Дали детето се е нахранило? Ако случайно не е, сме готови с всякакви импровизации. Превръщаме се в актьори, в животни, бръмчим като самолети, разнасяме хапки около детето в желанието да го залъжем, та да вземе да си отвори устата.
И ако в началото подобни трикове минават, то постепенно включваме и тежката артилерия. Телевизия или видео игри, докато храненето съвсем изчезне като процес, в който детето усеща вкуса на храната, както и най-важното – да разбере, че е гладно.
Ето малко споделен опит по темата от Трейси Къчлоу – автор на международния бестселър Zero to Five: 70 Essential Parenting Tips Based on Science („От нула до пет: 70 важни родителски съвета, базирани на науката“).
На 6 месеца момченцето ѝ започнало да се храни доста добре. На 7 месеца вече не ядяло достатъчно или отказвало да се храни до степен, в която теглото му паднало под нормата. Майката се оказала в безизходица, опитвайки се да му набутва калории, макар да знаела, че експертите препоръчват децата да не се насилват да ядат.
Опитала се да премахне пречките, които виждала. Например момченцето ѝ било толкова нетърпеливо да види какво яде тя, че не ядяло собствената си храна. Затова спряла да го храни по време на семейното хранене. Той започвал да се суети, щом го накарала да седне на високия стол. Мръщил се на пюретата (дори на любимите). Опитала се да го разсее с играчки, но и това не помогнало.
Детето се опитвало да хване лъжицата, а тя да го спре. „Понякога ми дава знак да се приближа, целува ме по челото, а след това отново започва да плаче“, пише тя. „Това продължава час или два. И в повечето случаи завършва с пълна купа с храна.“
В картината, която тя обрисува, видях, че неусетно в храненията има все по-малко връзка помежду им. Проучванията показват, че децата изпитват трудности, когато не чувстват близост, и процъфтяват, когато се чувстват свързани.
Прекрасно е, че малкото ѝ дете я моли за повече близост със сладки целувки. Затова с нея поговорихме как да изграждаме все повече и повече връзка по време на хранене.
Знам, че тази майка не е единствената с подобни въпроси. Ако и вашето дете не се храни, ето 8 съвета, които ще ви помогнат да му върнете апетита.
Хората са социални същества и това чувство наистина се проявява по време на хранене. Процесът моментално ще се усети като по-приятен за малките деца, когато те са част от този семеен ритуал. Дори и да не ядат толкова, колкото се надявате.
Ако е възможно, вземете столче за хранене, което позволява на детето да седи на масата, като купичката му е на нея вместо на поднос. Използвайте този дизайн, който се закрепва, или който се плъзга директно до масата. Повечето високи столчета за хранене поставят децата малко по-далеч от всички останали. Но малките искат да правят като големите по време на вечеря, за да се чувстват част от семейството.
Пюретата са малко скучни, нали? Ястията, които обикновено приготвяме за себе си, имат подправки, текстури, аромати и цветове, които са много по-интересни от кашите. За бебетата, които започват да се хранят с твърда храна, е чудесно да ядат истинска храна: подходящо е за фината им моторика, за вкуса им, за удоволствието от храната, за храненето им и др. Просто им давайте по-малки парчета. (Без цели гроздови зърна, тъй като те са хлъзгави и са с точния размер и форма, която може да ги задави.)
Като хваща лъжицата, бебето ви казва: „Готов съм да се храня сам!“. Позволете му да използва ръцете си. Да, може и да поизцапате, но купичките с ръбче и лигавниците с дълги ръкави ограничават бъркотията. В помощ идва и голяма подложка под столчето за хранене.
Не оглеждайте всяка хапка на бебето. Сложете храната в чинията му и му кажете какво представлява всеки елемент. След това просто от време на време говорете с него, усмихвайте му се и се наслаждавайте на собствената си храна.
Още не сме свършили, скрол надолу
Това ще ви помогне! Можете да храните детето си с хапки от вашата вилица. Можете да кажете: „Една хапка за мен, една за теб“. Около 6–7-месечна възраст бебето иска да прави това, което правите вие. Спомням си, че дъщеря ми искаше храната от МОЯТА чиния, дори да имаше същата в нейната! Понякога слагах определени храни само в моята чиния вместо в нейната, а след това ѝ давах от моята.
Ако научите бебето си на знаците за думи като „мляко“, „още“, „всичко свърши“ и т.н., то ще може по-лесно да общува с вас. Това е такова облекчение!
Твърдите храни могат да се предлагат постепенно. Здравословно е бебетата на 6-месечна възраст да получават по-голямата част от храната си от майчиното мляко и бавно да преминават само към твърда храна през следващите 6–12 месеца. Мислете за това като за време, в което бебето експериментира с новите вкусове и текстури, а не като за време, в което напълно да замени кърмата.
Бебетата може да плачат и да не искат да ядат, ако се чувстват подути или запечени. Правех зелени смутита за дъщеря ми – лесен начин за набавяне на зеленина. Всъщност все още ги пием, но сега сама избира кои плодове и зеленчуци да включим в тях.
Какъвто и план да измислите, пробвайте го за една седмица. Оставете детето да се адаптира и след това преценете как се справя.
Източник: zerotofive.net.
Току-що сте родила, а вече си мислите как да се върнете към нормалния си начин на живот. Всичко това е супер, само че за някои работи няма защо да се бърза. В този текст за Love to Know Сидни Стивънс обобщава съветите, които е получила от по-опитни майки.
Вашият лекар ще допълните списъка с други важни моменти като например да не вдигате нищо по-тежко от бебето и да не започвате с тренировките твърде скоро. Но ето какво може да се добави от първа майчинска ръка, дето се вика.
Сред най-полезните съвети, които някога съм чувала от колежка (и по-опитна) майка, попада простият съвет в следродилния период да избягвам всякакви задачи, които другите могат лесно да свършат за мен или вместо мен.
С други думи, ако сте родила току-що, трябва да вършите единствено задачите, които само вие можете да направите.
Кърменето, вземането на душ, грижата за шевовете (ако имате такива) и храненето са такива неща. (Въпреки че би било доста полезно, ако някой може да вземе душ вместо вас.) Чистенето, готвенето и дори някои от грижите за бебето като смяната на пелените например спокойно могат да бъдат поети и от друг човек.
Прекарах четири дни в болницата, когато се роди дъщеря ми, и ми беше трудно да кажа дори на медицинските сестри от какво имам нужда. Накрая осъзнах, че медицинският персонал, съпругът ми и остналите членове на семейството ми не четат мисли.
Всички искаха да ми помогнат, но сама трябваше да им кажа какво ми трябва, за да го направят. Ако можех да върна времето назад, щях да изразявам всички свои нужди веднага щом се появят.
Кой биберон е най-добър? Какво ще стане, ако тази залъгалка бъде изтеглена от пазара през следващата година? Ако бебето спи повече от два часа, ще ми свърши ли кърмата?
Това са част от въпросите, които може да ви минават през главата в дните след раждането.
Още не сме свършили, скрол надолу
Много е лесно да започнете майчинството си с малки мании за вземане на правилното решение. Едно решение, за което със сигурност няма да съжалявате, е ако си наложите да не се тревожите за дреболии. Ако нещо няма да има значение след година, вероятно можете да пропуснете да се притеснявате за него и сега.
Послушайте една майка, която вече е минала през това: не пробвайте – повтарям – НЕ ПРОБВАЙТЕ дрехите си отпреди бременността, преди бебето ви да може да се обръща само. Тялото ви след раждането идва с нови „придобивки“. И може да ви е необходимо известно време, за да се свикнете. И на тези тесни дънки ще им дойде времето.
Освен това тялото ви ще се променя много, докато хормоните се приспособяват и матката ви се свива. С други думи, не бързайте да закопчавате панталоните.
Бъдете мили с тялото си. То току-що ви е дало един от най-големите дарове на живота и това е невероятно. Отпуснатата кожа, стриите и по-закръглените бедра са доказателство за упорития труд, който същото това тяло е положило, за да доведе на бял свят чисто нов човек.
Когато прегръщате бебето в продължение на безкрайни часове, вероятно ще прекарвате доста време в скролване в социалните мрежи. Няма нищо лошо в това да се забавлявате с видеа в TikTok, но внимавайте.
Може да попаднете в капана на сравнението.
Не забравяйте, че идеалните детски стаи и майките, които показват коремната си преса само няколко часа след раждането, в повечето случаи не са истина.
НЕ СЕ СРАВНЯВАЙТЕ. Справяте се чудесно.
Първата ми среща четири седмици след раждането беше смесица от добри и не толкова добри чувства. Лекарят ми с радост съобщи, че разрезът ми е заздравял и съм готова да шофирам, както и да правя много други неща, за които не се чувствах готова.
Понякога може да изглеждаме по-добре, отколкото се чувстваме. Затова, когато хората казват, че изглеждате така, сякаш се справяте добре, но вътрешно крещите за помощ, говорете открито.
Важно е да знаете следното
Не позволявайте на никого да омаловажава трудностите, които може да имате след раждането. Натрапчивите мисли, чувството на отчаяние, безсънието, болката по време на кърмене и всяка друга болка или психическа борба трябва да бъдат споделени с вашия лекар, с член на семейството или с приятел, на когото имате доверие.
Спомням си ясно вечерта, в която се опитах да приготвя вечеря за семейството си само две седмици след цезаровото сечение. По време на задачата се чувствах предимно добре, но по-късно си платих. Получих страхотно възпаление и ме болеше доста от голямото натоварване.
Не е необходимо да бързате да се върнете към нормалния си начин на живот след раждането. Тялото и умът ви се нуждаят от време, за да се излекуват и да преработят случващото се. Дайте си необходимото време, за да се почувствате отново нормално.
Бърз факт
Някои млади майки следват правилото 5 – 5 – 5. То включва пет дни легнали, пет дни седнали в леглото и пет дни близо до леглото, докато се възстановяват.
Направили сте нещо невероятно. Прекарали сте девет месеца в създаване на живот и сте се потрудили здраво, за да го доведете на бял свят. Всичко, което трябва да правите (или да не правите), за да се възстановите след раждането, е нормално. Послушайте лекаря си за основните работи и следвайте инстинкта си за всичко останало.
Един от най-сложните въпроси по време на бременността е да се избере име на бебето. Подобни важни решения неведнъж са ставали повод за кавги и трайни семейни конфликти и са засенчвали така вълнуващата новина за появата на новия член в семейството.
В Happiestbaby.com дават идеи как да подходим към тази толкова съществена тема.
Какво се крие в името? Всъщност много… да дадете име на детето си може да се окаже една от най-трудните части на бременността (освен самото раждане, разбира се). Помислете какво е важно за вас, когато давате име на бебето си. Искате ли нещо уникално, традиционно или търсите нещо между двата варианта? Въпреки че никой освен вас не може да избере идеалното име на бебето ви, ето някои полезни съвети за това какво да вземете предвид, когато му го давате.
Вярно е, че давате име на бебе… но е важно името, което сте избрали, да може да расте заедно с него и след като навърши пълнолетие. Някои имена са наистина сладки за бебета, но си представете как звучат за възрастен човек.
За да разберете как стои въпросът с избраното от вас име, започнете да го произнасяте на глас. Представете си как би изглеждало това име в молба за работа.
Ако пък изборът на официално име, което ще подхожда на детето ви в неговата зряла възраст, ви се струва твърде строго за бебе, то винаги можете да използвате сладки прякори, докато то е малко.
Случвало ли ви се е да чуете някой да извика името ви в претъпкана стая, но да не говори с вас? Това може да се случи с вашето дете, ако изберете популярно име. Но не се притеснявайте: има много информация за най-предпочитаните имена на деца. Вижте къде се нарежда избраното от вас име в списъка на Националния статистически институт.
Все пак не обръщайте прекалено внимание на тази подробност. Интересното при съвременните тенденции в избора на име е, че малцина кръщават децата си с най-популярните имена. И ако Ема е най-предпочитаното име за момиче в САЩ през 2018 г., то е дадено само на 1% от новородените момичета през 2021 г. (Имайте предвид също, че имената стават популярни, защото са обичани!)
В противоположния край на спектъра, някои родители може да открият, че искат напълно уникално име за своето бебе – именно, за да избегнат популярността. В този случай отново е полезно да се провери списъка с имена в Националния статистически институт, за да видите къде се нареждат избраните от вас имена.
Когато става въпрос за уникален подход, може би ще искате първо да го изпробвате. Отидете в някое кафене и дайте на бармана името, което сте избрали. Как звучи то, когато го извикат? Дали го произнасят неправилно? Правилно ли е изписано?
Още не сме свършили, скрол надолу
Да "усетите" името е лесен начин да откриете дали детето ви може да има трудности по-късно в живота си с нещо "твърде" различно. Все пак няма нищо срамно и в това да бъдеш оригинален.
Чудесен вариант да отдадете почит на вдъхновяващ член на семейството е да предадете името му. Беше ли баба ви Елизабет любимият ви човек, докато растяхте? Отдайте ѝ почит, като кръстите бебето си на нейното име. Друг начин да продължите фамилното име е да изберете такова, започващо с първата буква на името на човека, който е бил важен за вас.
Обичате името Маделин, но мразите прякора Мади? Може би трябва да помислите за друг вариант… или не! Винаги можете да насочите приятелите и семейството си към използване на пълното име на бебето или на предпочитаното от вас прозвище - просто го направете от самото начало, за да им създадете навик. Не забравяйте, че е добре да поправяте и хората, които наричат бебето ви с друг прякор. Чакате да се роди Теодор, когото дядо ви вече нарича Теди. Внимателно му кажете, че ще се казва Тео или Теодор, а не Тед или Теди.
Достатъчно трудно е да намерите име, което да ви харесва, да не говорим за такова, което да се хареса и на двамата с партньора ви. Но е важно да сте на едно мнение, когато става въпрос за името на най-новия член на семейството. Ако се затруднявате да вземете решение, помислете за компромисен вариант: единият от родителите да даде името на първото бебе, а другият - на второто.
Поставете се на мястото на бъдещото си бебе! Запомнете: Давате име на своето дете за целия му живот… Бихте ли искали и вие да носите името, което сте му избрали?
Плачът е универсалният език на новородените и чрез него те изразят своите нужди и чувства. Има изследвания, които показват, че бебетата прекарват между един и три часа на ден в крещене, скимтене и хлипане (разбира се, има и сладки малки чудовища, които минават с лекота средната стойност и имат капацитет да станат вокал на метъл банда). Този универсален език обаче най-често предизвиква объркване сред родителите. И причината е, че не всеки плач е еднакъв.
Науката отдавна се опитва да дешифрира тази комуникационна система, търсейки модели и динамика на поведението, които обясняват какво точно означава всеки тон. Изследване на болницата в Барсеона Hospital Clínic Barcelona-IDIBAPS и швейцарско-каталунския стартъп Zoundream AG отваря вратата към разбиране на плача на бебета и различните му интерпретации.
Изследването класифицира плача на здрави бебета според определени характеристики, базирани на акустика, поведение и неврофизиологични модели. Авторите твърдят, че техните открития ще помогнат за тълкуването на плача. Освен това риданията и свързаните с тях физиологични променливи може да функционират като клиничен биомаркер и да служат за оценка на здравословния статус на бебето.
„Въздействието върху родителите на детския плач може да варира. Има тревожност, депресия, безпомощност, гняв и чувство на неудовлетвореност. Всичко това се отразява негативно на връзката и възприятието на родителите за бебето“, заявяват авторите в статията си. Съответно знанието как да се тълкува плачът на новороденото може да бъде от ключово значение за гарантиране на общо благополучие.
Учените изследват тази тема в продължение на шест десетилетия. Развитието на изкуствения интелект през последните години обаче дава все по-надеждни и точни алгоритми за анализиране и интерпретиране на детския плач. „Клиничният ви опит [ако сте педиатър] казва, че новороденото плаче различно в зависимост от това какво му се случва. И като педиатър имате чувството, че можете да се научите да тълкувате този плач. Е, според нас това наистина е така“, обяснява Оскар Гарсия-Алгар, ръководител на отделението по неонатология в Hospital Clínic Barcelona-IDIBAPS и съавтор на изследването. Другият автор е Ана Лусия Палтриниери, която също работи в отделението по неонатология в клиниката.
Стартъпът за здравни технологии Zoundream AG е специализиран в анализирането на плач. През последните години компанията е събрала над 100 хил. часа рев на новородени. „Искахме да видим дали има различни модели на плач въз основа на различни променливи. Ако акустичните и физиологичните характеристики, свързани с плача, позволяват да го интерпретираме, това ще ни даде възможност да го използваме. И в домашна обстановка, и в контекста на здравеопазването, и в интензивно отделение с бебета, които имат някакъв вид заболяване. Досега плачът никога не е бил използван за измерване на клинична ситуация“, обяснява Гарсия-Алгар.
Още не сме свършили, скрол надолу
Изследването е проведено върху 38 здрави новородени. Когато те плачат спонтанно, са засичани силата на плача, израженията на лицето, движенията на тялото. Вземани са данни за електроенцефалограма и данни за насищане на мозъка с кислород. След това събраната информация е анализирана и обработена със системи с изкуствен интелект.
„Освен акустичните разлики успяхме да определим свързани променливи като сърдечен ритъм и индекс на насищане с кислород. Можем да ги измерваме и наблюдаваме. С тези параметри плачът отговаря на нещо конкретно. Проучванията са проведени върху здрави бебета, но сега събираме данни от недоносени бебета и такива, които имат някакво заболяване, за да видим дали моделите на плач се променят“, казва Гарсия-Алгар.
Учените са установили следните модели:
Авторите също така откриват модели на повишено безпокойство в електроенцефалограмите на бебетата, както и във физическите движения, изражението на лицето и мускулния тонус при глад. Тоест, когато кърмачетата са гладни, те са по-неспокойни. „Като цяло гладът при новородените може да предизвика различни изражения на лицето и движения на тялото, предназначени да привлекат вниманието на родителите или хората, които полагат грижа за тях. Тези изражения и движения показват нужда от храна. Такива например са рефлекс на търсене, сукателни движения, безпокойство, гърчене и извиване на гърба“, твърдят учените.
Изследването на електрическата активност на мозъка също разкрива повишена възбуда в контекста на страдание и дискомфорт. Бебето показва, че е неспокойно и има някакъв дискомфорт като увеличава двигателната активност и прави лицеви гримаси, размахва ръце и крака, извива гръб или стиска юмруци.
Начинът, по който бебетата плачат, когато трябва да се оригнат, е подобен на начина, по който плачат, когато са в беда, но е по-дрезгав. „Според нашите резултати в случаите, когато бебетата трябва да се оригнат, тези със стомашно-чревни проблеми произвеждат по-дълъг вик (в сравнение с останалите, които са гладни или в стрес) с по-променлива височина и интензивност, отразявайки нестабилността на гласните струни“, обясняват авторите.
Що се отнася до насищането с кислород, изследването идентифицира най-ниските нива в случаите, когато има стомашно-чревни проблеми, например рефлукс. Заключението е, че тези проблеми могат да попречат на правилното дишане и да намалят нивата на насищане с кислород.
Авторите признават, че тяхното изследване има ограничения. Най-големият проблем е малкият размер на извадката (само 38 бебета). Освен това може да има и промени в държанието на бебетата, причинени от факта, че трябва да носят шапка и да имат сензор на челата си, за да се съберат данните за електроенцефалограмата и за кислородното насищане на мозъка. Въпреки това изследователите твърдят, че техните резултати представляват „предварителна стъпка“ към разработването на ефективен инструмент за анализ на плача и казват, че измерването на неврофизиологичните модели на мозъка и поведението на бебетата потвърждава акустичните данни. „Потенциалното използване на акустиката на плача като биомаркер за оценка на благосъстоянието на бебето не трябва да се подценява“, казват авторите.
Според Гарсия-Алгар констатациите от проучването са само първите стъпки. „Ние сме в начална фаза. Анализираме характеристиките на плача и дали той съответства на физиологична ситуация“, подчертава той. „Плачът е форма на комуникация. И ако можем да интерпретираме това, което бебетата казват, ще е прекрасно. Така плачът ще се превърне в ценен инструмент“, добавя Гарсия-Алгар.
Сигурни сме, че е така. Все пак векове наред майките се ориентират именно по този начин за нуждите на бебета си. Но ако можеше плачът да не е толкова стресиращ за родителите, щеше да е чудно.
Често чуваме, че установяването на рутина и навици е много важен аспект в отглеждането на нашите деца. А също и че бебетата се радват на рутината. Но защо е така? И какви са тези рутини или навици, как и кога да ги прилагаме? Ето някои възможни отговорите.
Рутината е поредица от дейности, които извършваме всекидневно или с определена редовност, в определени моменти и часове. Това са действия, които се поддържат по график и по относително подобен начин. Всички ние имаме свои собствени рутини, по които организираме деня си. Започваме от момента, в който се събудим, и продължаваме до момента, в който си легнем. Това включва работа, различни хранения, физически упражнения, домакински задължения, моменти на отдих и т.н.
За всяко бебе има три основни дейности, които можем постепенно да установим като рутинни. Това са хранене, време за лягане и време за къпане.
От най-ранна възраст децата се радват на всичко, което се повтаря. И няма значение дали е една и съща приказка, прочетена стотици пъти, любима песен, собствен „ритуал“ за лягане, игри с повтарящи се действия. Цялата тази дейност, която се повтаря по установен начин ден след ден в живота на бебето, е здравословна, защото му дава сигурност. Благодарение на повтарящите се дейности бебето знае какво да очаква. То научава какъв ще бъде денят му, кой е с него и кой се грижи за него. И детето може да разчита на тази досадна и уморителна за родителите повторяемост, за да се развива, играе и расте свободно.
Бебе, което знае, че през деня ще бъде хранено в определени часове, че ще има време за игра, ще бъде изкъпано и готово за почивка през нощта, е бебе, което расте с по-голяма сигурност, че ще получи всичко, от което се нуждае. В повечето случаи то става предвидимо бебе и това допринася за вашето спокойствие.
Бебе, за което всички дни са различни, ще расте в поредица от импулси, без да знае дали те ще бъдат задоволени, или успокоени. И е вероятно да се чувства по-неспокойно или разтревожено.
Рутината е набедена за нещо лошо, защото обикновено се свързва със скука. С някакво повтарящо се задължение, а не с удоволствие. Но в точното количество тя е много необходима, за да расте бебето с чувството и знанието, че е доволно, обгрижвано и в безопасност.
Понякога, тъй като знаем, че спазването на рутина е здравословно за бебето, започваме да вярваме, че тя е „свещена“. Но това е прекалено. Не трябва да се придържаме изключително пунктуално към графици и дейности. Няма да причиним никаква вреда на бебето, ако понякога „нарушим“ рутината да излизаме, да си лягаме или да ставаме по-късно, да си вземем ваканция и изключим графиците или да го оставим да спи с нас (защото е болно или сънува кошмари). Точно тези изключения от правилото са в известна степен дори здравословни. Те ни дават почивка от организирания живот, дават ни спонтанност и ни успокояват. И затова им се радваме.
Още не сме свършили, скрол надолу
Създаването на адекватна рутина за бебето е процес, който се изгражда стъпка по стъпка. И се променя, за да се адаптира към различните етапи от неговото развитие. През първите месеци от живота си бебето ще се нуждае веднага от вашия отговор на неговите изисквания и нужди (глад, сън и т.н.). Така че най-хубаво за него е да отговаряте всеки път, когато има нужда. Независимо дали иска да го кърмите, да го държите на ръце, да го приспите, ако се е събудило през нощта.
Тялото му лека-полека ще се подготви да прекара цялата нощ, без да получава храна. И ще може да понесе време за изчакване между неговата нужда и вашия отговор. Дори понякога ще се изненадате да видите, че преди да тръгнете да го „спасявате“, то само ще успее да се успокои или забавлява.
Що се отнася до храненето, вашето бебе ще може да превключи от кърмене или шише на поискване към определени часове за хранене (например на всеки три или четири часа). След това ще научи за различните хранения за деня, ще се научи да чака и да се подготвя за тях.
Моментите на сън и бодърстване също включват процес на обучение, тъй като новородените не различават деня от нощта. Може да им помогнете, като настроите ритъма на цялата къща към тези моменти. Това включва осветление, ниво на шумове, тонове на гласа и т.н. Освен това трябва да ги учите от малки да свързват деня с дейност, а нощта с почивка.
След като бебето е биологично готово да прекара няколко часа без хранене, може да установите и непрекъснат режим на сън. Разбира се, това няма да стане за един ден или дори седмица. И в началото ще ходите при него всеки път, когато се събужда през нощта. Освен ако не е митичното бебе еднорог (де такъв късмет!).
Времето за къпане също може и трябва да бъде част от вашето всекидневие. И то в близки часове. Може да се направи последователност, като се започне от главата към краката (или обратно), като се назове всяка част от тялото му, така че то да започне да ги познава и различава.
При всички тези дейности ще ви се струва, че бебето не разбира какво правите или казвате. Но езикът на разбирането се развива много преди говоримия език. Вашето бебе наблюдава и разбира много повече, отколкото си мислите. Затова е толкова важно за неговото учене и развитие да придружавате всяка дейност от деня с пример, с думи и с жестове, като му казвате и обяснявате какво ще се случи.
Автор: Ана Маринон
Ана е клинична психоложка, посветила се на превенцията, ръководството и лечението на проблеми в перинаталната психология. Работи в областта на терапията за двойки, психообучението на родители и семейната терапия.
Оригиналът на материала може да прочетете тук
Десислава Василева се престраши да ни разкаже историята на раждането на първото ѝ дете. Нещата започват с големия страх от целия процес заради акушерската пареза на дясната ръка, с която се ражда самата Десислава. И завършва по най-неочаквания начин – с оргазъм! Само сме чували, че е възможно. Оказва се, че не са само градски, майчински легенди.
„Разкритието ви е едва два см. Може да ви сложим окситоцин, но щом не искате по-добре се приберете у дома и елате след ден – два“.
След тези думи се завърнах вкъщи и започнаха тегавите часове, в които контракциите идваха и си отиваха, а аз бродих из апартамента с охкане, въртене и чакане да зачестят и отново да се запътя към болницата.
Раждането за мен беше от особено значение. Особено, защото съм се родила с акушерска пареза на дясната ръка. Второ дете съм на майка ми. Появила съм се по-бързо от моята сестра, по-лесно, но при излизане имам притиснат нерв и счупена ключица.
Това коренно е променило живота на родителите ми. Казали са им, че ръката ще спре да се развива, ще остане малка, докато тялото ми си расте както си трябва, а майка ми веднага си е представила, че няма да може един ден да ме омъжи.
Зарязва сестра ми на бабите. Спира работа, а мен ме повежда из болниците по света и у нас. Израснах в ИСУЛ. Това остава моята ясла и детска градина, а лекарите и медицинските сестри станаха моите учители.
През 80-те години, в края на соца, лечението там включваше месец работа – месец почивка. Всяка сутрин от 7:00 до 15:00 часа обикалях с мама коридорите и влизах в кабинетите за различни стимулации, кални бани, гимнастики, масажи и още запомнени и потиснати епизоди в ранното ми детство в името ръката ми да се раздвижи и порасне.
По лекарски съвет майка ми не спира да ме води по доктори и в месеца за почивка, като ме праща във Варна, където процедурите се повтарят в Окръжна болница. Днес ръката ми е дълга почти колкото другата и никой няма да разпознае, че има лека разлика, както и че движенията ми са ограничени. Дори напротив, привличам внимание с това, че съм левичар и, признавам, невинаги се обяснявам, че това не се дължи на по-голямата ми креативност, с която се славят тези хора.
Още не сме свършили, скрол надолу
Години по-късно, майка ми е спокойна, че е изпълнила дълга си, като ме е видяла в бяла рокля, а аз се нагърбвам с комплексите от нейното раждане и си представям как моето трябва да се получи добре, за да не извървявам същия път, който сме минали двете с нея.
Писах дневници и се подготвих за „различно“ раждане, в което няма да се използва окситоцин (поне не много), както и ще родя с лекар, на когото имам доверие, с когото съм говорила предварително и сме се разбрали за главното. Доколкото е възможно да имаме контрол върху един толкова естествен процес.
Затова и след като се прибрах неродила у дома, съставихме с мъжа ми графика на честотата и силата на контракциите. След още 24 часа изтощение, липса на сън, лист хартия, пълен с цифри и чертички, от които нищо вече не се разбираше, решихме да направя втори дубъл. Взех си чантичката и тръгнахме отново за болницата.
Този път не ме върнаха. Дойде и моят доктор и се оказах с цели 5 см разкритие. Последва съвсем малко окситоцин и разходки, вече из стаята в болницата. От сутринта, когато ме приеха, до следобеда вече не знаех къде се намирам. Толкова ме болеше и ми се спеше, и ми се гадеше, и исках всичко да приключи. Опитвах се да дишам между контракциите, да осъзная, че има почивка за тялото и ума ми, но всичко изглеждаше все по-безуспешно, полуминорно, като накрая стигнах и до стаята за раждане.
Болките вече хич не ми понасяха и изобщо не вярвах на думите на йога учителката, която твърдеше, че тялото може да поеме това усещане, защото, колкото и да е силно, е част от естествения процес.
Напълно изтощена чух спасителните думи – някъде от отвъдното – „Девет сантиметра разкритие“, и започна едно напъване като за последно. Знаех, че всичко скоро ще свърши, и точно в този обнадеждаващ момент от толкова болезненост и концентрация, усещане как цялото ми тяло е изтръпнало и всичките ми сетива са силно изострени, осъзнавам как бебето излиза.
И докато тече това действие, чувствам как тялото му преминава през мен, през всичките ми познати и непознати ерогенни зони и да – може да завиждате, защото точно това беше най-яркият и продължителен оргазъм.
Докато това се случва, се концентрирам никога да не забравя историческия момент и ето че 13 години по-късно най-сетне се реших да го споделя.
Не знам как се случи. Исках раждане, в което детето ми да се появи здраво, като всяка майка, но ето че получих бонус. И двамата със сина ми бая се бяхме измъчили. Имахме спукани капиляри в очите, явно от взаимното напъване в опит да се отделим един от друг.
С второто дете нещата се развиха далеч по-прозаично. Разкритието се появи внезапно и въпреки че се опитах да си спомня как е станало първия път и да повторя емоцията, родих набързо, макар и не неусетно.
Мама се появи, но този път с въпроса: "Ама наистина ли нищо му няма на това дете?". Зададе го поне осем пъти на медицинския персонал, които я гледаха недоверчиво и сякаш с неудобство ѝ обясниха, че бебето е здраво.
Честно казано, преди появата на първото ми дете не вярвах, че изобщо съществува оргазмено раждане. Изглеждаше ми по-скоро като мит, като шега, която някой е измислил, за да накара жените да вярват, че в подобен момент, натоварен с толкова травматични и същевременно радостни минути, може да има и още нещо. Но именно това „нещо“ се оказа, че може да те накара да усетиш изцяло женствеността си.
Цветелина Димитрова се включва в конкурса ни „Истории от лято 2023“ с разказа си за апокалипсиса, наречен „Първо море с малко дете“.
Разкажете ни вашите летни истории на konkursmaikomila@gmail.com и участвайте за страхотни награди.
Тази година основен партньор на конкурса „Истории от лято 2023“е ePay.bg, които ще изберат един от участниците и ще го наградят със страхотен таблет Samsung Galaxy Tab A8, 10,5-инчов дисплей. Ние от Майко Мила ще наградим още петима от вас с пълен комплект от книгите ни – „Да оцелееш като родител“ 1, 2 и 3, както и с новото и допълнено издание на семейния ни пътеводител „Стигнахме ли вече?“. Ще раздадем и още пет поощрителни награди – тениска на Майко Мила. Пишете ни!
Нека ви разкажа за нашето първо море с моето момиченце. Когато потеглихме в не толкова ранното утро на 1 юли, дъщеря ми беше на година и четири месеца. Миналата година по същото време през ден ревях, защото си мислех, че не мога да я заведа на море, че не ѝ осигурявам добър живот и какви ли не подобни мисли. И то не за друго, а просто умирах от страх да съм другаде, освен вкъщи.
Та, може би за да не слуша тези драматизации отново, баща ми ме накара да направя резервация за море още от февруари с уговорката, че той ще ни закара и ще ни вземе. Мястото, което избра, беше затворен комплекс – семеен хотел на километър от Китен. Закуска включена, ресторант наличен, магазинче за най-необходимото и не последно по важност – ЛЕКАР. Нали все пак, ако нещо... Че бая се наслушах оттук-оттам какво може да се случи.
То пясък в окото и след това болница в Бургас. То преди двегодишна възраст ако хване вирус, се обезводнява бързо и... болница. Естествено цялата ти почивка минава в болницата. Та този лекар не че щеше да предотврати болницата в крайна сметка, но поне някакво мнение да даде, успокоително си е да го има. За капак точно преди да заминем прочетох и „Бягство от затвора“ в клиниката по детски болести“.
Някоя по-свястна пижама, може би чаши, чинии, памперси, играчки, занимавки, дълъг панталон, че космите ще вземат да пораснат, пък къде ще ги оправям. Ами ако дупчат детето ми непрекъснато за кръвни изследвания, за системи? По-лошо – ако не ми позволяват да съм при нея, докато го правят? Въпреки че не е от най-ящните, ако е гладна? Доплака ми се.
Нашата педиатърка, нали си ме познава какво шубе съм, услужливо ми написа рецепта за диария, повръщане, друг препарат ако акото е леко кашаво. Все пак някои хора се запичат на друго място, някои – обратно, но ние не знаем моето дете от кои е все още.
Написа ми план за действие при температура, гърло и т.н. В крайна сметка дадох два пъти по 70–80 лв. за всички неща, които можеха да ми потрябват за апокалипсиса „С деца на море”. Изгледах видео урок от Анди за Първа помощ при спешни случаи – най-важното как да промием окото, ако влезе нещо.
Отиваме да сменим въздуха, обстановката, трите редовни площадки. Отиваме детето ми да диша чист въздух, да ходи по пясъка, да види МОРЕТО. Да, няма да е приятно всичко, което евентуално може да се случи, но това не означава, че няма да минем през него, ако се наложи, и че ще трябва да си стоим в апартамента, без да мърдаме.
На 1 юли бодри и свежи потегляме аз, дъщеря ми, майка ми, която ще остане с нас, и баща ми, който само ще ни закара. След няколко нови дребни играчки, две книжки и сокче виждам как очичките на момиченцето ми започват да се затварят. Перфектно! Да поспи малко и сме там. Още едно две примигвания и... не. Протегна ръце към мен и зарева с пълно гърло, сякаш съм я заляла с вряла вода. Това е просто кошмарно. Поглеждам баща ми, шофира с малко над сто и двайсет. Няма как, взимам я. На 68-я километър вече спи на ръката ми почти по корем. Час и малко не съм мръднала от първоначалната си поза.
Пясъкът ѝ хареса. Не я бях пускала в пясъчник и ѝ хареса. Дотолкова свикна с него, че започна да си полива главата с пясък и в крайна сметка успя да си напълни очите. Не знам как, но аз не се паникьосах. Ходих да я мия, плисках я здраво с вода, тя ревеше та се късаше. Ръба на долния клепач отвътре беше целия в пясък. Пясък излизаше от едното око до края на деня. Но не стигнахме до болница. Дори не си го и помислих.
Морето, от друга страна, я плашеше. Отиде до брега с дядо си да се намокри. После аз я водих. Смела е. Приближава се бързо, вълните я мокрят, а тя стиска малките си ръчички и през стиснати зъби съска. Може пък и студено да ѝ е. В следващите дни до плажа се стигаше и тръгваше трудно заради побитите на централно място люлки и пързалка. Малкото перпетуум мобиле явно беше в стадий на моторно развитие, та не спираше да се катери, слиза и пак, и пак. Много се ядосваше, че не може да се качи на пилона на чадъра и още повече се възмущаваше, че не се и опитвам да ѝ помогна.
Щом е гумено не се влиза в него. След това кандисах и надух пояса с еднорог, който баща ми беше купил. Като го видя, го гали, гушка, но да влезе в него – не. Накрая просто я взех на ръце и влязох на плиткото с нея. Като започнах да ѝ мокря крачетата, веднага се разписка. Влязох малко повече да я намокря и усетих някакво бълбукане между памперса и ръката си. Брей, какъв беше този насъбран въздух?!
Бързо-бързо излязохме, очевидно не ѝ допадаше. Стигнахме до шезлонгите и гледам – ако с цвят на праскова се стича от корема ми. Явно не е било въздух. И явно плажните памперси и за това не свършиха работа. Добре че неизползваното басейнче седи там самичко. Набързо се замих и потопих и нея. Такава работа ни свърши то.
Още не сме свършили, скрол надолу
По-късно същия ден гледам в басейна една майка с едно по-малко бебе – къпят се, то се радва, може би защото беше по-малко. Това е, длъжна съм да опитам. На следващия ден отново нагласена с плажни гащи и кратка молитвичка от моя страна да не се случва същото като в морето, влизаме постепенно в басейна. Слиза по стълбичките, мокри се. Взимам я и започвам да я возя по водата. Смее се, гледам хубаво ѝ е. Точно три секунди.
Ако можех да прочета мислите ѝ, щеше да е нещо подобно – „Майка ми пък иска да се правим, че плуваме. Не разбира ли колко по-хубаво е да преминаваш от големия басейн в малкия и обратно?“. И така 30 минути. После се разходихме по брега до скалите. Стигнахме до най-най-чистото и плитко местенце. Еми... не. Накрая просто се предадох.
Събуди се гореща, но после я покачи до 38,9. Дадох ѝ лекарство за смъкване на температурата и я оставих да си почива. Отидох на плажа сама. Йей, най-сетне моретоооо. Влизам, плувам, обаче все гледам към нашата тераса. Майната му на морето, моето врабче спи горе с температура.
Прибирането беше по-кошмарно и от пристигането. Още с качването в колата се започна едно пищене. Столчето едвам я усети и тя беше пак в мен. Баща ми спря на една бензиностанция в безсилието си какво да направи. Навън – 300 градуса. Някак се поуспокои малко, хапна, пи си лекарството и чак към Пловдив отново заспа.
Такова беше нашето първо море. Догодина ще отидем пак. И пак... и пак. Защото тя е сбъднатата ми мечта и няма нищо по-хубаво от това да я прегръщам на брега и да гледаме заедно морето.
Ако бебето ви си суче добре и изведнъж откаже да засуче гърдата, не изпадайте в паника. Вероятно се сблъсквате с нещо, което се случва и на доста други майки. Нарича се „кърмаческа стачка“ и в никакъв случай не е сигнал, че е време за отбиване. При кърменето има върхове и спадове, понякога ритъмът, който сте си създали с бебето, е нарушен, но трябва да знаете, че дете, което наистина е готово да бъде отбито, почти винаги ще се отказва постепенно – в продължение на седмици или даже месеци.
Първата кърмаческа стачка може да бъде плашеща. Но ако сте добре информирани, ще минете успешно през малката криза. Бебето ви също ще се разстрои, но запомнете, че тези „стачки“ почти винаги са временни. Повечето от тях приключват успешно и след 2–4 дни бебето се връща към кърменето.
Първото нещо, което трябва да направите, ако бебето откаже да се кърми, е да го нахраните. Не отлагайте храненето заради паника – забавянето ще го разстрои още повече. Другото важно нещо е да запазите количеството кърма и да подсигурите производството ѝ, като я изцедите. Тя не бива да остава в гърдите ви.
Кърмаческите стачки почти винаги са временна реакция на външен фактор. Понякога причината им никога не се и открива, но това не означава, че не се преодолява. Ето някои от най-честите поводи за кърмаческа стачка:
Само вие знаете кои от горепосочените фактори може да са причината. А може и да не е никой от тях, защото всяка кърмаческа история е различна. Но без значение каква е реалната причина кърмаческата стачка е смущаваща за всички. Важно е да помните, че бебето не ви отхвърля.
Преодоляването на този момент изисква – изненада! – търпение и упоритост. (То пък кой покрай децата не изисква именно това!) Ако изглежда, че има заболяване или нараняване в устата, потърсете медицинска помощ. Огледайте внимателно за възпалени венци и никнещи зъби, ако детето е в този период. Вижте дали можете да получите допълнителна помощ у дома, за да имате възможност да прекарате повече време с бебето и да забележите всеки детайл, който прави различно досегашното ви общуване чрез кърменето.
Опитайте се да се отпуснете и да се концентрирате върху превръщането на кърменето в приятно изживяване. Гушнете и утешете бебето, ако се разстрои, когато опитате да кърмите. Допълнителното люлеене, милване и контакт кожа в кожа ще помогне да възстановите близостта.
И не на последно място – уверете се, че тъкмо в този момент, в който искате да го накърмите, бебето наистина е гладно. Понякога може просто още да не му се яде, а вие да се терзаете напразно.
Докато бебето отказва гърдата, трябва да изцеждате млякото толкова често, колкото бебето е сукало. Спазвайте часовете, в които сте кърмили. Някои майки намират изцеждането с ръце за по-ефективно, докато други разчитат на помпа за кърма. Всеки вариант е добър. Това ви спасява и от потенциални запушени канали или мастит.
И за финал – ако кърмаческата стачка продължава и дните се превръщат в седмици, това може да означава, че е дошъл краят на кърменето. Не се отчайвайте. Това е просто край на един етап. Бебето продължава да расте във вашите ръце и вие ще го храните по други начини. Имали сте хубавите моменти и нищо не е било напразно. Ако вашият план е бил да кърмите по-дълго, вероятно ще ви е тъжно, но бебето расте и му трябва бодра и усмихната майка, която да е адекватна непрекъснато. Тъгата не помага в това отношение.
Освен това ви очакват хормонални промени, тъй като млякото ви ще започне да намалява. Погрижете се за себе си и се заемете сериозно с отбиването, за да не си докарате запушване на канали или мастит. Кърменето на всяко бебе е уникално и невинаги нещата зависят от вас. Трябва да приемете и факта, че това е отделен човек със своите особености.
Учените твърдят, че са открили най-ефективния начин, по който човек може да обезвреди, разбирайте – успокои, плачещо бебе и да запази здравия си разум.
Няма да ви се получи, ако вземете бебето на ръце и седнете с него – така се установява в ново изследване. Защото в такива ситуации пулсът на бебето се покачва още повече и обикновено става още по-кисело.
Да, просто походете с тях напред-назад из стаята. Тази стратегия, казват учените, обикновено забавя пулса, съответно детето се успокоява и след това – да даде Господ – заспива.
По време на проучването станало ясно, че само след 5 минути разхождане насам-натам, почти половината майки, взели участие в експеримента, са успели да приспят плачещите си бебета.
Как обаче да го сложим в креватчето му, без да се взриви отново? Ето това е въпросът, не „да бъдеш или да не бъдеш“.
Учените имат стратегия и тук. Затова са учени - защото имат отговорите, които ние нямаме! Та според тях децата се будят, когато главите им се наклонят дори леко надолу в момента на поставяне в леглото. Най-голям успех при приспиване и опазване на детето заспало имали тези родители, които освен че ги разхождали, оставали с децата на ръце още 5 минути след заспиването им.
Значи да преговорим: ходиш, ходиш, ходиш – 5 минути, и след това седиш, седиш, седиш със заспало бебе на ръце – още 5 минути. Оставяш го в креватчето и „почваш да бегаш, бате“.
Всъщност от 13 ревящи и след това успокоени и приспани бебета, участвали в експеримента, 9 не се събуждат и след като са сложени в леглото.
Ами това е. Просто било. Явно тези от нас, които не са имали особен успех с приспиването на ревящите си бебета, не са знаели как точно да ходят и да седят правилно. Благодарим на науката!
Текстът на Любов-Мария Бекова (18 г.) е част от конкурса ни Истории от лято 2022. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.
Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.
Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 10 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!
Всяко лято аз, родителите ми и сестра ми ходим на море и все нещо се обърква - или някой ще се разболее, или ще вали постоянно. Но всъщност тази година изобщо не беше толкова лошо, дори напротив. И с една съществена разлика – семейството ни се бе увеличило с още един член и вече имах не една, а две по-малки сестрички.
Невероятно приятно ми е всеки път, когато усетя допира на пясъка върху кожата си. А също и когато вълните се удрят в тялото ми. Вечерните разходки под нощното небе оставят дълготраен отпечатък. Магазините с интересни сувенири и дрехи приковават погледа ми във витрините. И почти винаги ме изкушават да си купя няколко сувенира и чифт обувки, чанта или нова дреха. Освен това бяхме наели апартамент на брега на морето. Щом излезеш на балкона и погледнеш напред, виждаш морето и чуваш приятното му шумолене.
Дори беше толкова тиха, че в една приятна вечер решихме да се повозим на двуетажен автобус до Несебър. Навън беше тъмно. Само пълната луна, уличното осветление и светлините на хотелите правеха атмосферата загадъчна и някак романтична. Вятърът брулеше лицата ни и аз се наслаждавах на това усещане.
Беше време да пътуваме обратно към родния ни град. И... кошмарът беше нашето завръщане. Качихме се в колата. Слънцето ставаше все по-ярко и горещо. Не успяхме да стигнем дори до Стара Загора и колата започна да се разваля. Баща ни беше изключително притеснен. В крайна сметка той караше кола с три деца, едно от които е 8-месечно бебе.
Наложи се да налее вода в разширителния съд за антифриз. Дори дадохме част от водата, която имахме за пиене. Но най-лошото не беше това, че почти нямахме вода за пиене. Чакахме половин час, докато колата се охлади под жарките лъчи на слънцето, при това без климатик в колата.
Продължихме пътуването си. Но тъкмо минахме Стара Загора и колата отново се затопли. Спряхме още веднъж на поредната отбивка на магистралата. Баща ми се обади на един свой приятел, който поправя автомобили. Но той сигурно е бил зает или не е чул телефона. Тогава баща ни се обади на друг приятел, който не беше автомеханик, но често ремонтираше собствената си кола. Не успя да се свърже и с него.
А и бяхме още толкова далеч. Татко реши да се обади на неговия брат, нашия чичо. Той беше готов да дойде и да ни вземе, но трябваше да чакаме поне шест часа, за да дойде. Добре че баща ни беше запомнил телефона на Пътна помощ, който беше видял на предишната отбивка. Обади им се и те обещаха да дойдат бързо.
Не знам колко бързо дойдоха, но чакането ми се стори като цяла вечност. И ето, че след около 40 минути дългоочакваната помощ дойде. И никога няма да познаете какво се случи! Тяхното превозно средство също се повреди. Ние им се обадихме да ни помогнат, а в действителност татко беше този, който им помогна, като тичаше и буташе буса им, за да може да потръгне.
Да се смееем ли, да плачем ли, се чудехме ние! Какъв трагикомичен момент! Явно нямахме никакъв късмет. А как ли се е чувствал баща ни в този момент, притеснявайки се, че не може да прибере у дома семейството си?
След известно време те успяха да го поправят. Качихме се в буса им, а те прикачиха колата ни. И ние продължихме по пътя си към Пловдив. Е, никога досега не бях преживявала подобно друсане. По пътя татко се обади на една колежка, тъй като тя и съпругът ѝ имали приятел в Пловдив, на когото се обадили да ни посрещне там и да ни заведе в Кюстендил.
Стигнахме до Пловдив. Отидохме първо за малко в апартамента на човека, който се отзова да ни помогне, за да можем поне да отидем до тоалетна. Оставихме нашата кола до блока му и се качихме в неговата. Мъжът ни закара до вкъщи. А той щеше да закара колата ни до една автокъща в Пловдив. Идната седмица щеше да ни я докара. И така, след дългото и изтощително пътуване се прибрахме у дома някъде около 12 часа през нощта.
Така че това е една от най-интересните почивки, които съм имала, и искам да изразя огромната си благодарност към нашия спасител от Пловдив. Не мога да кажа, че е най-лошата или най-добрата почивка, защото тя си беше една от най-добрите, но завръщането до дома беше направо трагично. Въпреки това съм сто процента сигурна, че никога през живота си няма да забравя това пътуване.
