fbpx
Истории с dm

Майка ми, майката на моята майка и майката на моя съпруг

16 март 2021

Текстът на Боряна Хайнрикс е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.

Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.


Дортмунд, температурата е 8 градуса, има мъгла, но слънцето тепърва изгрява и озарява хоризонта с розовата си пелена. Караме към летището...

Мама не може да дойде, състоянието ѝ не позволява...

Часът е 8:45 и самолетът захожда към пистата... Нося FFP2 маска и ме задушава. Самолетът е претъпкан.

Това не е една от онези приповдигнати истории, тази история не е за подвизи, няма да впечатли с необичайна развръзка. Тази история е за мен, за теб, за моята майка, за твоята майка, за майката на моята майка и майката на твоята майка.

Това е историята на всички неизвестни, но изключителни жени, които винаги са били до нас. Това е историята на три поколения обикновени на пръв поглед жени, които в същността си са символ на стоицизъм и героизъм. Жените, които ежедневно водят борби с вътрешните и външните демони.

Жените, които оцеляват, въпреки обстоятелствата. И възпитават също толкова силни жени. Това не са кралици или принцеси, не са графини, не са актриси, не са привилегировани дами от висшето общество.

Това е продавачката в магазина на ъгъла, леля Роси – козметичката, жената, която пилотира самолет, и онази, която мете улицата рано сутрин. Това е моята майка, твоята майка, това съм аз или ти, това сме ние – силните жени.

Излитаме, това е най-хубавият момент на полета за мен. Когато усещаш, че сърцето ти лети.

Моята майка е висока и има тъмна матова кожа. Косата ѝ беше почти черна, много тъмна, гъста и знойна. Майка ми въпреки възрастта си е една от най-красивите жени, които познавам. Затова се гордея тайно, когато ми казват, че приличам на нея (а ако тя присъства, винаги реагирам със саркастичен коментар, защото ние с мама обичаме да се шегуваме, че сме грозотии).

В днешно време майка ми се подвизава като скинхед и има огромен белег от дясната страна на скалпа. Мама има мозъчен тумор и трябва да мине през препятствието, наречено рак...

Ако има някой, който да е подготвен за това, ей това е моята майка – защото притежава мъжество (поне, както аз си представям истинските мъже във въображението ми от дете). Майка ми е мъж по душа от доста отдавна, има-няма 30 години. Затова не се съмнявам, че тя ще успее, и то, както винаги – триумфално, така прави всичко – емоционално и победоносно.

Нейната история е обикновена, до болка тривиална – тя е майка и баща, откакто съм родена, грижи се за всичко, винаги сама. Майка ми е свикнала да взима нещата в свои ръце, да работи за всеки успех много упорито и да не се спира пред изречението „не можеш“ или тъпата фраза „не става“.

Майка ми винаги е била пример за мен и е без да осъзнава това, което в днешно време наричат, едва ли не, обидно „феминистка“. Тя винаги ми е казвала: „Боряна, една жена трябва да може всичко, защото не знаеш в каква ситуация ще изпаднеш. И да заковеш пирон, и да сготвиш мусака, и да играеш карти“.

Ако ме попита някой кой е твоят идол, без абсолютно колебание бих казала: „Мама!!!“. Майка ми е опора, тя е стълб, майка ми е непоклатима скала, която от ударите на времето получава все по-изящна форма. Мама е живот, сила и радост, тя е енергия и смях, от мама аз черпя вдъхновение, мощ и издръжливост. 

Турбуленция – оглеждам стюардесите за знак за паника, те обаче, са непоклатими – няма да умрем днес.

Мама Карола e висока и има къса руса коса и зелени очи, съпругът ми има нейните очи. Майката на моя съпруг е огън. Клишето е, че германците са студени. Не е вярно, ако съдя по нея. Тя е винаги навсякъде и може всичко, широко скроена и отворена.

Много хора казват, че имат само една майка, затова им е обидно да наричат свекърва си „мамо“. Аз обаче припознах бързо и лесно моята като такава. Спомням си, запознахме се на 90-годишнината на нейната майка – тя кръжеше като орел, пазещ малките си, около мен. Накрая ми даде няколко кутии с храна и каза:„Една седмица няма да има нужда да готвиш“, като типична българска майка, заобичах я лесно.

Мама Карола е енергична, дейна и има много таланти. Нейната супер сила е правенето на торти. По-вкусни сладкиши през живота си не бях яла. Мама Карола може от пиле мляко да намери. С децата се държи като обер генерал – моите зверове пред нея са като гальовни котета. Тя има таланта да знае винаги какво да каже и то да е на място.

Капитанът отива до тоалетната, стюардеса влиза в кокпита, предполагам това е протокол, откакто самолетът на Джарман Уингс от Дюселдорф до Барселона се разби във френските Алпи. 

Притеснявам се, защото капитанът го няма, но нищо, аз няма да умра днес, не го чувствам така. 

Майката на моята майка или както ние, децата, я наричахме – баба Цеца, беше пожар! Моите съвременници биха я нарекли power woman. До ден-днешен се чудя как баба успяваше да се грижи за три деца, да готви, пере, глади, чисти, да се грижи за градина и да намира своето време, в което седеше вечер на пейката с другите баби.

Баба в златните си години е символ на дотук най-щастливото и волно време в моя живот. Никога няма да забравя с какво нетърпение отивах при нея на село и знаех, че ме чакат три страхотни месеца! Баба ме научи да беля боб, да вадя картофи, да прекопавам нива, да бера сливи, да плета на една кука, да преда, да бия масло, да оправям леглото си като войник и колко боли като те ущипят тайно.

Баба знаеше 2 и 200 и винаги ми слагаше тайно стотинки в ръката – „да си ме спомняш един ден“. Баба можеше да те накара да изтръпнеш с една дума, и да те усмири с един жест. Та тя дори не знаеше колко много е направила за мен. Баба беше вторият най-важен човек в живота ми и дори не познавам думите, които могат да опишат милите чувства към нея.

Cabin crew start to descend.

Усещам, че нещо ме задушава, не е маската. Не съм плакала от години, не знам какво ми става. От лявата ми страна нервничи непознат, от дясната спи съпругът ми.

Cabin crew prepare for landing. 

Колесникът се отваря, сълзите ми потичат, виждам Александър Невски някъде в далечината, вече сме под облаците. Кацаме меко, това го могат само българските пилоти, летяла съм много.

„Добре дошли в София, където часът е 12:15 местно време, температурата е 2 градуса...“ 

Прибирам се...

Прибирам се по изключение по това време. Оставила съм мама и мама Карола с децата. За да се сбогувам за последно с майката на моята майка... 

Благодаря ти, бабо, за всеотдайността, топлотата и уюта, обичта и ласката, за това, че ме научи как да квася мляко, а и за стотинките, които тайно слагаше в шепата ми. Благодаря ти, че беше изключителен човек, изключителна жена, отгледала толкова много деца и внуци! Благодаря ти, че те имаше! Ще се видим от другата страна...

В памет на баба Цеца (13.04.1933 - 04.03.2021), а и на всички изключителни жени!


Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross