fbpx
В двойката

За връзките и любовта – в брак или не

2 април 2024
Pexels

Отживелица ли са дългите връзки? Бракът стана нетраен като търсенията на съвременния човек. Статистиката показва, че в последните години у нас броят на сватбите расте, но това се случва и с разводите.

Всъщност брак и семейство са две съвсем различни неща.

„Доколко партньорството между двама души ще е в брак или на семейни начала, значение има социалната среда“, обяснява психотерапевтката Цветелина Чобанова. Хората са родени да търсят принадлежност и заедност. Такава е човешката природа. Не случайно сме наричани „социални животни“. „Това е първично обектно отношение – ние се раждаме и имаме нужда от човек, който да се грижи за нас. В идеалния случай това е нашата майка. Повечето от бозайниците живеят в групи. Затова и винаги ще мечтаем за партньорство и ще го търсим", казва тя.

Социалната среда непрестанно се променя, променяйки и нас.

Концепцията за брака като институция и като ритуал може да се променя във времето.
„Това, което е било нормално за нашите баби и дядовци, не е било толкова естествено за нашите родители. Съответно то е различно за нас и ще бъде и за нашите деца. Промяната е нещо естествено в човешката природа и нагаждането към нея, адаптацията е важна за нас като хора“, допълва Цветелина Чобанова.

По думите ѝ, бракът като институция има социален контекст и дали се решаваме на него, или не зависи както от индивидуалните случаи, така и от държавата, в която живеем.

„В последните 20 години в България няма много доверие в институциите. И това влиза на осъзнавано и на неосъзнавано ниво. Защото ако човек няма доверие в институциите, какво ще му даде сключването на граждански брак и каква е разликата, ако просто живее на семейни начала с партньора си? Хората могат и така да имат деца. Свободата, която ни даде времето след 80-те, вече изгражда друга ценностна система в нас.“

Трите фундамента за здрава връзка, независимо в брак или не

Първият е усещането за заедност, за сигурност. Това да можете да разчитате един на друг е базово усещане.

Вторият е да имаме доверие един в друг, да може да споделяме с партньора си, да изживяваме заедно емоции и да не бъдем съдени. Това да сме откровени, дори когато знаем, че партньорът ни не е съгласен с нас, но може да ни изслуша, е важно. Двойката е заедно в ситуация, дори да е на различно мнение.

Третият фактор е да имаме свобода. Понякога, когато хората започват връзка, имат идеята, че трябва да се слеят с другия. Все едно двамата спират да съществуват като индивиди. Тази заедност обаче съзнавано или несъзнавано започва да притиска хората. Ограничаването на свободата действа на подсъзнателно ниво, защото в нас има две взаимносблъскващи се желания. Едното е да имаме връзка, а другото е да бъдем индивидуални същества.

Ако единият партньор излезе с приятели или отиде на изложба, театър, кино, после може да разкаже на другия. Другият също може да иде някъде, след което да сподели емоции – важно е да няма усещането за затвор. Много хора се страхуват, че след като се оженят, животът им свършва. Всъщност, ако има свобода и доверие, защо му е на човек да ходи някъде другаде. Той има всичко с партньора си. Хем да са заедно, но също така да имат своята индивидуалност.

По-кратки ли са връзките днес?

Това зависи от семейната история. Като започва връзка, човек влиза в нея със собствената си семейна история. Ако единият идва от семейство, в което взаимоотношенията са били относително добри, по-вероятно е и за този човек семейството да е ценност. Ако обаче идва от семейство с разведени или разделени родители, за него може да няма такова значение дали ще запази своята връзка.

Навремето семейсетвото е било някакъв вид защитна форма. Днес нямаме нужда от тази защита. Всеки може да прави всичко като напълно индивидуален човек. Може да отиде да си наеме стая в хотела, да пътува сам... И тази свобода много променя възгледите за брака.

Другото, което е от значение за съвременния живот и връзки, е големият избор. Желанието, породено от любопитството ни, да опитаме от всичко винаги е движело света. Тази промяна ни дава понякога илюзия, понякога истина, че ще намерим нещо по-добро.

Това ни кара да не виждаме какво имаме до себе си. Огромната информация е чудесна, но и създава много илюзии и почваме да губим постоянство. В днешно време сме се вторачили върху факта колко трудно се задържа вниманието на децата, но е добре да си даваме сметка, че възрастните са същите.

„Това, че непрестанно използваме социални медии и четем кратки новини, идва и от начина, по който живеем. Колкото по-бързо се случват нещата, толкова е по-силно усещането за удовлетворение. Допаминът в тялото става висок и търсим непрестанно нови стимули, за да чувстваме същото. Но това не може да се случва до безкрай“, казва психотерапевтката.

Кога е добре да се сложи край на една връзка?

Когато спрем да си говорим, е знак, че нещо във връзката куца. Докато можем да си говорим, дори да се караме, означава, че още има нещо в тази двойка.

Токсичната връзка

Токсично е, ако има насилие. Но липсата на уважение от единия партньор към другия също е предпоставка за токсична връзка. Това са ситуациите, в които единият не вижда другия и не му дава усещането, че е приет. Емоциите и нуждите на единия партньор са системно игнорирани от другия. Човек не може дълго да живее по този начин. Токсично обаче е и обратното явление – ако единият партньор се залепи за другия.

Токсично е всичко, което е в повече.

„Колкото и да е клише – балансът е изключително важен“, смята Цветелина Чобанова. Според нея, ако човек започне често да боледува в една връзка, значи нещо се случва – или е твърде малко, или твърде много.

Пределът на връзката е, когато единият от партньорите не иска да прави крачка към другия.

Понякога е по-добре човек да е щастливо разделен, отколкото нещастен заедно с друг. Може и двамата партньори да са чудесни хора, но да не могат да продължат заедно, тъй като имат различни интереси, не се чувстват разбрани, опитали са всичко, но не се е получило.

Но ако все още искат да поговорят, винаги има връщане. „Най-лесният начин е човек да каже „край“ и да избяга от една връзка. Но ако все още иска да се движи към другия, както и той към към него, има шанс“, категорична е психотерапевтката. Не е задължително да се седи във връзка, но не е задължително и постоянно да сменя само защото другият не може да ни даде нещо. Много често се оказва, че и ние сами не знаем какво точно искаме да получим.

„Единият партньор не може да даде на другия нещо, което му липсва“, казва Цветелина Чобанова. Например: ако един човек, който трудно се забавлява, си намери партньор, който е душата на компанията, това ще му носи удоволствие до определен момент. Но ако самият той не се научи да се забавлява, това ще пречи и на двамата.

Рецепта за щастлива връзка всеки намира сам: „Няма универсалност между двама души. Това е като с приятелството. Нямаме рецепта за щастливо приятелство, което да е универсално за всичките ни приятели. С едни имаме едни интереси, с други споделяме други“.

Необходимо е да си даваме свобода, да приемаме другия такъв, какъвто е. Не да го променяме, въпреки че е нормално да се нагаждаме в двойката, и то дори без да го осъзнаваме.

„Много възрастни двойки започват да си приличат дори външно. Това е така, защото имаме огледални неврони, с които имитираме другия на несъзнавано ниво, подобно на бебетата и майките“, казва още психотерапевтката. Според нея е важно хората да се променят, защото самите те го искат, а не когато партньорът им го изисква. Започнем ли с опитите да променяме другия насила, попадаме в най-големия капан за връзките, защото така ограничаваме свободата на партньора си.

Петя Славова

Автор в Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
cross