fbpx
Ние и детето

За децата и книгите: И колко е хубаво илюстрацията да не е „патерица“ на текста

17 април 2024
Мартин Станев / Планетата в буркан, Автор: Мартин Станев, Издател: Ориндж букс, 2022

Илюстрацията е първото нещо, което забелязваме в книгата. Затова е доминиращият разказ, особено ако книгата е предназначена за деца в най-ранна възраст.

Жанрово тя изпреварва словото, което се нарежда след музиката и образа. Затова може да се каже, че илюстрацията е автономен разказ и не е патерица на текста. А най-добрата комбинация е да работят заедно.

Илюстраторката и художничка Свобода Цекова разказва, че има течения в книгоиздаването, които наблягат предимно на визията. Такива са Picture Book (книга с картинки) и Silent Book (тиха книга), където илюстрациите са доминиращи. Те са предназначени за децата в най-ранна възраст и за разлика от комиксите изображенията може да не са последователни.

По-скоро са образователни и съдействат за езиковото развитие и разбирането на читателите за света като сред най-известните примери за Picture Book е „Приказка за зайчето Питър“ на Биатрикс Потър от 1902 г. Silent Book пък са с меки корици и много атрибути, с които децата развиват и фината си моторика.

Международен панаир на детската книга в Болоня

Свобода Цекова заедно с художника Антон Стайков са кураторите на българския щанд на Панаира на детската книга в Болоня, където страната ни участва за втора година, но за първа проектът е в такъв мащаб.

Българският щанд на Панаира на детската книга в Болоня

Двамата избират 25 съвременни илюстратори, които да ни представят на събитието. Прави се уточнението, че селекцията е субективна, не е класация и няма претенция за изчерпателност.

Илюстрация: Ива Сашева. „За книгите и дългите опашки“ от Николай Грозни, изд. „Бегемот“, 2018

„Това е разнообразна моментна снимка на илюстрацията у нас“, казва Свобода Цекова. Включени са както награждавани художници, така и прохождащи илюстратори.

„Получава се изложба от детайли, подреждаща картина на разнообразието, в която не може да се извлече определена тенденция на българска школа“, допълва Антон Стайков. Точно това е била и идеята – да се види индивидуалността на представените артисти.

Щандът ни беше изложен на 61-вия Международен панаир на детската книга в Болоня от 8 до 11 април. Проектът е преведен от Трейси Спийд. Лявата част на павилиона представя книжна селекция, направена от Вал Стоева, Зорница Христова и Кристина Тужарова. Дясната част на пространството е запълнена с изложба от илюстрациите на избраните творци и дава облика на щанда.

„Целта е двете половини да работят в синергия за популяризиране на детската ни литература извън България, тъй като езиковата ни група ограничава пазара“, казва Свобода Цекова. „Ако книгите се издават на английски, немски или испански език например тиражите ще са внушителни. Себестойността на книгата ще падне и заплащането на илюстраторския труд ще бъде в пъти по-високо.“

Илюстрация: Калина Мухова. „Диана с главата надолу“ от Калина Муховa, изд. „Точица“, 2019

Затова и присъствието на страната ни в такъв голям форум е от изключително значение. Важно е това присъствие да стане приоритет в културната ни политика, тъй като именно Болоня е най-значимото място, когато става въпрос за детска литература, продажба на права, среща на литературни агенти, автори, художници, дистрибутори и всички останали по веригата.

Мястото на българската илюстрация на световната сцена

За съжаление, поради езиковата бариера на българската книга илюстрацията ни не може да се позиционира много категорично някъде. За да се случи това, трябва да има издадени книги на чужди езици. Все пак наши илюстратори имат успехи по света. Деница Минева работи във Франция. Книгите, по които работи Мартин Станев, също първо са издадени в чужбина. Друга българска успешна илюстраторка е Стела Драйс, която работи предимно по детски книги на немски.

Българският щанд на Панаира на детската книга в Болоня

Сред избраните автори на българския щанд попада Ина Христова, която живее в Мексико и илюстрира по поетичен начин, отговорящ на текста на „Коледата на едно дете от Уелс“ на Дилън Томас. В подбора е и Кирил Златков, който влиза в синхрон с театралния стил на текста на „Мишките отиват на операта“ от Мария Донева и създава автентичен, тъмен оперен свят, осветен от прожектори.

Ива Сашева участва с работата ѝ над „За книгите и дългите опашки“ от Николай Грозни, чиято книга е с невероятни киноракурси, допълва Антон Стайков.

Калина Мухова, която живее в Италия, пък рисува изображенията по своя авторски комикс „Диана с главата надолу“.

Другият комикс по собствен авторски текст в селекцията е на Веселин Праматаров. Книгата е с политически контекст – „На конци. 1968. Една действителна история“.

Илюстрация: Веселин Праматаров. „На конци. 1968. Една действителна история“ от Веселин Праматаров, изд. Кибеа, 2021

Третата авторска книга – „Първите пет“, е на Мила Янева Табакова.

Кураторите са се постарали и да покажат автори, чиито други професии са изиграли важна роля в създаването на илюстрации. Такива творци са кинорежисьорът Ясен Григоров и мултижанровият артист Юлиан Табаков, работещ в полето на сценографията.

Всъщност илюстраторите имат сериозната отговорност да отправят послание към децата, чийто първи досег с книгите е изключително значим. Илюстраторът трябва да даде на детето гледна точка, но и да остави в илюстрацията поле за разгръщане на неговото въображение.

Кирил Златков / Мишките отиват на опера, Автор: Мария Донева, Издател: Жанет 45, 2022

„Това не е буквално илюстриране на текста“, казва Свобода Цекова. Тя си спомня за ранните години на Прехода, когато, по думите ѝ, има профанизиране на детското книгоиздаване. За щастие това е в миналото. „Вече има малки, готини издателства, които обръщат изключително внимание на илюстрацията. Издават хубави преводни наградени книги и трябва да кажем, че илюстрацията освен през очите, влиза през досега с книгата. Затова е важно позиционирането ѝ върху листа и взаимодействието с текста. Трябва да имаме много високи изисквания към детските издания, които следва да възпитават добър вкус.“

Свобода Цекова и Антон Стайков

И двамата отдавна се вълнуват от детската тематика. Автори са на „Българският буквар. 200 години в първи клас“. Антон Стайков е автор на „Кратка история на българския комикс“, където разглежда хронологично развитието на жанра у нас. От разцвета му в годините на Втората световна война, през пътя му по време на соца, когато се превръща в инструмент за идеологическо възпитание на деца и възрастни, до сложните периоди на 90-те, когато всеки носталгичен опит за издаване на комикс приключва с единствен брой.

Свобода Цекова също има героиня, която скоро ще бъде издадена в книга. Работи с различни автори, сред които и Надежда Радулова по книгата „Чудна азбука“.

И двамата са „пишещи художници“, които имат по-различен достъп до изкуството от историците и теоретиците. А този опит те смятат за важен, защото им помага да разберат по-добре работата на илюстраторите, знаят какво е да се рисува, сканира, обработва картина.

Илюстрация: Люба Халева. „Весел гъделичкащ смях. Част II“ от Маргарит Минков, изд. Жанет 45, 2017

„Искахме да повдигнем завесата около това изкуство, тъй като илюстрацията е самотно занимание. Художникът битува с текста и читателят никога не го вижда. Не се разбира как е създал илюстрациите. Този проект си постави за цел да освети готините хора, които правят хубавите книги“, разказва Свобода Цекова.

Българската илюстрация в миналото и сега

И двамата куратори, подобно на почти всички нас, са израснали с книгите, изрисувани от Любен Зидаров, но Антон Стайков си спомня и илюстрациите на Иван Кьосев, както и тези от Александър Денков и Стоян Анастасов. Важни са и художниците с по-опростен стил като Доньо Донев. Радослав Маринов-Реме е сред любимите им творци. Свобода Цекова смята илюстрациите на писателя Йордан Радичков за явление със своя минимализъм. „Толкова самобитни и силни, дори днес като ги разглеждам, са сред най-добрите в историята на илюстрацията ни“, казва тя.

Двамата се обединяват, че важната личност в съвременната илюстрация е Ясен Гюзелев. Във всяко произведение той създава визуална среда, която не може да бъде сравнена с нищо друго. Творбите му имат много силна индивидуалност и мощна образност.

Сред важните имена на българската илюстрация кураторите споменават и Сотир Гелев, който не рисува тривиално. Неговите илюстрации са сериозни, в тях има ретро нюанси.

Това, което е важно за Свобода и Антин, е да се дава възможност за разнообразие, да няма унифициране. Особено в детската литература, в която на децата им е нужно да разгърнат все още нешлифованото си въображение. И тъкмо това, че то все още не е „обработено“ от готовите житейски конструкции, с които боравим като възрастни, го прави безценно.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross