fbpx
Раждане

Истинската история на едно оргазмено раждане

10 януари 2024
жена раждане

Десислава Василева се престраши да ни разкаже историята на раждането на първото ѝ дете. Нещата започват с големия страх от целия процес заради акушерската пареза на дясната ръка, с която се ражда самата Десислава. И завършва по най-неочаквания начин – с оргазъм! Само сме чували, че е възможно. Оказва се, че не са само градски, майчински легенди.


„Разкритието ви е едва два см. Може да ви сложим окситоцин, но щом не искате по-добре се приберете у дома и елате след ден – два“.

След тези думи се завърнах вкъщи и започнаха тегавите часове, в които контракциите идваха и си отиваха, а аз бродих из апартамента с охкане, въртене и чакане да зачестят и отново да се запътя към болницата.

Раждането за мен беше от особено значение. Особено, защото съм се родила с акушерска пареза на дясната ръка. Второ дете съм на майка ми. Появила съм се по-бързо от моята сестра, по-лесно, но при излизане имам притиснат нерв и счупена ключица.

Това коренно е променило живота на родителите ми. Казали са им, че ръката ще спре да се развива, ще остане малка, докато тялото ми си расте както си трябва, а майка ми веднага си е представила, че няма да може един ден да ме омъжи.

Ставам делото на живота ѝ.

Зарязва сестра ми на бабите. Спира работа, а мен ме повежда из болниците по света и у нас. Израснах в ИСУЛ. Това остава моята ясла и детска градина, а лекарите и медицинските сестри станаха моите учители.

През 80-те години, в края на соца, лечението там включваше месец работа – месец почивка. Всяка сутрин от 7:00 до 15:00 часа обикалях с мама коридорите и влизах в кабинетите за различни стимулации, кални бани, гимнастики, масажи и още запомнени и потиснати епизоди в ранното ми детство в името ръката ми да се раздвижи и порасне.

По лекарски съвет майка ми не спира да ме води по доктори и в месеца за почивка, като ме праща във Варна, където процедурите се повтарят в Окръжна болница. Днес ръката ми е дълга почти колкото другата и никой няма да разпознае, че има лека разлика, както и че движенията ми са ограничени. Дори напротив, привличам внимание с това, че съм левичар и, признавам, невинаги се обяснявам, че това не се дължи на по-голямата ми креативност, с която се славят тези хора.

Години по-късно, майка ми е спокойна, че е изпълнила дълга си, като ме е видяла в бяла рокля, а аз се нагърбвам с комплексите от нейното раждане и си представям как моето трябва да се получи добре, за да не извървявам същия път, който сме минали двете с нея.

Още като разбрах, че ще имам дете, тръгнах на йога за бременни.

Писах дневници и се подготвих за „различно“ раждане, в което няма да се използва окситоцин (поне не много), както и ще родя с лекар, на когото имам доверие, с когото съм говорила предварително и сме се разбрали за главното. Доколкото е възможно да имаме контрол върху един толкова естествен процес.

Затова и след като се прибрах неродила у дома, съставихме с мъжа ми графика на честотата и силата на контракциите. След още 24 часа изтощение, липса на сън, лист хартия, пълен с цифри и чертички, от които нищо вече не се разбираше, решихме да направя втори дубъл. Взех си чантичката и тръгнахме отново за болницата.

Този път не ме върнаха. Дойде и моят доктор и се оказах с цели 5 см разкритие. Последва съвсем малко окситоцин и разходки, вече из стаята в болницата. От сутринта, когато ме приеха, до следобеда вече не знаех къде се намирам. Толкова ме болеше и ми се спеше, и ми се гадеше, и исках всичко да приключи. Опитвах се да дишам между контракциите, да осъзная, че има почивка за тялото и ума ми, но всичко изглеждаше все по-безуспешно, полуминорно, като накрая стигнах и до стаята за раждане.

Напъване, контракции, всички познати моменти за жените, които се намират в подобна ситуация.

Болките вече хич не ми понасяха и изобщо не вярвах на думите на йога учителката, която твърдеше, че тялото може да поеме това усещане, защото, колкото и да е силно, е част от естествения процес.

Напълно изтощена чух спасителните думи – някъде от отвъдното – „Девет сантиметра разкритие“, и започна едно напъване като за последно. Знаех, че всичко скоро ще свърши, и точно в този обнадеждаващ момент от толкова болезненост и концентрация, усещане как цялото ми тяло е изтръпнало и всичките ми сетива са силно изострени, осъзнавам как бебето излиза.

И докато тече това действие, чувствам как тялото му преминава през мен, през всичките ми познати и непознати ерогенни зони и да – може да завиждате, защото точно това беше най-яркият и продължителен оргазъм.

Изключително сливане на болезненост с удоволствие.

Докато това се случва, се концентрирам никога да не забравя историческия момент и ето че 13 години по-късно най-сетне се реших да го споделя.

Не знам как се случи. Исках раждане, в което детето ми да се появи здраво, като всяка майка, но ето че получих бонус. И двамата със сина ми бая се бяхме измъчили. Имахме спукани капиляри в очите, явно от взаимното напъване в опит да се отделим един от друг.

С второто дете нещата се развиха далеч по-прозаично. Разкритието се появи внезапно и въпреки че се опитах да си спомня как е станало първия път и да повторя емоцията, родих набързо, макар и не неусетно.

Мама се появи, но този път с въпроса: "Ама наистина ли нищо му няма на това дете?". Зададе го поне осем пъти на медицинския персонал, които я гледаха недоверчиво и сякаш с неудобство ѝ обясниха, че бебето е здраво.

Честно казано, преди появата на първото ми дете не вярвах, че изобщо съществува оргазмено раждане. Изглеждаше ми по-скоро като мит, като шега, която някой е измислил, за да накара жените да вярват, че в подобен момент, натоварен с толкова травматични и същевременно радостни минути, може да има и още нещо. Но именно това „нещо“ се оказа, че може да те накара да усетиш изцяло женствеността си.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross