Скоро не сме публикували текст по тази болезнена тема, която засяга толкова много семейства, че не разбираме защо толкова малко се говори по нея. Става дума за спонтанните аборти, за които статистиката е безпощадна - те не са нещо, което се случва веднъж на милион. Средностатистически абортите са 10 – 15% от бременностите.
Представете си да забременеете. Няколко седмици по-късно видеозонът показва здрав плод, който видимо се е закрепил чудесно за маточната ви стена. Гинекологът ви се усмихва и казва: „Честито, майче!“ и ви уверява, че „бебето е здраво“.
На следващия ден започвате да кървите – с крампи, контракции, кръвотечение. Пълно мазало. Бебето ви го няма. Звучи ли ви като някаква повратност на съдбата? Или като някаква жестока шега?
И чувството е такова.
Спонтанните аборти, които се повтарят, са лоша случайност. Това е необичаен проблем, който се случва на 1 от 100 жени. Аз току-що загубих шестата си потвърдена бременност – седма, ако броите и химическата бременност. За щастие, синът ми се роди след загуба номер 5 (или 6, ако броим и химическата бременност).
Загубата на толкова много мъничета ме научи на няколко неща:
1. Не става по-леко
Повтарящите се спонтанни аборти не се преживяват по-лесно с всеки следващ и оказват влияние върху психическото и физическо здраве. Поставят ви в по-голям риск от следродилна депресия и тревожност, и спомагат за развитието на състояния, като прееклампсия при успешните бременности (и това ми се е случвало), рак на яйчниците и сърдечни заболявания. Освен това скърбите дълбоко.
2. Наистина се карате с партньора си
Когато се случи спонтанен аборт, се случват и скандали. Обвинете хормоните. Върнете се крачка назад: каква е истинската причина за караницата? Дали партньорът ви не знае как да изкара болката си и вместо това се гневи? Обвинявате ли се помежду си? Самообвинявате ли се? Когато разберете, че скандалите са част от процеса на възстановяване, можете да опазите връзката си от тях.
3. Обвиненията са безсмислени
Не се самообвинявайте. Без значение колко пъти сте хапвали парченце синьо сирене, прекалили сте с тренировките, пили сте чаша вино или кафе преди да разберете, че сте бременна – вината не е във вас. Изборът на име за бебето като Егбърт или Берта не е причината за спонтанен аборт, нито това, че сте се съмнявала дали сте готова за майка.
Повечето спонтанни аборти са случайни. Около 60% се случват, защото зародишът е изтеглил късата клечка от генетичната лотария и се е оказал с грешните хромозоми. Макар да става дума за вашето тяло, вината не е ваша. Не сте направили нещо нарочно, за да предизвикате спонтанен аборт. Искали сте това бебе – дори и цели пет минути да сте се чудила дали наистина го искате след последния скандал с партньора ви, породен от хормоните.
Отърсете се от вината и страдайте свободно за загубата.
4. Колкото повече губите, толкова повече се очаква да продължите да губите, но това не значи да се отказвате.
Ако сте загубили повече от три бебета, е по-вероятно отново да загубите. Въпреки това, шансовете ви да родите живо и здраво бебе при следващата бременност, са доста високи – варират между 35 и 85%.
Когато синът ми се роди, точно се бяхме отказали. Приятели и роднини ни питаха кога ще се откажем от опитите и да се примирим, че просто няма да имаме деца, колкото и да искахме. И тогава се появи малкото ни чудо – насред заплашващ спонтанен аборт, с рязък спад на прогестерона след 9-та седмица и прееклампсия в края на бременността. Но ето го и него – жив, здрав, енергичен, умен и винаги готов за пакости.
5. От думите наистина боли
Събрах списък с думи, от които боли жестоко, след като загубих няколко бебета. Тези двете оглавяват първите места.
Помятане: Все едно си носила бебето по грешен начин и – хоп – метнала си го на земята без да искаш. Ужасно безчувствен термин.
Абортиране: Това са спонтанните аборти според медицинската терминология. Искали сте бебето. Който иска аборт, не иска бебе. Медицината използва същия термин при нежеланата ви, сърцераздирателна загуба. Това изглежда наистина несправедливо. (Докато сме на темата, ако ви се случи спонтанен аборт в някакъв момент от живота, след като преди това сте правили аборт по желание, това не се случва по ваша вина. Природата не търси отмъщение. Спрете да си търсите причина да се самообвинявате!)
6. Излезте от социалните медии
Избягвайте Фейсбук за няколко седмици – сериозно. Това е неспирен поток от бременни, кореми, видеозони, новородени, бебета и най-лошото – хора, които не спират да се оплакват от децата си, които, за щастие, имат. Починете си малко, за да може, когато най-добрата ви приятелка ви изненада с „Познай какво! Бременна съм!“, да можете наистина да се зарадвате, а не да се чувствате като мизерен, песимистичен и черноглед облак или ревла. Приятелката ви ще ви е благодарна.
7. Спонтанните аборти се случват по-често, отколкото си мислите
От съвсем ранна възраст ни учат да не говорим за истински важните проблеми. За изнасилването и сексуалния тормоз, за домашното насилие... Както и всичко друго, което не пасва на бременността, в това число и спонтанните аборти.
Това оставя един цял свят на болка неизказан. Първото нещо, което повечето психолози казват на човек, който преживява някаква болка, е „изкарай го навън“ и „говори за чувствата си“, затова зарежете куртоазията. Говорете за това, което ви се случва, и през какво минавате. Истинските ви приятели ще ви изслушат и ще откриете, че не сте сама.
Аз си мълчах при първите загуби. Вътрешно плачех, но освен че се карах с мъжа ми и не ставах от леглото в продължение на седмици, повечето хора бяха в неведение какво ми се случва.
След първия ми спонтанен аборт (случи се, когато бяхме женени едва от три седмици), хората си мислеха, че прекарвам време с мъжа ми, понеже точно сме се оженили. Припаднах от кръвозагуба и се наложи да ми правят спешна операция. Разчу се сред близките ми приятели, които бяха там, когато се случи. Едва неколцина от тях знаеха за следващите загуби, но никога в подробности. Когато най-сетне се научих да споделям, ме посрещна подкрепа и помощ.
Не се капсулирайте, ако загубите бебето си. И определено не крийте бременността си до третия месец – иначе може да се окажете без никаква помощ и подкрепа, ако нещо лошо се случи.
8. Ако не можете да говорите за това, пишете
Писането помага да си подредите мисълта и чувствата, които може да не сте готова да изкажете пред друг човек. Не е нужно да споделяте какво пишете с никой друг, освен със себе си.
9. Всяка загуба е различна
Загубила съм много бебета. Помня къде сме били всеки път, когато разбирах, че съм бременна; радостта, която следваше; имената, които обсъждахме; и надеждата, която никой от нас не смееше да убие. И днес 4-годишният ми син прегръща корема ми и пита дали вътре има свое братче или сестриче. Това ме разплаква, но и ме лекува.
Всяко дете е различно. Всяка бременност е различна. И всеки спонтанен аборт е различен.
10. Заслужава си.
Всеки ден гледам сина си с радост и удивление. Не мисля за трудностите. Не прекарвам дните си в мъка по загубените бебета. Липсват ми, но съм щастлива, че имам него, че мога да го гушкам, да го гъделичкам по корема, да го гледам как избухва в смяха и какво го изумява всеки ден.
Готова съм да преживея всичко отново и нямам търпение да срещна това бебе, когато се появи, без значение колко опита отнеме.
