от 0 до 3 години

То НИКОГА не спи

16 май 2022

Един от най-известните експерименти в света, свързан със съня, е този на Ранди Гарднър, който се подлага на него като тийнейджър. Той успява да не спи 264 часа, което е точно 11 дни, и така счупва световния рекорд по стоене буден. Само дето от един момент нататък започва да халюцинира.

След като чупи рекорда, учените, под чието наблюдение е, го вкарват в болница и той спи 14 часа. Непробудно!

А сега да сравним този експеримент с експеримента, на който се подлагат всички родители на малки деца. Близо 50% от родителите на деца от 0 до 6 месеца спят непробудно между един и три часа на нощ, сочат проучванията. Ясно е, че това е крайно недостатъчно.

Неслучайно един от най-древните методи за мъчение е т.нар будно изтезание, в което пленникът просто трябва да бъде държан буден. Накрая сам всичко си казва и моли да го оставят малко да дремне.

Ние, в Майко Мила, много добре знаем как стоят нещата. Дори Красимира Хаджииванова го е описала много красноречива в "Кой спал - спал, мама полудя".

Следващият текст обаче е от една майка, която много иска да се наспи. Не е спала от година и три месеца и положението се утежнява от факта, че нищо, ама нищо не помага, за да може детето да спи непробудно малко повече от 30 минути. 

Помоли ни да запазим анонимността ѝ, за да не получава повече непоискани съвети от близки и познати. Ние, разбира се, уважаваме това и ѝ стискаме палци съвсем скоро да се наспи.


“Не съм лоша майка, просто много искам да се наспя”

Когато забременях, се притеснявах за безброй неща. Всичко наред ли е с бебето? Расте ли добре? Как ще мине раждането? Ще боли ли? Ще се справя ли? Ще успея ли да кърмя? Ще бъда ли добра майка? Ще мога ли да възпитам добър човек? Ще съумея ли да не предам на дъщеря си травмите, наследени от моите родители? Ще успея ли да запазя връзката с мъжа си? Ще бъда ли някога отново същата?

Никога, никога не съм си мислила за детския сън. Да, знаех, че бебета не спят и се будят често, но смятах, че е основно защото са гладни или защото имат нужда от близостта на мама и че това ще се разреши от само себе си. Не бях подготвена за това, което ни чака.

Може би ще спи в слинг?

Дъщеря ми е на година и 3 месеца и откакто се е родила, не спи добре. Спи доста зле. В първите няколко месеца ясно - буди се да се кърми често и после на теория заспива. 

Моята дъщеря не спеше легнала в кошарата, на леглото или където и да е за повече от 30-40 минути. Първите два месеца от живота ѝ се редувахме с мъжа ми и баща ми да я носим в слинга през нощта. По 2-3 часа всеки я носи, другите спят. 

Режимът беше нещо горе-долу такова: към 11 лягам аз, мъжът ми поема и нещо се опитва да я приспи или да я държи заспала до към 1-2. 

Аз ставам, кърмя, идва баща ми. Стои до към 3-4. Аз пак ставам, кърмя я и я слагам в слинга. И така 2 месеца. 

Може би ще спи навън?

В количката не спеше, а се дереше от рев. 

Завиждах безумно на тези майки, които обикаляха парка, наоколо се крещеше и врещеше, а те сядаха да пият кафе и бебето им спеше и не мърдаше. Моите излизания с количката бяха ад - аха да заспи и след 30 минути се почва истерията. Нищо не помага. 

Стоя аз в средата на парка, люлея безславно, а хората ме съжаляват отстрани. След всяка разходка с количката се прибирах с рев при мъжа ми (беше Covid-19 и той работеше от вкъщи). И аз, и тя ревяхме. Чувахме се още от улицата и той вече ни чакаше на входната врата. 

Може би е рефлукс?

Откриха ѝ рефлукс и се примирихме, че това е причината. Не ѝ е приятно по гръб, има киселини, детето страда, ще мине. Изчетохме де каквото има, ползвахме всички съвети и лекарства. 

Държане права по 30 минути след всяко хранене, спане в легло под наклон, антирефлуксно мляко, антирефлуксни сиропи. Нищо не помагаше. Тя се будеше на 30-40 минути и плюеше мляко. Ок, рефлуксът е, минава след около 6 месеца до година, тогава ще спим.

Може би са колики?

Някъде в този период се появиха и коликите. Доста тежки, доста продължителни, доста мъчителни. Хората казват, че всичко се забравя, но аз едва ли ще забравя дните и седмиците, в които тя плачеше от 8 вечерта до 1 през нощта, без да спре. 

Всичко пробвахме. От лекарства през бабешки илачи до слинг и отново. Нищо не помагаше. Редувахме се. Казахме си “И това ще мине, боли го детето, жал ни е, ще спи някога тя, ще спим някога и ние”. 

Наоколо, разбира се, кръжаха истории на 3-4-месечни, които заспиват сами и не се будят по цяла нощ. И отново идваше вината - аз ли не правя нещо както трябва, къде бъркам, защо моето не спи.

Може би ще помогне консултант по сън?

Както и да е. Коликите минаха, рефлуксът отшумя, захранването започна, а тя продължаваше да не спи. Ние четяхме непрекъснато, ден и нощ, всяка свободна минута четяхме за детски сън и се образовахме. 

Нямахме друга тема за разговор. Бяхме толкова изтощени и вярвахме, че решението е зад ъгъла и просто още малко трябва да поработим, за да го намерим. Започнахме работа с консултант по сън. Мъжът ми дори си взе отпуска. 

Един месец работихме с нея. Тя наистина много се постара. Пробвахме какво ли не, всички съвети изпълнявахме дословно, нещата не се оправяха. 

Бебетата около мен вече поголовно си спяха. Съветите валяха от всички страни. Аз пробвах и пробвах и нищо не работеше за моето дете. 

Накрая консултантката по сън се отказа от нас. Не знам, каза тя, какво повече да предложа. Нищо не работи при вашето дете. Съжалявам. 

Когато дори така нареченият специалист се откаже от теб, вече започваш да се съмняваш дали някога ще спиш. 

Може би са зъби?

Отказахме се, примирихме се, решихме, че ще оцеляваме по някакъв начин. След като стане на годинка, казваха хората, ще спи. Още 4-5месеца, ей го къде е. 

Бутахме си така, дойдоха зъбите. Ако беше зле, стана още по-зле. Ама то при нас все си е зле, зъбите не ни направиха впечатление чак толкова. Сигурно правят голямо впечатление на тези, чиито деца спят. При нас беше - е, преди се будеше 8-10 пъти на вечер, сега е 10-15. Все тая. 

Здравей, панадол, мой най-добър приятел. 

Излязоха някакви зъби, нещата откъм зъби се поуспокоиха, но тя все така не спеше. В отчаяние, преумора, депресия и тотален крах на емоционалното състояние отново се обърнахме към консултантите по детски сън. Всичко четяхме. 

Може би вие не правите нещо като хората?

И разбрахме, аджеба, къде е проблемът. Общо взето, ние сме виновни. 

Бебето или е преуморено, или недостатъчно уморено. Не си му направил добро мостче за сън. Няма добър ритуал за сън. Стояло е твърде много навън. Стояло е твърде малко навън. Интервалът ти на будуване е къс. Интервалът ти на будуване е дълъг. Научила си го да заспива на ръце и с биберон - то трябва да заспива само. Остави го в кошарата drowsy but awake (“унесено, но още будно”, бел.ред.). 

Общо взето, ако направиш всички 493737373 неща и го приспиш в милисекундата, когато трябва, имаш шанс да спи. Извинявам се, ако то заспи само в тази милисекунда, защото ако ти го приспиш не става. 

Пробвахме, пробвахме всичко. Да спазваме интервали, да имаме спокойни игри преди сън, да се опитаме да махнем биберона, да се опитаме да заспива сама. Не ставаше. Просто не ставаше. И аз отново се чувствах като най-големия провал на света. 

Може би са ви малко съветите?

Исках просто да спя. Около мен вече майките бяха забравили какво е това липса на сън и има ли той почва у нас. Ръсеха се съвети сред съвети. 

“Спи, когато бебето спи.” Ок, значи ще спя по 30 минути и ще чакам някой да дойде да ме доприспи и така цял ден и цяла нощ. 

“Остави го да плаче." Интересът ми в психологията на детския мозък ми доказваше, че това е възможно най-грешното нещо, което мога да направя. Детето ми има нужда от мен, а аз му показвам, че светът е страшно място и когато му трябвам, мен ме няма. Това не работеше за мен. 

“Остави го на баба му и дядо му.” Отново, аз и баща ѝ не можем да я приспим, как да спя спокойно, когато знам, че там някъде детето ми плаче. Насаждаше се тази вина, че ти не правиш нещо както трябва, че ти грешиш някъде и бебето ти не спи, а и ти покрай него.

Бебето фактически си набираше нужните нива сън, макар и безумно разпокъсан. Развиваше се добре, качваше задоволително, всичко беше супер. Само дето аз и баща ѝ ходехме като сомнамбули. 

Не виждах удоволствието от майчинството, не разбирах как да се почувствам по-добре. Тоталната липса на качествен сън и на каквото и да е време за мен ме съсипваше и още ме съсипва. Виждам света в негативни окраски. Всяко малко нещо ме изнервя и докарва до мини нервна криза. 

Животът се въртеше около този сън

Аз и баща ѝ я люлеехме по цели нощи на почивки. Когато стана на годинка, се опитахме да излезем на вечеря двамата и да викнем баби и дядовци да я пазят, докато спи. Прибрахме се след вечеря на дива истерия и една баба, люлееща безславно. Някак си ми се убиваше удоволствието. 

Дните ни минаваха горе-долу така. Някакви активности, в които се опитваш да го водиш на упражнения за бебета, да играеш с него, да го захранваш, да го разхождаш. После го приспиваш, но нямаш час да си починеш, да се изкъпеш, да дремнеш. 

Залепен си за бебе монитора, защото то се буди на 30-та минута и трябва да го доприспиш. Вечер го слагаш да си легне в някакъв час. Който и да е. Пробвал си всичко - по-рано, по-късно, на този интервал, на онзи интервал. То си се буди на всеки 30 минути. 

Общо взето, с мъжа ми седим, опитваме се да си пуснем филм, да гледаме “Стани богат”, да четем книга, да си говорим, но фактически сме зомбирани в екрана на въпросния бебе монитор. Защото на всеки 30-40 минути тя се буди. И някой трябва да реагира мигновено, иначе те чака час-два люлеене. 

Знам, консултанти по сън, това е защото не съм я научила да заспива сама. Пробваме да я научим да заспива сама. Реве по два часа, не става. Предаваме се, още час я люлеем, накрая заспива. Вече сме тотално психически изтощени за каквото и да е. 

Имам посттравматичен стрес от бебе монитора 

Някои вечери люлеем до 12-1, тя накрая заспи и стане в 5. И аз ставам с нея, какво да правя. Ама аз не съм робот. Не мога да заспя по поръчка, колкото да и съм изтощена. Изнервям се, нивото ми на тревожност се вдига и не мога, и не мога да заспя. Като я люлеем два часа през нощта, аз после още час и нещо не мога да се успокоя и да заспя.

Разбрах, става в 5, защото режимът не е ок и не мога да я науча да заспива сама. Пак благодаря, консултанти по сън и близки приятели около мен. Опитвам се и за двете и не успявам. Вече година се опитвам. Ако ми кажете какво да направя - ще. Безумно много искам да спя. 

Пиша това, докато мъжът ми люлее оттатък. От два часа се опитваме да я приспим, редуваме се и не става. Да кажеш, че сме на дъното е малко. Дъното е много над нас. 

Продължаваме да четем, да питаме, да търсим решение. И двамата сме такъв тип характер, че смятаме, че щом има проблем, има решение. Може би има, когато не зависиш от друго човешко същество. 

Съветите валят. Информацията от консултанти по сън - също. Обобщена тя гласи така - ти си виновен, че детето ти не спи. И ти се съсипваш. Защото искаш то да спи, но още повече искаш и ти да спиш.

Тя е на година и 3 месеца и все още не спи. Ние също. Майка ми ме попита какво искам за рождения си ден. Казах ѝ, че ужасно много искам да спя. 

Пиша това за всички тези майки, чиито деца не спят. Не сте сами. Има и други като вас, но не сме в Инстаграм сторитата. Не сме виновни. Не сме лоши майки. Не сме нетърпеливи майки. Не сме непостоянни майки. Просто сме ужасно уморени майки, които безкрайно обичат детето си и просто искат да поспят.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
made by cog + weband
cross