Какво се случва зад вратите на болницата в един от най-уязвимите моменти от живота на жената – раждането? Истината понякога боли. И понеже и от раждането (винаги) боли, темата обикновено се заобикаля. За да не уплашим онези, които още не са минали през това, родилите си намигаме една на друга, ако получим въпрос дали боли и дали боли МНОГО. Без да искаме, създаваме общност, в която тайната на раждането се превръща в обет за мълчание или в дежурната реплика „забравя се“.
Много пъти в Майко Мила сме си говорили за раждането – какво да очакваме, как да се подготвим и има ли как „да се научим да раждаме“. И ще продължим да го правим.
И тъкмо като такова продължение идва днешният ни разговор с наскоро родилата Антония Андонова, която преди дни разказа какво ѝ се е случило по време на раждането на детето ѝ. Нейната история повлече крак за още разкази и повдигна отново въпроси, които си задаваме постоянно през годините, и то често при случаи с фатален край – починала родилка, починало бебе и т.н.
Освен с Антония в този материал говорим и с адвокат Мария Шаркова, за да си изясним „невменяема ли е родилката“ и какво можем да направим, ако получаваме грубо отношение в болниците. И като казваме „грубо“, имаме предвид истински грубо – например шамари, каквито Антония твърди, че е получила. Не сме чак такива снежинки, че да се впечатляваме от накриво казано „Добро утро“.
Историята на Антония Андонова
вероятно вече сте прочели в социалните мрежи и сте чули разказана и онагледена в телевизиите. Няма да ви я повтаряме и ние. Разговорът ни с Антония обаче започва с желание от нейна страна да уточни, че никога не е обвинявала анестезиоложката в каквато и да било агресия. Информация за това вижда в други статии, в които явно тълкуват разказа ѝ двусмислено. Агресията, упражнена към нея, е от акушер-гинеколожката д-р Ирена Шикова, подчертава Антония. И казва в допълнение, че не е искала и втора упойка, а е отбелязала, че ефектът на поставената е преминал, а анестезиоложката е попитала лекарката дали има нужда да слага половин доза.
„Втора упойка ми беше поставена чак при шиене по желание на анестезиоложката. Не съм изисквала такова нещо, защото съм била капризна“, добавя Антония, която звучи емоционално и заради нападките и коментарите, които получава, включително от жени. „Не съм отправяла неадекватни искания по тази тема – бях обвинена, че съм неадекватна.“
Болката не значи невменяемост
Обръщаме се към Мария Шаркова, адвокат по медицинско право, за да ни каже юридически как стои въпросът с вменяемостта на раждащата жена. Шаркова обяснява, че непрекъснато се сблъсква с битуващото неразбиране към състоянието на раждащата жена – че е невменяема. Нещо повече – медицински специалисти ѝ казват, че това им е преподавано в различни медицински университети. Затова адвокатката уточнява:
„В периода на раждането жената е толкова вменяема, колкото сме ние сега с вас двете, докато си говорим. Дори в Наказателния кодекс има разпоредба, според която за убийство, извършено от майка върху рожба, по време на раждане или веднага след него, се предвижда наказание лишаване от свобода до три години. Законодателят е отчел в случая особеното състояние, в което се намира, предвид целия процес, през който минава една жена. Ако е невменяема обаче, то тя въобще няма да носи наказателна отговорност.“
Шаркова казва още, че открива стереотип в това, което се преподава сред медицинския персонал. Например мъжът, колкото и да го боли, явно винаги е вменяем, но щом болката я изпитва жена и тя ражда, я определяме за абсолютно невменяема.
Според Антония Андонова жената по време на раждане може да бъде такава, каквато никога не се е виждала. „Това е момент, в който ти не знаеш какво да очакваш от самата себе си.“ И все пак, категорична е тя, ако е била неадекватна или не е можела да разсъждава, е щяло да бъде невъзможно да разпознае кога следва контракция, за да сигнализира да не ѝ се поставя упойка в този момент.
„Едва ли някоя жена мисли, че отива да ражда и ще се чувства като в кафене. Никой не очаква това, но никой не знае колко ще го боли в крайна сметка.“
За информацията и отношението
От опита и разговорите си с акушерки адв. Шаркова може да каже, че в някои ситуации жената не е достатъчно добре подготвена и информирана за раждането и за онова, което я очаква. А всеки пациент е длъжен да се информира предварително, доколкото е възможно.
„За съжаление, почти никъде в България медицинският персонал не е обучаван как да действа в подобни ситуации и как да комуникира с пациента. Освен това в тези ситуации лекарят е специалистът, той е знаещият, той е можещият, той е този, който трябва да свърши работата. Пациентът се нуждае от помощ и той е уязвимият човек в отношенията между двамата.“
Отношението е именно онова, което Антония Андонова казва, че оспорва: „Претенции към болницата като институция нямам. Нямам претенции към медицинския случай. Но единственият казус е с отношението, което човек получава по време на този така специален момент.“ Всъщност, именно убеждението, че в „Майчин дом“ работят най-добрите специалисти накланя везните при избора на болница, в която да роди.
Антония се надява с разгласяването на историята си да помогне за стъпка напред към по-добро здравеопазване, „да успеем да стигнем ниво, в което защитени се чувстват и пациентите, но и докторите от системата, която ги притиска и в която се налага да работят“.
Според нея заплащането и условията на труд не съответстват на отговорността, която носят. Именно така си обяснява, че „излизат извън кожата си на моменти“. Но не приема и пациентите да са буфер.
Трябва да има адекватна грижа както за докторите, така и за пациентите. Самите доктори биха могли да бъдат пациенти утре. Не заставам в никакъв случай срещу докторката, която едва ли не трябва да обере всичкия негативизъм към всички други лекари. Оспорвам единствено и само отношението, което, за жалост, съм получила.
Адвокат Мария Шаркова подчертава, че НЯМА никакво правно, житейско, човешко, етично, морално основание да се упражнява насилие върху пациент по принцип – било то физическо, вербално или под някаква друга форма, включително омаловажаване на пациента и на неговите усещания.
По конкретния казус с Антония Андонова и отношението, което тя твърди, че е получила от д-р Ирена Шикова от „Майчин дом“, се извършва проверка. Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ се е самосезирала след бурната реакция, която предизвика публикацията в социалните мрежи.
Антония казва, че се надява след тази проверка да се вземат адекватни мерки, като добавя, че не пледира за уволнения и пр.
„За мен извинение е достатъчно. Няма как да върнем времето назад. Но ако мога в името на всички тези жени, които се свързаха с мен, да направя нещо, което да поведе към по-добро поведение към пациентите и съответно и лекарите да се чувстват комфортно... Това би била моята мисия и ще се опитам да събера ресурса си въпреки всичко, което ми се случва в личен план.“
Как обаче се правят проверките от „Медицински надзор“?
Специалистите преглеждат становища, които постъпват от медицинския персонал до тях, както и медицинската документация. „Нали не си мислим, че ако има пациент, към когото е проявена агресия, това ще бъде записано някъде в медицинската документация? Контролният орган ще я отвори и ще прочете, че в 13:30 часа някой се е разкрещял на пациента, обидил го е и т.н“, пита реторично адв. Шаркова.
„Все пак лекарското съсловие се подкрепя и е доста капсулирано, за което също има обяснение, включително и срещаната агресия от пациенти към лекари“, казва още тя. Според нея трудно можем да очакваме, че ако някой медицински специалист си е позволил да премине допустимите граници, той ще си признае. Шаркова не очаква и ако е имало свидетели измежду медицинския персонал, те да потвърдят случката пред контролните органи. Изводът е, че случай като на Антония се доказва изключително трудно.
С Антония са се свързали жени, които са пазили истории за лошо отношение по време на раждане при същата лекарка, но и при други лекари в различни болници. Тези жени са се срамували да говорят досега. „Ако мога да направя така, че една жена да се е почувствала по-добре, за мен това е победа.“
Още не сме свършили, скрол надолу
Две стъпки към по-доброто здравеопазване
Мария Шаркова предлага две конкретни предложения, за да се подобрят отношенията между пациента и лекаря:
- Всички болници да разрешат на раждането да присъства партньор или близък. Изключение да се допуска само по сериозни медицински причини.
- Болниците активно да търсят обратна връзка от пациентите. И пациентите да знаят, че могат да потърсят служител в лечебното заведение, към когото да се обърнат, когато смятат, че има някакво неетично поведение спрямо тях, че е упражнена агресия и че са преминати граници.
Във връзка с второто предложение Шаркова разказва, че в много лечебни заведения в чужбина има служители, които играят ролята на връзка между пациентите и ръководството. Те измерват удовлетвореността на пациента по различни критерии, за да може – дори понякога анонимно, ако човекът се притеснява, – да се оплаче и да се извърши обективна проверка.
Никое лечебно заведение няма интерес в него да работят специалисти, които си позволяват системно да нарушават правата на пациентите. Това ще удари върху имиджа и ще доведе до конфликти, които могат да костват на болницата много ресурси.
Мария Шаркова вижда основа за промяна на условията в болниците с повече комуникация и взаимното уважение от двете страни. И това е най-доброто начало, което можем да си пожелаем всички.
