вие гордо го разхождате из града (ако сте успели да прекосите метростанция Сердика). Сядате на някоя пейка, изваждате пашкула от коритото и изведнъж ви лъхва ужасна миризма.
НАСРАЛО СЕ Е!
Когато ви е за първи път, шокът е голям. Какво ще го правим сега? Някои от нещата, които НЕ трябва да правите, е да го плакнете на обществената чешма, както и в локва, колкото и да е примамлива идеята. Не че няма да се измие, но хората ще ви гледат лошо и вие ще се депресирате.
Какво трябва да направите? Първо, да се освестите. След това – да се подготвите за борба. Поотрасналото бебе, което е наддало на килограми и на глас, ще се съпротивлява ожесточено. То НЕ желае памперсът да бъде сменян, въпреки че и с него не желае да стои, и въобще ще установите, че то непрекъснато не знае какво иска. Но вие затова сте родител – за да знаете кое е по-добре за него, или поне до някое време. Затова, приклещвате бебето в количката или, ако разполагате с някаква постелка - например ако си носите навит килим в кошницата под количката, го разпъвате на някоя поляна и полагате бебето отгоре.
Събличате го (отнема около 10 минути), и тук идва важната част с махането на памперса. Отдолу гледката не е хубава, но важното е да ограничите щетите само там, където и без това са нанесени – гледайте да не се омажете и вие, и постелката.
След това почиствате с кърпи, борите се с бебето, което се опитва да избяга с търкаляне по поляната, нахлузвате чист памперс, обличате всички бодита, ританки и блузи, сгъвате цирка, слагате бебето в количката и сядате, разтреперани, на пейката, за да се съвземете. Ако това ще ви успокои, след 1 месец ще сте толкова обиграни, че ще можете да спечелите състезанието по смяна на памперси за норматив.
Любимо препятствие на майките с бебета, които вече могат да се пресягат през количката и координирано да събарят яйца на пода в магазина. За съжаление, това ви чака в следващите две години, защото бебето не е куче, което можеш да завържеш пред магазина – налага се да влизате с него.
Какво е различното, когато пазаруваш с малко дете? Като начало, огромната количка – това е един огромен топуз, който събаря пакети с тоалетна хартия, бута хората по колената и не може да вземе завоя между два коридора в магазина. Вие обаче не се шашкайте – хората ще го преживеят. Ще крещи ли това дете? Ще крещи. Ще ви е срам ли? МНОГО.
Обаче трябва да се вечеря и тия картофи няма сами да се напазаруват. Затова – влизате смело в магазина, бутате кашона с бананите, казвате „ИЗВИНЯВАЙТЕ МНОГО!!!“ шейсет пъти, правите подсечка на няколко човека, бутайки ги в гръб, взимате си всичко, което ви трябва, или ако детето е будно и много бойно настроено – взимате МИНИМУМА, без който семейството няма да оцелее, оставяйки глезотиите за друг път, крещите МОЛЯ, НАПРАВЕТЕ МИ ПЪТ!!!, класирате се първи на касата и излизате победоносно с кашкавала и двете скумрии, абсолютно готови да участвате на следващото състезание Витоша 100 с велосипед.
Както разбрахме, майките тук са супергерои денонощно, а виждали ли сте някога супергерой да пикае? Не сте, защото те сигурно нямат отделителна система или поне филмите не ѝ обръщат достатъчно внимание, за да знаем.
Така очевидно се очаква и от майките – да бъдат едни железни същества, които не ходят до тоалетната. Така че, ако сте свикнали досега да си пишкате по 8 пъти на ден, пригответе се да няма къде да го направите, след като тръгнете на разходки из града.
Градските тоалетни са малко и някои от тях понякога не работят (като асансьора на Сердика). Например турбо космическата автоматична тоалетна в НДК, струваща колкото два апартамента в центъра на града и работеща срещу левче. Тя ту работи, ту не и е истинска лотария кога ще е първото и кога второто.
Другият вариант е да молите хората по заведенията да ви пускат в техните тоалетни И същевременно да ви наглеждат детето, защото няма как да се заврете с него вътре. Така че – или стискате, или разчитате на добрите непознати хора из града, или си планирате разходката по работещите тоалетни. Пинвайте си ги в картата, за да знаете винаги колко километра ви остава до следващото изпикаване и бъдете истински супергерой.
Има бебета, които спят там, където ги оставиш (общо шест в света, описани в Червената книга на бебетата еднорози), но има и всички останали бебета, които спят малко, в най-неочакваните часове и най-вече при развиване на висока скорост. В автомобил това е лесно, но я търчете с 80 км/ч из града?
Да ти заспи бебето в количката е дар от небесата, но всяка майка трябва да се грижи този дар да не се събуди на шестнайстата минута с рев и писъци. Това означава, че романтичните представи, в които майката стои на сенчеста пейка, чете роман и си гледа лакираните нокти през скъпите си слънчеви очила, е абсолютно измамна.
Майката на заспало в количката дете ДЕ ФАКТО е една торпила, която спринтира из града, потна, рошава и изтощена, само и само това дете да поспи едни два часа на спокойствие – на негово спокойствие, не на майчиното. Защото какво спокойно има в един галоп из улиците на града, докато се опитваш да не паднеш в дупка, да не си изгубиш гърдите някъде по тротоарите, да не се напикаеш и още няколко подобни неудобства?
Имайте предвид, че тичането не може да бъде осъществено на любимите ви токчета или с дамска чанта на рамо – хванете ли се на тази игра, обувате най-удобните маратонки, мятате на гръб един самар с вещи и хуквате от единия край на града в другия, молейки се да не срещате познати от ерата преди раждането.
Всъщност дори и да ги срещнете, няма да имате време да говорите – ще прехвърчите с бясна скорост покрай приятелите си и на тях ще им се стори, че са се припознали. Защото важното е бебето да спи и успеете ли, вие ще сте истински супергерой!
Животът на майката, разбира се, не се изчерпва само с тези пет ситуации – ще имате още много, които изобщо дори не ви хрумват в момента. Ще пробвате да се качвате в градски транспорт с количка, ще опитвате да си платите сметките, да пресечете улица, опасана с контейнери за боклук, ще се чудите дали ще спрат колите на пешеходната пътека, или е по-добре да останете да живеете на тротоара няколко години, няма да спите дълго време, ще сте уморени и няма да се къпете всеки ден, въобще – ще ви се случва какво ли не.
Вашето бебе обаче е най-големият супергерой във всички тези ситуации, защото макар и трудно, то ще успее да се нагоди към всички предизвикателствата и да бъде ваш партньор в тях. Представете си с какво се сблъсква то веднага след като е напуснало най-удобната и защитена среда – вашата утроба.
От преминаването през подлези и смяната на памперса през спането по неравен терен и свикването с шумове и хора, вашето бебе е подложено на толкова нови ситуации, че неслучайно природата ни е дарила с безпаметност за тези първи години.
Припомнете си всичко това, когато бебето ви пак плаче или е неспокойно – та то е на тази земя едва от дни или месеци и има нужда от вашата любов и разбиране, за да пристъпи смело към следващите вълнуващи моменти, които го очакват в живота му. През него пък вие ще откриете себе си и ще си припомните отдавна забравени забавления и не на последно място, да – и вие като него ще се чувствате като истински супергерой. Защото и двамата наистина сте такива.
Въпреки надеждите ражданията у нас не се увеличиха и по време на пандемията. 53 968 са били те през миналата година срещу 54 762 през 2019 г., показва анализ на „Индекс на болниците“. Данните за изготвянето му са предоставени от НЗОК, пише dnews.bg.
Със 794 са по-малко ражданията през изминалата година в сравнение с предходната. Така 2020 г. се оказва поредната, в която раждаемостта у нас бележи спад.
Раждания през миналата година в България са се извършили в 105 лечебни заведения, като диспропорциите в броя им продължават да са налице. Тринайсет са болниците, в които има над 1000 раждания на година. Най-много – над 2000, са ражданията в четири столични болници – „Майчин дом“ – 3397, „Шейново“ – 2285, „Св. София“ – 2233, „Надежда“ – 2045, както и в „Селена“ в Пловдив – 2279, и „Проф. Димитър Стаматов“ във Варна – 2001.
В други 14 лечебни заведения в страната ражданията са дори под 100. Най-малко – под 50, са ражданията предимно в по-малки общински болници, като тези в Каварна, Кубрат, Мадан и Белоградчик. Освен в подобни отдалечени райони обаче, под и около 50 раждания има и в болници в големи областни градове като Хасково и София. Там те се извършват в частни клиники.
Делът на ражданията с цезарово сечение е 47%. Близо 40 са болниците, в които делът на ражданията със секцио е по-висок от средния за страната.
Над 80% е цезаровото сечение в „Торакс“ в Пловдив, „Св. Марина“ в Плевен, „Лозенец“ в София. В страната има болници, в които по този метод са осъществени 100% от ражданията. В „Хигия“ в Хасково например през 2020 г. са извършени 23 раждания всички чрез цезарово сечение.
В същото време има и болници, в които 100% от ражданията са извършени по естествен път. Такива са „Св. Петка Българска“ в Нова Загора, където е имало 122 раждания, както и МБАЛ-Белоградчик с 44 раждания, МБАЛ-Ихтиман с 91 раждания и др. Запазва се относително еднакъв и броят на ражданията с форцепс или вакуум. През миналата година по този начин са осъществени 408 раждания срещу 429 през предходната.
Най-голяма част от тях са извършени в големите специализирани АГ-болници като „Майчин дом“ и „Шейново“, където се правят и най-голяма част от тежките раждания.
Процентът на смъртността при ражданията се запазва под единица. През миналата година той е бил 0,62% срещу 0,52% през предходната. Смъртността е над 1% в 21 лечебни заведения. Най-висока – над 2 и дори 4 на сто, е смъртността в три болници с малък обем раждания – във Видин, Нова Загора и Белоградчик.
През миналата година недоносените бебета са намалели с един процентен пункт. Делът им е бил 12,37% от всички раждания срещу 13,37% през предходната. Най-много недоносени бебета е имало в неонатологиите на големите специализирани АГ-болници, както и на областните – над 30% са били недоносените в „Майчин дом“ в София, над 40% в УМБАЛ-Пловдив.
В близо 30 болници са били обгрижвани и бебета с висока степен на недоносеност – под 1499 г. Броят на децата, които са се родили с нормални килограми – над 2500 г, но са имали нужда от специални грижи в неонатология, е 19 433, срещу 19 856 през 2019 г.
Знаем, че четенето е от първостепенна важност за развитието на децата. Но колко рано трябва да почне то? Научните изследвания доказват, че от него има съществена полза още от най-ранна детска възраст – на практика още от раждането.
Тъкмо за четенето в периода от 0 до 3 години днес ни разказва Деси Алексиева от FOX book café, която освен собственик на разкошна книжарница, филолог и един от любимите ни хора от света на книгите, е и майка на пет деца, така че със сигурност знае какво говори.
Ако ви е чудно как се случва на практика четенето на толкова малки деца, които трудно биха задържали вниманието си, можете да посетите някое от интерактивните четения, които се организират във FOX book café за най-малките (0-3 години). Те абсолютно безценни за всеки родител, който има нужда да получи идеи как да запали малките по четенето. Състоят се в групи от по 5 деца, за да е безопасно и комфортно за всички.
Всички запалени читатели и "лисици" от FOX book café са направили и фондация, която подкрепя създаването на групи за четения за най-малките в библиотеките в страната. До момента в рамките на проекта 100 деца от Смолян на възраст до 1 години са получили комплекти с по 6 книги, с които да навлязат в магическия свят на четенето.
А извън организираните четения и инициативи, с които се занимава, Деси подкрепя всеки родител, влязъл в книжарницата ѝ, със съвети какви книги да избере за детето си спрямо възрастта му, като това може да се случи и доста удобно през онлайн магазина.
Ето защо е добре да започнем да четем на децата, още докато са съвсем малки. Ценна информация от първа ръка.
Трябва ли наистина да се чете на новородените? На пръв поглед те не разбират нашите думи. Независимо от това четенето е полезно за новородените – колкото по-рано започне то, толкова по-добре.
Макар училището и бъдещата кариера да изглеждат далечни, четенето в бебешка възраст има пряка връзка с по-добрите академични резултати и по-доброто кариерно развитие. В изследване на OECD e доказано, че четенето на глас на най-малките води до по-добро представяне в гимназията.
Това и подобни изследвания показват нуждата от създаване на условия родителите да четат повече на децата си особено във възрастта от 0 до 3 години, когато се формират основните езикови умения
Четенето на книги и слушането на истории помага за създаването на трайни невронни връзки в мозъка. Представете си, че мозъкът на детето е зелена поляна. Ако минете по поляната веднъж, няма да се случи нищо, но ако многократно минавате през едно и също място, ще се получи пътека.
Това се случва и с нашия мозък особено в ранна възраст – ако стимулираме невронните връзки чрез четене, те стават "силни" и това има положително влияние върху по-нататъшните ни способности за учене и четене с разбиране. Стимулирането на невронните връзки в ранна детска възраст е солидна основа за бъдещо развитие и успех във всяка област от живота.
Четенето подпомага създаването на положителна връзка между родител и дете по няколко начина. То окуражава физическата близост, гушкането и създаването на положителни емоции. Бебетата обичат да чуват (и разпознават безпогрешно от момента на раждането) гласа на своите родители и той ги успокоява. Четенето дава прекрасна възможност бебетата да слушат дълго този глас.
Благодарение на редица изследвания знаем, че придобиването на езикови умения започва още вътре в утробата и бебетата разпознават майчиния си език. Когато четете на децата си, процесът на динамично усвояване на език продължава: те научават езиковите форми, фонетичния състав, усвояват ритъма и мелодията на езика.
Проучванията показват още, че бебетата се раждат “граждани на света” и чуват и разпознават всички 850 фонеми, които се говорят по целия свят – между 8 и 10 месец тази способност закърнява и те възприемат само тези фонеми, които се изговарят от хората около тях.
Бебетата, на които им се чете, чуват много повече думи, а това им помага да имат по-добри езикови умения и впоследствие по-добри академични резултати. Говорете на бебето си от раждането, а четенето е чудесен начин за обогатяване на речника.
В книгите можете да срещнете думи, които не се употребяват или се употребяват рядко в ежедневието. Това е начин детето ви да има по-богат речник както активен – думите, които използва, така и пасивен – думите, които разбира. Четенето на книги с илюстрации е чудесен начин за обогатяване на речника, тъй като вие назовавате обектите, които детето ви вижда в книгата, и така неговите представи за света се обогатяват.
При четенето на глас родителите използват различна интонация в зависимост от това какво четат и различните ситуации в книгата, а децата се научават да разпознават различните емоции.
Децата усвояват и социални умения чрез книгите, защото времето за четене е време за общуване. В книгите, особено тези, които са предназначение за възраст над една година, става дума за различни социални ситуации. Когато децата се запознават с тях, след това могат да ги разпознават в действителност и често имат вече известни начини за справяне с тях.
Времето за четене, и особено римушките и залъгалките, предоставят чудесна възможност децата да развиват своята фина моторика и да изразяват желанията си със знаци (често изразяването с езика на знаците предхожда говоренето).
Четенето предоставя възможност за сочене, прелистване на страниците, проследяване на предмети, а всички тези умения са важни за дългосрочното развитие на фината моторика, която е в основата на умението за писане.
