Година след раждането на дъщеря си японската тенис звезда Наоми Осака пише в социалните мрежи: „Най-големият ми проблем е, че не се чувствам в моето си тяло“. Година след раждането на дъщеря си тенис шампионката все още изпитва затруднения да влезе във форма. „Гледам да си казвам: „Всичко е наред, справяш се чудесно.“ Вътрешно обаче се чувам как крещя „Какво, за бога, се случва?!?!“.
Ема Бедингтън, авторка в Guardian, е впечатлена колко открито говори спортистката за начина, по който се чувства след раждането и спрямо тялото си. По принцип уязвимостта не се приема добре в елитния спорт – среда, която се характеризира със „стигма около психичните проблеми, висок праг на търпимост, докато се потърси помощ, и ниско усещане за психологическа сигурност“, както е описана в проучване от 2023 г. А толкова много от успеха на елитните спортисти зависи от онова, което е в главите им! Разбира се, че понякога е нормално да се провалят. Та те са постоянно изложени на напрежение, което би смачкало обикновените хора. Съвсем не е изненадващо, че според различни изследвания има по-висок риск за стабилността на психичното здраве на спортистите.
Осака обаче дава тласък към промяна, като започва да говори по болезнените теми. Оттеглянето ѝ от Откритото първенство на Франция през 2021 г. заради тревожност, допълнена от медийните ангажименти, които не може да изпълни, е началото на един съществен обществен разговор. Темата беше продължена от други спортисти, сред които плувецът Адам Пийти, състезателят по скокове във вода Ноа Уилямс, който публично говори за депресията си, както и от двама спортисти, които често наричаме „свръхчовеци“ – Майкъл Фелпс и Симон Байлс. А те са точно толкова хора, колкото са свръхчовеци. Тяхната уязвимост ги прави още по-впечатляващи. Оказва се, че обществото подкрепя спортистите, които преживяват предизвикателства, свързани с психичното им здраве, сочат проучвания.
„Леки“ бременности и големи промени
Това, което ме поразява, пише Ема Бедингтън за Guardian, е, че Осака споделя чувство, което повечето родили жени – не само елитни спортистки – биха разпознали. „Не съм в моето си тяло“ е израз, който точно описва отчуждението от предишното ти аз. Емоцията може да изпиташ през месеците, дори годините след раждането. Тялото, в което майката живее сега, е било преобразено от иначе „леки“ бременности и „лесни“ раждания, от корем, който никакъв пилатес не може напълно да оправи, може би дори от един съсипан перинеум. Съжалявам, но трябва да говорим и за тези неща, пише Бедингтън.
Според проучване раждането е травматично преживяване за една от три жени. Това напомня за гениално смешните, но едновременно гневни и тъжни мемоари на Лус Брет, които изследват как „един час напъване“ ѝ оставя наследство от неволно изпускане на урина. Вече не си в своето тяло, когато се уголемиш и след това изхвърлиш друго тяло от себе си. А това тяло е твоят работен инструмент и твоят начин на живот.
Още не сме свършили, скрол надолу
През последните години се утвърждава по-оптимистичен поглед към елитните спортисти, които се завръщат след бременност и раждане. Една от причините е, че тези жени успяват да се докажат. Лекоатлетката Джесика Енис-Хил спечели световното първенство 13 месеца след като роди, а малко след това взе сребърен олимпийски медал.
Подкрепа вместо „много самотно преживяване“
Състезателката по колоездене Лора Кени, която спечели два олимпийски медала след раждането на първото си дете, сподели как променената нагласа към родилите жени е помогнала за успехите на британския спорт. На последните Олимпийски игри в отбора на Великобритания имаше девет майки. Те спечелиха седем медала.
Това е невероятно и те са невероятни. Нормално е майките да постигат успехи въпреки предубеждението, че майчинството отслабва жените. Кени отбелязва в статия за Guardian, че е необходима повече подкрепа за майките, които се завръщат в професионалния спорт. Така например лекоатлетката Дениз Люис определя завръщането си в спорта след раждане през 2002 г. като „много самотно преживяване“.
Не е слабост да признаеш, че може да не си същата, че тялото ти се е променило завинаги. Това не означава непременно нещо по-лошо: може да си станала по-силна, по-добра, по-издръжлива. Да, физиологично и психологически нещата са различни. Лус Брет се пита: „Какво беше останало от МЕН в това тяло на майка?“. Да стигнете до отговора може да е голяма борба. Дори и да не сте елитни спортистки, дори и никога да не сте бягали в парка. Онова, което помага, е когато една жена умее да признае, че е трудно. Но умее да си казва и „справяш се“.
Осака твърди, че си „прощава“. Така всъщност позволява и на всички останали да си простят. Именно тази нейна способност я прави толкова впечатляваща. Така че приемете промяната. Раждането е направило телата ви различни. Но вероятно и същността ви е по-силна.
Източник: Guardian
