Акушерка по призвание, 32-годишната Селиа Падия от Валенсия, още от малка е била запленена от това, което мнозина наричат „чудото на живота“ – онази смесица от наука, инстинкт и емоция, която съпътства появата на бебе на бял свят, разказва тя. По-късно, когато започва да практикува професията си, открива, че да бъдеш акушерка е много повече от това да присъстваш на раждания:
„Това е да бъдеш до жените. Да подкрепяш, насочваш, да се грижиш с професионални познания и с чувствителност. Да присъстваш, без да нахлуваш, и да вдъхваш увереност, без да налагаш. Именно тази по-човешка и емоционална страна на професията ме накара да се влюбя в нея окончателно.“
Това я подтиква да създаде собствено пространство – физическо и онлайн – където на жените се предлага време и грижа, които системата не може да отдели: цялостно съпътстване на майчинството (от опитите за забременяване до около първата година на бебето) заедно с екип от специалисти.
Акушерката е с ясното съзнание, че при едно раждане тя съпътства живота, който идва, „но също и уязвимостта, страха, преобразяването на една жена в майка.“ Селиа Падия дава интервю за El País, в което говори за това приключение.
Добра не значи безгрешна
Страхът „дали ще съм добра майка“ ли е един от най-често срещаните при бременните жени?
Да, и същевременно е един от най-рядко изричаните. Няма значение колко добре е подготвена жената, нито дали това е първото ѝ дете, или третото – в един момент неизбежно се появява този тих въпрос: „Дали се справям?“ Майчинството все още се приема с големи очаквания и много жени усещат, че трябва да отговорят на някакъв идеал за „перфектна майка“. Но такова нещо няма.
Да си добра майка не означава да правиш всичко безгрешно.
По-скоро означава да присъстваш, да гледаш, да слушаш, да подкрепяш. А също и да се грижиш за себе си.
Кои промени обикновено тревожат най-много майките – тялото, характера…?
Тялото е един от големите източници на тревога, най-вече заради естетическия натиск и идеала за красота, който все още тежи и се задържа като разбиране. Но това, което най-силно обърква много жени, е вътрешната промяна: характерът, емоциите, интензивността, с която се преживява всичко. Някои не се разпознават в новия си начин на усет или реагиране. И е важно да се признае, че тези промени не са проблем, който трябва да се „оправи“, а мощна адаптация към преобразяващо преживяване. Не губиш това, което си била – ти се развиваш.
Готови за раждане!
Толкова ли е важна подготовката за раждането?
Разбира се. И тя трябва да започне, когато жената и нейният партньор се почувстват готови да получат информация. Има присъствени курсове, но и онлайн обучения, книги… Целта не е да се „тренира“ за някакъв идеален тип раждане, а да се опознае процесът, да знаеш какво да очакваш, да разбереш правата си и да се научиш да вземаш решения.
Подготовката трябва да обхваща и психическата, и емоционалната част: не става дума само за напъване или дишане, нещо, което всяка жена така или иначе знае и за което не са нужни „майсторски“ уроци, а за това как да преживееш един толкова силен момент с възможно най-голяма осъзнатост и увереност.
В днешни дни майките по-добре ли знаят какво ги очаква, когато отиват да раждат, отколкото преди десетилетия?
Безспорно знаят повече. Имаме по-голям достъп до информация, повече възможности за обучение, по-голяма осъзнатост за правата ни. Но понякога този излишък на информация може и да натовари. Ключът е да се филтрира добре: не всичко, което се върти в социалните мрежи или се разказва от други майки за техния опит, е вярно или полезно.
И дори с най-добрата подготовка в света, една част от раждането остава непредсказуема. Затова, освен да се информираш, трябва да се научиш и да се доверяваш, а и да пускаш контрола.
В книгата си Oh, la maternidad (буквално: „О, майчинството“) казвате, че комуникацията е най-ценният инструмент по време на раждане. Какво имате предвид?
Раждането не е само физически процес: то е преживяване, което се изгражда и от хората, които са до теб. Да умееш да изразиш от какво имаш нужда, да усещаш, че те слушат, да можеш да вземаш решения самостоятелно… Всичко това влияе пряко върху начина, по който се преживява раждането. Една добре информирана жена, към която се отнасят добре, може да изгради добър спомен, свързан с раждането, дори ако е имало усложнения. А жена, която не е била изслушана, може да излезе наранена, макар всичко да е минало „добре“.
Комуникацията създава сигурност, уважение, присъствие. Тя сама по себе си е форма на грижа.
Родих. Ами сега?
Кои са основните митове за следродилния период?
Че всичко ще бъде щастие. Че ако си се подготвила добре, всичко ще върви по вода. Че инстинктът определя всичко. Че за няколко седмици ще си отново „същата“. Следродилният период е изключително интензивен, пълен със светли и тъмни моменти. Не се говори достатъчно за самотата, за изтощението, за страха. И не се оценява достатъчно всичко, което майката прави в тези първи месеци. Затова е толкова важно да развенчаваме тези митове и да говорим за майчинството с повече факти и с по-малко идеализация.
Още не сме свършили, скрол надолу
Може ли човек да се подготви за грижата за бебе или винаги има някаква изненада?
Винаги има една част, за която човек не е напълно подготвен. Може да си прочел всички книги и емоционалният ефект, липсата на сън или стресът от чувството за отговорност пак да те изненадат.
Не става дума само за това да се грижиш за бебето, а да се научиш да се грижиш за себе си в напълно нова ситуация. Но е вярно и че, когато средата те подкрепя и се говори откровено за това, което носи родителството, объркването намалява и майчинството става по-приятно. Никой не се ражда знаещ, но всички ние се учим.
Каква е ролята на бащата?
Бащата, партньорът или близките в случаите на самотните майки, имат фундаментална роля, макар понякога да остават на заден план. Те не са само физическа подкрепа, а фигура за връзка, грижа и съвместна отговорност. Често се чувстват объркани или извън центъра на вниманието, защото всичко се върти около майката и бебето. Но да бъдеш до този, който подкрепя, също е част от грижата. Важно е да им се даде пространство, ресурси и информация. Майчинството не трябва да се преживява самостоятелно, а това включва и грижа за преживяванията на партньора.
