Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Темата е: КАК РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА. Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Ето го и разказа на Емилия Кривачкова за нейната бременност.
Това е един по-различен разказ за втората ми бременност. Резултатите от теста въобще не ни притесниха (макар че по-голямото ни дете и бъдещото бебе щяха да имат разлика от 2 г.), защото всичко беше очаквано и нямаше елемент на изненада.
Роднини и близки също не бяха изненади и нямаше фанфари и фойерверки за новината. Повече успяха да ни изненадат наши близки приятели, които ни поканиха да им гостуваме в новото им жилище.
Когато вечерята беше в своята кулминация, изненадващо нашата приятелка ни съобщи, че е бременна. При което аз за малко да се задавя с парчето пица, което така настървено дъвчех. Когато успях да се окопитя, съобщих и за своята бременност.
Ситуацията излезе извън контрол когато се оказа, че термините ни са изключително близки дати и бъдещите ни деца имаха изключително висок шанс да са родени с малка разлика, в един и същи месец. Определено шансът да се случи такова съвпадение се среща рядко и изненадата за двете страни беше огромна.
Половин година по-късно се сдобихме с две малки мадами, които не успяха да се родят точно в един месец (и при двете ми деца се случи да ги пренося), нито да са една и съща зодия, но завинаги ще бъдат предопределени да са приятелки още от раждането си. По чиста случайност и имената им започват със съседни в азбуката буква. Ето на това му се вика „съдба“.
Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Темата е: КАК РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА. Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Габриела Махлелиева ни изпрати историята си как е разбрала, че е бременна с второто си дете. И разказва какво се е случило след това, за което да си признаем честно – шапка ѝ сваляме. Диагностицирана с форма на тромбофилия, Габи не се отказва от мечтата си за второ дете.
Разбрах, че съм бременна с втората си дъщеря след една напълно обикновена вечер с приятели – или поне така си мислех тогава. Танцувах до пет сутринта, увлечена от музиката, ритъма и усещането за свобода.
На следващия ден бях отпаднала, сякаш бях лепнала вирус. Приписах го на умората и задимената атмосфера в заведението. Но грешах. Оказа се, че не съм болна. Бях бременна. От този момент започна едно ново ежедневие, не с кафета и разходки, а с кръворазреждащи инжекции.
Ден след ден, в продължение на цели 35 седмици, се борехме да запазим живота, който носех в себе си.
Диагностицирана съм с форма на тромбофилия, което правеше всяка седмица подарък, всяко движение – мярка, всяка болка – тревога. Дъщеря ми реши да се появи точно в началото на летния сезон, сякаш и тя не искаше да изпусне лятото.
Родена преждевременно, тя прекара първите 14 дни от живота си в интензивното неонатологично отделение. Ден след ден, с трепет и страх, чаках момента, в който ще мога да я прегърна. И когато най-сетне дойде денят да се върна в болницата, но този път не за преглед, а за да я взема у дома, усещането беше победоносно. И тя, и по-голямата ѝ сестра, родена също преждевременно в 33-та гестационна седмица, ни научиха на търпение, смирение и сила.
Още не сме свършили, скрол надолу
Научихме, че понякога приказките не започват с „Имало едно време“ и не минават през розови облаци. Но ако имаш вяра, подкрепа и любов – „И заживели щастливо...“.
Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Темата е: КАК РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА. Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Мая Г. ни разказва една история, която е с падения и възходи, но вероятно немалко хора ще се разпознаят в нея.
Не защото ме е срам, а защото всяка дума отваря врата, зад която е пълно с болка, страх и съмнения. Но днес, когато едно дете в парка се разплака близо до мен, нещо ми стана. И си казах, че може би има някой някъде, който има нужда да прочете точно тези редове.
Беше нежелана бременност, но не и нежелано дете. Бяхме заедно с П. от две години, живеехме под наем, споделяхме сутрините си с кафе и вечерите с тишина. Но тогава страхът беше по-силен от любовта. Аборт. Не медицински необходим, а „социален“, както го наричат. И първото парче от сърцето ми се откъсна.
Нов опит – този път желан, чакан, обмислян. Но не се получаваше. Диагнозата беше като присъда: поликистозни яйчници, тънък ендометриум и някакъв мистериозен „хормонален дисбаланс“. В очите на лекарите това бяха обективни причини. В моите – провал. Всеки месец носеше надежда, а после тишина. И отново и отново.
Станах затворена, напрегната. П. също. В един момент той просто каза: „Не знам дали мога повече“. И си тръгна. Аз не го спрях. Бяхме изгубили не само мечтата за дете, но и себе си. Живеех като в сън, сив и тежък.
Минаха месеци. Понякога си пишехме... Един ден той просто цъфна на вратата. Нищо не си казахме. Прегърнахме се. И това беше всичко. Не че болката беше изчезнала. Но решихме, че не можем един без друг. И че ако не ни е писано да сме родители, ще бъдем просто двама души, които се обичат. И толкоз.
Започнахме отново да живеем. Да се смеем. Да ходим по екскурзии. Да планираме пътувания и забавления. И може би точно тогава тялото ми реши, че е в безопасност.
Закъсня ми. Купих тест без никакви очаквания. Двете чертички бяха толкова нереални, че го направих още няколко пъти.
Последните месеци са пълни със страх, но и с нещо ново – вяра. Днес съм в шестия месец от първата ми бременност. Започнах да усещам движенията на бебето. И всяко ритниче ме кара да си спомня откъде съм минала и колко болка съм преживяла, но и ме подсеща, че чудесата идват. Тихо. Когато спреш да ги насилваш.
Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Темата е: КАК РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА. Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Рени Петрова – майка на четиримесечен господин, ни изпрати историята как е съобщила, че е бременна на мъжа и семейството си миналото лято.
Преди да направя няколкото теста, кафето вече не ми беше сладко, а цигарите... За тях дори не ми се говори. В първия момент помислих, че съм настинала, но в ранния следобед реших да си направя тест.
Напълно неочаквано и непланирано, но дълго мечтано. Веднага писах на приятелка, за да проверя вижда ли и тя същото. Да, очите не лъжеха. Знаех, че някъде вкъщи има и втори тест. Направих го. Отново две черти.
Този път се обадих на момичето. „Отиди за още един“, каза тя, но реших да купя два. Така след четири положителни теста, се убедих, че съм бременна.
Не исках да казвам на човека до мен по телефона, той беше на работа до късно, а моите нерви бяха на изчерпване. И така – писах му може ли да си дойде по-рано, после му звъннах, после пак му писах.... Не и не, заветният час си оставаше 19:30 ч.
Изтичах до близкия магазин, купих ароматизирани свещи, кутия, в която сложих тестовете, бебешки обувки и цветно сърце от хартия с надпис: „Здравей, тати!“.
В уречения час мъжкото тяло се прибра, но някак си чувствах неуверена и първата ми реакция бе да извикам: „Стой, не влизай!“, докато запаля свещите и наглася декорацията.
Когато му разреших да влезе в дома си, най-после разбра защо цял ден съм звъняла на пожар. И наистина е трябвало поне малко по-рано да се прибере вкъщи.
Проблемът беше, че той трудно повярва на четирите теста и реши, че трябва да направим и кръвен още на другия ден, който потвърди щастливата новина.
След кръвния тест реших да се обадя на баща ми, а неговата реакция бе истински шок. Когато му съобщих, че съм бременна и ще става дядо, попита: „Кой е бременен? Ти ли си бременна? Бременна ли си? Ти си бременна!?“, на което дълго се смяхме.
Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Темата е: КАК РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА. Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
А сега ви оставяме с една сладка семейна история за обявяване на бременност, споделена ни от Наталия Начева, която след много перипетии успява да забременее за втори път.
Всъщност беше две години след първото раждане. То ми донесе кисти в яйчниците и инсулинова резистентност. Всички лекари казваха, че няма да забременея втори път или ако забременея, то ще е пълно с много проблеми и евентуален аборт.
Понеже съм Овен и съм много твърдоглава и упорита, потърсих сигурно още 5 мнения по въпроса, докато не намерих моя човек, моя прекрасен АГ. С много усилия и ходене по мъките свихме и почти елиминирахме кистите, инсулиновата резистентност си влезе в норма с най-прекрасната ендокриноложка на света. Когато тя каза „Имаш зелена светлина за бебе, действайте“, аз вече бях готова.
Бледи, но бяха там. След кръвния тест всичко някак си стана истина – бременни сме!!! И ето тук дойде и нашето съобщаване. Само да вметна, че живеем на село, родителите на моя мъж са на долния етаж на къщата, ние с мъжа и 3-годишното (сега почти 5-годишно) сме на втория етаж. Винаги сме били самостоятелни и никой никога не ни се е бъркал в работите. Та така...
Стоим си на беседката вън на двора. Каката си играе в тревата с баба си и дядо си, а ние с моя мъж стоим на масата и се чудим как да кажем и какво да направим. Без да мисля много, извиках Криси и ѝ пошушнах в ушенцето:
„Криси, искам да кажеш силно на всички, че мама има бебе в коремчето и ще ставаш кака.“
На нея ѝ отне секунда да разбере какво казвам и като се развика, чак комшиите я чуха.
– Бабоооо, дядооооо, аз ще ставам какааааа! Мама има бебе в коремчето!
Детето го повтори, хвана баба си за ръката и я раздруса с най-сериозния поглед: „Ще ставам кака, бе бабо!“.
Не мога да опиша колко бяха същисани и свекърът, и свекървата. Мисля, че тази хитрост ми спести не само време, но и пари за специално празненство.
Спонтанният аборт е реална загуба – на очаквания, на мечти, на бъдеще. Преживелите го определят като скръб, сравнима със загуба на близък човек. Въпреки че липсва социално признание, болката остава и има нужда от пространство, в което да бъде споделена, изговорена и уважена.
Зад думите чувате гласовете на екип от творци и съмишленици с разнородни професии. Тези различни хора се обединяват в невидима нишка и наричат себе си НИШКА Колектив. Споделят идеите си с експерти от различни области и по този начин изграждат преживявания, които отразяват социални и лични теми от съвременния живот.
„Каквото исках да прошепна“ е един от актуалните им проекти. Целта на инсталацията е да ни въведе в атмосфера на приказнa споделеност и утеха, която да успокои и прегърне посетителя.
„Каквото исках да прошепна“ е проект, вдъхновен от историите на жени, преживели ранен спонтанен аборт, които предават своята грижа и подкрепа нататък.
Творците от НИШКА Колектив провеждат и информационна кампания с известни личности в социалните медии – сигурно вече сте паузирали на някое от видеата им, докато скролвате устремено.
„С подкрепата на специалисти по физическо и психично здраве съставихме наръчник за грижа за себе си или близък, минаващ през спонтанен аборт, свободно достъпен в сайта ни. Проведохме и отворена дискусия със специалисти по темата, запис на която ще качим скоро. С всичко това целим да предоставим подкрепа и информираност по тази често невидима загуба, която за много е все още табу“, казват още от екипа.
В Наръчника за грижа са обобщени мнения на лекари и специалисти по отношение на причините за спонтанния аборт. Те могат да бъдат разнородни – от предразположение към съсирване на кръвта, до стрес и липса на подготовка на организма преди бременността. Невинаги може да бъде установена конкретна медицинска причина.
От НИШКА цитират данни на Световната здравна организация (СЗО), според които около 10–20% от клинично потвърдените бременности завършват със спонтанен аборт, а реалният брой е по-висок, поради загуби преди потвърждаване на бременността. От всички аборти 80% стават до 12 гестационна седмица.
Емоционалните реакции могат да включват шок, тъга, гняв, вина, самота и чувство на празнота. За някои жени нуждата е да преминат през това тихо, за други – да говорят и споделят, допълват от екипа.
Психологическите последици могат да продължат дълго и често остават невидими за околните. Наръчникът, който са подготвили, описва тези етапи през текстове и препоръки от психолози, подчертавайки, че
скръбта няма ясен край – тя се трансформира с времето, подкрепата и грижата към себе си
Подкрепата започва с признанието, че това е реална загуба, казват творците от НИШКА. Най-важното е близките да бъдат търпеливи и емпатични, дори когато не знаят какво да кажат – понякога е достатъчно просто да са там. Жената има нужда от пространство, време и сигурност, както и възможност да сподели как се чувства, в случай че има необходимост от това.
Още не сме свършили, скрол надолу
Бащите често остават в сянка при загуба на бременност, става ясно и от наръчника на екипа. Макар да не преживяват физическата част, те също страдат – изпитват болка, гняв, безсилие, чувството, че са се провалили. Социалните норми често ги карат да потискат емоциите си.
Най-важното е да не приемаме мълчанието им като „всичко е наред“. Близките могат да помогнат чрез търпение и конкретни въпроси – например: „Мислиш ли често за това?“, „Искаш ли да говорим, или просто да поседим заедно?“
След като мина успешно през столицата, екипът ще се приземи в още два големи български града:
Ако правите опити да забременеете, вероятно сте нащрек за много ранни симптоми, някои от които могат да се появят само дни след зачеването. Разбира се, много ранните симптоми за бременност се припокриват с обичайните признаци на предменструалния синдром (ПМС), което води до объркване и несигурност. Но кои са все пак много ранните знаци за бременност, по които може да се ориентирате?
Докато някои хора забелязват признаци още една седмица преди пропуснатата им менструация, други не усещат нищо различно, дори и след това. И двете ситуации са напълно нормални. Може да нямате никакви симптоми на бременност. Но ако имате някои от тези 16 много ранни признака на бременност, може би е време на направите тест.
Болките в гърдите са често срещан симптом в много ранна бременност. Гърдите се подуват и ги усещате болезнени, поради колебанията в хормоните. Гърдите ви може да са много чувствителни още една или две седмици след зачеването. „Произвеждате толкова много естроген и прогестерон в началото на бременността, че жлезите в гърдите започват да растат“, обяснява Джасбир Сингх, акушер-гинеколог. Този скок на хормона кара гърдите да задържат повече течности, а също и да са по-чувствителни от нормалното при предменструалния синдром (ПМС).
Много хора, разбираемо, бъркат спазмите, дискомфорта в таза и болките в гърба по време на ранна бременност със симптоми на ПМС. Въпреки това, ако сте бременна, тези неудобства могат да възникнат поради хормонални промени и растежа на матката. Всъщност проучванията показват, че спазмите след зачеването могат да бъдат предизвикани от имплантация – когато оплодената яйцеклетка се прикрепи към стената на матката. Вашата матка също се разтяга (оттук и спазмите), за да се подготви за масивното си разширяване през следващите девет месеца.
Когато оплодената яйцеклетка се имплантира в лигавицатa на матката около шест до 12 дни след зачеването, може да имате леко вагинално зацапване. Възможно е да объркате това „имплантационно кървене“ с началото на вашия цикъл, но обикновено е много по-светло от менструацията и е кафяво или бледорозово (вместо червено) на цвят. Въпреки че този супер ранен признак на бременност не е рисков (и не се среща при всички), винаги уведомявайте лекаря си, ако получите вагинално кървене. „През първия триместър кървенето може да означава и спонтанен аборт, извънматочна бременност или определени видове инфекции“, казва д-р Сингх.
През първите няколко седмици от бременността тялото ви работи изключително усилено, за да поддържа растящия ембрион и умората е в реда на нещата. Допълнителният прогестерон, произведен след зачеването, причинява повишаване на базалната ви телесна температура, което от своя страна допринася за липса на енергия, обяснява Карън Пъркинс, акушер-гинеколог в LifeBridget Health.
Сърцето ви също изпомпва кръвта по-бързо, тъй като трябва да достави допълнителен кислород към матката. Това също може да ви накара да се почувствате изтощени. И така, какво трябва да направите? „Вземете пренатални витамини, яжте здравословно, пийте много течности, за да поддържате кръвното си налягане достатъчно високо, и си почивайте, когато можете“, допълва акушер-гинекологът Джасбир Сингх.
Зърната и ареолите ви изглеждат ли по-тъмни? Хормоните на бременността влияят върху активността на меланоцитите – клетките в зърната, отговорни за цвета им.
„Жените с по-тъмен цвят на кожата може да не забележат това до по-късен етап от бременността – 10 седмици или повече“, казва Мелиса М. Гоист, асистент по акушерство и гинекология в Медицинския център на Държавния университет на Охайо.
Въпреки че сутрешното гадене засяга огромен процент от бременните – 70% – вероятно няма да се появи в пълна сила още няколко седмици след зачеването. Но някои жени изпитват едва доловимо гадене в много начален етап на бременността. „Имал съм пациентки, които ми казват, че внезапно получават гадене от четене в колата или им прилошава по време на полети“, казва д-р Гоист. Това може да започне най-рано две седмици след зачеването, въпреки че е по-често по средата на първия триместър.
Обяснението: прогестеронът кара много процеси в организма да се забавят. Това включва храносмилателния тракт и понякога води до запек или лошо храносмилане. Тъй като стомахът ви не се изпразва толкова бързо, колкото обикновено, той смята, че в храносмилателната система се случват твърде много процеси и иска да се прочисти по някакъв начин – навън през устата, което води до гадене.
Гаденето също е свързано с човешкия хорионгонадотропин (hCG), хормон, който може да бъде открит в кръвта или урината дори преди пропуснат цикъл. Колкото по-високо е нивото, толкова по-зле може да се чувствате.
Не можете да закопчаете тези тесни дънки? Повишените нива на прогестерон забавят храносмилателния ви тракт и коремът ви може да е по-подут от обикновено. Това се случва и по време на ПМС, отбелязва д-р Гоист, но подуването обикновено отшумява, когато настъпи менструацията и нивата на прогестерона спаднат. Ако подуването не изчезне и цикълът ви не идва, може тестът за бременност да се окаже положителен.
Сигурно мислите, че честото уриниране идва по-късно, когато растящият плод притиска пикочния ви мехур. Не само подутата матка може да окаже натиск върху него, но и допълнителният приток на кръв към бъбреците (който започва веднага). Няма много какво да се направи за този ранен признак на бременност, освен ако честото уриниране не е придружено от парене, неотложни позиви или други признаци на инфекция. Ако е така, посетете доктор. Не намалявайте приема на течности, тъй като имате нужда от допълнително, за да подхранвате увеличаващия се кръвен обем, необходим за поддържане на бременността.
Желанието и отвращението към храната са често срещани по време на бременност. Въпреки това може много по-рано да усетите този симптом. „Вашето преуморено тяло може да изисква допълнителни въглехидрати сега, защото те лесно се метаболизират, което помага да се поддържат енергийните нива“, казва д-р Гоист. Освен това храните, които обикновено обичате, могат внезапно да ви отвратят. Благодарете на хормоните за това!
Повишеният обем на кръвта в организма ви може да предизвика често, но леко главоболие. Този много ранен признак на бременност може да се случи и ако не пиете достатъчно течности или ако сте анемични, така че не забравяйте да си направите кръвни изследвания, за да изключите последното. Добрата новина е, че то изчезва с напредването на бременността. „Колебащите се хормони са склонни да влошат главоболието, а нивата на естроген са по-стабилни по-късно през бременността“, обяснява д-р Ричард Герш, асистент по акушерство и гинекология в Медицинския колеж на университета Дрексел във Филаделфия.
Дали запекът е признак за ранна бременност? Същите хормони на бременността, отговорни за подуването на корема, стоят зад нередностите. Тъй като храносмилателният ви тракт сега се забавя, казва д-р Гоист. Този ранен симптом на бременност вероятно ще се засили още повече с напредването на бременността. Поддържането на физическа активност, пиенето на много течности и храни с високо съдържание на фибри ще подпомогнат за предотвратяване и лечение на запека. Ако проблемът продължава, консултирайте се с лекар.
„Тъй като нивата на hCG хормоните се повишават, вие чувствате огромно количество умора, което ви прави по-склонни към капризни състояния“, казва д-р Гоист.
Комбинация от главоболие, подуване на корема, запек и болки в гърдите – трябва ли да казваме повече?
Измерването на базалната телесна температура (температурата ви сутрин в пълен покой) може да покаже, че сте имали овулация. Температурата се повишава с около половин градус, когато се отдели яйцеклетка, и остава повишена, докато не получите менструация.
Така че, ако знаете каква е вашата базална температура и забележите, че не е намаляла повече от две седмици, това може да означава, че ще имате бебе. Ще ви е необходим специален дигитален базален термометър, за да направите това. Той е по-прецизен от обикновените термометри.
Може да ви звучи странно, но е често срещан симптом в ранна бременност и всичко това е свързано с едни и същи причини, казва Натаниел ДеНикола, акушер-гинеколог и главен медицински директор в Caduceus Medical Group. Увеличаването на обема на кръвта оказва по-голям натиск върху деликатните съдове като тези в носа ви, но хормоните също са виновни.
Естрогенът, по-специално, може да накара кръвоносните съдове да се разширят, което допринася за подуване на лигавиците в носа ви. За щастие, голяма част от дискомфорта може да бъде облекчен с помощта на обикновен физиологичен разтвор и трябва да изчезне скоро след раждането.
Още не сме свършили, скрол надолу
Увеличаването на акнето и други кожни промени също могат да сигнализират за ранна бременност. Внимавайте обаче какви лекарства използвате за лечение на акнето, тъй като не всички от тях са безопасни за бременни.
В ранна бременност шийката на матката изгражда слузна запушалка, за да блокира отвора и да предпази вашето бебе от инфекции. Може да забележите леко увеличение на вагиналния секрет. Той може да изглежда бял или млечен цвят. Обърнете внимание, че вагиналното течение не трябва да мирише, не трябва да усещате парене или сърбеж от него. Това са признаци на инфекция, която изисква медицинско лечение.
Източник: Parents.com
Защо книгите, културата и четенето могат да бъдат съществен ресурс в битката срещу насилието? Как образованието да се превърне в инструмент за предотвратяване на ранните бракове и раждания? Как степента на образованост може да прекъсне порочния кръг на бедността и ранната семейна отговорност? Това са част от темите, на които е посветена конференцията „Момичета с мисия: Образование“. Тя ще се проведе на 23 януари 2025 г. от 09:30 до 13:30 в „Интерпред“, зала „София“.
Организирана е от издателство „Ентусиаст“ и един от специалните ѝ гости е известната камерунска писателка Джаили Амаду Амал, чиято първа книга ще бъде издадена всеки момент на български.
Основната цел на събитието е да акцентира върху проблеми като ранните бракове, бременността в млада възраст и домашното насилие и каква е връзката им с нивото на образование и четене. В разговорите ще се потърсят и нови подходи в разрешаването на тези проблеми. Очаква се в дискусията да бъдат обменени успешни практики между институции, културни оператори, медии, неправителствени организации и бизнес.
Конференцията „Момичета с мисия: Образование“ е насочена към младежи и тийнейджъри, ученици от малцинствени групи, учители, здравни работници, социални работници, здравни и културни медиатори, библиотекари, педагози, психолози, хора, които работят в сферата на културата.
Форумът включва четири основни панела: „Култура и четене“, „Медицина и превенция“,„Образование“ и „Лидерство“. Експерти в различни области ще дискутират как да се подобри животът на най-уязвимите. Фокусът ще бъде към момичетата и как те да са в безопасност.
Още не сме свършили, скрол надолу
Майко Мила е един от медийните партньори на събитието, а Красимира Хаджииванова е модератор на панела за образованието. Пълната програма на събитието, както и възможност за безплатна регистрация за достъп до конференцията, могат да бъдат открити на страницата на организаторите.
Както вече казахме, специален гост ще бъде известната камерунска писателка Джаили Амаду Амал.Тя пристига в България по покана на издателство „Ентусиаст“ и на Френския институт. В произведенията си Амал засяга теми като правата на жените, социалната несправедливост и трудностите, пред които са изправени африканските жени.
Тя е посланик на добра воля на УНИЦЕФ и е първата жена от Африка, носител на отличието „Гонкур на гимназистите“. Наградата получава за романа си „Жени, лишени от търпение“. Издателство „Ентусиаст“ ще го публикува на български език в навечерието на визитата ѝ у нас.
Книгата разкрива съдбата на три жени от Северен Камерун. Те носят кармата на покорна съпруга в брак, който им е наложен от много ранна възраст. Джаили Амаду Амал обаче знае, че все пак надежда има. И тази надежда се нарича образование.
Текстът е създаден с подкрепата на OVIEW.
Женското тяло е истинско вълшебство. И като такова е важно да го познаваме, защото това ще ни помогне да разбираме по-добре сигналите, които организмът ни подава, и да се поддържаме в по-добро здраве. Познаването на менструалния цикъл и промените в хормоналния баланс помага за ранно откриване на здравословни проблеми и улеснява планирането на бременност. Освен това, осъзнаването на нормалното състояние на тялото укрепва самочувствието и ни позволява да имаме по-добра комуникация с лекарите. Защото грижата за себе си започва с познание и разбиране.
Споменахме за вече бременността. Но за да има бременност обаче, трябва и да има нещо, наречено овулация. Онзи кратък момент от месеца, в който тялото на жената пуска една яйцеклетка от милионния си резерв и тя чака да бъде оплодена от подходящия сперматозоид. Това е ключова част от месечния цикъл на жената, що се отнася до установяването на успешна бременност. Без овулация няма бременност, а самата овулация е не просто задължителното условие за това да има оплождане на яйцеклетката, но и маркер за добро метаболитно здраве на жената. В този текст ще разгледаме по-подробно какво е овулацията, защо ни е нужна и как да я разпознаем.
Ако попитаме няколко случайни жени дали разпознават признаците на тялото си, които подсказват, че е настъпил най-удачният за забременяване момент от месеца, много е вероятно да не получим отговор. Овулацията не е сред нещата, на които се набляга в часовете по биология, нито някой проявява нарочен интерес към този процес, освен ако не е професионално насочен към темата или не е в период, в който се опитва да забременее (неуспешно). Всъщност това е изключително интригуващ момент, създаден и дирижиран от природата вече милиони години, и заслужава своите минутки слава.
Казано накратко, овулацията е ключов процес в менструалния цикъл на жената, при който зряла яйцеклетка се освобождава от яйчника и е готова за оплождане. Той обикновено настъпва около средата на цикъла и продължава само между 24 и 48 часа.
Овулацията не е само предпоставка за зачеване – тя е и показател за метаболитното и хормонално здраве на жената. Нормалният овулаторен цикъл е показател за здравословния баланс между основните хормони, които регулират менструалния цикъл – естроген и прогестерон. Те играят важна роля не само за репродуктивната функция, но и за здравето на костите, сърцето и кожата.
Липсата на овулация може да бъде индикация за метаболитни или ендокринни проблеми като синдром на поликистозни яйчници (СПКЯ), инсулинова резистентност или друг тип хормонален дисбаланс, който в дългосрочен план може да доведе до остеопороза и други сериозни заболявания.
Една от интересните теми, свързани с овулацията, е въпросът дали жената може да забременее без овулация. Тази възможност е изключително малка, защото без зряла яйцеклетка оплождането е невъзможно. Въпреки това има случаи, при които хормонални нарушения могат да доведат до освобождаване на незрели яйцеклетки, които обаче не водят до успешно оплождане и нормално развитие на плода.
Тоест, ако трябва да отговорим еднозначно на въпроса – не, не може да настъпи успешно и пълноценно зачеване и развитие на плода без овулация.
Овулацията е сложен биологичен процес, който зависи от взаимодействието на множество фактори – хормоналния баланс, психическото и физическо състояние на организма, както и начина на живот. Настъпването на овулацията се регулира от ендокринната система и по-специално от хипоталамуса и хипофизата, които контролират продукцията на репродуктивните хормони.
Два от основните хормони, отговорни за настъпването на овулацията, са фоликулостимулиращият хормон (FSH) и лутеинизиращият хормон (LH), с които всяка жена, опитваща да забременее, е добре запозната.
FSH стимулира растежа и узряването на фоликулите в яйчниците, докато внезапното повишение на LH (познато като LH-пик) предизвиква разкъсването на зрелия фоликул и освобождаването на яйцеклетката.
Хормоналният баланс е основополагащ фактор за нормалната овулация. Всеки дисбаланс, например на нивата на естроген, прогестерон или пролактин, може да доведе до смущения в овулаторния цикъл. Например високите нива на пролактин (хормон, секретиран от хипофизата) могат да потиснат овулацията, като блокират освобождаването на FSH и LH. Това е особено често срещано при жени, които кърмят, но може да се наблюдава и при други хормонални дисбаланси или образувания на хипофизата.
Стресът също играе съществена роля в овулацията, като активира стресовия хормон кортизол, който от своя страна може да потисне хормоните, регулиращи овулацията. При жени с висок или хроничен стрес често се наблюдават нарушения в менструалния цикъл, включително цикли без овулация (ановулаторни цикли).
Телесната маса и хранителният режим оказват силно влияние върху овулацията, като особено поднорменото тегло или прекомерно бързата загуба на тегло могат да доведат до състояние, при което намаленото производство на естроген спира менструалния цикъл и съответно овулацията, т.нар. хипоталамична аменорея.
От друга страна, наднорменото тегло и затлъстяването също могат да нарушат хормоналния баланс, особено чрез повишаване на инсулиновите нива и инсулиновата резистентност, което е характерно за състояния като синдром на поликистозни яйчници (СПКЯ). Затова и поддържането на оптимална телесна маса е ключово за здравословната функция на репродуктивната система.
Физическата активност е друг важен фактор. Докато умерената активност може да е полезна за поддържането на нормалния хормонален баланс, прекомерното физическо натоварване, особено при жени професионални спортисти, често води до потискане на овулацията.
Възрастовият диапазон, в който жените могат да овулират, е широк – от пубертета до настъпването на менопаузата, което е средно около 50-годишна възраст. С напредването на възрастта честотата на ановулаторните цикли се увеличава, като особено след 35 години вероятността за цикли без овулация нараства. Това се дължи на намаляването на яйчниковия резерв и постепенното изчерпване на яйцеклетките, което води и до по-ниско качество на оставащите яйцеклетки.
След 40-годишна възраст жените обикновено изпитват по-чести хормонални промени и по-нередовни менструални цикли, докато накрая менопаузата маркира естествения завършек на овулаторната функция.
Тези фактори играят роля в сложния процес на овулация и могат да се изменят с времето, здравословното състояние и начина на живот.
Всяка жена трябва да може да познава знаците, които тялото ѝ дава. Овулацията, ако всички условия за нейното настъпване са налице, обичайно може да бъде разпозната по три основни признака:
Цервикална слуз. По някои неща тя си прилича с функциите на спермата при мъжете, които, за разлика от жените, са фертилни във всеки един ден от месеца, тоест способни са да отделят сперматозоиди непрекъснато.
Жените нямат тази възможност – месечният прозорец, в който сме фертилни, е точно този 24–48-часов период, около който настъпва овулацията. Тогава женското тяло започва да отделя цервикална слуз, която е изключително необходима, за да осигури добра среда за движение и опазване на сперматозоидите, които, веднъж попаднали във вагината, трябва да могат да оцелеят и да са здрави до момента, в който яйчниците отделят яйцеклетка. Ако тази среда липсва, сперматозоидите ще умрат бързо и няма как да настъпи оплождане на яйцеклетката.
Цервикалната слуз е еластична, подобна на белтък на яйце, и е натоварена с отговорна задача – да осигури хранителна, алкална среда за сперматозоидите и да улесни тяхното движение.
Промени в телесната температура. Базалната телесна температура (температурата на тялото, измерена в покой, най-добре непосредствено след сън, още докато сме в леглото) леко се повишава ден-два след овулацията, което се дължи на увеличаването на нивата на прогестерон. Той се отделя от корпус лутеум или така нареченото „жълто тяло“ (да, пак като в яйцето) – това всъщност е фоликулът, който е освободил яйцеклетката.
Ако сте на мисия за забременяване и следите всички знаци в тялото си, то вероятно имате и графика на базалната ви температура. В рамките на няколко месеца би трябвало да сте забелязали, че около и малко след овулация температурата ви е леко повишена – това е един от сигурните знаци, че овулацията реално е настъпила.
Болка в долната част на корема. Доста жени изпитват лека до умерена болка, известна като „мителшмерц“, която може да сигнализира настъпването на овулация. Понякога болката може да бъде усетена и в долната част на гърба.
Промяна в позицията на шийката на матката и лека болка по време на секс. Ако сте усетили, че има период от месеца, в който сексът е малко по-болезнен от друг път, то да знаете, че не ви се е сторило. По време на овулация шийката на матката става по-мека и се „отваря“, така че да улесни сперматозоидите по пътя им към матката и през фалопиевите тръби. Това е моментът, в който сексът може да ви се стори по-болезнен.
Повишено либидо. Неслучайно природата е измислила точно в този период от месеца жената да има повишено сексуално желание – това би повишило шансовете за зачеване.
Има и други признаци, които всяка жена усеща различно, но инстиктивно знае, че са причинени от овулацията – болка в гърдите, задържане на вода, силно развити сетива (нюх, вкус, зрение), дори може да има леко зацапване на бельото.
Въпреки че обикновено настъпва около средата на цикъла, тя може да варира значително при различните жени и дори между различни месеци при една и съща жена. Тази вариабилност може да бъде обяснена с редица фактори.
Един от тях е продължителността на месечния цикъл. Не всички жени имат цикъл от 28 дни. При по-къси или по-дълги цикли овулацията настъпва съответно по-рано или по-късно. Например:
А понякога може да има ранна овулация – настъпваща веднага или непосредствено след края на менструацията. Или късна овулация – настъпваща след 14-ия ден от месечния цикъл.
Затова когато овулацията трябва да бъде проследна точно, не е препоръчително да се кара само по усет.
Много жени не усещат овулацията, но е много важно да знаят кога настъпва тя. Това, което може да помогне в такъв случай, е употребата на тестови лентички за овулация, които отчитат с огромна точност нивата на лутеинизиращия хормон и показват дали се намирате в този кратък прозорец от месеца, в който зачеването е възможно.
Обичайно трябва да започнете да ползвате тестовите лентички 3–5 дни преди очакваната овулация по начина, по който се ползват и тестовете за бременност. Ако нивата на LH в урината са високи, лентичката ще бъде оцветена в конкретен цвят (посочен в упътването на теста) и вие ще знаете, че сте в овулация.
Текстът е създаден с подкрепата на OVIEW.
Ако сте на мисия „Забременяване“ и всеки месец искате да сте напълно сигурни кога е моментът на овулация, можете да се доверите за тази важна задача на тестовете Oview. Oview е тест за овулация, който ще ви помогне бързо и лесно да определите двата най-подходящи дни за зачеване с точност над 99%. Той е лесен за употреба, а от вас не се изискват никакви специални умения. Просто отворете една от фолиевите опаковки и извадете тест лентата непосредствено преди употреба. Вземете малък чист и сух съд и го напълнете с урина. Потопете тест лентата със сочещи надолу стрелки в съда с урината. Не потапяйте тест лентата по-дълбоко от указаната Мах (максимална) линия. Извадете тест лентата след 5 секунди и я оставете на равна, суха и непопиваща повърхност (например: върху ръба на съда, който сте използвали). Изчакайте 5 минути, преди да отчетете резултата, но не повече от 30 минути. Отчетете резултата според упътванията в кутията.
Стискаме палци и ви пожелаваме успех по пътя към осъществяването на сигурно най-голямата ви мечта – раждането на дете.
До какви кожни проблеми може да доведе бурята от хормони? Как да си върнете контрола върху кожата ви по време на бременността? Отговорите на тези и още въпроси за грижата на кожата през деветте месеца, ще откриете в текста, споделен от Деванши Сарин за Motherly.
„Сияеш!“ са думи, които всяка бременна жена очаква да чуе. А някои бременни наистина сияят. Но много други продължават да чакат напразно този блясък. Това е моята страна на история. Разбрах, че бременността ще бъде свързана с много неудобни, неконтролируеми и неприятни телесни промени. Напълняването, разбира се, но също и сутрешното гадене (по-скоро денонощното гадене), умората, рефлуксът, киселините, запекът, задържането на вода, ишиасът, отвращението към храна и стриите.
Но поне щях да имам гъста коса и блестяща кожа, нали!? Грешка.
Съществува мит, че всички бъдещи майки се радват на сияйна кожа благодарение на комбинация от фактори. Включително повишено кръвообращение и хормонални промени. Но същите хормонални промени причиняват и други кожни проблеми, за които не се говори толкова.
По време на бременността ми косата ми беше по-гъста от всякога. Кожата ми обаче беше по-податлива на акне, хиперпигментация и белези. Не бях имала пъпка от 16-годишна, но след 6-тата седмица на бременността ми се появи пъпка на лявата буза. Признавам си – изстисках я. Което остави кафяв белег на бузата ми цяла година. На повечето ми снимки от бременността се вижда петънце, което ме шокира с ината си.
Тъй като кожата и тялото ми претърпяваха промени, ми бе връчен списък на съставките, които трябва да избягвам. Което доведе до щателна проверка на етикетите на всеки продукт за грижа за кожата, който притежавах. Както и на всички потенциални заместители. Преди всичко исках козметика, която да се грижи за лицето ми безопасно и ефективно при тези нови обстоятелства.
Като технолог винаги търся данни, когато не съм сигурна или се сблъскам с противоречиви мнения за даден продукт. Не визирам само търсене в Google или социалните мрежи. А истинско научно изследване. Порових се в множество статии в научни списания относно грижата за кожата по време на бременността и не само. Осъзнах, че не само аз се сблъсквам с подобно нещо и че има доказани начини как да се справиш.
Според проучване от 2014 г. повече от 40% от бременните жени се борят с акне. Мои приятелки са имали най-тежкото акне. И въпреки това стереотипът за сияйната кожа си стои, напълно изключвайки другата половина от статистиката. Хормоналните промени по време на бременност активират мастните жлези, което често е причина за „блясъка“ . Но повишаването на активността може да предизвика или да обостри акнето.
Най-често се среща през третото тримесечие, но може да започне да се появява веднага след 6-та седмица от бременността и да продължи до края ѝ. И затихва едва след раждането.
В този период най-често срещано е нодуларното акне. Това са дълбоки пъпки, обикновено червени и болезнени. И за да е още по-сложно, повечето лекарства за акне, киселини и ретиноиди не могат да се приемат по време на бременност. Възпалението от пъпките прераства в тъмни петна или белези.
Според друго проучване 50 – 70% от бременните жени получават някаква форма на мелазма. Това са кафяви петна по бузите, носа и челото. Този проблем, известен като хлоазма или „маската на бременността“, е изключително често срещан в този период. В допълнение към мелазмата, свързаните с бременността ендокринни промени също причиняват хиперпигментация – linea nigra. Тъмна вертикална линия, която минава през корема ви. Това е особено често срещано при бременни жени, които имат по-тъмна кожа.
Ендокринните промени са свързани с временен пик в производството на меланин, който при повечето жени изчезва след раждането. Но в някои случаи, макар че намалява, продължава, превръщайки се е нов кожен проблем.
Бременността е една въртележка от хормони, които играят определени роли. Най-важните са естрогенът и прогестеронът, секретирани от яйчниците. Те се считат за основните хормони на бременността.
По време на бременност тялото на жената произвежда най-много естроген. Това драматично увеличение на естрогена служи за няколко важни цели. Подпомага образуването на нови кръвоносни съдове. Което е от съществено значение за увеличения кръвен поток, необходим по време на бременност. Естрогенът също така стимулира растежа на матката, позволявайки ѝ да се разшири и да поеме развиващия се плод. Освен това подобрява преноса на хранителни вещества от майката към плода през плацентата.
Може би най-важното е, че естрогенът играе жизненоважна роля за правилното развитие на плода и неговите органи. Увеличеното производство на този хормон подчертава значението му за здравословна бременност и растеж на плода.
Още не сме свършили, скрол надолу
Прогестеронът играе решаваща роля в поддържането на една здравa бременност. Той удебелява маточната лигавица, което помага на оплодената яйцеклетка да израсне в ембрион и по-късно в плод. Освен това прогестеронът помага за разхлабване на връзките и ставите на тялото, подготвяйки се за раждането.
Прогестеронът също влияе на кожата, особено чрез стимулиране на производството на себум (мастен секрет) в кожните жлези.
Тъй като нивата на прогестерон се повишават по време на бременност, това често води до по-мазна кожа. Това излишно омазняване може да доведе до запушени пори. А това може да предизвика появата на акне. Много жени също изпитват повишена чувствителност на кожата през това време. Което е друг ефект, свързан с повишаването на нивата на прогестерона.
Забременяването ми отне повече време, отколкото очаквах. И в резултат на това, от опитите да забременея, през бременността и кърменето, започнах интензивно да следя всичко, което слагам във и върху тялото си. Тази повишена бдителност продължи и след като спрях да кърмя. И това промени завинаги подхода ми към грижата за кожата и храненето ми.
Грижата за кожата по време на бременността ми се превърна в предизвикателство заради хормоналните промени и строгите ограничения за употребатата на определени продукти.
Бъдещите майки често се разделят на два лагера. Едни, които щателно проучват конкретни съставки и използват продукти от различни марки. И други, които инвестират време предварително и след това се ангажират с правилната серия грижа за кожата. Последната група търси марки със солидна репутация, подкрепа от дерматолог и доказани резултати. А същевременно избягва съставки, противопоказани по време на бременност и кърмене. Какъвто и подход да изберете, аз винаги предлагам:
Почистващият продукт е най-недооцененият от всички продукти за грижа за кожата. Всичко, от което един минималист наистина се нуждае, е добър почистващ продукт и слънцезащитен крем. Правилният почистващ продукт ще премахне от пот, мръсотия, слънцезащитни продукти и остатъци от грим, без да я изсушава. Той трябва да бъде с балансирано pH, за да поддържа естествения микробиом на кожата. И не забравяйте – дори мазната кожа се нуждае от хидратация.
Излагането на слънце увеличава симптомите на хиперпигментация и мелазма. Не се излагайте на пряка слънчева светлина. Носете шапка. Нанасяйте постоянно добър слънцезащитен крем. Слънцезащитните продукти с цинков оксид и титанов диоксид са най-добри, като се има предвид, че няма единодушие относно безопасността на химическите слънцезащитни продукти.
Съставки като ниацинамид и азелаинова киселина са подкрепени от независими, безпристрастни, рецензирани медицински журнали по отношение на способността им да се борят с акнето. Както и да успокояват възпалението и да повишават хидратацията.
Витамин С и антиоксиданти като ресвератрола блокират свръхактивността на тирозиназата. Те намаляват свръхпроизводствотото на меланин и облекчават белези от акне, хиперпигментация и подобни на мелазма симптоми.
Може да се помисли добре и за въвеждането на ексфолиант (моят личен фаворит е млечна киселина). Продуктът ще се справи както с акнето, така и с пигментацията.
Не всяка съставка за грижа за кожата е безопасна по време на бременност. Препоръчително е да избягвате хидрохинон, ретиноиди, салицилова киселина, бензоил пероксид и етерични масла. (Това не е пълен списък!). Проблемите с кожата могат да бъдат предизвикани и от някои пренатални витамини и прекомерна консумация на биотин или B12.
Не забравяйте да се консултирате с лекар, за да разберете кои съставки са подходящи за вас. Докато се сещам за моите бременности, си мисля, че най-трудно в грижата за кожата ми беше очакването, което обществото (а и аз) има. А именно – че когато си бременна, блестиш.
Огромният поток от информация, понякога противоречива, особено през първата ми бременност – какво трябва да правя, какво да не правя, да ям, да не ям, да прилагам или да избягвам, ми донесе основно разочарование. Бушуващите хормони усилваха всяка емоция и правеха всяко предизвикателство да изглежда непреодолимо. А това ме караше да се чувствам сама. Сега, с прекрасните ми деца покрай мен, осъзнавам, че тези моменти са били напрегнати, но абсолютно незначителни в сравнение с радостта, която са донесли в живота ми. И тази удовлетвореност ме кара да сияя отвътре навън.
