Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Темата е: КАК РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА. Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Моника Чиликова ни изпраща история – „малко по-различна, отвъд съобщаването на новината, такава, каквато я усетих на емоционално ниво.“
Те правят света едно по-добро място, в което всичко придобива смисъл. Когато разбрах, че в едно тяло бият две сърца, тогава същият този свят се промени изцяло и придоби друг облик.
Зададох си много въпроси, например дали ще съм достатъчна, дали ще съм добър родител, дали ще давам винаги най-доброто от себе си, все въпроси, на които отговор щях да получа едва когато срещу мен застанат едни големи и любопитни очи, питащи всичко и искащи от всичко.
Разбирането за малкото човече беше колкото очаквано, толкова и неочаквано, мислейки си, че съм подготвена, но всъщност не бях.
Тогава, когато двете чертички на теста придобиват най-истинския смисъл, който след няколко месеца щях да държа в ръцете си.
Мигът, в който в най-големия ми приоритет се превърна най-малкото човече, за което щях да бъда целия му свят, а то за мен Вселена.
Моментът, в който споделих новината на любимия човек, емоцията от това да го видя с насълзени от радост очи, не може да се опише с думи, може само да се усети – усещане, което трае вечно и остава завинаги.
Тогава разбрах, че две половинки правят едно цяло. Цяло, което създава живот. И научих истинския смисъл на думата „любов“, да обичаш безусловно някого, още преди да си го видял и докоснал.
Разбрах, че децата са най-големите ни учители, те ни научават на неща, които си мислим, че знаем, но всъщност нямаме никакво понятие за тях. Учат ни и на любов, която най-трудно научаваме и доста често забравяме, а именно любовта ражда живот.
Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Темата е: КАК РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА. Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Ето го и разказа на Емилия Кривачкова за нейната бременност.
Това е един по-различен разказ за втората ми бременност. Резултатите от теста въобще не ни притесниха (макар че по-голямото ни дете и бъдещото бебе щяха да имат разлика от 2 г.), защото всичко беше очаквано и нямаше елемент на изненада.
Роднини и близки също не бяха изненади и нямаше фанфари и фойерверки за новината. Повече успяха да ни изненадат наши близки приятели, които ни поканиха да им гостуваме в новото им жилище.
Когато вечерята беше в своята кулминация, изненадващо нашата приятелка ни съобщи, че е бременна. При което аз за малко да се задавя с парчето пица, което така настървено дъвчех. Когато успях да се окопитя, съобщих и за своята бременност.
Ситуацията излезе извън контрол когато се оказа, че термините ни са изключително близки дати и бъдещите ни деца имаха изключително висок шанс да са родени с малка разлика, в един и същи месец. Определено шансът да се случи такова съвпадение се среща рядко и изненадата за двете страни беше огромна.
Половин година по-късно се сдобихме с две малки мадами, които не успяха да се родят точно в един месец (и при двете ми деца се случи да ги пренося), нито да са една и съща зодия, но завинаги ще бъдат предопределени да са приятелки още от раждането си. По чиста случайност и имената им започват със съседни в азбуката буква. Ето на това му се вика „съдба“.
Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Темата е: КАК РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА. Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Габриела Махлелиева ни изпрати историята си как е разбрала, че е бременна с второто си дете. И разказва какво се е случило след това, за което да си признаем честно – шапка ѝ сваляме. Диагностицирана с форма на тромбофилия, Габи не се отказва от мечтата си за второ дете.
Разбрах, че съм бременна с втората си дъщеря след една напълно обикновена вечер с приятели – или поне така си мислех тогава. Танцувах до пет сутринта, увлечена от музиката, ритъма и усещането за свобода.
На следващия ден бях отпаднала, сякаш бях лепнала вирус. Приписах го на умората и задимената атмосфера в заведението. Но грешах. Оказа се, че не съм болна. Бях бременна. От този момент започна едно ново ежедневие, не с кафета и разходки, а с кръворазреждащи инжекции.
Ден след ден, в продължение на цели 35 седмици, се борехме да запазим живота, който носех в себе си.
Диагностицирана съм с форма на тромбофилия, което правеше всяка седмица подарък, всяко движение – мярка, всяка болка – тревога. Дъщеря ми реши да се появи точно в началото на летния сезон, сякаш и тя не искаше да изпусне лятото.
Родена преждевременно, тя прекара първите 14 дни от живота си в интензивното неонатологично отделение. Ден след ден, с трепет и страх, чаках момента, в който ще мога да я прегърна. И когато най-сетне дойде денят да се върна в болницата, но този път не за преглед, а за да я взема у дома, усещането беше победоносно. И тя, и по-голямата ѝ сестра, родена също преждевременно в 33-та гестационна седмица, ни научиха на търпение, смирение и сила.
Още не сме свършили, скрол надолу
Научихме, че понякога приказките не започват с „Имало едно време“ и не минават през розови облаци. Но ако имаш вяра, подкрепа и любов – „И заживели щастливо...“.
Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Темата е: КАК РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА. Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Мая Г. ни разказва една история, която е с падения и възходи, но вероятно немалко хора ще се разпознаят в нея.
Не защото ме е срам, а защото всяка дума отваря врата, зад която е пълно с болка, страх и съмнения. Но днес, когато едно дете в парка се разплака близо до мен, нещо ми стана. И си казах, че може би има някой някъде, който има нужда да прочете точно тези редове.
Беше нежелана бременност, но не и нежелано дете. Бяхме заедно с П. от две години, живеехме под наем, споделяхме сутрините си с кафе и вечерите с тишина. Но тогава страхът беше по-силен от любовта. Аборт. Не медицински необходим, а „социален“, както го наричат. И първото парче от сърцето ми се откъсна.
Нов опит – този път желан, чакан, обмислян. Но не се получаваше. Диагнозата беше като присъда: поликистозни яйчници, тънък ендометриум и някакъв мистериозен „хормонален дисбаланс“. В очите на лекарите това бяха обективни причини. В моите – провал. Всеки месец носеше надежда, а после тишина. И отново и отново.
Станах затворена, напрегната. П. също. В един момент той просто каза: „Не знам дали мога повече“. И си тръгна. Аз не го спрях. Бяхме изгубили не само мечтата за дете, но и себе си. Живеех като в сън, сив и тежък.
Минаха месеци. Понякога си пишехме... Един ден той просто цъфна на вратата. Нищо не си казахме. Прегърнахме се. И това беше всичко. Не че болката беше изчезнала. Но решихме, че не можем един без друг. И че ако не ни е писано да сме родители, ще бъдем просто двама души, които се обичат. И толкоз.
Започнахме отново да живеем. Да се смеем. Да ходим по екскурзии. Да планираме пътувания и забавления. И може би точно тогава тялото ми реши, че е в безопасност.
Закъсня ми. Купих тест без никакви очаквания. Двете чертички бяха толкова нереални, че го направих още няколко пъти.
Последните месеци са пълни със страх, но и с нещо ново – вяра. Днес съм в шестия месец от първата ми бременност. Започнах да усещам движенията на бебето. И всяко ритниче ме кара да си спомня откъде съм минала и колко болка съм преживяла, но и ме подсеща, че чудесата идват. Тихо. Когато спреш да ги насилваш.
Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Темата е: КАК РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА. Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Рени Петрова – майка на четиримесечен господин, ни изпрати историята как е съобщила, че е бременна на мъжа и семейството си миналото лято.
Преди да направя няколкото теста, кафето вече не ми беше сладко, а цигарите... За тях дори не ми се говори. В първия момент помислих, че съм настинала, но в ранния следобед реших да си направя тест.
Напълно неочаквано и непланирано, но дълго мечтано. Веднага писах на приятелка, за да проверя вижда ли и тя същото. Да, очите не лъжеха. Знаех, че някъде вкъщи има и втори тест. Направих го. Отново две черти.
Този път се обадих на момичето. „Отиди за още един“, каза тя, но реших да купя два. Така след четири положителни теста, се убедих, че съм бременна.
Не исках да казвам на човека до мен по телефона, той беше на работа до късно, а моите нерви бяха на изчерпване. И така – писах му може ли да си дойде по-рано, после му звъннах, после пак му писах.... Не и не, заветният час си оставаше 19:30 ч.
Изтичах до близкия магазин, купих ароматизирани свещи, кутия, в която сложих тестовете, бебешки обувки и цветно сърце от хартия с надпис: „Здравей, тати!“.
В уречения час мъжкото тяло се прибра, но някак си чувствах неуверена и първата ми реакция бе да извикам: „Стой, не влизай!“, докато запаля свещите и наглася декорацията.
Когато му разреших да влезе в дома си, най-после разбра защо цял ден съм звъняла на пожар. И наистина е трябвало поне малко по-рано да се прибере вкъщи.
Проблемът беше, че той трудно повярва на четирите теста и реши, че трябва да направим и кръвен още на другия ден, който потвърди щастливата новина.
След кръвния тест реших да се обадя на баща ми, а неговата реакция бе истински шок. Когато му съобщих, че съм бременна и ще става дядо, попита: „Кой е бременен? Ти ли си бременна? Бременна ли си? Ти си бременна!?“, на което дълго се смяхме.
Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Темата е: КАК РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, И КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА. Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
А сега ви оставяме с една сладка семейна история за обявяване на бременност, споделена ни от Наталия Начева, която след много перипетии успява да забременее за втори път.
Всъщност беше две години след първото раждане. То ми донесе кисти в яйчниците и инсулинова резистентност. Всички лекари казваха, че няма да забременея втори път или ако забременея, то ще е пълно с много проблеми и евентуален аборт.
Понеже съм Овен и съм много твърдоглава и упорита, потърсих сигурно още 5 мнения по въпроса, докато не намерих моя човек, моя прекрасен АГ. С много усилия и ходене по мъките свихме и почти елиминирахме кистите, инсулиновата резистентност си влезе в норма с най-прекрасната ендокриноложка на света. Когато тя каза „Имаш зелена светлина за бебе, действайте“, аз вече бях готова.
Бледи, но бяха там. След кръвния тест всичко някак си стана истина – бременни сме!!! И ето тук дойде и нашето съобщаване. Само да вметна, че живеем на село, родителите на моя мъж са на долния етаж на къщата, ние с мъжа и 3-годишното (сега почти 5-годишно) сме на втория етаж. Винаги сме били самостоятелни и никой никога не ни се е бъркал в работите. Та така...
Стоим си на беседката вън на двора. Каката си играе в тревата с баба си и дядо си, а ние с моя мъж стоим на масата и се чудим как да кажем и какво да направим. Без да мисля много, извиках Криси и ѝ пошушнах в ушенцето:
„Криси, искам да кажеш силно на всички, че мама има бебе в коремчето и ще ставаш кака.“
На нея ѝ отне секунда да разбере какво казвам и като се развика, чак комшиите я чуха.
– Бабоооо, дядооооо, аз ще ставам какааааа! Мама има бебе в коремчето!
Детето го повтори, хвана баба си за ръката и я раздруса с най-сериозния поглед: „Ще ставам кака, бе бабо!“.
Не мога да опиша колко бяха същисани и свекърът, и свекървата. Мисля, че тази хитрост ми спести не само време, но и пари за специално празненство.
Една от най-коментираните от жените теми по отношение на здравето е менструалният цикъл. Дали го има, дали го няма, дали е непоносимо тежък и болезнен, или пък ужасно дълъг и непредсказуем в появата си – проблемите с цикъла, които жените срещат в годините от началото на пубертета до началото на менопаузата, са много.
В следващите редове ще опитаме да дадем основна информация, свързана с менструацията, и да поставим началото на разговора, който може би е редно да се води в часовете по биология в училище:
Менструалният цикъл е важен физиологичен процес, който играе ключова роля в репродуктивното здраве на жените. Той е редовна, циклична промяна в организма, която ги подготвя за евентуална бременност още от първата си поява. Цикълът е резултатът от сложно взаимодействие на различни хормони и е структуриран от различни етапи, всеки от които носи свои характеристики и функции.
Както казахме, менструалният цикъл е естественият процес, през който женското тяло преминава, за да се подготви за възможността за бременност. Всеки месец, в който няма оплождане на яйцеклетка, тялото премахва неизползваната лигавица на матката, което резултира в менструация. Целият този процес е изключително важен за регулиране на хормоналния баланс, репродуктивната функция и здравето на жената.
Менструалният цикъл се състои от няколко ключови етапа:
Менструацията е регулирана от няколко хормона, произвеждани от яйчниците, хипоталамуса и хипофизата:
Нормалният менструален цикъл обикновено трае около 28 дни, но има допустими и здравословни вариации с няколко дни нагоре или надолу. При случаи на менструация с интервал по-малко от 21 дни говорим за полименорея, а при интервал от над 35 дни – за олигоменорея. Липсата на менструация пък наричаме аменорея.
Менструалният цикъл протича в няколко основни фази: фоликуларна, овулаторна и лутеална.
Тази фаза започва с първия ден на менструацията, когато лигавицата на матката – ендометриум, се отделя и настъпва менструално кървене. Под влияние на хормона FSH – фоликулостимулиращ хормон, започват да се образуват фоликули в яйчниците. Един фоликул се развива до зрялост, докато останалите спират растежа си.
Овулацията настъпва около средата на цикъла, когато зрялата яйцеклетка се освобождава от яйчника под влиянието на рязко увеличение на LH – лутеинизиращ хормон. Тази фаза продължава около 24–48 часа, като през този период яйцеклетката може да бъде оплодена, ако има контакт със сперматозоиди.
Овулацията може да бъде съпътствана от краткотрайна болка (известна като „Мителшмерц“) в долната част на корема. Точно преди началото на овулацията нивата на естроген се покачват рязко, осигурявайки благодатна почва за зачеване. Естрогенът допринася за изтъняването на слоя цервикална слуз, така че сперматозоидите да могат да преминат по-лесно и един от тях да оплоди яйцеклетката.
След овулацията яйчният фоликул се преобразува в жълто тяло, което започва да произвежда прогестерон. Този хормон е отговорен за поддържане на удебеления ендометриум и подготвя организма за потенциално имплантиране на оплодената яйцеклетка.
През този период естрогенът и прогестеронът са с високи нива, а цялата фаза наподобява бременност – прогестеронът осигурява добра и защитена среда за плода. Ако настъпи оплождане, процесите, започнали по време на овулация, продължават да се развиват до раждането.
Ако няма оплождане обаче, жълтото тяло се разпада, нивата на прогестерон бележат рязък спад, естрогенът взима превес, което води до отделянето на ендометриума и така започва нов менструален цикъл.
През тези три фази жената може да изпитва различни физически и емоционални симптоми, които варират по интензивност в зависимост от индивидуалния хормонален баланс. Често срещани симптоми включват промени в настроението, чувствителност в гърдите, задържане на вода, леко подуване на корема и колебания в нивата на енергия – често жените се усещаме ту отпаднали, ту енергични в различните фази.
Менструалната болка (дисменорея) не е нормална и не трябва да се приема като част от цикъла. Интензивната болка може да е знак за основни здравословни проблеми, като ендометриоза или фиброми. Жените не трябва да се примиряват с болката, а да търсят помощ, диагностика и, ако е необходимо – лечение. Самият цикъл не следва да води до мигрени, безсъние и нервни кризи, да е съпроводен от тежки съсиреци и болки.
Все по-често се говори за състоянието естрогенова доминантност, при което количеството на естроген е в пъти по-високо в сравнение с прогестерона. Всъщност естрогенова доминантност може да настъпи и при наглед нормални нива на естроген на фона на необичайно ниски нива на прогестерон, който така не успява да бъде в опозиция на естрогена.
В женското тяло естрогенът се произвежда от яйчниците и надбъбречните жлези, но също и от мастната тъкан. Затова колкото повече мастна тъкан имате, толкова по-високи са нивата на естроген, дори и кръвните изследвания да не го показват.
При мъжете също може да има естрогенова доминантност, защото и в техните тела се синтезира естроген – както от тестисите, така и от надбъбречните жлези. За естрогенова доминантност при мъже може да се говори, когато естрогенът е в по-високи стойности спрямо тестостерона.
Естрогеновата доминантност може да доведе до различни симптоми, включително нередовен цикъл, тежка менструация и още по-тежък предменструален синдром (ПМС). В някакъв смисъл менопаузата е един постоянен период на естрогенова доминантност (въпреки масовото схващане, че тогава естрогенът е недостатъчен в женското тяло). В този период организмът почти не произвежда прогестерон. За сметка на това естроген продължава да се произвежда, включително от мастната тъкан и надбъбречните жлези, и остава абсолютно доминантен в тялото ни.
Правилното разбиране на тази важна взаимовръзка в хормоналния синтез и секреция е от важно значение за ефективното мониториране на менструалния цикъл и репродуктивното здраве.
ПМС – ужасът на милиони жени по света, които страдат от различни симптоми в дните, предшестващи началото на менструалния цикъл. Този период е толкова тежък за някои жени, че предизвиква спад в качеството им на живот, приковава ги на легло и прави невъзможно изпълняването на всекидневни и рутинни задачи. Но какво всъщност е ПМС и трябва ли да се примирим с него?
С този въпрос стигаме и до една, за съжаление, малко позната в България жена – д-р Катарина Далтън, въвела в медицината, а и генерално в живота, термина ПМС, или т.нар. предменструален синдром.
Д-р Катарина Далтън, родена на 11 ноември 1916 г. в Лондон, е британска лекарка (акушер-гинеколожка), и пионер в изследванията на предменструалния синдром, създала термина ПМС.
През 1948 г., още като студентка, тя осъзнава, че рязко се разделя с месечните си мигрени по време на своята бременност. След консултация с ендокринолога д-р Реймънд Грийн достига до извода, че причината за липсата на мигрени в този период е изобилието на прогестерон в организма на жената по време на бременността.
През 1953 г. д-р Далтън публикува теорията за ПМС в британски медицински списания, а впоследствие създава собствена практика, в която третира с биоидентичен прогестерон множество жени, проявяващи симптоми на ПМС.
Д-р Катарина Далтън описва предменструалния синдром като циклично хормонално заболяване, което е особено изразено в последните дни преди менструацията и може да доведе до тежки девиантни проявления, включително повишена раздразнителност, агресия и насилие. Д-р Далтън участва в изследвания на жени, осъдени за сериозни престъпления, и е давала показания като експерт в съдебни дела за жени, извършили престъпления под въздействието на ПМС.
Естрогенът е открит като хормон през 1923 г. от учените Едгар Алън и Едуард Дойзи, които го извличат от яйчниците на прасета. Почти 10 години по-късно – през 1931-ва, д-р Робърт Франк публикува научен труд с име „Хормонални причини за предменструалното напрежение“, в който изказва хипотезата, че задържането на вода, причинено от излишъка на естроген в женското тяло, причинява симптоми като тежко главоболие и подуване на тъканите.
Д-р Катарина Далтън се позовава на труда на д-р Франк, докато прави своите проучвания върху ПМС, но изказва мнение, че симптомите са по-скоро предизвикани от прекалено ниски нива на прогестерон, отколкото от прекалено високи нива на естроген. За да тества хипотезата си, тя терапевтира с натурален прогестерон свои пациентки с физически и психологически оплаквания. През 1953 г. д-р Далтън и д-р Реймънд Грийн публикуват в British Medical Journal резултати от изследване, в което 84 жени с тежък ПМС са инструктирани да записват симптомите си в дневник.
Жените, които са имали повече и по-тежки симптоми по време на лутеалната фаза на цикъла – около седмица преди началото на менструацията, са били подложени на терапия. Умерените случаи на ПМС са получавали орални дози прогестерон седмица преди предполагаемото начало на симптомите. Тежките случаи, които не са реагирали на оралното лечение, са получавали инжекционен натурален прогестерон. Резултатите са намалени ПМС симптоми.
В труда си Далтън изказва твърдението, че симптомите на ПМС включват не само общо напрежение и мигрена, но и астма, раздразнителност, болки в гърдите, умора и депресия. Така тя стига и до създаването на термина предменструален синдром и той става официалното наименование на този тип оплаквания.
През живота си д-р Далтън е публикувала множество ценни книги като „Менструалният цикъл“, „Предменструален синдром и прогестеронова терапия“, „Веднъж месечно“, „Следродилна депресия“, „Предменструалният синдром е изправен пред съда“, „Библия на ПМС: Наръчник за осъзнаване и третиране на ПМС“ и много други. За съжаление, нито една от тях не е публикувана на български език, но с малко търсене в интернет е възможно човек да се сдобие с копие от някои от книгите ѝ на английски. (Повече за д-р Далтън и трудовете ѝ можете да прочетете тук, тук, тук и тук.)
Д-р Далтън умира на 17 септември 2004 г. на 87-годишна възраст, като оставя значимо наследство в разбирането на менструалното здраве. Нейните открития продължават да влияят на подходите за диагностика и лечение към женското здраве и до днес.
И като стана въпрос за диагностика – не бива да забравяме и редовните гинекологични прегледи и изследвания. Те са от съществено значение за поддържане на добро полово и репродуктивно здраве. Помагат за ранното откриване на патологични изменения и за назначаването на адекватно лечение. Всяка жена е редно да посещава личния си акушер-гинеколог поне един път годишно, за да преминава през нужния профилактичен преглед и изследвания на шийката на матката (цитонамазка).
Статията е създадена с подкрепата на dm България.
Ние от dm знаем, че жената е чудо. Тя е начало на живота, тя е вдъхновение и сила и всеки месец тялото ѝ преминава през невероятни промени. Затова за втора поредна година насочихме поглед към женското здраве и акцентирахме на 4 теми: почивка, ментално здраве, спорт и хранене. В сайта и онлайн магазина на dm ще откриеш полезни статии, съвети и информация за четирите фази на женския цикъл, хормоналните промени и потребности през всяка една фаза. Всичко това е придружено с продуктови предложения за всеки момент от месеца.
Скъпи, чудесни жени! Когато преди две седмици обявихме съвместния ни конкурс с dm България – „Писма за 8 март“, очаквахме, че ще ви хареса, но вие направо ни счупихте главите! Получихме десетки писма, десетки истории, десетки споделени съдби и съкровени разкази за детство, семейство, житейски изпитания. И още хиляди топли и идващи от сърцето думи към и за децата. Признаваме си, че имаше моменти, когато дори нашите обръгнали души се вълнуваха искрено и може и да е имало някоя и друга издайническа сълза в ъгъла на окото.
Обаче просто не остана време да се разчувстваме като хората, защото трябваше да подготвим всички 76, с думи СЕДЕМДЕСЕТ И ШЕСТ (!), публикации, за да ги видите, да ги споделите, и да ги дадете на децата си да ги прочетат сега или някой ден, когато могат да четат.
И ето сега, точно на Международния празник на жената, обявяваме официално края на конкурса ни „Писма за 8 март“ и идва ред да кажем кои са победителките.
Честито, момичета!
Ще се свържем с всяка една от вас по имейл, за да уговорим как да си получите наградите.
На вас и на всички останали – хиляди благодарности от целия ни екип, че ни направихте съпричастни към своите смели, честни, съкровени житейски истории и ги споделихте с нашата публика.
„Писма за 8 март“ е специален проект на Майко Мила и на dm България, в който ви провокираме да напишете писмо до по-младото си аз или до своето дете. А ние ще наградим най-добрите. Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 6 март включително. Победителите ще обявим на 8 март. Наградите от dm България са страхотни – четири сета с козметика и вкусни изненади. Предвидили сме и поощрителни награди – книги от Майко Мила.
Славена Битолска се обръща към 16-годишното момиче, което е оставила преди 10 години.
Здравей, Славена!
Ще ме сметнеш за луда или дори себе си за такава, но в двата случая би била права, предвид че ти си аз и аз съм ти. Лудост, нали? Ще опитам да ти докажа, че това наистина съм аз. твоята 10 години по-възрастна версия.
В момента си на 16 и след тежките матури и постоянния зор от вашите (или да кажа нашите) сякаш ти изглежда, че всичко се нарежда.
Ще ти вземат куче, а ти с ентусиазъм ще го разхождаш всяка вечер. Така ще срещнеш и първия си приятел, гадже, което ще се окаже и единствено, защото не след дълго ще създадете семейство и дом. Естествено знам, че криеш този кавалер от майка си и баща си, но събитията, които те очакват скоро ще променят всичко.
Чудех се дали да ти споделя, но помня какво изпитах в онзи ден и ми се щеше да бях подготвена, затова ще бъда директна. Ще загубиш майка си в ръцете си и тя ще поеме последния си дъх в твоите обятия, докато ти я молиш да се пребори и да остане.
Ти не знаеш, но дълго време са крили от теб, че това ще се случи, затова и сметнах, че е моя мисия да те предупредя. След този момент светът ти ще се срине, но в последните си думи към теб твоята мила майка ще ти каже да обичаш и да вярваш в пътя, по който си тръгнала.
А ти ще го направиш! Ще останеш до баща си, ще започнеш работа и ще съумееш да се изправиш веднага. Звучи толкова лесно, но ще ти коства много.
В този ден ще сервираш именно на тези твои връстници, които имат щастието да не познават твоята съдба. Но в бъдеще това няма да те гложди и няма да съжаляваш, така че горе главата, момиче!
Трябва и да знаеш, че това няма да е последната загуба, която ще трябва да преживееш. Ще има още много, но сякаш във времето ще съжаляваш повече за тези хора, които са били до теб в щастието и спокойствието и са си тръгнали, откоколкото за тези, които са нямали избор и е трябвало да напуснат тази земя.
Никога няма да бъдеш същата, но това може само да те радва. Често ще наблюдаваш отстрани кикотене, разговори и съвем типични тийнейджърски раздумки на твоите връстници и няма да се чувстваш на място, защото ти вече няма да си същата...
Осъзнавам, че споделяйки ти го, преди да ти се е случило, аз вече отнемам много от нормалния ход на твоя живот, но трябва да се държиш силна и да си готова за удари и падения. Ще те боли всякак и много, но ще се изправиш.
На 18 август следващата година трябва да отидеш в стаята на твоята майка. Тогава там ще има писмо в раклата над леглото, което трябва да прочетеш. Аз го намерих доста по-късно отколкото ти ще го, а знам, че ще имаш нужда да прочетеш написаното вътре възможно най-скоро.
Стресът от приближаващите матури след тежката загуба, както и финансова несигурност и още куп неща, ще те сломяват твърде често, а не трябва. Знам, че и в момента имаш навика да стоиш до късно и да се втелясваш във всяко домашно или задача, но наистина отиди и се наспи. Дори и да не си перфектна във всичко, това няма да има значение за теб след 10 години. Запази хъса си, но го насочи в това, което ти харесва (а аз знам, че ти отдавна знаеш какво е то)! Не се разпилявай и не се опитвай да следваш чужди амиции и мечти!
Заложила си на отдалечения тип селски живот. Имаш доста скромна къщичка, но голям двор и много щастливи и свободни деца без ограниченията, които имаше ти. Ще дойде време и сама ще я видиш и ще се разположиш. Но междувременно помни, че ще има моменти, в които ще си мислиш, че не можеш повече и ще си твърде изморена. Точно тогава е времето, в което трябва да направиш още едно последно усилие и никога да не се предаваш.
Няма да издавам с какво ще се занимаваш и какво точно ще работиш, защото ще научиш доста неща, докато сама го откриеш. Неща, които в момента са полезни на мен. Ето защо това ще е моята тайна от теб! Ще се видим след 10 години, за да ми кажеш дали е трябвало да бъда малко по-обстойна или потайна!
Изпращам ти много сила,
вече 26-годишната Славена
„Писма за 8 март“ е специален проект на Майко Мила и на dm България, в който ви провокираме да напишете писмо до по-младото си аз или до своето дете. А ние ще наградим най-добрите. Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 6 март включително. Победителите ще обявим на 8 март. Наградите от dm България са страхотни – четири сета с козметика и вкусни изненади. Предвидили сме и поощрителни награди – книги от Майко Мила.
Елена Димова е при нас с разтърсващ и ужасно емоционален разказ за живота ѝ, който адресира до своите прекрасни момичета.
Няма да ви уча как да бъдете принцеси. Няма да ви уча как да бъдете мързеливи. И ще напиша неща, от които може да ви заболи. Защото да си човек често боли. Но може по-често да е хубаво. И от вас зависи.
Ще споделя със себе си и с дъщерите си истината и само истината. Точно такава, каквато е – горчива, лютива, сладка, тръпчива, отровна, разочароваща, вдъхновяваща, сурова. Няма да пестя, защото вие, момичета мои, заслужавате да знаете как аз научих уроците, които ще опитам да предам на вас.
Преди да стана на 13, ме изнасилиха. Мисля, че беше около 15 години по-голям от мен. Може и повече. Не казах на НИКОГО. Тогава не трябваше да стоя часове под перваза на онзи прозорец вкъщи и да плача безутешно, докато чакам майка ми да се прибере от работа. Трябваше да продължа да плача и после, а не да си избърша сополите в ръкава и да отворя вратата все едно нищо не е станало.
Трябваше да изплача, да изкрещя и да изстрадам навън тоя дълбок океан от срам и отвращение, от гняв и ярост, от болка и недоумение. Трябваше да удавя онзи „човек“ в тоя мой черен и бурен океан, а не да го глътна навътре и да ми спре въздуха за толкова много време напред.
Не биваше да позволявам да удавя себе си в него и в онова грешно чувство за вина, което изпитвах. Трябваше да ги пусна тия сълзи навън, трябваше да викам и да моля за помощ. Вместо това, реших да се подложа на самолечение! Не подозирах какво ще ми коства да се събера и да продължа без нечия помощ. Може би заради това отдавна се научих да казвам НЕ и да не мълча. Не беше лесно. Толкова срам не бях изпитвала никога през живота си.
Сега, когато си спомням усещането, мисля, че онзи срам беше по-голям и поглъщащ от всеки последвал срам в живота ми. А и онзи срам там беше черен, чудовищен и страшен. Захлупваше ме с такива сила и тежест, че не успях да кажа нито дума.
Момичета мои, не позволявайте никой срам да ви унищожи така, както аз позволих! Моля ви! И се борете за себе си! Бъдете смели и не се страхувайте! Аз съм до вас!
Дядо ми беше тежък алкохолик. От време на време идваше неканен у дома и гонеше мен и майка ми от вкъщи посред нощ. С дни спяхме на пода в съседите. Много още неща се случваха. Тонове.
Дори не си представям как се е чувствала майка ми, защото ѝ беше много трудно да защити и двете ни. Знам аз как се чувствах обаче. Може би това е част от причината да се старая да се държа добре с хората и да помагам както и с каквото мога. Друга причина са родителите ми, които поотделно са най-превъзходните родители, които можеха да ми се паднат или да избера (зависи в какво вярвате). Всеки ден, в който съм била с тях, са ми показали какво е да си добър. Какво е да си честен. Какво е да помагаш. Безкористно! И анонимно.
Не и с двамата наведнъж. И никога не съм живяла с тях двамата като семейство. Може би затова семейството за мен е свещено. Нещо, което се гради всеки ден. Семейството (истинското такова в моите представи) означава доверие. Семейството означава много, ама много любов! Да знаете, че любовта е в основата на всичко. Първо към самите вас. После и към останалите. Но да знаете, че нищо не е на всяка цена. Дори семейството!
Тогава тя молеше съседката за една-две филии хляб, за да ми направи циганска баница и да ме прати на училище с храна. Това ме научи да ценя неща, които ще опитам да ви науча да цените и вие. И вече знам много точно какво означава „Дупе знае 2 и 200“. Знам, че мога да се справя всякак. И знам, че ще направя и невъзможното в това време на толкова много имане да ви науча какво е да нямаш и да цениш всяко нещо. И че нищо не идва просто така. Също знам, че бедността не е порок. Порок е да ѝ се присмиваш! А циганска баница обичам и до днес.
Тая дупка в мен никога няма да запълня, но вече научих, че няма и нужда. Не опитвайте да напълните всяка празнота във вас. Дъвчете я, влезте в нея, разберете я, изживейте я и я оставете в миналото. И не забравяйте да пуснете стълба за изкачването. Оставете миналото там, където му е мястото, и не циклете в него. Научих се, че пътя го избираш сам. И че трябва много труд и постоянство. Научих го по трудния начин, защото не слушах. Защото не чувах.
Може би и вие няма да слушате. Може би и вие няма да чувате. Обаче вярвам, че ще чуете себе си по-рано, отколкото успях аз, защото сте по-умни и по-мъдри от мен. И дори да не стане, аз ще ви обичам точно толкова, колкото и днес. Защото съм вашата майка. И защото отлично знам какво е да грешиш. Какво е да се провалиш. И какво е да се изправиш и да продължиш накъдето си тръгнал.
Не знаех, че дъното е много по-дълбоко. Ще ви нараняват. Вероятно ще наранявате и вие. Опитайте да сте добри и да не си играете с главите и сърцата на хората. Щото всичко, което вие направите, накрая остава във вашата сметка. Ще ви кажа, че от любов може да умреш, но само ако позволиш!
Ще има моменти, когато ще усещате, че сте на ръба на Земята. Че искате да слезете. Че искате законите на физиката да не работят за вас. Ще има моменти, когато от любов ще ви боли физически. В тия моменти, моля ви се, спомнете си за тия редове, ако можете, и се радвайте, че сте живи! Че дишате! Че ви боли! Че чувате любимата си песен и че можете да прочетете буквите в любимата си книга.
Радвайте се на всеки поет дъх пролет, на всяка прегръдка на дъжда, на всяка целувка на слънцето и на всеки танц с вятъра! Радвайте се на всеки солен и любовен шамар на морето, на могъщия тътен на планината и на това, че имате сърце да разбирате какво пиша.
И да знаете, че винаги ще съм до вас да ви изпия сълзите!.. Защото съм вашата майка!
Приятелката, която обичах и все още обичам най-много на света, ме нарани най-много. Най-дълбоко. Най-безпощадно. Но благодарение на нея научих какво е прошка. Толкова съм ѝ благодарна! Заради нея научих какво е търпение, какво е да заклещиш емоцията си в капана на мисълта и да я овладееш, какво е да се обърнеш към себе си и да решиш кое е по-важно – да имаш някого в живота си или да позволиш на егото си да те смачка. Избрах нея. Бях на 20. Никога не съжалих. Обичам те завинаги, момиче! И да знаете, че има завинаги.
НИКОГА не пробвах хероин, но много пъти опитах да спася човек, който не искаше да бъде нито спасяван, нито спасен. През това време видях и научих прекалено много. Научих неща, без които можех да живея по-добре и по-спокойно. Но тогава научих да внимавам кога и на кого предлагам помощ. И отказах да спасявам всички около себе си. И се научих да си тръгвам.
Зависимостта на онзи човек ме научи как да си тръгна, когато обичам. Научи ме какво представлява болката от това да си тръгнеш, докато все още си влюбен. Научих се как да разбирам не само, че няма светлина в тунела, а че понякога изобщо няма тунел. След челен сблъсък със стената, разбира се!
Съществува измамна представа за хората до вас. Съществува влюбване в представата за някого. Съществува образ, от който вашата фантазия има нужда. Измислен образ, в който се влюбвате. Боже, който и да си ти, моля ти се, помагай на момичетата ми да притежават тая чудодейна сила да могат да си тръгват!
Едната ме държеше за дясната, а другата за лявата ръка. Едната ми беше стиснала сърцето, а другата – ума. Казваха се Анорексия и Булимия. Прегръщаха ме толкова силно, че няколко пъти почти не умрях. В онзи период и без това не бях особено жива, но да убия Анорексия и Булимия се оказа по-лесно, отколкото да съживя себе си.
Момичета, много здрава психика ще ви е нужна, за да се справите с всичко, което ще ви сервират не само госпожа Съдба и господин Живот, а и женското умение да усложняваме абсолютно всичко. Обаче нали не забравяте, че каквото и да се случва, ще бъда до вас. Няма да мога да ви предпазя от всичко (то и не бива), но и воин не се става в копринени чаршафи!
Работата, в която не работех, защото беше върховен кеф да я върша. Работа, в която бях добра, в която се чувствах сигурна и от която научих страшно много. Загубих тази работа в името на нещо, което не успях да съхраня и също загубих. Момичета, ще ви помогна да се научите да губите и въпреки това да не се отказвате. Да не се отказвате от мечтите си и да ги превръщате в цели, които да постигате. Може би няма да се справим с всичко, но ще съм щастлива, ако искате да опитаме!
Ако не беше ти, може би нямаше да съм тук сега. Понякога нещата се объркват много. Така стана с главата ми, този път – изненадващо – в медицински смисъл. Объркване, наречено мозъчен кръвоизлив. Беа, ти беше на месец, когато видях скенера и когато прочетох диагнозата. Спомените ми са твърде живи за четиринайсетте им години. Надявах се, че животът на неприятния спомен е по-къс.
Болница и мирис на адреналин, който ме задушаваше. Трябваше да те оставя за една от най-дългите седмици в живота ми. Щях да умра от мъка и от страх. Ей това е шубе, от което наистина се посираш! Страх, който парализира съществуването ти. Обаче мисълта за теб и любовта към онова бебе, което оставих в кошарата, когато се прибрах, за да събера багажа си, ми даде оная огромна сила, която не ми позволи да се предам нито за миг.
Благодаря на ония две черти, които ми помогнаха да оцелея, докато майка ми умираше. Един живот беше на път, докато друг гаснеше пред очите ми всяка секунда. Амарис, благодаря ти, че не ми позволи да полудея от мъка! Благодаря, че се появи точно в онзи момент!
Беатрис, извинявай, че преживя всичко това с мен. Ти си ГИГАНТ!
Момичета, живейте го тоя живот с отворени ръце, сетива, очи и съзнание! Учете! Аз не учих достатъчно и добре знам къде се намирам. Много е ценно да знаеш къде се намираш. Да не се надценяваш, но да не се и подценяваш. Да знаеш къде си и кой си. Аз все още се опознавам, а вече съм на 43. Много пъти се провалях. Много пъти падах. Много пъти грешах. Вероятно всеки ден греша.
Няма да стане. Поне не и от първия път. Аз живеех с очаквания. Към хората, към света, към родителите си, към приятелите си, към партньорите си. Към това каква точно трябва да е любовта според моите представи. Според моите очаквания. И се разочаровах безкрайно много пъти. Докато не осъзнах, че очакванията никога не са в полза на реалността. И докато не се научих да не очаквам.
Гледайте в простора и в свободата и опитайте да не се влияете от изкуствените рамки, които част от обществото опитва да налага. Не мразете бившите си пред другите хора. Да говориш зад гърба на приятел(ка) или на бившия си партньор казва няколко неща за самия теб и нито едно не е хубаво. Вашите приятели, вашата среда и вашите партньори са ваш избор.
Пазете чуждите истории и чуждите тайни. Да знаете, че нямате право да разказвате нещо, споделено от друг. Това не е вашата история, но може да бъде моментът, в който сте злоупотребили с нечие доверие.
Мой съученик се самоуби, защото всички го побъркваха от подигравки. Казваше се Мартин и беше изключително добро и чувствително момче. Помагайте на възрастните хора и помнете, че при най-добрия сценарий ще доживеете тяхната възраст в относително добро здраве. Не подценявайте хората срещу вас и опитайте да не съдите. Пробвайте да сложите тъжните обувки на човека, който ви е наранил. Ще се изненадате колко са неудобни и ще видите, че душата на този човек е отровена и вероятно страда.
Този човек има своя история и вероятно тя никак не е весела. Човек, който е щастлив със себе си, не може да се държи лошо. Може би този човек е нещастен. Подайте му ръка и ако позволи, му помогнете.
Моля ви, не тровете себе си със злопаметност и опитайте да приемате хората, без да искате да ги променяте.
Вредно е да не се променяш. Вредно е да седиш на едно място и да мислиш, че си стигнал върха. Винаги има някой друг връх отсреща, стига да го виждате.
Не съжалявам за нищо. Всяко решение, което съм взела ме е водело по пътя и сега съм тук. А тук е хубаво! Всеки урок ме е учил на нещо, защото успявах да го прочета. Целия.
Момичета, понякога ще се чувствате счупени, разчорлени и разпилени. Обаче вие сте жени. А жените притежават най-специалната сила на света. И щом можем да даваме живот означава, че можем всичко!
