Раждането трябва да е най-прекрасният момент за една жена. Или поне така го рекламират в сантиментални постове в социалните мрежи. Истината е, че всичко зависи от това на какъв екип ще попаднеш в болницата.
В следващия материал ви споделяме историята на наша читателка, поискала анонимност. Покрай темата, повдигната от нея, поговорихме с две психоложки за крехката психика на бременните и липсата на психологическа подкрепа в болниците у нас. Какво може да се подобри, така че да намалим случаите на следродилна депресия?
Преслава Биковска е психолог, семеен и брачен консултант и сертифициран терапевт в ментализационно-базирана терапия. Съоснователка е на семеен център „С теб“ и създателка на платформата за перинатално психично здраве и детско развитие „Първите 1000 дни с теб“. Работи като психолог в Болница „Вита“, където оказва психологична подкрепа на хоспитализираните пациенти, техните близки и медицинцките специалисти.
Марика Бабева е психолог, специалист по психоемоционална с фокус бременност и раждане. Марика преминава обучение за дули към Dona International, членува и в Асоциация на българските дули. Дулите извън столицата, по нейни думи, нямат достъп до родилните отделения, поради което се е записала да учи за акушерка.
„Не, няма значение в каква поза лежиш, колко ритмично дишаш или през колко минути са контракциите. Поне нямаше за мен. Това, което все още помня – четири години по-късно, не е раждането на детето ми, този уж съкровен момент, а думите на една акушерка – уморена, огорчена и очевидно отвратена от работата си: „Заради такива като теб се пенсионирам“ и „Сега викаш, ама като го правеше не“.
Явно съм от онези „лошите родилки“ – шумните, дето не напъват по график, ами си позволяват волности. Сигурно заслужаваме шамари. Аз лично поемам вината за всички, които са докарали акушерката от „Майчин дом“ до пенсия. Особено заради наглостта ми да родя на 31-ви декември и да им разваля празничните планове.
Физически шамар не получих. Само емоционален – тежък и мокър като парцал в лицето. Но историята не свършва с „честито, имате здраво бебе“.
След раждането продължи – този път с подмятания: „Каква майка ще си ти, не можеш да го вдигнеш това бебе!“. А имаше и още по-грозни реплики, които се опитвам да изтрия от главата си и няма да ви споделя.
Пет дни в болницата се превърнаха в пет години. Страх, срам и тъга, събрани в стая, която би трябвало да носи само любов. Подкрепа? Няма. Психолог? Няма. Свиждания на семейство? Няма – заради COVID. Само ехото от обидите.
И днес, като ме питат защо нямам второ дете, отговорът е прост: защото не искам да минавам пак през унижението, вината и самотата. А дали, ако имаше психолог там, щях да искам второ дете днес?“
„Важното е да сте живи и здрави“
Преслава Биковска: В началото на бременността притесненията са повече дали бебето се развива добре, докато към края тревогите по-често се свързват с предстоящото раждане. Но през цялото време в жената присъстват и по-дълбоки вътрешни колебания – дали ще бъде добра майка, ще се справи ли с грижите за детето, как ще се промени животът ѝ след раждането, как ще се отрази това на връзката с партньора и на професионалния ѝ път. Именно заради това е важно тя да има достъп до подкрепа през целия перинатален период (бел. ред. периодът преди и след раждането – от 28 седмица на бременността, до 7 дни след раждането), а не само в критични моменти.
Марика Бабева: Психоемоционалната подкрепа в перинаталния период бива често пренебрегвана. Фокусът на здравната система е основно медицински и е насочен към физическото състояние на жената, докато вътрешният ѝ свят остава неразбран, неглижиран или дори осъждан. „Важното е да сте живи и здрави“, звучи познато тази реплика, нали? Вероятно много жени в България са я чували. Със сигурност животът и здравето са важни, но нима само те са? Майките често се чувстват неразбрани, изтощени, объркани или дори отчаяни.
Вместо подкрепа срещат тишина или съвет „да се стегнат“.
Според Световната здравна организация една от пет жени преживява психично разтройство по време или след бременността, включително депресия, тревожност или психоза. Въпреки това в много страни, включително в България, няма изградена система за психоемоционална грижа за бъдещи и настоящи майки.
Какво всъщност представлява психоемоционалната подкрепа?
Марика Бабева: Това не е прищявка на по-чувствителните. Психоемоционалната подкрепа е целенасочена съпричастна грижа, която признава вътрешния свят на жената като толкова важен, колкото и нейното физическо здраве. Тази подкрепа дава пространство на емоциите – страхове, радост, съмнения, гняв, вина, изненада, тъга и всичко, което жената преживява, без да бъде осъждана. Присъствие на човек, който умее да чува, без да поправя, без да съветва веднага, без да я омаловажава, и нежна грижа за психиката, без да е задължително формална терапия. Самата терапия може да се случи в разговор с лекар, акушерка, психолог, дула, в женски кръг, в група за споделяне или чрез подкрепа от патньора. Всъщност психоемоционалната подкрепа не обещава „да се чувстваш добре на всяка цена“, тя дава усещането, че жената е разбрана, чута и видяна.
Когато такава подкрепа липсва, жената не просто остава сама. Тя започва да се съмнява в себе си, често защото никой не ѝ казва, че това, което чувства, е нормално, и че има право да го чувства.
Едва 5% от бременните търсят помощ от психолог
Марика Бабева: Анкета, която проведох през пролетта на 2025 г. (бел. ред. очаква се докладът да бъде споделен), повдигна въпроса за липсата на психологическа подкрепа в болницата и последиците от това. Анкетирани бяха майки от цялата страна, като въпросите бяха свързани с нагласи, нужди, източници на информация и подкрепа, емоционално състояние и преживявания.
Някои от резултатите, които получихме, бяха тревожни. Близо 70% от анкетираните съобщават, че не са получили грижа, свързана с емоционалното им състояние по време на бременността, чувствали са се самотни, уплашени и объркани по време на раждането, съжаляват, че не са настоявали за придружител в болницата. Някои от жените споделят за вербално насилие към тях. Над 60% от участничките съобщават за тревожност и депресивни състояния след раждането, но едва 5% са потърсили професионална помощ.
Тези данни категорично показват, че има липсващ елемент в грижата за жените в перинаталния период.
Марика Бабева: Жените, чиито емоции са пренебрегвани, често преживяват страх, който ги парализира, и това пряко влияе върху родилния процес. Така се стига и до неуважително отношение, като се взимат решения без реално информирано съгласие и диалог, както и до чувство за вина и срам, когато са критикувани по време на престоя в болница. Всичко това влияе както на раждането, така и на възстановителния период, когато се повишава рискът от посттравматично стресово разстройство, следродилна депресия, затруднения при свързването с бебето и при откликването на нуждите му.
Последствията на физическо ниво най-често се изразяват в продължително възстановяване, хронична умора, повишена болка и напрежение в тялото, основно предизвикани от пренебрегнати емоции. Психически се наблюдава повишен риск от следродилна депресия, тревожност, паник атаки, занижено самочувствие и усещане за неадекватност, трудност да се изгради връзка с бебето, чувство за изолация.
Как изглежда психоемоционалната подкрепа?
- Присъствие на професионалист или близък, който не се плаши от сълзи, съмнения или „лоши“ мисли; някой, който умее да поддържа сигурността и да слуша с отворено сърце.
- Разговор, в който вместо съвети от личен опит, се задават въпроси, които отварят пространство; вместо „стегни се“ има приемане и утвърждение, че жената е разбрана и не е сама; вместо бързи решения – съпричастност към преживяванията на майката. Това е подкрепа без осъждане. Това е напомняне, че всяка майка може да бъде едновременно изтощена и благодарна; че може да обича детето си, но и да ѝ е тежко от майчинството; че може да бъде уязвима и това не я прави слаба.
- Свързването с други бременни и майки може да бъде животоспасяващо, защото жените в тези общности най-лесно „влизат в обувките“ на останалите и понякога дори думите са излишни.
- Подкрепа от акушерки, психолози, дули, консултанти.
Марика Бабева: Ролята на специалистите е да разпознават емоционалните сигнали и да не ги подминават, да говорят разбираемо, без сложна терминология, да работят в екип – лекари, акушерки, психолози, терапевти, дули, консултанти – ВСИЧКИ ОКОЛО ЖЕНАТА, а не НАД нея. Здравната система от своя страна може да въведе рутинен психоемоционален скрининг по време на бременността и след раждането, да обучи здравните работници по темата, да осигури достъпност до тази подкрепа.
Още не сме свършили, скрол надолу
Ролята на медицинския екип
Преслава Биковска: Акушерките действително са в много близък контакт с родилките и много често успяват да осигурят емоционална подкрепа, но техният ресурс е ограничен. Те имат други основни отговорности, свързани с високоспециализирана медицинска грижа. Идеалната система за подкрепа би действала на няколко нива едновременно – индивидуално, семейно и на ниво здравна грижа.
Психологична подкрепа трябва да има както за пациентите, така и за медицинските екипи, защото работата им е високорискова и с високи нива на стрес, което ги застрашава от професионално прегаряне. Когато човек е прегорял в професионалната си роля, страдат здравето, мисленето, емпатията, взаимоотношенията с другите. Мое непубликувано изследване върху преживяванията на медицинските специалисти показва, че по-високите нива на професионално прегаряне са свързани с намалена сензитивност към преживяванията на пациентите и намалена способност за разбиране на чуждата гледна точка.
Пример от чужбина
Преслава Биковска: Бях много впечатлена от начина, по който е организирана психологичната грижа в една от водещите клиники за недоносени деца в Германия – Клиника „Карл Густав Карус“ в Дрезден. Такава грижа е осигурена за всяка жена с високорискова бременност, разработени са курсове за бъдещи и настоящи родители за усвояване на практически умения в грижата за детето, а семейството като единица е поставено в центъра на грижата. Мултидисциплинарен екип специалисти, сред които неонатолог, психолог, консултант по кърмене и др., проследява дългосрочно всяко семейство с преждевременно родено бебе, включително с високоспециализирани инструменти за наблюдение на взаимодействието родител – дете и с конкретизирана обратна връзка и подкрепа към родителите спрямо техните нужди.
