Вече втори месец младите български лекари излизат на протести, които (с малки изключения) никой не отразява така ведро и редовно както протестите срещу еврото, стачката на шофьорите в градския транспорт в София или други политически скандали и скандалчета. Младите лекари имат ВСИЧКИ основания да протестират, че и отгоре. Но те няма да си напуснат работните места, блокирайки живота на всички останали, за да бъдат чути.
Но няма проблеми, тука е така. Това не означава обаче, че трябва да спрем да бутаме в посоката тука да НЕ Е така. Затова преди време подкрепихме създаването на фонд „Лекари на бъдещето“.
Д-р Лилия Бозаджиева, с която ви срещаме днес, е първият млад лекар, изпратен на специализация в чужбина благодарение на фонда. В него се събират средства, с които се финансира програма за повишаване на нивото на педиатричната помощ в България. Тя е ориентирана към лекари специализанти в различни педиатрични специалности. Кампанията „Лекари на бъдещето“ се организира от Фондация BCause и инициативен комитет от граждани и медицински специалисти.
Общата ни цел е да се помогне на млади специалисти да натрупат професионален опит в лечебни заведения в чужбина. И после този опит да пренесат у нас, в лечебните заведения, в които работят. За да може един хубав ден, когато имаме мечтаната детска болница, в нея да работят и мечтаните медицински специалисти.
Заедно с новите знания и впечатления първата стипендиантка на фонда си тръгва от детската болница в Саутхемптън с абсолютно ясна представа колко е ярък контрастът между детските болнични стаи там и тук. И оборудването далеч не е най-фрапиращата разлика.
Д-р Бозаджиева, изминаха три месеца от Вашата специализация във Великобритания. Какво от видяното вече прилагате и се оказа полезно за практиката Ви тук?
Аз бях първият стипендиант на фонд „Лекари на бъдещето“. През февруари тази година бях клиничен наблюдател в Детското интензивно отделение на Университетската болница в Саутхемптън, Великобритания. Това беше прекрасна възможност за млад лекар като мен, за която благодаря.
Много са нещата, които научих и които ме вдъхновиха за моята практика в България. Обмяната на чуждестранен опит е незаменима част от повишаването на квалификацията на всеки медицински специалист. За себе си взех конкретни практически насоки за работа и методи за подобряване на комуникацията.
Ключов момент от лечебния процес е осъществяване на пълноценна комуникация, основана на доверие между лекар и пациент, както и с родителите на децата, които лекувам.
Още със завръщането ми от специализацията започнах да прилагам видяното и наученото във всекидневната си практика. Като преподавател водя практически упражнения, в които студентите да бъдат поставени в условия на потенциална спешна ситуация, където да могат да упражнят алгоритмите за поведение при критично болните деца.
Пазим ли детското здраве у нас?
Какви основни разлики с българското детско здравеопазване констатирахте?
Като основни разлики между българското и британското детско здравеопазване бих изтъкнала:
- Транспорт на критично болни деца. Във Великобритания има добре организирани, специализирани екипи по региони. Те са висококвалифицирани, преминали специално обучение и специализация. В България обаче подобни специализирани екипи са малко, а транспортът на деца в тежко състояние не е достатъчно организиран и често се осъществява без необходимата подготовка.
- Национална детска болница. България все още няма централизирана болница за комплексна грижа на деца за разлика от Великобритания.
- Педиатрична палиативна грижа. У нас липсва структура за продължителна грижа на деца с тежки заболявания, докато в Обединеното кралство тя е добре развита.
- Кадрова криза, за която се говори в публичното пространство, но в действителност остава незабелязана.
Българската система страда от остър недостиг на квалифицирани медицински специалисти, особено медицински сестри, в детските интензивни отделения. Съществува сериозно претоварване, водещо до физическа и психическа преумора.
Споменахте липсата на Национална детска болница в страната ни. Какви реални пречки създава това във Вашата работа?
Едно болно дете никога не идва само с едно оплакване и необходимост от само един специалист. В много случаи за поставяне на точната диагноза се преминава през многобройни медицински консултации и обсъждания. Някои от пациентите и техните родителите идват от другия край на страната до София по няколко пъти, за да се проследи състоянието на детето.
В хода на проследяването понякога трябва да обиколят и други кабинети в различни сгради, за да се консултират с даден специалист. Това е сериозна пречка в работата – липсата на едно място, където да се предлага комплексна грижа.
Как изглежда една детска болнична стая в отделението, в което бяхте?
Детското интензивно отделение в Саутхемптън е с капацитет 18 легла, просторно, светло и добре организирано. Включва две големи зали с централно разположени лекарски и сестрински постове. Леглата са оборудвани с цялата необходима апаратура, подвижни сестрински станции и удобства за родителите като кресла до всяко дете.
Част от леглата са в остъклени самостоятелни стаи за изолация. Въпреки техниката и алармите обстановката е тиха и спокойна.
Всяко дете се наблюдава от специално назначена медицинска сестра, която се грижи само за него.
А как изглежда тук?
Структурата на детските интензивни отделения в България е подобна, но те са само три на брой за София и спецификата на работата и местоположението им е различна. Това е твърде ограничен леглови капацитет за столицата. Сградата, техническата обезпеченост и дори броят легла са важен компонент, но грижата се осигурява от медицинския персонал.
У нас медицинските специалисти са единици и те обслужват в много случаи повече от едно интензивно болно дете. Време за изграждане на добра връзка с родителите на пациента почти не остава, което затруднява и лечебния процес.
За кадрите и отношението към тях
Какви са условията за лекарите, които бихте искали да видите и в България – заплащане, часове труд, обучения?
На първо място поставям достойното заплащане за отговорността, тежкия труд и напрежението. Необходимо е създаване на възможност за развитие на младите лекари като обучения и практически курсове, което да бъде един от мотивите да продължат да работят в дадена структура и лечебно заведение, а не обвързването с продължителен договор за работа. Разбира се, всеки работен процес има своята рутина, изпълнена с много бюрокрация. В това отношение също може да се направят позитивни промени.
Още не сме свършили, скрол надолу
Ако сте министър на здравеопазването и имате право да направите една-единствена, но съществена реформа, коя би била тя?
За подобряването на всяко едно направление само една реформа не е достатъчна. Българското здравеопазване се нуждае от няколко, и то сериозни реформи, инвестиции и стратегическо развитие, особено по отношение на интензивната грижа, дългосрочната подкрепа и кадровото обезпечаване.
Въз основа на своя опит бих изтъкнала нуждата от създаването на структура за деца с необходимост от палиативна грижа и обучаване на медицински специалисти. Това са децата, страдащи от тежки, хронични или терминални заболявания, за които трябва да се полагат комплексни грижи за облекчаване на симптомите, болката и стреса, свързани с основното страдание. Трябва да може да се осигури подкрепа и на пациентите, и на техните семейства.
Какъв съвет бихте дали на следващия стипендиант на програмата?
Да не се притеснява да задава въпроси – колкото повече, толкова по-добре. В българската образователна система това често не се насърчава, но в практиката, особено в чужбина, именно въпросите водят до по-добро разбиране, развитие и увереност.
Програмните цели на фонда са през 2025 г. да бъдат изпратени общо петима млади лекари на клинично наблюдение в болници в Европа. Необходимата сума е 50 000 лв.Може да дарите на:
Платформата.бг
През benevity – ако сте регистриран служител на компания с профил там.
На номер 17 777 с текст DMS LEKARI
