ВАКСИНИ! Бяхме още на първото А, когато заваляха коментари от различните краища на света. Забелязали сме, че само да регистрирате наличието на тази дума, вече сте наточили мисълта за атака, а пръстите шарят по клавиатурата в забързан спор с друг user във Facebook.
Въпросът с ваксините през зимата рядко е медицински – по-често е комуникационен. Хората искат ясни отговори: „Трябва ли?“, „За кого е важно?“, „Какво печеля?“. Най-откровеният отговор е: зависи от риска и контекста. Но ние се опираме на официални препоръки и данни, защото иначе всеки ще си казва каквото му скимне.
Грипните вируси се променят, затова съставът на ваксините се актуализира редовно. Световната здравна организация публикува препоръки за състава на сезонните ваксини за съответния сезон.
Важно е да знаете, че ваксината няма етикет с надпис „никога няма да се разболееш“. Ваксината обаче намалява риска от тежко протичане и усложнения при много хора.
Насоките за COVID се обновяват периодично и са различни за различните държави. CDC публикува клинични съображения и графици за 2025–2026, базирани на възраст и рисков статус, включително подход „индивидуализирано решение“.
Изводът е общ – ако сте в рискова група (имате хронични заболявания, бременна сте или имунната ви система е компрометирана), отговорът дали да си поставите ваксина за COVID клони към ДА. В случай че нямате рискови фактори, разговорът е с повече нюанси и е най-добре да се разговаря с лекар.
При деца и при бременност ползата от профилактика често е по-ясна, защото рисковете от усложнения са по-високи при определени инфекции. Винаги се ориентирайте по имунизационния календар и конкретните препоръки на педиатъра и акушер-гинеколога ви.
Още не сме свършили, скрол надолу
Задайте си 3 въпроса, за да прецените, ако се чудите по отношение на информация за ваксиниране:
1) Какъв е рискът за мен?
2) С кого живея (бебе, възрастен, хронично болен)?
3) Какво искам да предотвратя – леко боледуване или тежко протичане?
Отговорите на тези въпроси пренареждат разговора от „за/против“ към „смисленото за мен/ за нас“.
• Къде да проверя актуалния състав на грипната ваксина?
Световната здравна организация и Европейската медицинска агенция публикуват препоръки за сезона (напр. 2025/2026). Националните власти одобряват за конкретната страна. В България има специален сайт на Министерството на здравеопазването, в който има обща информация за всички имунизации.
• Защо COVID препоръките звучат „по-сложно“?
Защото има повече фактори: възраст, предишни дози, рискови състояния.
• Мога ли да си сложа ваксина за грип и COVID в близки срокове?
Възможно е, но конкретните интервали и схеми се обсъждат с лекар според продукта и състоянието.
Източници: WHO: Recommendations for influenza vaccine composition (2025–2026), EMA: EU recommendations for 2025/2026 flu vaccine composition (Apr 2025), CDC: 2025–2026 Flu Season recommendations (Jan 2026), CDC: Interim Clinical Considerations (COVID) – web, CDC: Interim Clinical Considerations (COVID) – PDF, CDC: 2025–2026 COVID-19 Vaccination Guidance
„Ям нормално“ е често срещано изречение, което ползваме, без да подозираме колко много съставки липсват в „нормалното“ ни меню. През зимата сменяме свежите салати с повече тестени изделия. Не ни се мърда от вкъщи и дори когато трябва да го направим, измисляме по-кратки маршрути, дори и от най-кратките предложения на Waze и Google Maps.
А максималните ни физически усилия се свеждат до натискането на педала за газ или на спирачката. И за да е всичко в пълна дефицитна комбина, дневната светлина също е намаляла. Разбира се, и това ще мине! Сезонът е такъв, но какво да направим, за да не посрещнем пролетта с липса на витамини и енергия, за сметка на заоблено тяло?
Количеството на витамин D в тялото ни си има ясно изразена сезонност. Научни анализи установяват, че има връзка между географското местоположение и зимните периоди с ниско производство на витамин D.
Разбира се, не само звучи, но и е твърде сложно, за да ви дадем една формула, сходна на Питагоровата теорема, и да си пресметнете колко допълнително количество ви е нужно. Не се правете на лекари, каквито сигурно малка част от вас са. Посъветвайте се със специалист, направете си препоръчани изследвания и ще получите стойността на уравнението. Ако имате наднормено тегло, ако рядко излизате на слънце, с тъмна кожа сте, бременна или кърмите, имате по-висок риск от дефицит на витамин D.
По-малко зеленчуци, по-малко вода, повече заседяване – изключително благоприятна комбинация за така наречения зимен запек. Той е като летния, но е зимен. Извън шегата – идеята е, че в студения сезон има много повече фактори, които да затруднят изхождането ви.
Тук решението обикновено е прозаично: повече бобови култури, овес, зеленчуци в топла форма (супи, яхнии), плодове, ядки и вода.
Има много причини за умората – от отглеждане на едно дете, през две деца, до 3-4 деца. Но ако все пак случайно не става дума за броя на децата, а например имате обилна менструация, на растителен режим сте, бременна сте или току-що сте родила, е най-добре за всеобщо спокойствие и най-вече лично, да излседвате желязото и B12.
И тук не може да се изчислява, прогнозира или предполага. Изследване му е майката и дано резултатите не са „Майко мила“!
Още не сме свършили, скрол надолу
• „Топла чиния“ – добавете към менюто си супа или яхния 3–4 пъти седмично + салата, когато има подходяща или по вкуса ви.
• Протеин във всяко хранене – според предпочитанията си изберете яйца, млечни храни, бобови култури, риба, месо.
• Риба – достатъчно е 1–2 пъти седмично да се храните с риба или други източници на омега-3.
• Ако мислите за добавки, не се нахвърляйте към препоръките от приятели, на които им действали много добре. Не са лекарства, но не са шега работа. Първо си направете изследване и разговоряйте с доверен лекар или фармацевт.
• Трябва ли всички да пият витамин D през зимата?
Не е универсално. Има рискове според географското разположение и според сезона, но най-добрият подход е индивидуален.
• Можем ли да си набавим витамин D само от храна?
Трудно е да се постигнат оптимални нива само от храна при много хора. Затова обсъдете с лекаря си евентуалния прием на добавки.
• Как да направим зимното меню по-здравословно, без да се самонаказваме?
Добавяйте, не отнемайте: повече бобови храни, зеленчуци в топла форма, ядки, ферментирали храни. И постепенно намалете изключително преработените храни.
Зимно бон апети от нас!
Източници: Latitude & vitamin D status – Oskarsson, 2021, PMC, Seasonal & geographical variation of D-UVB in Europe (Khanna, 2022, Nutrients), WHO EMHJ: сезонност/latitude и 25(OH)D (2021)
Сухотата на кожата понякога е въпрос на реакция срещу студа и на зимен дискомфорт. То как да не им реагираш на тези минусови температури – коя нормална кожа няма да се възпротиви!? Ако кожната бариера е разрушена, кожата става реактивна, сърби ни и е склонна към възпаление. При деца с атопичен дерматит зимата често е сезонът на обострянията. Така че има и деца, които не харесват този сезон и въобще не изгарят от нетърпение да се търкалят в снега.
Кожната бариера е системата, която задържа вода в кожата и пази от дразнители и микроби. Когато бариерата е нарушена, логично – губим повече вода. Тогава кожата става суха и груба, съответно се възпалява по-лесно. Тя е нещо като страж на младостта ни, който обаче значително отслабва магическите си сили в студа.
Изследвания за атопичния дерматит извеждат като съществена ролята на липидите (например на церамидите) и правилно подбраните овлажнители и продукти за възстановяване на кожната бариера.
1) Горещи и дълги душове. Искате да се затоплите, усещането от високата температура, силно контрастираща на ледения апокалипсис навън, е повече от приятно, но целият този ритуал изсушава кожата.
2) Масово ползване на сапун. Силните измивни средства могат да влошат бариерата на кожата, така че хайде малко по-спокойно с тоя сапун! Това да не е сапунена опера!?
3) Мажем, но само когато се сетим. Ако имате склонност към екзема, ключът не е ОТ ДЪЖД НА ВЯТЪР, а С ПОСТОЯНСТВО КЪМ ПРОГРЕС.
• Къпане: нека да е по-кратко, с хладка вода. Използвайте нежни измивни средства; без търкане.
• Правило „3 минути“: нанесете емолиент веднага след подсушаване, докато кожата още е леко влажна.
• По-добре да използвате крем или мехлем, вместо лосион, ако имате много суха кожа.
• При екзема трябва да имате план за действие – какво, кога и колко да нанасяте. Най-добре е да не се превръщате в опитно мишле, а да говорите с лекар и по-точно – дерматолог.
Още не сме свършили, скрол надолу
Ако имате:
По-добре да направите ранна и профилактична консултация, отколкото процесът да се превръща в хронично мъчение.
• Кой продукт е най-добър?
Най-добрият е този, който ще ползвате всеки ден и в същото време не ви дразни. При екзема са подходящи кремове без аромат, с бариерни липиди, достатъчно плътни на усещане.
• Колко често да мажа?
При суха кожа – поне 1–2 пъти дневно. При екзема – според предписанието. Обикновено е нужно всекидневно мазане, независимо дали имате пристъп, или не.
• Овлажнителят помага ли на кожата?
Ако въздухът е много сух, умерено овлажняване може да намали изсушаването, но не заменя емолиента.
Желаем ви кожа, обсипана с ГЛАМУР, дори и през зимата!
Източници: Barrier repair & moisturizers in atopic dermatitis (Elias, 2022, PMC),Clinical practice guideline: eczema (Royal Children's Hospital), Basic emollients & moisturizers – guideline PDF (EDF, 2022)
Попадали сте най-вероятно на видеа и статии в мрежата как в скандинавските страни отглеждат децата си през зимата. Имайте предвид, че в по-северните райони студеният сезон продължава от ноември до май и e доста по-суров. Температурите там са под -10 и дори -15 градуса. И все пак там ще видите деца, които играят щастливо в снега по цял следобед или бебета, които спят сами в количките си пред местните кафенета. Има обаче родители, които ненавиждат зимата. Как те се справят с извеждането на децата навън (без да премръзнат)? В текста на The Everymom ще откриете отговорите. Прочетете и си водете записки за петте лесни начина да оцелеете през зимата с деца по тертипа на скандинавците.
Презирам студа. Дори в разгара на лятото можете да ме видите по потник и пухени чехли, сгушена под одеялото на дивана. Просто не понасям студа. Това, разбира се, може да се превърне в истински проблем, тъй като живеем в страна с дълга и студена зима. И имам две изключително активни малки момчета, които, благодарение на мен (каква ирония!), обичат да бъдат навън. Дори когато е студено. И въпреки че успявах да мина номера с минимално прекарано време в снега, когато бяха малки, нуждите им сега са различни.
Да си го кажем честно, зимата с деца означава, че всички ще полудеем, ако останем вкъщи през целия ден (дори и след градината или училище).
След като прочетох няколко истории за това как скандинавските родители подхождат към времето на открито с децата си, разбрах колко много се различава културата им, когато става дума за свободна игра сред природата. Въпреки че ми е лесно да сме навън с децата през по-топлите месеци, стане ли въпрос за зимните игри... Изтръпвам от студ при мисълта!
Реших да променя положението и изпробвах няколко съвета от родители от Севера. Насочих моята вътрешна Елза (бел. р. от детското филмче „Замръзналото кралство“) към по-щастливи (за всички) дни навън през зимата.
Едно от най-сериозните неща, които ме спираха да прекарвам време навън с децата си през зимата, беше, че приравнявах играта през лятото с тази през зимата. Не можете! Няма как да се случи (освен ако не сте ескимос). Но дори малко време навън може да бъде изключително полезно за вас и нервната ви система (а, да, и за децата). Открих, че дори 20 минути на ден преди и след училище или градина, подобряват настроението ни. Момчетата обичат да тичат навън и да са сред природата, а аз се чувствам много по-добре на чист въздух (дано има такъв във вашето населено място).
Въпреки че така или иначе не харесвам структурираните дейности в ранна възраст (като арт занимания, спорт, театър...), през зимата е по-различно, тъй като всички спортове и подобен тип дейности обикновено се провеждат на закрито. Прекарването на повече време в затворено пространство след училище или градина би ни оставило практически без възможност да сме навън през седмицата. И тъй като децата ми са още малки, знам, че ще има достатъчно време за есенни и зимни спортове и уроци, след като пораснат малко. В момента играта е на първо място за нас като семейство и тези ценни извънучилищни часове са безплатни.
Ако някога сте били в скандинавските страни (аз не съм) или сте разглеждали техните онлайн магазини (аз съм), ще разберете, че дрехите им за студено време са изработени както трябва. И има основателна причина – ако се чувствате комфортно, когато сте на открито в студа, е по-приятно. Тази година екипировката ни за студено време се превърна във финансов приоритет на семейството. Оборудвах всички с топли, добре изработени ботуши, дебели, устойчиви на атмосферни влияния якета и панталони, един тон ръкавици (дали само моите деца ги губят до края на сезона?), шапки и термобельо. Оказва се, че когато снегът не се впива в дъното на ботушите ви и не мокри чорапите и краката ви, сте много по-малко сърдити на зимното време.
Още не сме свършили, скрол надолу
Децата ми нямат нужда от убеждения да излязат навън в студа – аз имам. Но както при всичко в родителството, промяната започва от нас самите. Ако мрънкам, те възприемат, че навън през зимата не е хубаво. А това не е честно спрямо тях. Истината е, че всички сезони са красиви по свой начин, дори и зимата да не ви се нрави особено. Да се науча да премълчавам недоволството си по студа и да поема инициативата към изследването на зимата беше страхотно преживяване. Чрез невинното вълнение на момчетата се наслаждавам на нещо, което досега не бях допускала. И ако покажа уважение към зимата, тогава те също ще го направят.
Що се отнася до лятната игра, подкрепям мотото, че колкото по-хаотично (мокро и мръсно) е, толкова по-добре. Лесно е да ги измиете с маркуча, преди да влязат вкъщи. Но през зимата, когато има киша, е доста по-трудно да се почистят и изперат безкрайни количества дрехи и екипировка. Срам ме е да си призная, че съм правила забележки на децата да стоят далеч от калта през зимата. Разхвърляната игра на открито се възприема като напълно естествена, дори важна част от детството в скандинавското общество. Родителите там възприемат калните ботуши и дрехи, както и ожулените лакти и колене като доказателство, че децата им се развиват добре. Дори учени смятат, че микробите в почвата могат да помогнат на децата и имунната им система да станат по-устойчиви на алергии и астма. И така, тази зима се научих да оставям децата си да копаят в калта на воля.
Обичате ли да излизате с децата през зимата?
Източник: The Everymom
Знаете ли, че в столичния квартал Лозенец има хора, които се отопляват на въглища?
А чували ли сте, че отоплението на дърва също замърсява въздуха?
Тези и други интересни (и тревожни!) факти за въздуха в България научихме от разговора си с Ивайло Хлебаров от За Земята и силно ви препоръчваме да ги чуете и вие в това видео. То е част от поредица, посветена на качеството на въздуха, която правим съвместно с неформалната родителска платформа Въздух за Децата.
Препоръчваме ви да прочетете и предишния текст по темата - "Какво дишаме, когато навън "мирише на зима"?
Някои хора казват, че най-доброто време за зачеване е през зимните месеци и всички бебета, родени през юли, август и септември го доказват. Има проучвания, които показват, че ноември и декември са сред най-фертилните месеци на база брой раждания в последващите 9 месеца.
Оказва се обаче, че има и научно обяснение защо зимата е най-добрият сезон за забременяване.
Ясно е, че зимата е само за гушкане под юргана, обаче освен романтиката и уюта се оказва, че броят на сперматозоидите се покачва при повечето мъже през зимните месеци, пишат mom.com.
И не е въпросът какво прави зимата с мъжете, а по-скоро какво НЕ прави. На първо място не е горещо, а жегата се смята за една от основните причини за лошите спермограми.
Специалистите съветват мъжете, които опитват зачеване с половинките си, да избягват спарване около интимната зона – тясно бельо или дори лаптоп в скута. С други думи – свободно, момчета!
Другото важно за зачеването са по-високите нива на тестостерон. Той оказва влияние на производството на повече сперма, а така се повишава и шансът за успешно оплождане.
През студените месеци не се засичат категорично по-високи нива на тестостерона, но пък има неща, които може да се направят тъкмо през зимата, за да се повишат.
Едно от тях е храната. Протеините са добър вариант, а те съвсем се вписват в менюто за безкрайните коледно-новогодишни трапези.
Другият важен момент е времето, прекарано заедно. А и самите семейни моменти около коледните празници и целият уют, който тихо се сипе отвсякъде, може би допринасят за настроението.
Десетки семейства от Флорида могат да си отдъхнат покрай празниците, благодарение на един ветеран, чийто несгоди в миналото го вдъхновяват да направи нещо добро за другите, пише Good News Network.
Когато Майкъл Езмънд получил сметката си за отопление този декември, си спомнил как през 80-те години едва свързвам двата края. Тъй като не можел да си плати сметките на време, компанията доставчик на газ спряла подаването към дома му в “една от най-студените зими в историята на Флорида”, както сам казва Езмънд. През цялата зима той бил без отопление, а температурите никак не билк високи.
За щастие днед Езмънд не е така финансово затруднен като едно време. Притежава малък бизнес за басейни и спа съоръжения в Гълф Брийз, Флорида.
И когато се приготвял са плати сметката си за газ, се почувствал вдъхновен да сподели благосъстоянието си с други хора, борещи се със същите финансови затруднения като него отпреди време.
Обадил се в местната компания доставчик на услуги и казал, че иска да плати сметкитв на всички домакинства, които са в риск да остант без газ и електричество. Сметката била 4600 долара за 36 семейства.
Езмънд се надява, че доброто му дело не просто ще стопли хората в затруднение по празниците, но и ще вдъхнови други собственици на малки бизнеси да помагат в общността си.
Снимка: WEAR-TV
Споделяме с вас един текст, който Надежда Хинчовска ни изпрати преди известно време. Тогава още беше зима, но бързо се оказа 15 градуса и някак нямаше вече сняг, който да ви метне пълноценно в мизансцена. Е, сега е пролет, но пък снегът се появи отново, затова четете и се смейте, и не страдайте, ако вие сте ентусиасти, а детето ви не иска да излиза в студа – поне може да се редувате с шейната, която вече си е само ваша.
--------
Зима е. От време на време сняг, от време на време - пролет. Сложно е. И странно. И неразбираемо за хората. За нашето дете, оказа се, още повече.
Мислите, че всички деца обичат снега, свежия въздух, щипкането на бузките от студа, игрите, шейните? И аз мислех така. И аз го очаквах с нетърпение, защото в себе си още отглеждам дете и то има нужда от компания в дивотиите. Докато не дойде втората зима на моето мъжко отроче (през първата зима още му беше все тая дали ще е в снега или във вълните) и с татко му не разбрахме за ПОРЕДЕН път, че нищо не се получава така, както си го представяме.
В един приятен зимен ден с щедро слънце децата в нас, въоръжени с целия си ентусиазъм, шейната, раницата, шапките и няколко чифта ръкавици, приготвени за безкрайна игра в снега, ние (по-долу наречените майка и татко) щастливо започнахме да опаковаме отрочето за излизане.
Сцена 1: Обличането
След няколко пъти отрицание при въпрос „Ще излизаме ли навън?“ най-сетне чуха „Да“-то, което очакваха, по-развълнувани и от мъж, току-що чукнал коленце в пода с пръстен в ръка.
Започва се. Смяна на панталони, бельо, чорапи. Фиууу – дотук добре. Сега идва ред и на тежката артилерия – ски панталона против намокряне. При вида на това УЖАСНО НЕЩО сякаш се отваря ада на бебешкото недоволство. Отрочето започва да буйства, да „не ицка“, да лежи по земята и всичко протестиращо, за което може да се сетите, или пък не. Майката и таткото обаче са много търпеливи и спокойни (вече са тренирани) и първоначално започват с добро (но то „НЕ ИЦКА!“ бе!).
След пет минути обаче сцената изглежда така: таткото е хванал детето през горната част на тялото, майката тъпче краката в панталоните, а детето вече се дере, мята и подсмърча, все едно го колят. Идилия! Дано съседите не мислят това, което майката си представя, че могат да си помислят при тези сцени.
Със същото квичене и хватки тъпчат и апреските, които са по-коварни, защото се измъкват лесно и момчето това много добре го знае... Таткото се облича с едно преобръщане, като от филмите; майката вече е „пенясала“ и се чуди дали да не си остане вкъщи; отрочето продължава да оплаква тежката си участ да бъде ИЗВЕДЕНО. Всички се мятат в асансьора със замах.
Сцена 2: Излизането
Вече са пред блока, опитват се да стигнат до парка. И греда. По-точно: тротоар. Тротоарът, където нещата ще поемат драматичен обрат.
Детето е в отрицание. Според майката – вечно отрицание. И майката и таткото стърчат (отново най-спокойно) и изчакват (както пише по книгите) този момент да отлети, да са му дали простор за проява на чувствата и да му покажат, че го разбират. Чудесно, много ги бива! Напрежението обаче започва да расте, защото по нищо не личи, че детето ще се превърне в едно успокоено слънце, което ще разтопи снега от прегръдки. Дори напротив! Следва най-безизходната ситуация: детето отмята глава, обръща театрално очи и полита назад, със засилка към земята, като на половината път минава на забавен каданс от Матрицата, защото да не е лудо да се удари с такава сила в тротоара!!! Полягва немощно и тъжно (не забравяйте, че има сняг), притваря очи и подсмърча печално... Да, може да му е студено, но сам си го прави.
И те пак стърчат и чакат, а вече и пуфтят. Следва цял рецитал с обяснения: „Колко хубаво ще е с шейната!“, „Ще се замерваме с топки!“, „Хайде, ставай, ще вземем близалка!“, „Добре де, ще се разходим само малко.“, „Няма как в колата, тръгнали сме в парка.“ и прочие, и прочие.
Сцена 3: Прибирането
Никъде и с нищо не успяват да пробият тази ината барикада. А детето дори не е станало от земята! Полекичка и техният ентусиазъм си взима личната шейна и се оттегля сърдит да се пързаля. Ми то и те са хора и се изнервят, вие за какви ги помислихте?
Гледат детето, гледат хубавия зимен ден, гледат пак детето. Сърцата им плачат, че изходът явно е един: прибиране. Или по-точно: изход няма. Ядосан, таткото мята детето като чувал с картофи на рамо, то отново извисява своето „не ицкам“, вече и то не знае какво не ицка.
Майката хваща шейната и така я стяга главата, че ако беше с шапка щеше да каже, че я стяга шапката. И целият актьорски състав от тази драматична сцена се прибира в апартамента.
Там положението не е по-добро, но поне не ги слушат и гледат хората (освен споменатите съседи) и ще си го запазят за себе си.
И така, мисията беше невъзможна. Детето беше невъзможно, защото: „То само, когато знае к‘во му е, само то си знае к‘во му е.“
THE END.
P.S.: При следващия пухкав сняг последва и нов опит за изпълнение на мисията, този път включващ братовчед от Париж, леля от Кайро, познатата шейна, познатите родители, познатото дете и другата леля с кучето си. Изправиха ли ви се косите? Защото тези на майката още са, а така ѝ се искаше да се накъдри!
Публикуваме този разказ с леки угризения на съвестта, породени от факта, че... не знаем кой е авторът му. Знаем, че някоя майка някъде ни го е пратила, но коя е тя - за нас остава мистерия! Отвъд този криминален казус, текстът си е абсолютно прекрасен и отразява тегоби, с които много от нас, майките на деца в колички, се сблъскват през зимата! Приятно четене! А, и не забравяйте другия култов текст по темата - “Това дете защо е без шапка?!?” или за даването на акъл от непознати.
************************************
“Ама къде сте го помъкнали туй малко дете в ТОВА време?“
Много обичам да ми задават този въпрос, когато падне снегът.
Обикновено замълчавам, но пък понякога, в резултат на очакването на отговор от моя страна и съответния настойчив поглед, просто отговарям сухо “По работа”...
И пак рефренът: “Ама в ТОВА време??”. Все едно ако кажа къде съм го помъкнала, та някой ще ми помогне, ще ме отмени или ще си отстъпят реда, ако сме на опашката...
С първото ми дете доста се дразнех и все държах да отговоря, да обясня, ако станат нахални - да подхвърля хаплив коментар. Сега, 6 години по-късно, опитвам, а понякога и успявам, да не се подразня и просто подминавам.
И какво му е на времето? Зимно. И какво е най-характерно за зимния сезон? Разбира се, ниски температури и сняг. Защо ми задават все един и същи въпрос? И защо е странно да изляза навън в това време? То дори не е странно, а е по-скоро неудобно, най-вече когато вляза там, накъдето съм се запътила.
- заради дъъългите кални и мокри следи, които оставяме аз и моята широка количка по излъсканите плочи, защото, нали разбирате, това не е просто лека двойна следа, оставена от два ефирни дамски ботуша, а едри следи от кубинките ми 40-ти номер с дебел грайфер, пълен с разтапящ се кален сняг. И да не забравя – четири следи от едрите гуми на широката ми количка... нещо като минаващ бронетранспортьор;
- заради задръстването, което правим аз и моята широка количка в тесните пространства в магазини, аптеки и други места с хиляди стелажчета, рафтчета и просто наредени бутилчици и пакети по земята до пътеката, по която опитвам да мина като гъсеница с ремарке, и чиито иначе желани посетители са пазаруващите майки (опс, но ако е удобно - да са без децата);
- заради моята тежка и КАЛНА количка, която седналият наблизо служител с мъка ще повдигне, за да премина по стълбите
- заради мястото, което предполагат, че ще заема в метрото притеснено оглеждащите се пътници, които се гледат един друг и се надцакват кой да стане и всъщност да стане ли на майка с количка, защото, все пак, не е бременна вече, нали!
Всеки път се забавлявам на тази гледка. Прилижавам с количката към вратата на влакчето и повечето хора се втурват да минат пред мен, като че ли след това друг няма да може да се качи и аз ще задръстя целия вагон.
Следва притеснено оглеждане от страна на вече поседналите - “Да стана ли, да не стана ли, ама на майки с колички прави ли се място, не се ли прави??”
После следва спринт ”Пръв съм в асаньора” и опит за решение на уравнението „600 кг максимална маса в асансьора дали е равно на 10 човека с 16 чанти и два куфара??”, а когато асансьорът не тръгне заради свръхтовар, идва ред на играта “Мълчанка”.
Правилата са: мълчаливо споглеждане и побутване, разрешава се и сумтене, а играта губи най-засраменият, който доброволно се отправя към изхода.
Неудобството да съм навън обаче си остава само за мен – защото е трудно, понякога направо невъзможно, да се бута количка по отъпканата пъртина на тротоара; а когато искаш да слезеш от тротоара и да пресечеш, това също се оказва почти невъзможно, заради преспата сняг, избутана от шосето за удобство на шофьорите.
Но за бебе-шофьорките, за пешеходците, за възрастните хора и инвалидите кой да помисли?
От друга страна - те пък какво ще правят навън в това време??
Иначе за двата дни, в които натрупа снежец, все слушам как добре са почистени пътищата и как няма сняг по уличните настилки.
И не се оплаквам, а се ядосвам... но не мога да преценя на кого да се ядосам - на себе си заради упоритостта да изляза в ТОВА време, на някой, който е трябвало, но не е изринал снега от тротоара пред магазина си, на производителите на детски колички, защото не произвеждат котки за гуми на количка или поне вериги, на мястото, където живея, или на избора ми да живея на това място?
И то докато реша на кого съм ядосана, ще вземе да се стопи снегът...
И така, може да ви изглежда невероятно, но Красимира и Елисавета в сърцата си са едни истински пазителки на семейното огнище, едни автентични есенни майки! А какво прави автентичната есенна майка?
Ами, тя пали огън, включва Мерцедеса на чушкопеците, слага грозде в леген и започва да се подготвя за предстоящата 6-месечна зима, когато ще спре ток, ще спре парно, ще спре трамвай и тролей, и човек трябва да има триста и осем буркана с лютеница, пет кила конски суджук и няколкостотин компота, за да оцелее, докато пукнат първите минзухари!
И така, подгответе се! Днес ще ви покажем как да бъдете ИСТИНСКА ЕСЕННА МАЙКА!
