Тук има няколко разпространени твърдения за родителството, които специалисти оборват или подкрепят. Вижте ги.
Преходът от ергенския живот към първо дете е по-тежък от този да посрещнеш второ дете в семейството
ЛЪЖА „Учим се да бъдем родители отново с раждането на всяко дете“, казва Филипа Пери, психотерапевт и автор на „Книгата, която ви се иска родителите ви да бяха прочели“. „Ключът към работещия преход у дома е в усилията ни да превърнем появата на новото бебе във възможно най-позитивното приключение за по-голямото дете. И да задържим неговите нужди и перспективи сред приоритетите си.“
Не омаловажавайте и не отричайте чувствата на първородното си дете. Не отказвайте разговор с него под предлог, че то ревнува. Не казвайте: „Сега е моментът да започнеш да се държиш като голям/а“.
Превърнете детето в активна част от грижите за бебето, без да представяте задачите му като супер досада, от която ще иска да избяга.
Добрият родител никога не крещи
ЛЪЖА „Нервите от стомана са мираж: изморяваме се и крещим на децата“, казва Айбън Дисинг Сандал, съавтор на „Датският начин да отгледаш дете“. Важно е какво правим след като истерията утихне. „Когато се успокоите, отидете при детето и кажете: „Извинявай, не трябваше да викам по теб“. Обяснете, че не сте съвършен и се случва да повишите тон, като сте напълно наясно, че това не ви оправдава. Но се стараете да сте по-добри всеки ден“, съветва Сандал. „Също така помислете какво е предизвикало гневния ви изблик и намерете начин да го стопирате навреме при следващ епизод на агресия и безсилие.“
Ако имате повече от едно дете, прекарването на време с всяко от децата поотделно е важно
ИСТИНА „Когато прекарвате време с всяко от децата си, виждате как те разцъфват“, казва Сандал. „Дали под формата на разходка, пикник, кино вечер у дома, не е нужно да правите чудеса от храброст, за да накарате детето си да се чувства видяно и чуто. Да намерите време за „вашето нещо“ отнася връзката ви на друго ниво.“ При тийнейджърите тези моменти на спокойствие и уединение с родителя са благотворни за дискутиране на всички тревоги, но не ги осъждайте за въпросителните и възможните решения в главата им. Така ще ги форсирате да се дистанцират от вас и да спрат да споделят.
Бебето не променя живота
ЛЪЖА „Бебето обръща с хастара навън както тялото, така и психиката ви“, казва Ана Хамънд, която помага на семейства в първите дни след раждането на детето. „След неговата поява връзките ви и социалния ви живот никога не са същите. Новородените имат нужда от сигурност, храна, топлина и перманентен отряд за грижа, за да оцелеят. Но след третия месец на бебето би трябвало да имате времеви прозорец, за да върнете малка част от старото си аз.“
Как ще постъпите зависи изцяло от това какви са приоритетите ви: помислете какво в стария ви начин на живот ви е било най-важно и искате ли да го върнете в новия си дневен ред. Може да е вечерно питие с приятели навън, свирене на инструмент или просто километрични планински преходи абсолютно сами.
Никога не е късно да поправите грешките си като родители
ИСТИНА „Никога не е късно да опитате да коригирате своя грешка“, казва Филипа Пери. И е по-добре да действате с риск да се провалите, отколкото да не направите нищо. Дори ако корените на проблема растат от години.
Този мит обаче е намигване към плашещото твърдение, че колкото по-малко е детето, толкова по-деструктивен може да бъде родителя с решенията си. „Отношението към деца до две и до петгодишна възраст е решаващо“, обяснява Пери. „За новороденото сигурността и добрата грижа са изключително важни, за да развие доверие към заобикалящия го свят. Разбира се, отношенията ви с детето от 5 до 65 години също са знакови. Затова, ако усещате, че сте се провалили някъде, признайте си. Да правите грешки не е толкова зле, колкото да не опитвате да ги надраснете и оправите.“
Времето пред екран е лошо за децата
ЛЪЖА „Времето пред екран не е най-голямото зло за децата“, казва Джереми Тод, изпълнителен диркектор на благотворителната програма Family Lives. „Лошо е ако устройствата се използват като заместител за човешко внимание, като утешителна играчка (за малките) или като отдушник за случващото се (при тийнейджърите). Времето пред екран често провокира най-свирепите сблъсъци между деца и родители. Объркващо е, защото смарттехнологиите не са били част от младостта ни – но трябва да разберем какво наистина правят децата ни онлайн.“
Имайте предвид, че възрастните често демонстрират същото дигитално поведение, от което се опитват да предпазят децата си. Опитайте се да създадете щадящи правила за общуване с технологиите вкъщи. Например, по време на вечеря се сяда без телефон на масата. И се постарайте да вникнете в дигиталния свят на детето си. „Ако то е в стаята си от пет часа, попитайте с какво толкова се занимава, но по приятелски начин, който не вещае скандал“, съветва Тод.
Никога не ругайте пред децата
ИСТИНА Според Сандал псуването е сред основните прични за беден речник при децата. „Мамка му“ е всеобхватна дума, но имаме красив език и толкова много думи, с които да изразим емоциите си“, казва тя.
В реалния свят всички изпускаме поне по няколко мръсни думи всекидневно. Когато това се случи, покажете, че контролирате мръсната фраза. Обърнете я на виц или обяснете защо се чувствате стресиран, но не по начин, с който се самобичувате или показвате чувство за вина. „Не казвайте „Издъних се, сбърках жестоко да кажа това“, обяснява психологът. „Вместо това признайте, че сте преиграли и попитайте детето си коя по-адекватна дума би използвало като заместител.“
Добрите родители забравят за себе си
ЛЪЖА „Това е мъченик, не родител“, казва Пери. Разбира се, тя не препоръчва егоизма, защото често нуждите на детето са приоритетни. Но не спирайте да диктувате правилата на живота си. „Когато замръзвате на детската площадка и детето ви иска „Още, още!“, не казвайте „Трябва да ходим, защото е време за обяд“ (освен ако наистина е). Пробвайте с репликата „След пет минути потегляме, защото измръзнах и съм уморена“. Децата биха проявили емпатия, защото знаят какво е чувството да си вкочанен и изтощен. А говоренето на истини дори в такива тривиални ситуации е основа на страхотен модел за подражание.“
Тод подкрепя твърдението: родители, които идеализират прищявките на детето си, забравят за себе си. „Това може да доведе до непоносимост и апатия в живота на двойката“, категоричен е той. „Децата се развиват най-добре в семейства, в които родителите са щастливи.“
Трябва да сте на една честота с бившия си партньор, за да продължите да сте добри родители
ЛЪЖА „Никога няма да постигнете пълен консенсус с бившия си партньор за отглеждането на детето“, смята Тод. „Това, което трябва да направите, е да постигнете съгласие за общата ви цел като родители, за цялостния подход към детето. Например, че няма да си противоречите пред него. По този начин ще изградите чувство за сигурност и то няма да ви насъсква един срещу друг.“ Не е важно гледните ви точки да са в пълен синхрон, а да уважвате взаимно мненията си.
Лекарите знаят най-добре
ЛЪЖА Лекарите са в час, когато става въпрос за медицинско състояние, но когато залогът е детето ви, родителите са експертите. „Опитваме се да имаме респект към експертите, но тяхното познание се ограничава до определена сфера“, казва Сандал. „Родителите имат безупречна интуиция, която ни помага.“
Детето се нуждае от стабилна и разнообразна храна
ИСТИНА Но най-добрият начин да отиграете това с хранителния режим е като събудите любопитството на детето към храната или като му дадете голям избор. „Сервирайте малки купички с моркови, домати и обърнете внимание на цветовете на зеленчуците, говорете за вкуса“, препоръчва Сандал. Придирчивото хранене обикновено е резултат от отношението на родителя към менюто и претенциите му към храната. Позволете на децата да следват своето темпо на масата.
Много родители използват подкуп, за да видят празна чинията. „Ако си изядеш броколите и салатата, можеш да хапнеш и сладолед“, дава пример Сандал. Имайте предвид обаче, че не бихте искали детето ви да смята една храна за по-добра от друга. Вие просто искате да ги научите, че зеленчуците са също толкова полезни и вкусни, колкото и десертите. „Бих се фокусирала повече върху атмосферата край масата, отколкото върху това какво количество храна се консумира“, казва Сандал. „Важното по време на хранене е споделянето на различни вкусове и доброто прекарване на семейството.“
Рутината не е всичко
ИСТИНА „Принципно рутината е полезна, защото създава граници, постоянство и помага за формирането на очаквания“, казва Тод. „Но рутината не работи, ако няма гъвкавост. Като родители трябва да сте подготвени да преговаряте. Важен е контекстът, както и гъвкавостта на поведенческия модел.“
Кажете на децата как да се държат
ИСТИНА Трябва да им казвате, да, но и да им показвате кое поведение е приемливо. „Важно е да са ясни ценностите: как говорим с другите, кое ни прави добри приятели“, обяснява Сандал. „Но е добре и да им показвате своите примери в действие, както и да използвате окуражителни думи. Например: „Като те видях да помагаш на онова дете, се почувствах много щастлива! Хубаво е да накараш някого да се чувства добре.“
Можете да научите бебето да спи, когато ви се иска
ЛЪЖА И ИСТИНА Новороденото спи, когато поиска, но с израстването му родителите могат да напипат жокера към пълноценния сън. „Мнозина осъзнават, че бебето не подлежи на дресура, но има начини да го подтикнат да заспи, включително с рутината преди лягане“, казва Хамънд.
А какво ще кажете за контролирания плач? Тази тема разделя експертите в крайности. Родителите също. От една страна, да оставиш бебе да плаче с часове може да е зверски стрес за него. Но и експериментът да не скачате в готовност за прегръдка при настоятелен плач може да даде резултат, стига да уцелите точните интервали от време и да устоите психически на мъчението да слушате цялата канонада от кошарката.
Възрастта на бебето е важна. До десетата му седмица задачата ви е да го подпомогнете да разбере разликата между ден и нощ (психолозите препоръчват следобедните разходки за целта). С по-големите бебета е препоръчителна отговаряща техника, в която родителите свеждат до минимум „помощта“, осигурена на детето, за да заспи.
„Започнете, като люлеете детето приспивно. Продължете, като го положите нежно в леглото с гушкане и напевно говорене. Постепенно минимизирайте говоренето и докосването“, казва Хамънд. Водете се от нуждите и реакциите на бебето си.
Никога не показвайте слабост
ЛЪЖА „Oт една страна, имаме устойчивост, а от друга – хаос. Целете се в златната среда, където с детето ви сте гъвкави и силни“, казва Пери. „Ако сте праволинейни и живеещи пунктуално, ще прехвърлите същата матрица на живот и на децата си. Най-добрата родителска тактика е да се придържате към реалността, а тя често е противоречива и показва човешките ни слабости.“
Децата трябва да опитат възможно най-много неща, за да намерят „своето нещо“
ЛЪЖА „Звучи добре на теория, нали? Дайте им шанс да опитат всичко“, казва психотерапевтката Стела О‘Мали. „И ако целият процес мине без стрес, би било чудесно. Но най-често детето, което опитва различни активности, се чувства като заложник в графика на родителите и е под зверски натиск.“ Освен това животът в 21. век е изключително динамичен и натоварен. Децата трябва да казват „не“ понякога – просто защото не могат да бъдат навсякъде и еднакво ефективни във всичко.
Ако има драма в училище, веднага потърсете учителя
ЛЪЖА „Научили сме децата да се огледат за най-близко стоящия възрастен в случай на беда. И по този начин ги лишаваме от възможността да развият своя рефлекс за самосъхранение и излизане от конфликт“, казва О‘Мали. „Ако има проблем в училище, вижте дали децата не могат да го разрешат сами. Ако е невъзможно, тогава поискайте да се намеси учител.“
Има прецеденти, в които възрастният е първа инстанция и трябва да бъде сезиран моментално – като сексуалния тормоз, например. В доста други аспекти на живота обаче тийнейджърите трябва да се научат на самостоятелност и да носят отговорност за поведението си.
Още не сме свършили, скрол надолу
Ако детето има проблем с ученето или социализирането, поставете му диагноза
ИСТИНА И ЛЪЖА „Понякога детето има сериозни проблеми и нужда от професионална помощ – колкото по-рано се случи това, толкова по-добре“, казва О‘Мали. „Но понякога да поставиш етикет на едно дете е чисто бреме, защото детето се превръща в самата диагноза. Замислете се също дали изясняването на някаква диагноза ви помага. Защото доста често експертното мнение само затвърждава това, което вече знаете, без да има реална полза за детето. Според О‘Мали от съществена важност е да не се акцентира на диагнозата, за да не се превърне тя в част от личността на детето.
Спирате да бъдете родител, когато детето порасне
ЛЪЖА „Може и да не се налага вече да им връзвате обувките, но мнението ви все още тежи“, казва Пери. „Никога не подценявайте силата, с която вашата дума, одобрение или неодобрение влияят на вашето дете, вече пълноценен възрастен.“ Бъдете наясно с властта си върху изборите на децата и я използвайте разумно. „Не бъдете гадняри, бъдете мили. Ако давате обратна връзка или мнение, аргументирайте се в детайли, а не се опитвайте да обяснявате колко прекрасни са – кажете им защо са толкова прекрасни.“
Автор: Джоана Мурхед, The Guardian
