fbpx
Раждане

Мирно, сержант, изпълнявай! Бебето тук, зърното – тук!

9 март 2023

Днес при нас на гости за първи път е Ралица Начева. Тя има история за раждане, която вече 12 години пази в себе си. Но явно моментът историята да види бял свят е наистина назрял. Нейното приключение се развива във ВИП стая в „Майчин дом” през едно далечно лято.

Ако и вие имате какво да ни разкажете, пишете ни на editorial@maikomila.bg.


В „Майчин дом” пациентите придобиват реална представа за усещанията в хоризонта на събитията на някоя черна дупка – заливат те всякакви некореспондиращи със здравата логика и реалност случки. Много хора плашат бъдещите родители, че като се приберат вкъщи започва безсънието. Аз обаче и в родилното не спах, та не знам другите къде ги виждат тия три блажени нощи на отмора и сладки сънища. 

Бездната между транспортната и стационарната кушетка

Нахълтваме към 6 сутринта в малка стаичка на найстия етаж, където има спяща млада жена и бебе. Но това са някакви незначителни детайли от обстановката, с които няма нужда да се съобразяваме, затова жените, бутащи леглото, с което ме транспортираха след раждането до стаята, блъснаха вратите, светнаха всички лампи и започнаха с инструкции на висок глас да ми обясняват как да се прехвърля върху другото легло.

Гледаха ме с насмешка и изненада от факта, че не успявам от първия път да се тръшна върху леглото. А неговата височина беше над кръста ми, аз бях с безброй шевове и силно кървяща от чудесното раждане и някак си сядането не беше сред възможностите на тялото ми към момента. 

След няколко неуспешни опита прескочих бездната между транспортната и стационарната кушетка и покорих поредния житейски връх, наречен „болнично легло“. Цопнаха ми един топ с лигнин, възмутени, че не си нося личен и ще им изцапам подложката върху леглото, и изчезнаха от стаята. Не разбрах как така хем при приемането в болницата изгониха мъжа ми с багажа, като казаха, че това не се носело сега, хем после се сърдеха, че нямам багаж в 6 сутринта, далеч преди часовете за свиждане, когато някой би могъл да ми го донесе… 

След малко дойде една много мила жена със сина ми. Сложи го при мен в леглото и много тихо ми шепнеше на ухото какво да правя. Помагаше ми със закърмването така, сякаш никой не трябва да я вижда, че прави такива нередни неща.

ВИП баня със запушен канал и адска жега

През деня любимият ми донесе багажа, така че успях да се изкъпя във ВИП банята. Каналът беше запушен, така че поплувах до колене. Но успях да сменя огромния, запарен, найлонов зимен чувал, който ми бяха дали да облека за раждането – моята лятна нощница не беше одобрена от екипа. С другото момиче прекарахме много спокойно деня, дори спахме през нощта. Изписаха я на следващия ден и в късния следобед останах сама в стаята. 

На втората нощ обаче не се спа – температурите се бяха покачили, последните етажи на сградата се бяха напекли от слънцето и беше адска жега. Прозорците, разбира се, не се отваряха, а бебетата бяха облечени в два ката дебели зимни дрешки. И с шапки на главите.

Бебето се будеше от жегата, аз го разхождах на хладно в коридора, докато заспи за малко. И така цяла нощ. След два часа започна да се усеща някакво нормализиране на температурата и генерирах надежда за сън. Надеждата обаче се изпари, когато по обичайния начин в стаята доставиха следващата родилка.

Идва хасковската полиция

Жената беше в някаква смесица между шок и еуфория и се луташе насам-натам. Разказа ми, че е от хасковската полиция и е дошла в „Майчин дом“ за раждането, защото това е най-доброто място (?!). Разказа ми как лекарят я е похвалил, че раждането е минало като по учебник – с два напъна и готово. Реши да се изкъпе, но след малко излезе гола от банята със струйки кръв по краката. Беше много притеснена и ме попита какво да прави. Аз обясних, че също съм имала кръвотечение, което е започнало да намалява, но е най-добре да повикаме дежурната сестра. Докато кажа, че аз ще отида да я извикам, жената вече тичаше гола по коридорите – да търси сестрата.

Запътих се право към стаята с бебетата. Отворих – вътре половината бебета се късаха да реват, другата половина спяха и нямаше никой. Забелязах, че има още една врата и зад нея се чува хъркане. Почуках лекичко, но хъркането продължаваше. После пак със същия резултат. Накрая потропах силно и директно отворих вратата. Беше пълен мрак и някаква рошава фигура ядосано се приближи да ме пита какво пък толкова искам сега. Отпратиха ме и казаха, че ей сега ще дойдат. Събрах моята съквартирантка от коридора, прибрахме се в стаята и зачакахме. Дойдоха двете сестри и започнаха разпита. Като разбраха за каква дреболия ги притесняваме, много се ядосаха. Накараха се за изцапаните чаршафи, смениха ги, цопнаха един топ с лигнин и си тръгнаха. 

Мирно, сержант, изпълнявай!

След малко друга сестра донесе бебето. То си спеше, но майка му реши, че трябва да го накърми за първи път. Взе го, разбуди го, съблече се до кръста и почна да му тика ту едното, ту другото зърно в устата. Бебето не искаше да суче. Майката се ядоса, започна да се поти и да се отчайва. Опитах се на няколко пъти да помогна, но жената или не ме слушаше и правеше точно обратното, или ме гледаше така сякаш всеки момент ще ми забие ляв прав и ще ме залепи баш на плаката в подкрепа на кърменето, който висеше окъсан на вратата. Пак отидох да викам сестрите. Влязоха с бойна крачка в стаята. Моята съквартирантка говореше несвързано и не можеше да обясни нищо. Спогледахме се със сестрите и едновременно казахме: „В шок е!“

Едната сестра светкавично изрече:

Тя нали беше полицай? Сержант! Мирно, сержант! Изпълнявай сега! Сложи бебето на една ръка! Сложи зърното по този начин! 

Отговорът не закъсня: „Слушам! Тъй вярно!

Полицаят в моята злощастна съквартирантка беше призован и се появи на мига. С неочаквана дисциплина, готовност да следва заповеди и да изпълнява команди. Ситуацията беше под контрол. Сестрата пусна доволна усмивчица – разбира ги тия работи с психологията. Дали бебето се умори, или се насука, дали майка му се успокои, че има кой да контролира нещата, но настана мир, емоционалната пара се изпусна и си легнахме.

Вземи тия цици, Асене!

Шест минути по-късно, все още преди изгрев слънце, започна да звъни телефонът. Роднини, познати и колеги на нощна смяна се обаждаха, за да разпитат подробно за пътуването, за приемането в отделението, за главния лекар и за раждането. Когато щастливите новини и необходимата информация бяха разпространени от първо лице до най-важните хора, звукът на телефона беше изключен и родилката се обърна да поспи. И захърка спокойно.

Пък то станало време за мерене на температурата и визитация. Тоест 6 часа сутринта.
Прекарах по-голямата част от деня в коридора с бебето. Лекарите казаха, че трябва да се разхождам, а и там беше по-хладно и имаше по-малко хора и чанти, отколкото в стаята. 

Следобеда се прибрах от разходката си и се запознах с мъжа на моята съквартирантка. Разбрах и как се казва бебето – Асен, сериозно име, на владетел, не на някакъв си пикльо. Мъжът плахо подхвърли на жена си, че може би трябва да накърми бебето. Тя обаче отсече, че няма да го глези и то ще яде по режим, както правят истинските мъже.

Като напредна вечерта и пооклюмахме, майката на Асен реши, че е дошло време да го нахрани. Оказа се, че бебето не е яло абсолютно нищо от трагичните опити за закърмване. Майка му реши отново да пробва с кърмене. Намести всичко според сутрешните команди на сестрата. Но през цялото време огромните ѝ гърди затискаха лицето на бебето, то не можеше да диша и не искаше да суче. А в лицето му се тикаха големи зърна и гърдите ѝ хвърчаха наляво и надясно.

Айде, бе, Асене! Голям мъж ще станеш! Най-големият! Виж ги тия цици, бе! Виж ги! За тебе са, бе! За тебе са, Асене! Само за тебе! Кат’ истински мъж! Вземи ги, Асене! Не ги ли искаш?

Намесих се и отместихме плътта от малкото бебешко носле. Дадохме му малко време да се освести и охлади и лека-полека Асен засука. Сука една минута и се предаде – заспа изтощен. Майка му толкова се зарадва от успеха, че отново изпадна в еуфория. Цяла нощ се въртя, като всяко обръщане ставаше с тръшкане на тялото върху скърцащото метално легло. Асен се будеше от време на време, но вместо гушкане и кърмене, получаваше само люлеене на кошчето. 

Мен ме изписваха от ВИП стаята на следващия ден. Бях пред кабинета, още преди да е дошла дневната смяна.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross