fbpx
Писма за 8 март

Вие ме научихте да се смея отново

8 март 2024
силует на жена с облаци и луна

„Писма за 8 март“ е специален проект на Майко Мила и на dm България, в който ви провокираме да напишете писмо до по-младото си аз или до своето дете. А ние ще наградим най-добрите. Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 6 март включително. Победителите ще обявим на 8 март. Наградите от dm България са страхотни – четири сета с козметика и вкусни изненади. Предвидили сме и поощрителни награди – книги от Майко Мила. 

Ина Тонева пише много емоционално писмо до двете си деца.


Мили деца,

Ако четете това, значи съм завършила писмото за конкурса. Бих искала да знаете, че много ви обичам, харесвам, гордея се с вас. Искам да знаете, че винаги съм желала да бъда ваша майка и това носи огромен смисъл в живота ми. Когато бях на 21, се обърнах към баща ви, погледнах го и казах: „Готова съм да бъда майка, искам да имам деца“. Той се обърна и ме погледна ужасено: „Не е ли малко рано?“. „Това е смисълът на живота“ – отвърнах аз. Да имаш деца и семейство. Бях млада и много зелена.

Имах мечти – да имам семейство, да имам вас.

Имах надежди, палех лесно, смеех се. Заживях с баща ви и го убедих да вземем Морис (нашето куче). Живеехме по студентски, имахме приятели, излизахме често, правехме купони. В сесии обичах да правя нищо, да гледам най-глупавите испански сериали. Работех почасови работи, парите бяха не много, но достатъчно.

Годините минаваха, завърших образованието си (нямам идея дали ще помните, че завърших авиационна техника и технологии, което беше толкова близо до моята същност като специалност, колкото компактдиска за вас). Започнах работа. Преподавател (това го помните знам). Бях на 25, 2 дни преди Коледа.

Баба и дядо се обадиха, че леля ви (с нея никога не се запознахте) има проблем и трябва да заминат за Германия при нея.

В този момент, деца, моят живот мина на пауза. Сякаш всичко застина.

В следващата година се сблъсках с диагнозата, боледуването, ужасите и страданието. И малко по-късно загубата на моята сестра, вашата леля. 

Искам да знаете какъв човек беше тя. Беше щедра и справедлива. Имаше толкова много любов в нея. Сигурна съм, че щеше да носи много подаръци за вас, когато се прибираше, и да ви прави смешки и да усетите тази чиста любов. Но това писмо не е за нея, то е за вас.

В този момент деца аз много се промених.

Една част от мен, тази чувстващата, някак замръзна. Продължих да живея на автопилот. Мисля, че имаше депресия и много непреработена загуба в мен.

Така се появи ти, Марти. Толкова искан, желан, донесе живот в цялата тази загуба и тъга. Толкова бях уплашена, страхувах се да не те нараня, как да те отгледам. Толкова те обичах, че ме болеше. Бях толкова свързана със страха си, че нямаше място за любовта.

На 40 дни претърпя операция, още един пирон в моята скръб.

Преминахме без усложнения и заедно, но още една част от мен замръзна. Всички толкова те обичахме, беше център на цялото внимание и грижа на нашето и разширените ни семейства. Имаше най-уникалните къдрици и сериозен изказ.

Времето минаваше и 4 години и половина по-късно се появи ти, Стефчо. Чакано и искано бебче. С непоклатимия си лъвски характер ни донесе много смях и ни научи как да се изразяваме и отстояваме. Винаги вокален за нещата, които не ти харесват, и толкова любвеобилен и гушкав.

Тази любов нямах идея как да я разделя на две.

Как никой от вас да не страда, да не бъде изпусната нечия нужда? Не знаех как да присъствам едновременно за двама, без да ощетя единия от вас. Бях на предела, сама и счупена емоционално, физически и психически. Тогава започнах своя път в психотерапията. От личната ми терапия, към обучението в школата, университета.

Ето, ме тук терапевт – самата аз.

Знам, не ви се нрави особено, че отсъствам повечко. Понякога съм доста уморена. Невинаги търпелива. Често говоря по телефона. Доста съботи и недели участвам в различни обучения. 

Не бягам от вас. Аз просто намирам себе си. Мисля, че това е едно от нещата, наред с любовта и образованието, които искам да ви дам. Позволението да откривате и отстоявате себе си, дори когато нещата са далеч и неясни.

Бих искала да познавахте по-светлата част от мен.

Да можехте да видите и онази на 25 с мечтите, която никога не е виждала ужаса и вярва повече в доброто и в живота. Да можех да бъда по-спокойна и усмихната. Да бъда като другите майки. Но тогава нямаше да съм аз днес. Но не съм.

Знам, че разпознавате тъгата в мен.

Деца, тя си е моя и е дълбока, толкова дълбока, че дори и вие не можете да я надвикате. Вие ме научихте да се смея отново, да се свържа с живота и цялата му пъстрота. 

Когато гледам към вас, виждам две прекрасни деца. Разпознавате и назовавате емоциите си и тези на другите, умни и забавни. Имате най-готиното чувство за хумор. Обичам ви!

Мама

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross