Текстът е създаден с подкрепата на
Дойде ли есенно-зимният период, всички направо откачаме на тема „имунитет“. Имаме ли го, нямаме ли го, висок ли е, нисък ли е... И най-вече – как да го подсилим, укрепим и въобще да го превърнем в нещо като Великата китайска стена на имунитетите в световен план. Нашият имунитет да е най-висок и силен, направо непревземаем! Това, за което не говорим обаче, е имаме ли нужда от такова подсилване и в какво състояние е нашата собствена имунна система, която тихо и кротко си работи в бекграунда на всички останали жизнени процеси. И ако имаме нужда, с какво да я подкрепим, за да ни служи вярно още една зима, в която вируси и бактерии ще се прескачат навсякъде около нас.
Днес отваряме темата за имунитета и ще я разнищим на достъпен език, защото когато човек е добре информиран, може да вземе правилно решение. И да има по-висок имунитет.
И така – какво все пак представлява имунната система?
Обикновено си я представяме като взвод от малки войници, които стоят винаги нащрек и са готови да се впуснат в боя срещу всеки вирус или бактерия. По същество тя е сложна мрежа от клетки, тъкани и органи, които работят съвместно, за да защитават организма от вредни микроорганизми – бактерии, вируси, гъбички и паразити.
Основната ѝ функция е да разпознава и унищожава чужди болестотворни агенти, които могат да ни навредят.
Имунната система има два основни компонента – вроден и адаптивен имунитет, като първият е много по-бърз в реакцията си. Вроденият имунитет действа като първа линия на защита, докато адаптивният се активира по-бавно. Но той пък е специфичен и има „памет“ за предишни инфекции.
Основни играчи
Имунната система действително функционира като добре координирана армия, в която основните играчи са белите кръвни клетки, или левкоцитите. Те имат ключова роля в разпознаването и унищожаването на патогени като вируси, бактерии и гъбички. Ако сте си пускали пълна кръвна картина, със сигурност сте видели в нея изброени лимфоцити, неутрофили, макрофаги – те всички са типове левкоцити.
Видове имунитет
Както вече споменахме, има два вида имунитет – вроден и адаптивен. Вроденият имунитет е неспецифичен и действа като първа линия на защита срещу всякакви патогени, реагирайки бързо и интензивно. Адаптивният имунитет пък се активира по-бавно, но е изключително специфичен към конкретни патогени и има „памет“, което позволява по-бърза реакция при повторен контакт със същия микроорганизъм.
И още: имунитетът може да е активен – това е този имунитет, който се развива след директен контакт с патогени, например чрез инфекция или ваксинация. При този процес организмът сам произвежда антитела и развива дълготрайна защита.
Ще кажете „Щом има активен, сигурно има и пасивен“ и ще сте напълно прави. Пасивният имунитет е този, който се предава чрез антитела от друг организъм, като най-разбираемият пример за него е имунитетът, който новородените получават от майката чрез плацентата и кърмата. Защитата, която той осигурява, е временна, докато имунната система на детето не започне да функционира ефективно.
Освен това, има и естествено придобит имунитет, който възниква след преболедуване от инфекция, както и изкуствено придобит, който се развива чрез ваксинации. И двата типа активен имунитет имат важна роля за защита на организма от бъдещи инфекции, като позволяват на имунната система да „помни“ патогена и да реагира по-бързо при следваща среща.
Какви са разликите в имунната система на детето и възрастния човек?
Както и сами се сещате, основната разлика е в опита, който имунната система на възрастния има пред тази на детето. Колкото и да не ни се иска, единственият начин детската имунна система да се развие е чрез контакт с различни микроорганизми. Децата са по-податливи на инфекции, тъй като адаптивният имунитет се формира бавно в течение на годините и изисква поредни срещи с патогени, за да изгради отговор към тях.
Важно е да се подчертае обаче, че с напредване на възрастта имунната система на възрастните също отслабва, което налага повишена грижа за здравето. Неслучайно при сезонни взривове на вирусни инфекции например, най-податливи към тях са децата и възрастните хора над 60-годишна възраст.
Как се гради имунната система
Имунната система започва да се развива още преди раждането, но нейното съзряване продължава в първите години от живота. По време на вътреутробното развитие бебето получава пасивен имунитет от майката чрез предаване на антитела през плацентата. Тези антитела го защитават през първите месеци след раждането, а с първото кърмене новороденото получава коластра, богата на антитела и други защитни компоненти, които допълнително подсилват неговия вроден имунитет.
Разболяване
Изграждането на активния имунитет започва с излагането на микроорганизми в околната среда. Всяка среща с вируси, бактерии и други патогени (а те са навсякъде около нас) предизвиква реакция на имунната система, която се „учи“ как да разпознава и неутрализира вредните агенти. Затова и не е препоръчително децата да бъдат ограничавани изцяло от контакти и държани вкъщи, когато са малки. Напротив, въвеждането им в различна социална среда от семейната е важно не само за психическото им развитие, но и за имунната им система.
Този процес е ключов за създаването на имунологична памет, при която организмът може да реагира по-бързо и ефективно при повторна инфекция със същия патоген. Реакциите на имунната система при децата обичайно водят до чести, но нормални заболявания, които служат като важен стимул за съзряването на имунитета.
Още не сме свършили, скрол надолу
Ваксини
Ваксинациите са друг съществен фактор за изграждането на специфичен имунитет. Ваксините подготвят организма за борба с определени патогени, като стимулират имунната система да създаде антитела без реална инфекция. Това е особено важно за заболявания, които могат да причинят тежки или животозастрашаващи усложнения при първа среща с тях като морбили, дифтерия или тетанус. Редовните реимунизации поддържат нивото на антитела и предпазват от повторни инфекции.
Контакт с околна среда
Освен това, контактът с околната среда също играе роля в развитието на имунитета. Децата, които прекарват време на открито, в контакт с природата, както и тези, които взаимодействат с други деца, са изложени на различни микроби, което допринася за разнообразието на техния микробиом. Този микробиом, състоящ се от множество полезни бактерии, живеещи във и върху тялото, е от съществено значение за поддържането на балансиран имунен отговор.
Хранене
Здравословното хранене също е ключов фактор за правилното развитие на имунната система. Хранителни вещества като витамини (особено витамин C и витамин D), минерали (цинк и селен), антиоксиданти и пробиотици подпомагат функцията на имунните клетки и укрепват защитните бариери на организма. Диета, богата на пресни плодове, зеленчуци, както и трите групи хранителни вещества – въглехидрати, протеини и полезни мазнини, е важна за поддържането на силен имунитет. Дефицитът на хранителни вещества може да отслаби имунната система и да увеличи риска от инфекции.
От изключително значение за това имунната ни система да функционира добре е и достатъчният и качествен сън, редовната физическа активност и управлението на стреса. Хроничният стрес и липсата на сън например могат значително да отслабят имунната система и да направят организма по-податлив на заболявания.
Хранителни добавки за имунна подкрепа
Хранителните добавки са често използвано средство за подпомагане на имунната система, особено през студените месеци или в периоди на повишена заболеваемост. Сред най-популярните добавки са витамини C и D, цинк и пробиотици, които играят важна роля в поддържането на оптималната функция на имунната система.
Витамин C
Витамин C например е един от най-известните антиоксиданти и има ключова роля в поддържането на имунитета. Той подпомага продукцията и функциите на белите кръвни клетки (левкоцитите), които са основната линия на защита срещу патогените. Витамин C участва и в производството на интерферон – вещество, което помага на клетките да се предпазват от вирусни инфекции. Освен това, този витамин засилва бариерната функция на кожата и мукозните мембрани, което намалява риска от нашествие на патогени в организма. Дефицитът на витамин C може да доведе до отслабване на имунната защита и до увеличаване на податливостта към инфекции.
Витамин D
Витамин D пък има водеща роля в активирането на имунния отговор и допринася за поддържането на вродения имунитет. Недостигът на витамин D е свързан с повишен риск от инфекции на дихателната система, включително настинки, грип и бронхити. Приемът му под формата на добавки е особено препоръчителен в зимните месеци, когато естественото му производство в кожата под въздействието на слънчевата светлина е ограничено.
Цинк
Цинкът е есенциален микроелемент, който участва в множество ензимни реакции, свързани с клетъчния имунен отговор. Недостигът на цинк може да доведе до нарушена функция на имунната система, повишена податливост към инфекции и забавено възстановяване след заболяване. Добавки с цинк често се препоръчват при първи симптоми на настинка, като се смята, че могат да намалят продължителността и тежестта на заболяването.
Пробиотици
Пробиотиците са живи микроорганизми, които оказват положителен ефект върху здравето на човека, когато се приемат в достатъчни количества. Те играят важна роля в поддържането на здравословния баланс на чревната микрофлора, който е тясно свързан с функцията на имунната система. Червата съдържат около 70% от имунните клетки на тялото и затова здравият чревен микробиом е от решаващо значение за ефективната имунна защита.
Бета глюкан
Бета глюкан – сигурно сте чували за него доста в последните години. Бета глюканът е полизахарид, който допринася за активността на имунните клетки по време на стресови ситуации и подпомага локалните защитни сили на лигавиците.
Текстът е създаден с подкрепата на
Когато искате да подкрепите имунитета на детето, проучете хубаво продукта, на който сте се спрели. Вижте клиничните му проучвания и съставките му, защото това е от изключително значение за резултата. Ние, разбира се, има какво да ви препоръчаме в тази посока и то се нарича Stamatin Kids – специално разработен природен продукт за подкрепа на имунитета на деца над една година, съдържащ бета глюкан от гъба кладница и екстракт от билка ракитник. За бета глюкана вече казахме, че поддържа имунните клетки активни, особено в ситуации на стрес за организма (каквато е всяка инфекция например). Билката ракитник пък е добре позната със своите антиоксидантни свойства и подкрепата, която оказва на имунитета.
Клинично проучване, проведено в периода май 2016 – март 2017 г., показва, че приемът на гъба кладница, съдържаща се в Stamatin Kids, е ефективен метод за подобряването или корекцията на множество параметри и функции на имунната система.
Изследването доказва значително подобреното здравословно състояние на децата, приемали Stamatin Kids, както и ефекта на гъбата кладница като имуномодулатор (вещество, способно да промени имунния отговор посредством промяна на антигенните характеристики на патогените или чрез директно повлияване на имунните функции на индивида). Резултатите показват ефективността на гъбата кладница за редуциране на броя на инфекциите при деца с рецидивиращи респираторни заболявания.
По време на проучването децата не са проявили никакви странични реакции, което означава, че са имали отлична поносимост към сиропа. По време на приема и три месеца след това не са наблюдавани респираторни инфекции при 75 от децата (74,25%). По време на приема и три месеца след това само при 15 деца (14,85%) се наблюдава несигнификантна инфекция (настинка) без необходимост от антибиотична терапия.
Stamatin е антивирусен продукт, подходящ за прием при остри вирусни инфекци и още при първи симптоми на настинка и грип, както и за профилактика на развитието на инфекции посредством стимулиране на вродения и придобития имунитет. Той има клинично доказан ефект при ринофарингит, тонзилофарингит и бронхити. През октомври 2024 г. се публикуваха резултати от клинично проследяване на над 1100 пациенти от 14 центъра в България с остри инфекции на дихателните пътища. Резултатите затвърдиха мястото на Stamatin както като монотерапия, така и като част от комплексната терапия в реалната клинична практика.
