fbpx
И аз съм човек

Абортът ме направи по-добра майка

2 октомври 2021

Да направиш аборт е сериозно решение, което понякога може да се вземе много бързо и лесно, просто защото стечението на обстоятелствата е такова. Надали има човек, който би искал да направи аборт, но надали има и такъв, който би искал абортът да му бъде отказан, ако такъв се наложи.

Е, оказва се, че живеем във времена, когато забраните за аборт не са екзотика или част от сюжета на “Историята на прислужницата”, а важат с пълна сила. Казваме това, знаейки, че няма нужда да гледаме чак отвъд Океана, тъй като от миналата година и Полша, която, както се казва, ей я къде е, също забрани абортите, дори когато плодът е с увреждания. 

Този текст гледа на аборта като възможност да продължиш развитието си и един ден да имаш семейството, което си представяш, и да бъдеш родителят, който искаш. Поне така е било за Даниел Кампоамор, която разказва своята история за нещастна връзка и аборт, последвани от щастливо и хармонично семейство.


Много малко неща могат да изкарат на преден план реалностите в живота ти така добре, както една непланирана бременност. Може, например, лесно да игнорираш знаците за токсична връзка или да възприемаш банковата си сметка, която се топи, като шега вместо като сериозен проблем. 

Та, когато година след завършването на колежа държах в ръце един положителен тест за бременност, докато живеех от заплата до заплата с (по всяка вероятност) алкохолизирания ми приятел, знаех много добре какво трябва да направя. Обадих се на най-добрата ми приятелка и на майка ми и след това звъннах, за да си запиша час за аборт.

Абортът като част от плана

Да приключа с нежеланата бременност беше план, който не търпеше възражения, защото имах много други житейски планове. Планирах да спра насилието, в което живея и което измъчваше семейството ми, така че нямаше как да отгледам дете с човек, каращ ме да се чувствам като смрадлива кофа за боклук. 

Планирах да стана финансово независима, а не като майка ми, която толкова разчиташе на парите на баща ми, че беше невъзможно да го напусне. Планирах да стана успял писател – план, който следвам още от дете, докато трескаво изписвах страниците на дневниците си с катинарче.

И макар че никога не съм планирала да се омъжвам, планирах да намеря някого, с когото мога да построя живота си; човек, който ме кара да се чувствам сигурна, обичана и уважаване – антипод на огромната част от мъжете в живота ми. Може би този план включваше изграждането на семейство, като в такъв случай имах намерение да бъда майката, която искам и трябва да бъда.

И тъкмо защото абортът стана част от житейския ми план, всичките ми други планове се осъществиха. Срещнах настоящия си партньор преди 8 години, докато списвах рубрика в The Seattle Times за перипетиите на ходенето по срещи. Година по-късно се появи днес вече 7-годишният ни син - с толкова сини очи, колкото са му и сега. Четири години по-късно се роди и малкият, който сега е на 2 – безстрашен щурчо, който обича да ме “прегръща най-хубаво” и да ми дава “целувки големи”. 

И дори при факта, че ми се налага да издържам работа от вкъщи, докато се справям с дистанционно обучение, приучаване към гърне, съкращения и безпокойството от нестихващата световна пандемия, мога гордо и безпогрешно да заявя, че съм майката, която исках да съм, майката, от която моите момчета имат нужда и заслужават, и майката, която никога нямаше да бъда, ако не бях направила аборт.

И не съм единствената.

По-голямата част от хората, правили аборт, са родители. Те вече са наясно какво е да изкараш пълна бременност, да минеш през болките на раждането, да издържиш безсънието и драстичната промяна в живота ти след бременността, и вече знаят как се отглеждат малки, изтощаващи те, очарователни, изнервящи хора.

Проучване от 2004 г., включило 1209 жени, правили аборт, отбелязва, че една на всеки четири свидетелства, че е приключила вече с раждането на деца, а 74% съобщават, че ако им се роди още едно дете, няма да могат да се грижат за тези, които вече имат.

Има и изследвания, които показват какво се случва с майките, когато им се отказва аборт – по-вероятно е да живеят в бедност, да нямат добра връзка с децата си, а децата, които вече имат, да срещат определени трудности в развитието в сравнение с връстниците си. 

Същите проучвания отчитат, че когато на жена ѝ се отказва достъп до такава медицинска услуга и грижа, то тя е по-вероятно да остане вързана за партньор насилник – точно както аз щях да бъда. Също така е по-малко вероятно тези жени да имат някакви амбициозни планове за следващата година – планове, които аз имах. 

В допълнение към всичко това идва и фактът, че тези жени обикновено са с по-ниско самочувствие и изпитват по-голяма тревожност – неизбежната развръзка на историята, която щеше да сполети и мен, ако бях останала в нездравословна връзка, докато отглеждам дете, което не искам и за което не мога да се грижа адекватно.

Нека да е ясно, че човек, който няма абсолютно никакво желание да ражда или да става родител, има също толкова сериозна причина да направи аборт (или аборти), както и всички останали. Това, че физически можеш да имаш дете, не означава, че непременно трябва да имаш или трябва да бъдеш принуждавана да раждаш. 

Но реалността е, че 66% от жените, които правят аборт, планират да родят, когато са по-възрастни, финансово стабилни и в подкрепяща връзка. А като се има предвид сигурността на аборта – по-безопасен е от колоноскопия, от вадене на мъдрец или сливици, 14 пъти по-безопасен от раждането и не засяга способността ви да имате деца занапред, както твърдят ревностните противници на аборта, – то той често прави така, че хората не само стават родители в бъдеще, ами и стават добри родители. Стабилни родители. Обичащи родители.

Законодателни промени

В момента 6 щата в САЩ разполагат само с една клиника за аборти. Тексас забрани подобна грижа на територията на щата, правейки всички аборти над 6 гестационна седмица (когато повечето жени не знаят още, че са бременни) незаконни. Още 7 щата планират подобни забрани на абортите, което ще направи получаването на такава услуга и медицинска грижа много трудно. 

Тези абсолютно престъпни закони са създадени и гласувани от хора, които твърдят, че ценят родителите – че уважават майките и всичко, което правим. Тези хора се крият зад високопарни приказки за “семейни ценности” и “свещеност на майчинството”. 

Но ако наистина искаха да ни помогнат да сме най-добрите родители, биха създали и гласували задължителен платен отпуск по майчинство и бащинство, достъпна детска грижа, еднакво плащане за една и съща работа, и щяха да се борят да намалят майчината смъртност. 

И щяха да направят аборта колкото се може по-достъпен.

Нямаше да съм внимателната и обичлива майка, която съм днес, ако го нямаше абортът ми, както и медицинските специалисти, които го направиха възможен. Синовете ми нямаше да имат това, което всички деца заслужават – уютен дом с храната, от която имат нужда, с играчките, от които определено нямат нужда, и с хората, които страшно много са ги искали да се появят на този свят. 

Синовете ми никога няма да се почувстват като резултат на правителствено разпореждане, като вторичен продукт на законодателство против абортите, което ги прави “последица от секс”. Вместо това ще се чувстват така, както аз копнеех да се чувствам като дете - ценени. Уважавани. Обичани. Искани.

Потръпвам само при мисълта какъв щеше да е животът ми или каква майка щях да съм, ако абортът не беше част от семейното ми планиране. Но понеже беше, имам синовете си, а те имат мен – една добра майка. 

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross