В края на декември долната камара на испанския парламент прие първия по рода си в Европа закон за отпуск при болезнен цикъл. Ако и горната камара потвърди това решение, Испания ще стане шестата държава в света с подобен закон.
Продължителността на болничния, който жените ще получават, не е вписана в закона. Решението ще зависи от лекарско мнение. Минимумът ще е три дни, но може да бъде удължен и до пет при нужда. Лекарят, който дава мнението, освен това трябва да проверява всеки месец здравето на пациента си. Болничният ще се плаща от държавата и не влиза в броя на другите дни, които са допустими за болничен.
“Този закон е закон на феминистки завоевания. Ние признаваме менструалното здраве като част от общото здраве и се борим срещу стигмата и тишината”, заяви Ирене Монтеро - испанският министър на равенството.
Не всички обаче са толкова ентусиазирани.
Профсъюзът UGT - един от двата големи в страната - се притеснява, че това може да накара някои работодатели да наемат по-малко жени.
Освен това не е ясно как законът важи за фрийлансърите. Или за всичките домашни помощнички, голяма част от които са имигрантки. Или как компаниите в различните сектори ще се променят, за да включат новите изисквания. Причината - според Испанското общество за гинекология и акушерство близо една трета от жените, които имат цикъл, страдат от дисменорея. Това означава, че доста сериозна част от работната сила в Испания може да получава такъв отпуск. Може, защото не е ясно колко жени ще се възползват от правото си - стигмата, съчетана с идеята, че повишението зависи от това колко работиш, може да доведе дотам, че сам да се откажеш от правото си.
Разбира се, може да се случи и друго - водени от идеята да намалят броя на жените с твърде болезнен цикъл, компаниите да подкрепят изследвания за причините, които водят до остри менструални болки. И да се намери решение. Точно това обявиха и от френската организация EndoFrance, която подкрепя жени с ендометриоза. “Няколко дни на месец е добро начало. Но има нужда от мерки за грижа и лечение. Иначе проблемът няма да бъде решен. А това наистина е проблем”, заяви председателката на EndoFrance Ясмин Кандо.
Останалите държави с менструален отпуск
Болшевиките от СССР са първи
Според професор Елизабет Хил от университета в Сидни СССР държи първото място в опитите жените да имат отпуск заради цикъла си. Още през 1922 г. болшевиките издават указ, който важи за жените, работещи във фабрики. Те имат право на 2-3 дни платен отпуск по време на цикъла си. Не е много ясно обаче колко дълго се е прилагал този указ или защо не е стигнал до България, като се има предвид, че целта му е била да постави на пиедестал майката работничка.
През 2013 г. в Русия отново се прави предложение за менструален отпуск, но политическият курс е друг и предложението бързо оттича в канала.
Япония: индустриално право
Япония е втората държава в света, която въвежда менструален отпуск - през 1947 г. Причината - да бъде дадено право на жените да не ходят на работа, ако няма адекватни условия на работното им място. Например дамски бани или тоалетни.
Правилото е записано в член 68 от Закона за стандартите на работното място, който продължава да е в сила и днес. “Когато една жена, на която ѝ е особено трудно да работи по време на менструалния си период, поиска отпуск, работодателят няма право да иска въпросната жена да работи в споменатия период”.
Работодателите имат право на избор - цял ден, половин ден или определени часове. Жените не трябва да правят нищо друго, освен да се позоват на правото си - няма нужда дори от медицинска документация.
Япония обаче е страна с различна работна етика и култура, поради което по-малко от 10% от жените се възползват от това свое право. Или поне така твърди изследване на Nikkei Intelligence Group.
Индонезия: тука има, тука няма
Менструалният отпуск е въведен през 1948 г. най-вече за жените миньори и работничките във фабрики, ако няма подходящи бани или тоалетни. И от правилото се възползват наистина предимно жени с тежка работа. Тези, които работят на бюро или като продавачки, почти не си взимат отпуск заради цикъла. През 90-те години Асоциацията на индонезийските бизнесдами дори настоява за отмяна на правилото, твърдейки, че “вреди на целите на женската еманципация”.
През 2003 г. е направена реформа - законът вече не осигурява два дни платен отпуск, а свежда менструалния отпуск до въпрос на преговори между работодатели и синдикати.
Южна Корея: обратен сексизъм
Член 73 от Закона за стандартите на работа в Република Корея е ратифициран през 2001 г. В него пише, че работникът има право на един ден неплатен отпуск по негово желание. Всички жени имат право на този ден - без значение от длъжността или колко дълго са работили за компанията. Работодатели, които нарушат закона, може да бъдат наказани с две години затвор или с глоба от около 3700 евро.
Има обаче мъже, които протестират срещу този член от закона, защото според тях това е “обратен сексизъм”. Жените пък все още не се възползват особено често от член 73.
Между другото, този неплатен менструален ден е бил платен до 2004 г. Нещата се променят, когато Южна Корея минава от 6-дневна към 5-дневна работна седмица. Какво ли са си казали - “Не стига, че ви намалихме работната седмица с цял ден, ами и менструални отпуски ще ми ползвате, ааамаха…”. Или както там се казва “ааамаха” на корейски.
Тайван: три дни на година
Менструалният отпуск се появява в 2002 г. и е допълнен през 2013 г. Той осигурява максимум три дни на година отпуск по време на цикъл. В този период работникът получава заплатата си наполовина.
При първоначалното приемане на закона менструалният отпуск е вкаран в 30-те дни болничен на година, който също се плаща наполовина. Тоест, ако жена си вземе менструален отпуск, ѝ остават само 27 дни, в които може да използва болничен.
Новата схема, влязла в сила през 2013 г., вади менструалния отпуск от 30-те дни болничен. Обаче има и уловка - ако жена използва повече от 30 дни болничен, въпросните три дни не се плащат въобще.
Замбия: Денят на майката
Африканската страна превърна менструалният отпуск в закон през 2017 г. Жените имат право на един ден отпуск всеки месец, и то без да дават медицинско удостоверение или причина на своя работодател. И, общо взето, е нужно само едно телефонно обаждане като уведомление, че се възползваш от правото си.
В страната наричат този ден Денят на майката, макар че той важи за всички жени - без значение дали имат деца или не.
