Този текст е създаден с подкрепата на Philips Home Living Bulgaria.
Здравейте, отговорни родители, които правят всичко необходимо, за да могат децата ви да растат здрави, щастливи и пълноценни. Вие, които купувате качествена храна, грижите се детето всеки ден да е яло рохко яйце и пресен зеленчук, да се е наспало на хубав матрак, да е имало образователни дейности, които ще развият ума и духа му, да е ходило на урок по поне един чужд език и да е играло максимално дълго на чист въздух. Момент, какво казахме? На какъв въздух? Чакайте, че покрай рохките яйца и курса по английски човек започва да си въобразява, че може да осигури на детето всичко, а то не е така.
Мирише на зима
Aко наскоро сте отваряли прозореца, сигурно отново сте усетили, че навън мирише на много неща – на зелето на съседите, на газове от автомобили, на печки, на мъгла или както обичаме да казваме – то просто си мирише на зима. Само че истината е, че зимата не мирише. Ако не вярвате, идете на Витоша или най-близката планина до вас, качете се на по-високо и вдишайте. Нищо няма да усетите като мирис, най-много да ви се завие свят... от чистия въздух.
И преди да сме започнали с оправданията, че на много места в България е географски обусловено въздухът да „се застоява“ зимата, нека си кажем, че това можем да го използваме като аргумент едва когато сме направили всичко друго за опазването на чистотата на въздуха. Едва когато престанем да палим колите в най-тежките месеци, в които въздухът се реже с нож, и вместо това се качим на метро или автобус - ето тогава можем да кажем „Ами то нашият град се намира в котловина и затова така се получава с въздуха“.
Но до този момент има да мине известно време. Докато той настъпи, на нас не ни остава нищо друго, освен да се опитваме да решаваме проблема индивидуално – с пречистватели на въздух вкъщи и кой както може – навън. Между другото, ако видите хора с маски по улиците, припомнете си, че и преди пандемиите ги имаше – просто се опитват да се опазят от въздуха около тях. Преди време бяхме писали за инициативата на Philips, в която се включихме и тествахме техните пречистватели за въздух лично. Как протече този процес по внедряване на технология в къща, която никога не е имала пречиствател – можете да си припомните тук.
Какво филтрира филтърът на пречиствателя
Оттогава мина време и тази зима решихме, че може да продължим темата (защото тя продължава да е актуална, дето се вика) и да разберем, аджеба, този пречиствател от какво точно ни спасява. Казваме го по-просто – какво остава във филтъра на пречиствателя и по този начин не достига до нас? Не се бяхме сещали за този въпрос, но от Philips ни дадоха идея – да пратим използвания филтър на един пречиствател в лаборатория и да опишем после какво сме разбрали.
И на нас тази идея много ни хареса, защото когато говорим, че пречиствателите работят, добре е да покажем и как точно работят. И един анализ на съдържимото на филтъра е чудесен начин да покажем какво не сме вдишали, откак го имаме вкъщи, защото го е вдишал пречиствателят.
И така, организирахме се, извадихме филтъра от пречиствателя (супер лесна работа, която не изисква висше техническо образование) и го изпратихме в лаборатория. Ето и какво ни отговори тя (ще ви го преразкажем, за да е по-интересно и лесно за разбиране).
Резултатите
Според анализа, 72% от масата на прахта във филтъра е под формата на органичен въглерод, но саждите в него са под 1% - нещо изненадващо за филтър на пречиствател, работил в София. Тук резултатите малко ни изненадаха по причините, посочени в началото на този текст, но експертите имат обяснение - вероятно помещението, в което се е намирало филтриращото устройство, не е допускало прекалено много въздух отвън.
За сметка на саждите обаче, филтърът е задържал доста голямо количество органична материя, в това число различни бактерии. Замисляли ли сте се за тази особеност на въздуха – че освен отвън, той се замърсява и вътре, в собствените ни къщи? Анализът показва, че сред „уловената“ органична материя може да се намират и всякакви продукти от органичен произход, които са изсъхнали и разпрашени в стаята, след което стигнали до филтъра, който ги е задържал.
За да си го представите, помислете си за кухните на ресторантите – вътре непрестанно хвърчи брашно например. За съжаление, пластмасата, която всички ползваме, дори и да се опитваме да я намалим драстично, също се раздробява на фини частици и полепва по филтъра на пречиствателя. И ако се чудите коя е тази пластмаса, която се раздробява на фини частици – ами например пълнежът на матраците, фибрите от дрехите, които носим, и какво ли още не.
Какви са уловените частици
Дотук добре, но да видим как изглеждат уловените частици, ако ги разглеждаме като елементи от Менделеевата таблица. Защото нали сте чували хората да казват - „не искам химия, искам нещо естествено“ - е, това, скъпи хора, е нонсенс. Защото химията е естествена и ние всички сме една ходеща химия, а пречиствателят на въздух го показва най-добре. И така, какво показва нашият?
Съвсем очаквано (казват специалистите) в пробите има доста натрий, калций, магнезий, алуминий и цинк – те са част от нормалния прах около нас (включително домашния) и концентрацията на нито един от тях не дава поводи за притеснения. Така че, спокойно, граждани – в домовете ви има химия, но това е нормално!
Лабораторията е открила и малки количества арсен и олово (те вече не звучат готино, но ги има). Според експерти те винаги вървят заедно, но успокоителното е, че концентрацията и на двата елемента е по-ниска от очакваното. Освен това арсенът при ниски концентрации се изхвърля с урината – тоест, ще го изпишкате и ще забравите.
Оловото, за разлика от арсена, има по-голяма склонност към натрупване, но пък концентрацията, която филтърът е уловил, е далеч от притеснителна, а и той се съдържа в прах, която, отново се надяваме, никой няма да яде.
По-тежката артилерия идва под формата на кадмий и хром, които са леки канцерогени (т.е. имат този ефект, но трябва да има продължителна експозиция на високи концентрации, за да се прояви) и те отново са с ниска концентрация в прахта. Медта, която организмът ни използва в редица процеси, очаквано е с по-висока концентрация, но отново – далеч под притеснителното.
И нещо положително – анализът е показал изключително ниска концентрация на живак, което е страхотно, защото живакът е от металите, които НЕ искате около, във, под и над вас. Вие и живакът е добре да се намирате на километри разстояние и всеки да си има собствен живот.
Какво още?
Лабораторияте е засякла и съвсем мъничко количество уран. Не бързайте да подскачате - това е общ уран, т.е. сумата от всички изотопи, които лабораторията е успяла да засече, а допустимата стойност по Наредба 9 за качеството на питейната вода е 0,03 микрограма на литър. Във филтъра стойностите са малко по-високи, но пък и тази Наредба се прилага за водата, която пием всекидневно и в големи количества, докато тези стойности са от филтър, който е работил в продължение на години, пречиствайки въздуха.
Заключението, което получихме от лабораторията, звучи малко като предсказание от врачка. Предполагаме, казват експертите, че стаята, в която е работил този филтър, е била доста чиста – най-вероятно спалня и почти със сигурност не детска стая, в която има исторически слоеве играчки по пода (и съответния прах полепнал по тях).
Да, познахте – спалня е!
А накрая, за да онагледим и всичко, за което писахме тук, ще ви покажем и няколко снимки на нещата, които са открити в прахоляка. Увеличението им, разбира се, е хилядократно, за да можете да различите нещо на снимката, а обяснението е на ръба на експертното, но все пак разбираемо. Ние сме повече от доволни от направения експеримент, защото той доказва, че пречиствателят на въздух Philips е технология, която наистина върши работа и инвестицията в нея си заслужава. Ако това са нещата, които пречиствателят ни е спестил за вдишване в спалнята, представете си как би изглеждал той в хола или детската стая.
А сега ви оставяме с доказателствения снимков материал и обясненията към него и отиваме да си включим пречиствателя, който вече е със сменен филтър. До следващия анализ!
Снимки от лабораторен анализ на филтъра
Това е общата картина на праха, в която се виждат сравнително хомогенни форми, малко на брой големи частици с неправилна форма и множество малки, под формата на удължени нишковидни формации.

Балончетата, които се виждат по дължината на частиците, са от средата, която се използва за имобилизиране (обездвижване) на пробата.
При увеличение х100 000 пъти ясно се виждат мехурчетата на средата (горе, вляво). Точно върху скалата в средата може да бъде видяна частица с размери около 150 нанометра по най-дългия диагонал (под границата от 300 нанометра, която Philips дават като долна граница за стандартните HEPA филтри на пазара, различни от Philips NanoProtect Hepa). Частиците са с неправилна форма, без ясно изразени ръбове. На втората снимка при това увеличение се вижда частица от 130 нанометра по дългата страна.

На снимката с увеличение х200 000 пъти се вижда агломерат от 3 частици, като най-голямата е с диаметър около 53 нанометра, а най-малката – с диаметър 41 нанометра. За съжаление, при това увеличение е наистина трудно да се постигне точен фокус, така че частиците изглеждат размити по краищата, но можем да видим, че са най-общо сферични, с леки деформации, без ясно изразени ръбове.
Двата следващи кадъра показват спектрален анализ на частиците, заснети при увеличение от х100 000 пъти
Медта, която се вижда като голям пик в десния край и на двете графики, идва от прободържача, който е изработен от мед, поради което (за добро или лошо) няма как да оценим съдържанието на мед в частиците. Първият спектър показва около 70 процента въглерод, т.е. можем да кажем, че частицата е от органична материя. Виждат се също малко желязо, хром, алуминий, калций и съвсем малко силиций.


Вторият спектър показва по-скоро минерална частица – въглеродът е едва 27 процента (много под средното за пробата), но за сметка на това има доста хром, силиций и желязо.
Тъй като металите в праха най-често са под формата на оксиди и хидроксиди (особено при тези размери – материалите са много реактивни и бързо се свързват с кислород и други вещества), във втората проба, количеството на кислорода е доста по-високо (органичната материя съдържа кислород, но в доста по-ниски съотношения).

Резултатите за въглерода показват под 2% влажност на праха от филтъра, което е доста добре, тъй като липсата на влага предполага, че средата не е особено гостоприемна към бактерии, които биха могли да се загнездят и размножават върху самия филтър, и така вместо да спира вредности, той става източник на такива. Това често се случва с филтрите на климатици, но там има и допълнително разлика в температурите, заради която върху техните филтри кондензира вода, което не е случаят тук.
Този текст е създаден с подкрепата на Philips Home Living Bulgaria.