От предишния епизод с д-р Райна Стоянова – специалист ендокринолог – разбрахме, че бременната жена се чувства като жена в постоянен предменструален синдром. В един момент обаче тази жена ражда и нищо не се оправя с магическа пръчка. Хормоните все така бушуват, новата майка първо плаче, после веднага започва да се смее.
Затова в новия епизод с д-р Райна Стоянова коментираме има ли как да се постигне хормонален баланс след раждане – трябва ли да им баем на хормоните, или те САМИ СИ ПРЕЦЕНЯТ кога да се регулират. И защо въобще стигаме до този хаос с хормоните? Колко е важна в този момент подкрепата за жената от близките и партньора ѝ?
Разговорът продължава за кърменето от хормонална гледна точка. Ще разберете и кога се връща менструацията след раждането.
Говорим за често срещано явление след появата на бебето – косопад при майката. Д-р Стоянова обяснява при какви обстоятелства да посетим ендокринолог след раждане.
За финал, след като сме спокойни за хормоналния баланс, поглеждаме към принципите на дълголетието. Можем ли да остаряваме красиво и какво означава longevity?
Гледайте епизода тук:
Още не сме свършили, скрол надолу
Последвайте ни в каналите ни, където ще се стараем да ви излизаме максимално често:
В поредния епизод на видео поредицата ни „Майко Мила, БЕБЕТО!“ разбиваме куп митове като „Бременна си, ще ядеш за двама!“ Гостува ни д-р Райна Стоянова – специалист ендокринолог.
Тя говори за бушуващите хормони на жената преди, по време на бременността и след раждането. Разкрива ни, че особено в първите три месеца родилката се чувства като в постоянен предменструален синдром (който разбира – разбира!).
Ендокриноложката обяснява защо бременните жени променят настроенията си толкова полюсно и както се смеят, могат тутакси да заплачат.
Д-р Стоянова ни казва и колко килограма е здравословно да качи бременната жена. Ами ако започва бременността с наднормено тегло или дори затлъстяване – може ли да спазва диети?
Но още преди да забременее е добре да си направи различни изследвания – какви са те и допустимо ли е сама да си ги назначи? Гестационен диабет, прееклампсия, здравословно хранене – д-р Райна Стоянова говори и за всичко това. Гледайте епизода:
Още не сме свършили, скрол надолу
Последвайте ни в каналите ни, където ще се стараем да ви излизаме максимално често:
Във втория епизод на Майко мила, БЕБЕТО! имаме честта да говорим с истинска звезда на репродуктивната медицина. Доц. д-р Румен Русев е един от най-опитните експерти в областта на репродуктивната имунология, ендокринологията и диагностичната имунология.
много любопитни факти за зачеването без митове, легенди, мистерии и „божа работа“ във видеото ето тук: https://www.youtube.com/watch?v=8elqaAf1rKE
Доц. Русев е основател и управител на Репро Инова – лаборатория за диагностика и терапия на имунологично и ендокринологично обусловените причини за репродуктивни неуспехи като безплодие, повтарящи се спонтанни аборти и неуспешни инвитро опити.
Още не сме свършили, скрол надолу
Последвайте ни в каналите ни, където ще се стараем да ви излизаме максимално често: TikTok: https://www.tiktok.com/@maikomila
Instagram: https://www.instagram.com/maikomila_bebeto/
Една от най-коментираните от жените теми по отношение на здравето е менструалният цикъл. Дали го има, дали го няма, дали е непоносимо тежък и болезнен, или пък ужасно дълъг и непредсказуем в появата си – проблемите с цикъла, които жените срещат в годините от началото на пубертета до началото на менопаузата, са много.
В следващите редове ще опитаме да дадем основна информация, свързана с менструацията, и да поставим началото на разговора, който може би е редно да се води в часовете по биология в училище:
Менструалният цикъл е важен физиологичен процес, който играе ключова роля в репродуктивното здраве на жените. Той е редовна, циклична промяна в организма, която ги подготвя за евентуална бременност още от първата си поява. Цикълът е резултатът от сложно взаимодействие на различни хормони и е структуриран от различни етапи, всеки от които носи свои характеристики и функции.
Както казахме, менструалният цикъл е естественият процес, през който женското тяло преминава, за да се подготви за възможността за бременност. Всеки месец, в който няма оплождане на яйцеклетка, тялото премахва неизползваната лигавица на матката, което резултира в менструация. Целият този процес е изключително важен за регулиране на хормоналния баланс, репродуктивната функция и здравето на жената.
Менструалният цикъл се състои от няколко ключови етапа:
Менструацията е регулирана от няколко хормона, произвеждани от яйчниците, хипоталамуса и хипофизата:
Нормалният менструален цикъл обикновено трае около 28 дни, но има допустими и здравословни вариации с няколко дни нагоре или надолу. При случаи на менструация с интервал по-малко от 21 дни говорим за полименорея, а при интервал от над 35 дни – за олигоменорея. Липсата на менструация пък наричаме аменорея.
Менструалният цикъл протича в няколко основни фази: фоликуларна, овулаторна и лутеална.
Тази фаза започва с първия ден на менструацията, когато лигавицата на матката – ендометриум, се отделя и настъпва менструално кървене. Под влияние на хормона FSH – фоликулостимулиращ хормон, започват да се образуват фоликули в яйчниците. Един фоликул се развива до зрялост, докато останалите спират растежа си.
Овулацията настъпва около средата на цикъла, когато зрялата яйцеклетка се освобождава от яйчника под влиянието на рязко увеличение на LH – лутеинизиращ хормон. Тази фаза продължава около 24–48 часа, като през този период яйцеклетката може да бъде оплодена, ако има контакт със сперматозоиди.
Овулацията може да бъде съпътствана от краткотрайна болка (известна като „Мителшмерц“) в долната част на корема. Точно преди началото на овулацията нивата на естроген се покачват рязко, осигурявайки благодатна почва за зачеване. Естрогенът допринася за изтъняването на слоя цервикална слуз, така че сперматозоидите да могат да преминат по-лесно и един от тях да оплоди яйцеклетката.
След овулацията яйчният фоликул се преобразува в жълто тяло, което започва да произвежда прогестерон. Този хормон е отговорен за поддържане на удебеления ендометриум и подготвя организма за потенциално имплантиране на оплодената яйцеклетка.
През този период естрогенът и прогестеронът са с високи нива, а цялата фаза наподобява бременност – прогестеронът осигурява добра и защитена среда за плода. Ако настъпи оплождане, процесите, започнали по време на овулация, продължават да се развиват до раждането.
Ако няма оплождане обаче, жълтото тяло се разпада, нивата на прогестерон бележат рязък спад, естрогенът взима превес, което води до отделянето на ендометриума и така започва нов менструален цикъл.
През тези три фази жената може да изпитва различни физически и емоционални симптоми, които варират по интензивност в зависимост от индивидуалния хормонален баланс. Често срещани симптоми включват промени в настроението, чувствителност в гърдите, задържане на вода, леко подуване на корема и колебания в нивата на енергия – често жените се усещаме ту отпаднали, ту енергични в различните фази.
Менструалната болка (дисменорея) не е нормална и не трябва да се приема като част от цикъла. Интензивната болка може да е знак за основни здравословни проблеми, като ендометриоза или фиброми. Жените не трябва да се примиряват с болката, а да търсят помощ, диагностика и, ако е необходимо – лечение. Самият цикъл не следва да води до мигрени, безсъние и нервни кризи, да е съпроводен от тежки съсиреци и болки.
Все по-често се говори за състоянието естрогенова доминантност, при което количеството на естроген е в пъти по-високо в сравнение с прогестерона. Всъщност естрогенова доминантност може да настъпи и при наглед нормални нива на естроген на фона на необичайно ниски нива на прогестерон, който така не успява да бъде в опозиция на естрогена.
В женското тяло естрогенът се произвежда от яйчниците и надбъбречните жлези, но също и от мастната тъкан. Затова колкото повече мастна тъкан имате, толкова по-високи са нивата на естроген, дори и кръвните изследвания да не го показват.
При мъжете също може да има естрогенова доминантност, защото и в техните тела се синтезира естроген – както от тестисите, така и от надбъбречните жлези. За естрогенова доминантност при мъже може да се говори, когато естрогенът е в по-високи стойности спрямо тестостерона.
Естрогеновата доминантност може да доведе до различни симптоми, включително нередовен цикъл, тежка менструация и още по-тежък предменструален синдром (ПМС). В някакъв смисъл менопаузата е един постоянен период на естрогенова доминантност (въпреки масовото схващане, че тогава естрогенът е недостатъчен в женското тяло). В този период организмът почти не произвежда прогестерон. За сметка на това естроген продължава да се произвежда, включително от мастната тъкан и надбъбречните жлези, и остава абсолютно доминантен в тялото ни.
Правилното разбиране на тази важна взаимовръзка в хормоналния синтез и секреция е от важно значение за ефективното мониториране на менструалния цикъл и репродуктивното здраве.
ПМС – ужасът на милиони жени по света, които страдат от различни симптоми в дните, предшестващи началото на менструалния цикъл. Този период е толкова тежък за някои жени, че предизвиква спад в качеството им на живот, приковава ги на легло и прави невъзможно изпълняването на всекидневни и рутинни задачи. Но какво всъщност е ПМС и трябва ли да се примирим с него?
С този въпрос стигаме и до една, за съжаление, малко позната в България жена – д-р Катарина Далтън, въвела в медицината, а и генерално в живота, термина ПМС, или т.нар. предменструален синдром.
Д-р Катарина Далтън, родена на 11 ноември 1916 г. в Лондон, е британска лекарка (акушер-гинеколожка), и пионер в изследванията на предменструалния синдром, създала термина ПМС.
През 1948 г., още като студентка, тя осъзнава, че рязко се разделя с месечните си мигрени по време на своята бременност. След консултация с ендокринолога д-р Реймънд Грийн достига до извода, че причината за липсата на мигрени в този период е изобилието на прогестерон в организма на жената по време на бременността.
През 1953 г. д-р Далтън публикува теорията за ПМС в британски медицински списания, а впоследствие създава собствена практика, в която третира с биоидентичен прогестерон множество жени, проявяващи симптоми на ПМС.
Д-р Катарина Далтън описва предменструалния синдром като циклично хормонално заболяване, което е особено изразено в последните дни преди менструацията и може да доведе до тежки девиантни проявления, включително повишена раздразнителност, агресия и насилие. Д-р Далтън участва в изследвания на жени, осъдени за сериозни престъпления, и е давала показания като експерт в съдебни дела за жени, извършили престъпления под въздействието на ПМС.
Естрогенът е открит като хормон през 1923 г. от учените Едгар Алън и Едуард Дойзи, които го извличат от яйчниците на прасета. Почти 10 години по-късно – през 1931-ва, д-р Робърт Франк публикува научен труд с име „Хормонални причини за предменструалното напрежение“, в който изказва хипотезата, че задържането на вода, причинено от излишъка на естроген в женското тяло, причинява симптоми като тежко главоболие и подуване на тъканите.
Д-р Катарина Далтън се позовава на труда на д-р Франк, докато прави своите проучвания върху ПМС, но изказва мнение, че симптомите са по-скоро предизвикани от прекалено ниски нива на прогестерон, отколкото от прекалено високи нива на естроген. За да тества хипотезата си, тя терапевтира с натурален прогестерон свои пациентки с физически и психологически оплаквания. През 1953 г. д-р Далтън и д-р Реймънд Грийн публикуват в British Medical Journal резултати от изследване, в което 84 жени с тежък ПМС са инструктирани да записват симптомите си в дневник.
Жените, които са имали повече и по-тежки симптоми по време на лутеалната фаза на цикъла – около седмица преди началото на менструацията, са били подложени на терапия. Умерените случаи на ПМС са получавали орални дози прогестерон седмица преди предполагаемото начало на симптомите. Тежките случаи, които не са реагирали на оралното лечение, са получавали инжекционен натурален прогестерон. Резултатите са намалени ПМС симптоми.
В труда си Далтън изказва твърдението, че симптомите на ПМС включват не само общо напрежение и мигрена, но и астма, раздразнителност, болки в гърдите, умора и депресия. Така тя стига и до създаването на термина предменструален синдром и той става официалното наименование на този тип оплаквания.
През живота си д-р Далтън е публикувала множество ценни книги като „Менструалният цикъл“, „Предменструален синдром и прогестеронова терапия“, „Веднъж месечно“, „Следродилна депресия“, „Предменструалният синдром е изправен пред съда“, „Библия на ПМС: Наръчник за осъзнаване и третиране на ПМС“ и много други. За съжаление, нито една от тях не е публикувана на български език, но с малко търсене в интернет е възможно човек да се сдобие с копие от някои от книгите ѝ на английски. (Повече за д-р Далтън и трудовете ѝ можете да прочетете тук, тук, тук и тук.)
Д-р Далтън умира на 17 септември 2004 г. на 87-годишна възраст, като оставя значимо наследство в разбирането на менструалното здраве. Нейните открития продължават да влияят на подходите за диагностика и лечение към женското здраве и до днес.
И като стана въпрос за диагностика – не бива да забравяме и редовните гинекологични прегледи и изследвания. Те са от съществено значение за поддържане на добро полово и репродуктивно здраве. Помагат за ранното откриване на патологични изменения и за назначаването на адекватно лечение. Всяка жена е редно да посещава личния си акушер-гинеколог поне един път годишно, за да преминава през нужния профилактичен преглед и изследвания на шийката на матката (цитонамазка).
Статията е създадена с подкрепата на dm България.
Ние от dm знаем, че жената е чудо. Тя е начало на живота, тя е вдъхновение и сила и всеки месец тялото ѝ преминава през невероятни промени. Затова за втора поредна година насочихме поглед към женското здраве и акцентирахме на 4 теми: почивка, ментално здраве, спорт и хранене. В сайта и онлайн магазина на dm ще откриеш полезни статии, съвети и информация за четирите фази на женския цикъл, хормоналните промени и потребности през всяка една фаза. Всичко това е придружено с продуктови предложения за всеки момент от месеца.
Повишеният апетит по време на бременност е факт и е съвсем естествен. Невинаги може да предвидим какво ще ни се прияде, докато чакаме бебе. Но има една храна, на която (почти) никоя бременна не може да устои – киселите краставички.
И въпреки че изглежда странно, се оказва, че причините за желанието на бременните да си потопят главите в буркан с кисели краставички са много.
Освен хормоналните промени, които съпътстват всяка жена в този период, се появяват и изменения в хранителните навици. Съществува и психологически елемент – закъде без него!
Някои бременни мечтаят за „класическа“ закуска с кисели краставички и сладолед, а други могат да си изберат още по-странни неща (сякаш има!), като например горчица направо от буркана и снакс с лют сос.
Нека разгледаме някои от биологичните промени, които настъпват по време на бременността и които могат да обяснят защо ни се ядат именно кисели краставички.
„Съществуват хормонални изменения, които биха могли да предизвикат прословутия апетит на бременните“, казва акушер-гинеколожката д-р Ребека Кийт. Тези промени включват увеличаване на прогестерона и естрогена през първия триместър и поддържането на високите им нива през втория и третия триместър“, казва д-р Кийт.
Друга хормонална промяна по време на бременността е увеличаването на невропептид Y (NPY). „NPY увеличава приема на храна по няколко начина, включително увеличава мотивацията за хранене и забавя усещането за ситост“, обяснява тя.
По-старо проучване от 2004 г. установява, че 76% от бременните променят обонянието и вкуса си. Те може да усещат „намалена чувствителност към солени храни като киселите краставички“, обяснява д-р Кийт.
Промените в хормоните могат сериозно да повлияят на вкусовите ни рецептори, казва д-р Кийт. Това може да обясни и защо на жени, които преди бременността им рядко са им се прияждали кисели краставички или които всъщност не са ги харесвали, по време на бременност са обсебени от тях. „Тъй като храните могат да имат различен вкус за бременните жени, те могат да изберат да ядат неща, които обикновено избягват“, обяснява лекарката.
Хранителните дефицити са често срещани при бременност като например дефицитът на желязо и някои витамини. Едно проучване установява, че над 40% от жените с повишен апетит по време на бременност имат недостиг на желязо, а почти 30% – на витамин D.
Акушерката Люси Чапин смята, че недостигът на натрий може да е причина за по-силното желание за кисели храни и туршии по време на бременност.
Обемът на течностите се удвоява при повечето бъдещи майки, посочва Чапин. „Кръвта и амниотичната течност трябва да се увеличат, за да поддържат растящото ви бебе“, обяснява тя. „За да поддържа здравословни нивата на амниотичните течности, тялото ви се нуждае от електролити, които получавате под формата на сол.“
Да не пренебрегваме и психологическите фактори, когато става въпрос за кисели краставички и бременност. Вероятно цял живот сте чували, че бременните не могат да им се наситят и това определено може да повлияе на желанието, ако чакаме бебе.
„Ако някоя жена ви каже, че е изпитвала глад за кисели краставички, докато е била бременна, това може да ви подскаже, че и вие ще изпитвате същото по време на бременността си“, казва д-р Кийт.
„Много от хранителните прищявки по време на бременност са психологически“, казва тя. В някои отношения бременността ни дава определен вид разрешение да желаем неща, които обикновено не желаем.
„Смята се, че е социално приемливо да „желаем“ определени храни през бременността и да изключим нормалните си задръжки“, казва д-р Кийт. „Често чувам жените да казват: „Няма страшно… аз съм бременна“.
Медиите вероятно също оказват силно влияние върху избора на кисели краставички, казва Чапин. „Във всеки филм, в който има бременна жена, тя иска… кисели краставички.“
В по-голямата си част гладът по време на бременност не е проблем, стига консумацията на тези желани храни да е умерена. Според д-р Кийт е притеснително, ако човек постоянно яде нездравословни храни с високо съдържание на захар или на нездравословни мазнини. Съветът ѝ е да се отдадете на удоволствието, но да го правите осъзнато.
Още не сме свършили, скрол надолу
„Например, ако обичате да си хапвате шоколад, вземете по-малката опаковка и се ограничете до едно или две парчета на ден“, препоръчва д-р Кийт. „Ако обичате сладолед, помислете за обезмаслен.“
Източник: Parents.com
Уморени, болнави, но незнаещи причината. Много жени се чувстват така, а се оказва, че не е лесно да намерят точния специалист, който да ги насочи какво да правят при подобни симптоми. Оказва се, че не са много лекарите, които знаят какво да посъветват пациентките си, когато са в перименопауза.
Споделен опит дава Кейти Елиът – редакторка в Scary Mommy, майка на две деца от Марбълхед, Масачузетс.
При последния ми годишен преглед при личния лекар споделих как се чувствам: гадно. На 45 години съм и бях сигурна, че това, което чувствам, е нещо различно от обикновените симптоми на ПМС (предменструален синдром). Бях уморена, мрачна, всичко ме болеше и ми беше дошло до гуша от това състояние.
Очаквах, че ще получа богата информация от лекарката ми, защото сме на една и съща възраст, а и тя има две деца. Помислих си, че ще разполага с всички най-нови професионални знания и опит от първа ръка за перименопаузата.
Вместо това просто ме попита дали пропускам менструация. Не, макар че понякога цикълът ми се разминава с няколко дни – казах аз. А след това сви рамене и каза, че заради медицинската ми история и риска от рак на гърдата трябва да отложим хормонозаместителната терапия (ХЗТ). Единственото, което можеше да предложи, беше да си направя кръвни изследвания.
Резултатите, които ми съобщи по телефона няколко дни по-късно, показаха, че холестеролът ми е повишен, а всичко останало е в норма.
Толкова ли нездравословно живея? Мислех си, че се храня чудесно! Приготвям повечето си ястия от нулата и постоянно ходя пеша!
Лекарката ми препоръча да се упражнявам повече и да увелича приема на растителна храна… Ами аз това правя!
Попитах за диетолог, но очевидно застраховката ми нямаше да го покрие. Най-доброто, което можехме да направим, беше да повторим някои изследвания след шест месеца. И това беше всичко.
Разговорът приключи, а нищо не беше решено. Чувствах се все едно са ме оставили на изчакване, чудейки се дали съм добре, или не, без да имам представа накъде да продължа.
Е, сега вече го разбирам. От това, което научих през изминалите месеци, ми стана ясно, че повечето лекари получават не минават през кой знае какво обучение за менопаузата.
Объркана какво да правя по-нататък и без отговори от моя лекар, се обърнах към интернет и социалните медии, където само се обърках още повече.
Трябва ли да ям по-малко захар, да пия по-малко кофеин, да ям повече протеини, да приемам куп витамини, да работя върху кортизола си, да правя повече кардио, да правя по-малко кардио, да вдигам повече тежести или какво? Бях изгубена и се опитвах да разбера всичко сама.
Знаех, че има лекари, които могат да ми помогнат, но не знаех къде да ги намеря. Живея в Бостън, град с едни от най-добрите здравни грижи в страната. Уж би трябвало да е ясно на кого да се обадя, но не бях сигурна къде да отида. Започнах да преглеждам списъка с лекари на уебсайта на Северноамериканското дружество по менопауза, но там имаше стотици страници.
Бях претоварена и се отказах да търся от разочарование. По-късно влязох на страницата на местната група за майки във Facebook. Тогава попаднах на пост от майка със същите симптоми като мен – промени в настроението, умора, цялостно усещане за гадост – и научих, че е намерила местна лекарка, която е обърнала внимание на притесненията ѝ.
Други майки също бяха отишли при нея и я описваха като човек, който е изслушал притесненията им и е предложил решения. Вдъхнових се.
Върнах се на уебсайта на NAMS и намерих лекарката, спомената в групата, като сертифициран специалист по менопауза. Свързах се с нея и успях да си запиша час след два месеца. Междувременно се задълбочих онлайн в опознаването на периода на перименопаузата и започнах да следя д-р Мери Клер Хавър, д-р Росио Салас-Вален и д-р Рейчъл С. Рубин.
Още не сме свършили, скрол надолу
В края на краищата отидох на първия си преглед в края на юни тази година при д-р Мери Х. Маккафри, която е специализирана по темата „Менопауза“.
Бях притеснена, но когато влязох в кабинета, се почувствах различно. Регистрираха ме и бързо накараха медицинската сестра да ми направи изследвания, а след това ме върнаха обратно в чакалнята, вместо да ме карат да седя в стаята сама по бельо.
Когато лекарката беше готова, ме покани в кабинета си и не ме помоли веднага да скоча на магарето. Просто разговаряхме. В продължение на един час тя изслуша историята ми и потвърди притесненията ми. Прегледа последните ми изследвания и процедури, а след това извади празен лист хартия и записа в нагледен вид какво се случва с тялото ми. Написа бележки и точки върху кои симптоми ще се съсредоточим първо, като имаше и стъпки за действие.
Тръгнах си с чувството, че съм изслушана и облекчена. Д-р Маккафри ми предписа прогестерон, SSRI и тренировки с тежести и каза, че съпругът ми трябва да си направи вазектомия, защото тялото ми не се справя добре с противозачатъчните.
Даде ми направление за клиника за високорискови заболявания на гърдата, защото сестра ми имаше рак на гърдата миналата година, без да има фамилна анамнеза (предишният ми лекар каза да се придържам към мамографиите). Каза ми да си запиша час за след три месеца. Тя щеше да прегледа как се чувствам и при нужда да коригираме и обсъдим по-нататъшното лечение.
В крайна сметка преживяването на перименопаузата (а по-късно и на менопаузата) при всеки е различно, а повечето лекари не са обучени за тези периоди. Това, което научих от целия този опит, е, че ако не чувствате, че лекарят ви ви слуша, намерете друг лекар.
Да, допълнително усилие е, но можете да го направите. Говорете с приятелки, особено ако познавате по-възрастни жени, които може би са в напреднала менопауза. Някъде има някого, с когото ще се почувствате чути.
Източник: Scary Mommy
Първият менструален цикъл идва по-рано от всякога. Експерти споделят в Parents как родителите могат да помогнат на децата си да се справят с по-ранното настъпване на пубертета.
Когато 9-годишната ми дъщеря завършваше трети клас, бях убедена, че увеличаващата се наглост и поведението ѝ са начин да изпусне парата от нарастващия социален и образователен натиск в училище.
Смятах, че изпитва границите на търпението ми, страда от недостатъчно сън или имитира нещо, което е видяла в YouTube.
Но резките промени в настроението станаха непоносими. В разговор с други майки открих, че дъщеря ми не прави изключение. Другите родители също се бореха с грубост, раздразнение и спорове с 9-годишните си дъщери.
Всички се съгласихме, че поведението им страшно много прилича на онова, което си спомняме, когато хормоните ни започнаха да бушуват, гърдите ни да растат и ни дойде първият цикъл – само че ние бяхме в гимназията.
Неотдавнашно проучване, публикувано в JAMA Network Open, установи, че децата наистина започват да съзряват по-рано, отколкото в миналото.
При изследването на повече от 71 хил. жени в САЩ, родени между 1950 и 2005 г., специалистите откриват тенденция към поява на менструация преди 11-годишна възраст. Момичетата с първа менструация преди 9-годишна възраст се увеличават повече от два пъти.
Изследователите също така установили, че регулирането на менструацията отнема повече време.
Тенденцията е най-силна сред хората в домакинства с по-ниско социално-икономическо положение и при чернокожите, азиатците и хората от смесени раси.
„Изследователите продължават да проучват защо менархето настъпва по-рано и установяват, че е комбинация от фактори като генетика, начин на живот и излагане на определени химикали, които са по-разпространени днес“, казва д-р Бека Уолъс, психоложка в Детската болница в Ню Орлиънс.
Като родител си мислех, че имам повече време да се подготвя за тези промени и да избера най-добрия начин, за да подготвя и дъщеря си. Но ето какво съветват експертите, за да преведем децата си – а и себе си – през ранното настъпване на пубертета.
Пубертетът може да бъде объркващ за преминаващите през него юноши, тъй като телата им претърпяват значителни промени, а емоционалната им зрялост може все още да не съответства на физическата.
„Ранният пубертет е трудна, но естествена част от израстването“, казва психотерапевтката Бека Рийд, като добавя, че смените на настроението, избухванията и повишената чувствителност са често срещани и се дължат на хормонални промени, които се усещат едва ли не като непреодолими.
Д-р Уолъс споделя, че много родители описват силните емоции на своите деца в пубертета като „внезапни“, както и че реакциите им са преувеличени. „Това е като при децата около 2-годишна възраст, когато емоциите се увеличават, но самоконтролът не е толкова добре развит“, казва д-р Уолъс.
„Децата често стават по-затворени, не искат да се преобличат пред другите или да позволяват физическа близост като прегръдки и гушкане“, казва д-р Уолъс. „Може да имат нужда от повече време за усамотение, докато се приспособяват към тялото си.“
Този период може да бъде труден за децата и е изключително важно родителите да ги подкрепят.
„Когато децата пораснат, най-добрият начин да ги подкрепите е да сте родителите, които са „сигурен пристан“, към който могат да се върнат, когато се ориентират в нови и непознати изпитания“, казва Габриел Франкел, психотерапевтка в A Work of Heart Counseling.
Изслушването без осъждане, възможността за обратна връзка и подкрепа, без да предизвиквате срам, и уважение на личното им пространство, в което да се смеят, да плачат, да се ядосват и всичко друго, което може да почувстват, са важни моменти от израстването.
Разговаряйте с детето си за променящото се тяло и/или емоции по подходящ за развитието му начин. „Направете го редовна част от разговора“, казва д-р Уолъс. „Нека детето ви знае, че винаги ще бъдете отворени и ще може да отговаряте на въпроси без осъждане.“
След като промените започнат да се случват, е нормално да ги признаете. „По неосъдителен и незасрамващ начин повдигнете въпроса за промените, които забелязвате, и ги попитайте какво мислят“, добавя д-р Уолъс. „И продължавайте да разговаряте.“
Франкъл препоръчва да не се използват прякори за гениталиите и да се споделят факти с истинските им имена по подходящ за възрастта начин.
Не забравяйте да обясните и как може да изглежда пубертетът при другите деца. Това може да научи детето ви да се отнася с уважение и разбиране към връстниците си.
Тези разговори могат да бъдат и подходящ момент за обсъждане на въпросите за секса и колко е важно даването и получаването на съгласие за интимни отношения. „Говорете за границите около секса и телата ни, без да ги превръщате в тема табу.“
Детето ви може да се нуждае от нещо повече от разговор. Рийд предлага да изградите техники за емоционална регулация като например прости дихателни упражнения и практики за осъзнатост, за да помогнете на тийнейджъра да се справи с непреодолимите чувства. Можете също така да го окуражите да се изразява творчески и да насърчите дейности като водене на дневник, рисуване или занимания с музика, за да осигурите здравословен отдушник на чувствата му.
Ако се чувствате неудобно да водите тези разговори, не е проблем да бъдете честни с детето си за това. „На родителите е позволено да се чувстват неловко, когато обсъждат тези неща. Но това, че разговорът е труден, не означава, че не трябва да бъде воден“, съветва Франкъл.
Още не сме свършили, скрол надолу
Ако обаче разговорите станат прекалено натоварващи или просто не знаете правилния подход, не се страхувайте да потърсите помощ.
„Това включва търсене на информация заедно или разговор с доверен възрастен от същия пол, за да получите отговор на въпросите“, казва Рийд. „Най-важното е да бъдете честни. Ако не знаете отговора, просто си признайте, а след това обяснете на детето си как възнамерявате да го подкрепите в намирането на точните отговори.“
Макар че всички искаме да бъдем до децата си, трябва да намерим баланса и да им осигурим необходимото пространство.
„Поставете граници, които зачитат нарастващата им независимост, като същевременно им гарантирайте, че ще бъдат подкрепени“, казва Рийд.
Бременността е важна крачка за всяка двойка, която може да сближи партньорите, но и да ги отдалечи един от друг.
Ако се чудите дали връзката ви се разпада в този момент, или защо човекът до вас вече не ви е така близък както преди, в този текст има някои възможни обяснения.
Когато една жена разбере, че е бременна, често приема новата си роля на майка почти незабавно. Малка част от мъжете обаче са в състояние да изпитат същото вълнение като жените, когато научат за бременността. Обикновено започват да изпитват подобни чувства едва след като детето се роди и го държат в ръцете си.
Ето защо някои мъже не разбират емоционалните промени, през които преминава партньорката им. Това може да доведе до някои сериозни проблеми в отношенията.
Проучване показва, че се забелязват сериозни промени в динамиката на отношенията преди и след появата на бебето. Наблюдава се и внезапно влошаване в самооценката за позитивните и негативните аспекти на функционирането на връзката.
Бременността е време на огромна радост и очакване, но също така може да доведе до значително натоварване в отношенията между партньорите. Комбинацията от хормонални и физически промени, емоционални сътресения и увеличени отговорности създава предизвикателства, с които някои двойки трудно се справят.
Често срещана причина за негативен развой в партньорските отношения по време на бременност е очевидната промяна в хормоналните нива при жената.
Бременността предизвиква въртележка от хормонални промени в организма. Тези колебания могат да доведат и до интензивни промени в настроението, правейки емоциите ѝ непредсказуеми.
Това определено е предизвикателство за партньорите и може да доведе до недоразумения и напрежение във връзката.
Ефективното общуване е жизненоважно за всяка връзка. Стресът и вълнението, свързани с предстоящата поява на бебето, могат да затруднят партньорите да изразят ясно чувствата си.
Мъжете също изпитват различни емоции в този период поради допълнителните отговорности. При тях също има несигурност или претовареност. Затова откритата комуникация и споделянето на отговорностите помага на партньорите да се адаптират към новата ситуация заедно.
Неправилната комуникация води до неразрешени конфликти и трупа емоции, които в крайна сметка се вклиняват между двойката.
Затова е от изключително значение двамата да общуват открито, да проявяват съпричастност и да си оказват емоционална подкрепа.
Всички знаем, че мисълта, че ставаш родител е вълнуваща, но и плашеща. Нарастващите отговорности и тревоги, свързани с родителството, съвсем естествено внасят допълнителен стрес във връзката.
Двойките изпитват страхове и притеснения относно способностите си да се грижат за детето. Могат да изникнат финансови проблеми или притеснения около променените роли след появата на бебето.
Тези вълнения създават напрежение във връзката и дори могат да доведат до съмнения относно съвместното бъдеще.
Връзката ви може да изглежда, че виси на косъм и заради промяна в гледната точка.
С напредването на бременността фокусът на бъдещата майка естествено се измества към благополучието на бебето.
Този нов приоритет понякога кара партньорът ѝ да се чувства пренебрегнат или незначителен, което го обижда или води до дистанцирането му.
Много двойки усещат, че връзката им се разпада, докато чакат бебе, тъй като намалява интимността помежду им. Част от жените чувстват, че съпрузите им се отдалечават по време на бременността.
Бременността може да доведе до физически промени, които също влияят на интимността в двойката, провокирайки ни да се чувстваме непривлекателни и несигурни.
Дискомфортът, хормоналният дисбаланс или опасенията за безопасността на бебето могат да намалят честотата на физическата интимност, което води до разочарование или чувство на отхвърляне в единия или в другия партньор.
Добре е да сте имате предвид, че такива промени могат да настъпят. Само тогава можете целенасочено да помислите как поддържате интимността във връзката по време на бременността. Има много начини да си останем близки и да продължим да се харесваме един друг. Понякога имаме нужда от време, за да се преоткрием.
Бременността води до повишена умора и стрес при бъдещата майка. Натрупването на напрежение натоварва връзката, като предизвиква раздразнителност и емоционална дистанция. Всичко това в крайна сметка може да доведе до прекратяване на взаимоотношенията.
Очакванията за бременността и родителството на единия партньор могат да се различават значително при другия и това да ви направи нещастни във връзката. Нереалистичните или неизказани очаквания като нищо ще донесат разочарование или най-малкото объркване, когато се окаже, че реалността не съответства на тези представи.
Ако двойката е наясно с промените, които предстоят, могат да отстранят проблемите и да укрепят връзката си. Това би им помогнало да се насладят максимално на този изключително вълнуващ момент от съвместния им живот. (Ако правите ремонт като повечето двойки, очакващи бебе, ще се изпокарате грандиозно няколко пъти – приемете го. Но това не е повод да зачеркнете всичко.)
Още не сме свършили, скрол надолу
Бременността е въртележка от емоции и партньорите трябва да проявяват разбиране и толерантност. Добре е да поемат отговорност и да работят за поддържане на силна емоционална връзка, която да предотврати проблемите.
Намирате се в етап сериозни промени и е естествено да се сблъскате с предизвикателства. Затова е съвсем нормално не всичко да върви гладко.
И спокойно. Въпреки че почти всички двойки срещат трудности, далеч не всички се разделят.
Това зависи от начина, по който партньорите се справят с промените и се подкрепят взаимно. А ако се наложи, може да се прибегне до помощ отвън – семеен терапевт може да успее да калибрира по-добре разминаващите се емоции в двойката.
Източник: Marriage.com
Кърмата е храната, която всяка майка иска да осигури за бебето си. Да иска да кърми бебето е най-естественото състояние за почти всяка родилка. Често за майката да кърми бебето си е толкова важно, че всеки проблем с недостиг на кърма може да я накара да изпитва вина и да се чувства зле.
Въпреки че в повечето случаи с количества кърма, които не отговарят на нуждите на бебето, става дума за лоша организация и неспазване на съветите за увеличаване на количествата, в някои случаи майката просто няма какво повече да направи – нещата не зависят от усилията и действията ѝ.
Има много причини за забавяне на млякото или липса на кърма. Чест случай е преждевременното раждане - особено ако бебето трябва да бъде отделено от майката веднага след раждането. В този вариант освен че бебето още не е узряло да суче и гърдите не са достатъчно узрели да кърмят. Те също преминават своята деветмесечна подготовка и когато се наложи да хранят бебето по-рано не са готови. Често са срещани и хормоналните проблеми. А има и други, които се срещат по-рядко.
Основната причина, поради която много жени спират да кърмят, е извън техния контрол. Повечето хора предполагат, че жените могат да направят повече кърма, ако просто се стараят повече. Майките, които са се сблъскали с това да треперят от нерви и усилия за няколко капки мляко, знаят колко погрешно е предположението.
За да се изгради механизмът за мляко в тялото, хормоните и рецепторите трябва да бъдат в точните количества, време и място, където са необходими на организма. Естрогенът и прогестеронът стимулират развитието на гърдите по време на пубертета и бременността. Пролактинът се проявява по време на бременност. И след това, заедно с инсулина и кортизола, стимулира производството на мляко. Окситоцинът пък задвижва млякото през каналите. И ако някоя от тези важни роли се провали, нещата се прецакват.
Пролактинът е необходим за секрецията на мляко от клетките на алвеолите. Нивото на пролактин в кръвта се увеличава значително по време на бременност и стимулира растежа и развитието на млечната тъкан, като подготовка за производството на мляко. Тогава обаче отделяното на млякото е блокирано от прогестеронът и естрогенът. След раждането нивата на прогестерон и естроген падат бързо, пролактинът вече не е блокиран и започва секрецията на мляко.
Когато бебето суче, нивото на пролактин в кръвта се увеличава и стимулира производството на мляко от алвеолите. Нивото на пролактин е най-високо около 30 минути след началото на храненето, така че най-важният му ефект е да се произведе мляко за следващото хранене. През първите няколко седмици, колкото повече бебето суче и стимулира зърното, толкова повече пролактин се произвежда. И съответно има повече мляко за всяко следващо кърмене. Този ефект е особено важен по времето, когато млякото слиза. Въпреки че пролактинът все още е необходим за производството на мляко, след няколко седмици няма тясна връзка между количеството пролактин и количеството произведено мляко. Ако обаче майката спре да кърми, секрецията на мляко също може да спре - тогава и млякото ще спре.
Повече пролактин се произвежда през нощта, така че кърменето през нощта е особено полезно за поддържане на добри количества кърма.
Сученето влияе върху освобождаването на други хипофизни хормони, които водят до потискане на овулацията и менструацията. Следователно честото кърмене може да помогне за предпазване от нова бременност. Още една важна причина за кърменето през нощта.
Окситоцинът кара кара млякото, което се е събрало в алвеолите, да тече и да запълва каналите в гърдите. Превръща го в течна храна и тя стига по-лесно до бебето. Окситоциновият рефлекс понякога се нарича още „рефлекс на изхвърляне на мляко“. Окситоцинът се произвежда по-бързо от пролактина.
Окситоцинът се задейства, когато бебето суче, но и когато майката иска да кърми. Рефлексът се влияе от усещанията и чувствата на майката. Докосване, помирисване, виждане на бебето, чуване на бебешкия плач... Дори само когато майката мисли с нежност за детето си.
Съответно ако една майка изпитва силна болка или е емоционално разстроена, окситоциновият рефлекс може да се прекъсне и млякото ѝ да спре да тече добре. И обратно - при емоционална подкрепа, ако тя намери комфорт и продължи да кърми, млякото ще потече отново.
Окситоциновият рефлекс обяснява защо майката и бебето трябва да прекарват време заедно. И защо трябва да имат често контакт „кожа в кожа”. И преди сме писали за близкия контакт - ето тук.
Окситоцинът също така е виновник за контракциите на матката на майката след раждането. И помага за намаляване на кървенето. Контракциите могат да причинят силна болка в матката, когато бебето суче през първите няколко дни.
Признаци, по които може да разберете, че окситоциновият рефлекс действа:
Принципно липсата на кърма или оскъдното количество кърма не е нормално състояние. Това е знак, че нещо не е наред в организма ви и трябва да му обърнете внимание. Трябва да бъде открита причината за ниските количества на кърмата или нейната липса. Колкото по-ясна е тя, толкова по-добре ще може да реагирате с лечение. Важно е да минете през прегледи от всички специалисти, които имат отношения към проблема ви. Това са личният ви лекар, ендокринолог, хирург и задължително консултант по кърмене.
Началото, разбира се, е с лабораторни тестове. Ако имате хормонален дисбаланс, е време за лечение. С лекарства, с промени в храненето, с често извличане на млякото с кърмене, изцеждане с помпа или с ръце.
Трябва да лекувате нарушенията на функциите на щитовидната жлеза. Те оказват влияние върху здравето по принцип, дори да не е свързано с кърменето.
Наднорменото тегло също може да наруши хормоналния баланс и да се отрази на кърмата ви. Диетите могат много да помогнат, но задължително трябва да ви наблюдава специалист. Друга не особено популярна причина за проблеми с кърмата е продължителната употреба на контрацептиви.
И е важно е да се свържете с други майки с ниски количества кърма - за подкрепа и насърчение. Особено жени, които вече са се справили с проблема си. Това ще ви даде надежда, което е първата стъпка в правилната посока.
Гадене, болки в цялото тяло, желания за безумни хранително-вкусови комбинации, безсъние… Всичко това изглежда не е достатъчно да държи бременната в “кондиция”, затова дори когато заспи, трябва да е нащрек. Тогава идват най-живите, най-странните сънища, които някой някога е сънувал.
Ето няколко примера, събрани от mom.com:
“През цялата ми бременност сънувах мечки. Всякакви видове.”
“Сънувах страшни щуротии. Веднъж сънувах, че раждам 4-годишно момиченце. А бях бременна с момче.”
“Бебето ме риташе толкова здраво, че постоянно сънувах, че е пробил маточната стена и корема ми и пада оттам преждевременно, и когато го хвана, се превръща в балон… С който аз после бързам към болницата."
“По време на първата си бременност постоянно сънувах, че раждам цяло котило котенца. По време на втората сънувах, че водите ми изтичат пред аквариум с омари.”
“През цялото време сънувах, че ме помита река или океан. Може би защото бях много напрегната.”
Според д-р Сиърс всички тези странни сънища са напълно нормални. “Жените сънуват различно, докато са бременни, защото спят различно.”
По време на бременността по-голямата част от дрямките и нощния сън са в REM фазата, в която се сънува повече и човек се буди по-лесно.
Защо сънуваме странни неща?
Според Американския национален съвет по съня (АНСС) бушуващите хормони в бременната са причина за тези странни сънища, но не са виновни само те. Много бащи също споделят за напрегнати, живи сънища, докато очакват да им се роди дете, както отбелязва д-р Сиърс.
Според АНСС бременните жени сънуват толкова живи сънища, защото се променят моделите, по които спят. Обикновено се будят по-често, за да отидат до тоалетната или да сменят позата, в която са заспалаи, което води пък до по-ясно запомняне на това, което са сънували до момента. Нещо, което не се случва в нормална (“небременна”) нощ, когато също сънуваме, но не помним какво.
Тези сънища значат ли нещо?
Обхватът на сънища по време на бременност почва от срещи със стари партньори, минава през живи картини как съпругът ти те напуска и как си заобиколен от бебета животни и може да стинге до изключително реалистични сексуални сънища. Гамата е богата.
Има и много сънища, свързани със страхове, които имаме наяве: липса на кърма, изпускане на бебе, изгубено бебе и т.н.
Добре е да се знае, че странните ви сънища по време на бременност не са пророчества и тяхната поява не означава, че нещо не ви е наред.
Сънят може да значи, че се свързвате по някакъв начин с детето си (ако например сънувате, че раждате сладко животинче вместо бебе) или че се опитвате да преработите и да се преборите с някои притеснения заради голямата житейска промяна, която ви предстои.
“Сънят по време на бременност предизвиква сънища, в които обикновено се оглеждат притесненията на майката, променящи се с всеки етап от бременността”, обяснява д-р Сиърс.
Това означава, че сънищата ви може да се променят с всеки нов триместър, обхващайки скритите тревоги във всяка фаза.
Към края на бременност може да започнете да сънувате и всякакви сънища, свързани с лошо раждане или проблеми с бебето, но също и обезпокоителни сюжети за кариерата или партньора ви.
Може ли да бъдат спрени?
Това е трудно, но може да се опитате да намалите честотата им като поговорите с лекаря за страховете и тревогите си, както и да зададете всички въпроси, свързани с бременността и майчинството, които ви интересуват.
Ако намерите подходящи начини да се справяте с настроенията и тревожността си през деня, може също да е от полза.
Ето няколко съвета за съня на бременните от Американската фондация за съня:
